Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2782
03.08.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Марина Кънева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16140 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение на ПОС по в.гр.д. № 2085/2017г. е отменено постановеното по исковете неприсъствено решение и
с разпореждане от 27.09.2019г. делото е върнато на друг състав за продължаване
на съдопроизводствените действия от определението по чл. 140 ГПК.
Съдът
е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
против Й.Г.А., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. *** № **, ап. **, имал
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението
си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно
чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба
на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, топлинна енергия на стойност 302.45 лева през периода от 01.11.2015
г. до 30.04.2016 г., която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 30.85 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 05.01.2016г. – 09.03.2017г. Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски и
постъпило възражение. Иска да бъдат установи задълженията. Претендира се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответницата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация”
ЕАД срещу Ц. Г.А., по което е образувано ч. гр. дело № 3536/2017 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните суми, както и за разноските.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от длъжника,
като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си
в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в
преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно
чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е
клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже,
че същата е собственик на процесния апартамент или, че притежава право на
ползване върху него. Това се установява от представения договор и удостоверение
за наследници, като единствено ответницата е адресно регистрирана на
топлоснабдения имот и всички съобщения са получавани на адреса лично от нея.
От изложеното до момента се установява, че ответницата е била
собственик на апартамент, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна
енергия и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на
топлинна енергия.
В тази насока е постановено Решение на съда на Европейския
съюз по дело С-708/17 и С-725/17, в което се даде тълкуване, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, както и че се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката,
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР).
Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила,
видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са
били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства
за настъпили в тази насока промени.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се
установява, че през процесния период жилищният блок е бил включен към
топлопреносната мрежа, като е ползвана топлинна енергия за отопление. Било е
отчитано количеството ТЕ и са отчислявани загуби. Посочено, е че за периода 3
отоплителни тела са били снабдени с индивидуални разпределителни устройства.
През имота преминава щранг лира без ИРУ. В рамките на периода на ответницата
била разпределена топлинна енергия в общо количество от 3.32086 MWh, за сградна инсталация и отопление с щранг лира. Вещото
лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства
специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. Същата е отменена през месец март 2020г., поради което е била
действащата за процесния период. Съдът намира, че заключението е компетентно
изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.
Поради всичко изложено, съдът намира, че ответницата дължи
цената на доставената топлинна енергия.
Приета е и съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която
стойността на топлинната енергия, посочена в заключението на СТЕ като доставена
на ответницата за процесния период e в размер 302.45
лева с ДДС. Размерът на дължимото обезщетение за забава е определен на 30.85
лева. Експертизата е изготвена въз основа на направените в СТЕ констатации. С
оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно,
поради което следва да бъде кредитирано.
От приетите по делото доказателства категорично се
установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с
доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По
същото ответницата има непогасени задължения към „ЕВН България топлофикация”
ЕАД за потребена ТЕ в размер на 302.45 лева за периода.
Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не
се установява. Размерът на дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по
делото експертиза е 30.85 лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по
чл. 86 ЗЗД и същата следва да бъде уважена изцяло.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в
полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Следва да се отхвърли искането за установяване на задължение
за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. Съгласно
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (в редакция ДВ бр. 28
от 2020г.), до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава. Законната лихва попада в тази хипотеза и може да бъде
присъдена след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 34 от 09.04.2020г. в сила
от същата дата. С него забраната е ограничена до частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.)
предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато
вземанията да придобити от други банки, финансови институции или трети лица и
по договори за лизинг, каквато не е настоящата хипотеза.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските
в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на
25.00 лева за държавна така и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
исково производство в размер на 75.00 лева за държавна такса, 230 лева за СТЕ и
ССЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 302.45 лева– главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.
*** № **, ап. **, за периода от 01.11.2015г. до 30.04.2016г. и 30.85 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
задължение за периода от 05.01.2016г. до 09.03.2017г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 10.03.2017г. до 12.03.2020г., както и от 09.04.2020г. до пълното и изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ искането за законна
лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., за които суми е била издадена Заповед № 2174 от 13.03.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 3536/2017 г.
по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/-
разноските по ч. гр. дело № № 3536/2017 г. на ПРС и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/Тоско Ангелов
Вярно с оригинала.
М.К.