№ 7227
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110130162 по описа за 2021 година
Производство по делото е образувано по предявени от
Н.К. Я. против /ФИРМА/, обективно съединени искове с
правно основание 439 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
а именно: отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 2614,38 лв., представляваща
парично задължение на наследодателя му К. Н. Я. към
/ФИРМА/, за което на 16.05.2013 г. е издаден изпълнителен
лист на основание Заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК по гр. дело № 3776/2013 г., по описа на 89-ти състав
на СРС, за събирането на която е образувано изпълнително
дело № 2016***0400098 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ *** на
КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, ведно с такси и разноски по
1
ТТРЗЧСИ, съединен с осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 2614,38 лв., като
получена от ответника на отпаднало основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.05.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 25,85 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 09.04.2021г. – първата дата на която ЧСИ е
превело суми по сметка на взискателя до датата на
подаване на настоящата искова молба в съда – 28.05.2021г.
В исковата молба ищецът твърди, че образуваното
изпълнително производство е недопустимо и подлежи на
прекратяване, доколкото е било образувано срещу
длъжник, починал преди образуване на изпълнителното
дело. На следващо място, посочва, че вземането – предмет
на предявения иск, е погасено с изтичане на тригодишна
давност още към 30.01.2016 г., а процесното изпълнително
дело било образувано на 04.02.2016 г. Твърди, че процесното
изпълнително производство е следвало да бъде прекратено
на основание чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК, защото не са
извършени изпълнителни действия или действие по
уведомяване на наследниците в 6-месечния срок.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че процесното вземане не е постъпвало по негова
2
сметка.
В съдебно заседание ищецът Н. К. Н., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат В.В. - Т.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3776/2013г. по описа на
3
СРС, 89-ти състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013г.Видно е, че
изпълнителното производство е прекратено с
постановление за прекратяване от дата 07.06.2021г., което
обосновава извод, че към датата на подаване на исковата
молба в съда, изпълнителното производство е било висящо,
поради и което съдът намира, че настоящото производство
е допустимо.
Не е спорно между страните, че въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, издаден в полза на
/ФИРМА/ срещу наследодателя на ищеца – К. Н. Я., за
сумата от 816,00 лева, представляваща главница за
доставена от ответника топлинна енергия, за периода от
м.02.2010г. до м.04.2012г., ведно със законната лихва, за
периода от 01.03.2013г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата от 97,82 лева, представляваща
мораторна лихва, за периода от 31.03.2010г. до 12.02.2013г. и
за сумата от 125,00 лева, разноски по делото, по молба на
/ФИРМА/ е образувано горепосоченото изпълнително дело.
Установява се от приетото по делото изп.д. №
0098/2016г., че след образуването му на 04.02.2016г. е
наложен и запор върху вземанията на наследодателя на
ищеца, като на 12.02.2016г. изпълнителното производство е
спряно, поради настъпила смърт на длъжника и издирване
на неговите наследници. Ищецът е заявил, че е приел
4
наследството на наследодателя му, след отправено
съобщение от ЧСИ за призоваване към наследяване едва от
06.01.2020г., С молба с вх. № ЧСИ-4958/29.05.2020г.
взискателят е поискал да бъдат конституирани
наследниците на починалото лице. С разпореждане от
19.08.2020г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното
производство в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, като
с разпореждане от 24.09.2020г. е възобновил
производството. Впоследствие със запорни съобщения от
08.04.2021г. е наложен запор върху вземанията на ищеца в
/ФИРМА/ и /ФИРМА/, както и върху трудовото
възнаграждение на ищеца в /ФИРМА/.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
5
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК
на ВКС за вземанията започва да тече нова погасителна
давност, считано от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие,
независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител въз основа на негово възлагане. В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено кои
действия в изпълнителния процес имат характер на
същински такива по принудително изпълнение, съответно
с предприемането на които се прекъсва давността, а
именно: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан до
постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица, като е изяснено, че
такива не са образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
6
определяне на непогасения остатък от дълга.
В настоящия случай предмет на спора са суми за които
е издаден горецитирания изпълнителен лист,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия.
С оглед конкретиката на процесния случай следва да се
приеме, че по отношение на вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен лист, и в предвид периодичния им
характер е започнала да тече нова погасителна давност,
считано от датата на влизане на заповедта за изпълнение в
сила. По делото съдът изиска служебно ч.гр.д. №
3776/2013г. по описа на СРС, 89-ти състав, но последното не
бе предоставено на съда за целите на производството, а и
съдът служебно не успя да отчете датата на която заповедта
е влязла в сила. Съдът не се консолидира с доводите на
ищеца, че давността тече от датата на подаване на молбата
за издаване на изпълнителен лист, като явно визира датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.01.2013г., с обективираното в нея искане за
издаване на изпълнителен лист. Видно е, че заповедта за
изпълнение е издадена на 04.03.2013г., като впоследствие
поради неподаване на възражение по реда на чл. 414 от
ГПК от длъжника, същата е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист на 16.05.2013г. Следователно давността
започва да тече след приключване на производството в
което е издадено изпълнителното основание по смисъла на
чл. 404 от ГПК, а именно заповедта за изпълнение в случая
и след като тя влезе в сила, а не от датата на подаване на
7
заявлението по чл. 410 от ГПК. Именно от тогава може да
се релевират нови обстоятелства, възникнали след
приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание, защото преди това длъжникът
може да упражни правото си на възражение по реда на чл.
414 от ГПК и да измести фокуса на спора при спорност в
едно производство с правно основание чл. 422 от ГПК.
Датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е меродавна именно в тази връзка
– от тогава се счита, че е подаден искът по чл. 422 от ГПК
на основание чл. 422 от ГПК, и то когато е спазен срока по
чл. 415 от ГПК. Изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязло в сила годно изпълнително основание по смисъла
на чл. 404 от ГПК – заповед за изпълнение, а не въз основа
на влязло в сила решение, поради което съдът приема, че
продължителността на давностния срок е тази за всяко от
отделните вземания – тригодишна, и в случая не намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК,
предвиждаща, че когато вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Следователно дори и съда да приеме, че давността е
започнала да тече от дата 04.03.2013г. до образуване на
изпълнително дело № 0098/2016г. по описа на ЧСИ Б.Б. на
дата 04.02.2016г., то до тази дата не е изтекъл тригодишния
давностен срок. Действително подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело не прекъсва давността,
но с постановление за образуване от 04.02.2016г. ЧСИ е
8
наложил и запор върху вземанията на наследодателя на
ищеца, което действие съдът намира, че също не е
прекъснало давността, тъй като към тази дата длъжникът е
починал /видно е че е починал - юридически факт, от
категорията на юридическите събития на дата 02.10.2013г./.
С постановление обаче за спиране от 12.02.2016г. ЧСИ е
спрял производството с постановление. Видно е че ЧСИ е
уведомил взискателя /ФИРМА/ с молба с изх. № ЧСИ-
888/16.02.2016г., като взискателят едва с молба с вх. №
20652/22.07.2019г. е поискал извършване на изпълнителни
действия. Видно е по изпълнителното производство, че
ЧСИ се е снабдил с удостоверение за наследници още на
15.03.2016г., но е предприел действия по призоваване на
лицето по реда на чл. 51 от ЗН едва на 06.01.2020г. Както и
СГС е посочил в постановеното от него Решение №
262200/15.04.2021г., във връзка с жалбата на ищеца срещу
разпореждането на ЧСИ за отказ за прекратяване на
изпълнителното производство, обстоятелството, че
длъжникът е починал преди образуване на делото не
рефлектира върху пасивната легитимация на ищеца, като
длъжник в изпълнителното производство. ЧСИ е следвало
и е бил длъжен да спре производството в хипотезата на чл.
432, ал.1,т.3 от ГПК, във вр. чл. 229, ал.1,т.2 от ГПК. В тази
хипотеза длъжникът е защитен от нормата на чл. 432, ал.2
от ГПК, но на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, давността за
вземането е спряла да тече. Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК,
издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може
9
да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници, освен ако те установят, че са се отказали от
наследството или, че са го приели по опис. Когато
наследникът не е приел наследството, съдебният
изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за
наследството, като съобщава изявлението на наследника на
съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
Разпоредбата предоставя правна възможност на съдебния
изпълнител, когато провежда принудително изпълнение
срещу наследници на длъжника по изпълнителния титул,
да осъществи правомощията на съда по чл. 51 от ЗН и
определи срок на призованите към наследяване, в който
заявят дали приемат или се отказват от наследството на
длъжника, както и да съобщи за изявленията им пред
съответния районен съд, с цел вписване на приемане, отказ
от наследството или на загубване правото на наследяване, в
хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗН, като всяка от посочените
три алтернативи представлява самостоятелно основание за
вписване и влече след себе си различни правни последици.
Така и ЧСИ правилно е призовал ищеца, като наследник
на К. Я. да заяви дали е приел наследството, или не, като
впоследствие изпълнителното производство е възобновено,
тоест ясна е вече страната срещу която ще се провежда
изпълнителното производство и след проучване,
имуществото което ще се секвестира.
Следователно със смъртта на длъжника К. Я.
процесуалното правоотношение с него е прекратено по
10
право. На основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 229, ал.
1, т. 2 ГПК изпълнителното производство се спира до
конституиране на наследниците на починалия длъжник. В
тази хипотеза наред с определението за спиране на
изпълнителното производство съдебният изпълнител
следва да даде срок на взискателя да посочи наследниците
на длъжника /арг. чл. 230, ал. 2 ГПК, която в
изпълнителното производство намира съответно
приложение/. В настоящия случай в изпълнителното
производство е постановено изрично разпореждане за
спиране, като през 2016г. не е даден такъв срок на
взискателя /видно е само че същият е уведомен/, поради и
което ЧСИ е нямал законово основание да приложи
последиците на нормата на чл. 230, ал.2, изречение 2 от
ГПК. Видно е, че е дадена такава възможност на
взискателя с писмо едва на 27.05.2020г., като с молба с вх.
№ ЧСИ-4958/29.05.2020г. взискателят е поискал да бъдат
конституирани в производството наследниците на
починалия длъжник. Самото спиране обаче, настъпва по
правно със смъртта на длъжника, като производството по
делото по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 2, изр. 2
ГПК може да продължи едва след приемане на
наследството от наследниците на длъжника, или след
знанието за такива. Такова изявление за приемане е
налично по изпълнителното дело едва през 2020г., като в
периода от образуване на изпълнителното дело до
изявлението, че наследството е прието изпълнителното
11
производство е спряно, налице е забрана за извършване на
изпълнителни действия, поради което в този период не тече
не само срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но и давностните
срокове.
Следователно давност е започнала да тече едва след
възобновяване на изпълнителното производство на
24.09.2020г., като е прекъсната отново спрямо
новоконституирания длъжник с предприемането на
първото изпълнително действие спрямо него – на 08.04.2021
г., когато е наложен запор върху вземанията на длъжника,
тъй като това е първото същинско изпълнително действие,
от категорията на тези, които могат да прекъснат
давността, и от когато започва да тече нова давност, като
до датата на подаване на исковата молба в съда-28.05.2021г.
не е изтекъл тригодишния давностен срок.
Следователно искът с правно основание чл. 439 от
ГПК, съдът намира за неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД.
По този иск в тежест на ищеца бе да докаже докаже
извършена от ищеца в полза на ответника престация на
определено благо – в случая, парична сума в размер на
2614,38 лв., отпадане на основанието за престирането й. В
тази връзка и с оглед отхвърляне на иска с правно
основание чл. 439 от ГПК, съдът намира, че ищецът не
12
доказа отпадане на основанието за престиране, поради и
което искът с правно основание чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД
също следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на иска по чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен и иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД, като акцесорен такъв.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. На
ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева,
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,2 вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.К. Я., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, обективно съединени
искове с правно основание 439 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2614,38 лв.,
представляваща парично задължение на наследодателя му
К. Н. Я. към /ФИРМА/, за което на 16.05.2013 г. е издаден
изпълнителен лист на основание Заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 3776/2013 г., по
13
описа на 89-ти състав на СРС, за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 2016***0400098 по описа
на ЧСИ Б.Б., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие СГС,
поради настъпила давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, ведно
с такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за сумата от 2614,38 лв.,
като получена от ответника на отпаднало основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.05.2021 г. до окончателното
изплащане, и за сумата в размер на 25,85 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 09.04.2021г. – първата дата на която ЧСИ е
превело суми по сметка на взискателя до датата на
подаване на настоящата искова молба в съда – 28.05.2021г.
ОСЪЖДА Н.К. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 150,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14