№ 16394
гр. С, 01.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110165136 по описа за 2022 година
Ищецът М. Д. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. „С“, ж.к. ..., чрез адв.
Г. Д. - САК, със съдебен адрес: гр. С, ул. .... е предявил срещу „В“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ... иск за следното:
Да се осъди „В“ ЕООД да заплати на М. Д. С. сума в размер на 195 лева, представляваща
недължимо платени такси, лихви, комисионни и неустойки по сключен между страните
договор за кредит № .../15.09.2017г. за главница в размер на 750 лв., както и получени: 150
лв. на 19.09.2017г. и 100 лв. на 21.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 28.11.2022г. до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното във фактическо и правно
отношение:
Ищецът М. Д. С. като кредитополучател е сключил с „...“ ЕООД, понастоящем с
наименованието „В“, като кредитодател договор за кредит № ... от 15.09.2017г. за сума в
размер на 750 лв., която следвало да върне в срок до 30 дни, при лихвен процент в размер на
40, 99 %, годишен процент на разходите в размер на 49, 7% и при плащане от страна на
кредитополучателя на такса за експресно разглеждане в размер на 177, 23 лв. Видно от
договора, както и от разписката, издадена от ответника на 15.09.2017г., общата сума за
връщане от кредитополучателят М. С. е в размер на 952, 50 лв., от които: 750 лв. главница,
лихва в размер на 25, 27 лв. и допълнителна услуга в размер на 177, 23 лв. Във връзка с
посочените договорни отношения между страните, на 19.09.2017г. ответникът отпуснал като
кредит на ищеца още 150 лв., а на 21.09.2017г. още 100 лв. Така предоставения кредит
възлиза на обща стойност от 1 000 лв. Според ответника, въз основа на така сключените три
1
договора за кредит, общо дължимата сума от М. С. към 15.10.2017г. е възлизала на 1257, 21
лв., от които: 1000 лв. главница, 32, 33 лв. лихва и такса за експресно разглеждане в размер
на 224, 88 лв. Ответникът твърди, че тъй като кредитополучателят не е изпълнил
задължението си на падежа 15.10.2017г., а на 28.11.2017г., за този период от време е
начислена наказателна лихва, поради което към 28.11.2017г. той е върнал на кредитора 1 300
лв. За връщането на сумата по кредита в размер на 1 300 лв. от кредитополучателят М. С. е
издадена разписка № ... от 28.11.2017г. от „И“.
При така описаната фактическа обстановка, във връзка с доводите на страните, предявения
иск е основателен и следва да бъде уважен, поради следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19,
ал.5, във вр. с ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
В процесния договор за кредит № .../15.09.2017г., сключен между страните по делото,
както и в приложимите му общи условия, липсват допускания, използвани при изчисляване
на ГПР, който възлиза на 49,7%.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС. По силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери се считат за нищожни.
В конкретният по делото казус се установява непосочване на реалния размер на ГПР, няма
отразени допускания, използвани при изчисляването му. Това е така, защото в годишния
процент на разходите по договора не е посочена сумата, събрана от кредитополучателя като
такса за експресно разглеждане. Съгласно писмения договор от 15.09.2017г. тя е в размер на
177, 23 лв., а след сключването на последвалите два договора, обективирани в разписки за
получени суми от 19.09.2017г. и 21.09.2017г. и отговора на исковата молба, подаден от
ответника, таксата за експресно разглеждане, дължима от ищеца е в размер на 224, 88 лв.
По силата на чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, но в посочения в процесния договор ГПР от 49, 7% не е включена
таксата за експресно разглеждане нито в първоначалния размер от 177, 23 лв., нито в
последващия размер от 224, 88 лв., въпреки че според вида си се явява разход по кредита,
платим от кредитополучателят, който е следвало да бъде включен в годишния процент на
разходите. Реалното съдържание на оспорената от ищеца клауза на процесния договор
2
показва, че тя не се отнася до допустимите по закон изключения от съдържанието на
годишния процент на разходите по кредита, съгласно чл. 19, ал.3 от ЗПК, а именно:
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно
в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Тъй като видно от изложеното, клаузата на процесния договор регламентираща ГПР
надвишава по реален размер определените стойности по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тя е нищожна
на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляване на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, което води до
недействителност на осн. чл. 22 от ЗПК.
Затова следва да се приеме, че договор за кредит № .../15.09.20217г. относно таксата за
експресно разглеждане и последващите договори за суми в размер на 100 лв. и 150 лв., за
които ответникът също е начислил такси за експресно разглеждане, се явяват нищожни
поради противоречие с императивни законови разпоредби на ЗПК, поради което и тези суми
не се дължат от кредитополучателят. Те са събрани от него на 28.11.2017г. без основание,
затова по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ответникът следва да ги върне. Искът е
предявен в размер на 195 лв. и в този размер следва да бъде уважен. Вземането на ищеца не
е погасено по давност, която е 5-годишна. Искът е предявен в този срок.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Същите са в размер на 450 лв., от които: 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение, и следва да се присъдят за заплащане от ответника.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В“ ЕООД /с предишно наименование „...“ ЕООД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ... ДА ПЛАТИ на М. Д. С. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. „С“, ж.к. ..., чрез адв. Г. Д. - САК, със съдебен адрес: гр. С,
ул. .... по иска, предявен от него срещу „В“ ЕООД на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 19, ал.5, във вр. с ал. 4 от ЗПК, сума в размер на 195 лева, представляваща платени без
основание такси за експресно разглеждане по сключен между страните договор за кредит №
.../15.09.2017г. за главница в размер на 750 лв. и свързаните с него договор за кредит за сума
в размер на 150 лв., сключен на 19.09.2017г. и договор за кредит за сума в размер на 100 лв.,
3
сключен на 21.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 28.11.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД /с предишно наименование „...“ ЕООД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ... ДА ПЛАТИ на М. Д. С. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. „С“, ж.к. ..., чрез адв. Г. Д. - САК, със съдебен адрес: гр. С,
ул. .... сума в размер на 450 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4