РЕШЕНИЕ
№ 8743
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110159194 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. А. Н. срещу „***, с която е
предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № **по
описа на ЧСИ **в, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден на 26.09.2008 г. по ч.
гр. д. № 26211/2008 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав. Въз основа на този
изпълнителен лист на 28.10.2008 г. било образувано изпълнително дело № **по описа
на ЧСИ ** по молба на първоначалния взискател „** Въз основа на подадена от
ответното дружество молба по изпълнителното дело молба на 05.12.2016 г. същото
било конституирано като взискател в производството на мястото на банката.
Релевирани са доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителния
лист суми поради погасяването им по давност. Ищецът сочи, че началният момент на
погасителната давност спрямо задълженията му бил 28.08.2017 г., когато бил наложен
запор върху трудовото му възнаграждение, тъй като това действие представлявало
1
последното валидно изпълнително действие в хода на производството. Последващи
действия, годни да прекъснат погасителната давност спрямо него, не били извършени,
поради което изпълнителното дело се перемирало на 28.08.2019 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, а към датата на образуване на настоящото дело приложимата към
вземанията погасителна давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено
искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била
недопустима и неоснователна. Поддържа, че производството било недопустимо
поради липса на правен интерес, тъй като към датата на предявяване на иска не било
налице висящо изпълнително производство по процесния изпълнителен лист – същото
било прекратено на 03.10.2024 г. Посочва се, че от цедирането на процесните вземания
в негова полза ответникът не бил предприемал действия, с които да е накърнил
правната сфера на ищеца. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В молба с вх. № 20993/21.01.2025 г. /л. 32/ ответникът отново е заявил, че
поддържа възраженията си за недопустимост на производството. В условията на
евентуалност – в случай че съдът приеме исковата претенция за допустима –
ответникът е посочил, че признава иска и отправя искане за постановяване на решение
по чл. 237 ГПК, както и за присъждане на разноските по делото в негова полза на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В хода на устните състезания в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 18.02.2025 г. ищецът е направил изрично искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази процесуалното поведение на страните по делото, намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска, поради следното:
Предявеният по делото иск с правно основание по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК е допустим. Прекратяването на изпълнителното производство за
принудително събиране на процесното вземане поради настъпила перемпция по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до отпадане на интереса от установяване несъществуването
на вземането по исков ред. Исковата защита на длъжника е допустима, независимо
дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство или не,
тъй като ищецът-длъжник има интерес да установи погасяването на вземането по
2
давност, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, щом като кредиторът разполага с изпълнителен титул, даващ му
възможност да осъществи принудително изпълнение.
По въпроса дали длъжникът има правен интерес от водене на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане по издаден срещу него изпълнителен
лист, ако не е налице висящо изпълнително дело за вземането по изпълнителния лист
и длъжникът твърди, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност,
изтекла по време на висящия изпълнителен процес, съответно – допустимо ли е
предявяване на отрицателен установителен иск за установяване недължимост на
вземане като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора – ответник
с изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, при липса на
висящо изпълнително производство за събиране на вземането, е формирана съдебна
практика в Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на
ВКС, IV-то г. о., и Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по
описа на ВКС, I-во т. о., която настоящият съдебен състав споделя изцяло. В същите е
прието, че предявяването на установителен иск за погасяване на вземането по давност,
за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на
това вземане е било образувано изпълнително производство и висящо ли е то.
Посочено е, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен
лист.
Обстоятелството, че в конкретния случай изпълнителното производство е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на съдебния
изпълнител от 03.10.2024 г. поради настъпила перемпция, не обуславя извод за
недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, тъй като перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това
обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията
не го изключва, обратно – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете /в този
смисъл – решение от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV-то г. о./.
С оглед изложеното се налага извод, че прекратяването на изпълнителното
3
производство по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до погасяване на
материалното право, предмет на издадения в полза на кредитора изпълнителен лист.
Наличието на неудовлетворена нужда от принудително изпълнение е достатъчно, за да
се приеме, че за ищеца е налице правен интерес да установи несъществуването на
вземането поради настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти,
в случая – изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим, поради което същият следва да бъде
разгледан по същество.
Преди приключване на устните състезания по делото и двете страни са заявили
искане за постановяване на решение при признание на иска, в случай че съдът приеме
същия за допустим. Предвид изложеното в предходните абзаци, налице са
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите
нрави, или когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В разглеждания казуси всички законови предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска са налице – ответникът е признал иска, а ищецът е
поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, и е такова, с което ответната страна може да
се разпорежда.
Въз основа на изложеното, предявеният иск следва да бъдат уважен изцяло, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за неговата
основателност.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищецът. Не са налице
предпоставките за възлагане на същите в тежест на ищцовата страна на основание чл.
78, ал. 2 ГПК, доколкото не са изпълнени предпоставките на посочената процесуална
норма. В случая ответникът е признал иска с молба, последваща изготвянето от съда
на определение по чл. 140 ГПК и насрочването на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание. С отговора на исковата молба обаче дружеството е оспорило
исковата претенция в цялост и не е направило искане по реда на чл. 237 ГПК. Не може
да се приеме за обосновано и твърдението на ответника, че не е дал повод за
предявяване на иска, доколкото исковата молба е подадена на 07.10.2024 г., а
изпълнителното дело е прекратено на 02.10.2024 г., непосредствено след постъпване на
4
молба от процесуален представител на ищеца за снабдяване с препис от делото на
01.10.2024 г. Предвид изложеното и съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 50,00
лева, а полза на процесуалния му представител – възнаграждение за безплатно оказана
правна защита в хода на производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер
на 480,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за
потребителски кредит „**“ с номер на Транш по кредита № **от 14.08.2023 г., сключен
между „**, ЕИК: **, като кредитодател, и Н. Ц. Ж., ЕГН: **********, като
кредитополучател.
ОСЪЖДА „**“ **, ЕИК:**, да заплати на Н. Ц. Ж., ЕГН: **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 28,00 лева, недължимо платена от Н.
Ц. Ж. в полза на „**по Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ с номер на Транш
по кредита № **от 14.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.10.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „**, да заплати на адвокат В. В. Т., ЕГН: **********, Софийска
адвокатска колегия, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата
от 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
правна защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5