Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 37 27.02.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети граждански въззивен състав
На трети февруари,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2076 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на ЕТ „Делта – ВМ – Валери Костов“ – Валерий Кирилов Костов,
ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.
Колев, срещу Решение №2714/25.10.2019г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№1738/19г., с което е отхвърлен иска на въззивника против „Застрахователна компания Лев Инс” АД, с - гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 420 лева,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпило
застрахователно събитие, за което е образувана щета №
0002-1301-18, установено на 29.11.2018 г., с увредения лек автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, е рег.№ *******, застрахован със
застрахователна полица № 93001710110377 от 28.12.2017 год., с покрит риск -
„Клауза 1”, със срок на действие от 29.12.2017 год. до 24:00 часа на 28.12.2018
год., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Според
въззивника, при правилно установена правна квалификация на предявения иск, въз
основа на правилно установена фактология, във връзка със съществуващ между
страните застрахователен договор, с покрит риск „Клауза 1“, съдът е направил
неправилен извод, за липса на покрит риск по настъпило застрахователно събитие
– побитости от камъчета. Според въззивника не е взето предвид самото
определение за риск в Общите условия на застрахователя, което включва в себе си
внезапно сблъскване с други подвижни и неподвижни обекти, каквито са камъчетата
по пътното платно, отскачащи при движение на МПС. Излагат се съображения на
осн. чл.385 - в раздел II от Приложение 1,
и раздел II, б.А, т.3, квалифициращи като риск всяка вреда или
загуба на сухопътни МПС. Изводи са формират и по аргумент за обратното от
Общите условия, действащи към 30.04.2018г., но недействащи в случая, изключващи
от покритите рискове следи от камъчета.
Въззиваемият – ответник ЗК „Лев Инс“ – АД, не представя
по реда на по чл.263 ГПК писмен отговор.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 ГПК от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същите са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се
спори, че в качеството си на собственик на лек автомобил марка BMW, модел: ХЗ, с рег.№ *******, ищецът
сключил с ответника „Застрахователна компания Лев Инс” АД, имуществена
застраховка „Каско” на МПС със застрахователна полица № 93001710110377 от
28.12.2017 год., с покрит риск - „Клауза 1”, със срок на действие от 29.12.2017
год. до 24:00 часа на 28.12.2018 год., за застрахователната сума в размер на 16
000 лева, равна на действителната стойност на МПС. Договорът е сключен при Общи
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, приети от застрахователното дружество. Видно от същите „Клауза 1”
покрива всички рискове, включително. пътно-транспортни произшествия по време на
движение и/или в паркирано състояние. Застрахователната премия по договора е в
размер на 1116,70 лв., заплатена от ищеца на четири вноски, като първата вноска
от 281,32 лв. е платена при сключване на полицата на 28.12.2017г. и след това
са платени три равни вноски от по 278,46 лв., съответно на 04.04.2018г., на
03.07.2018г. и на 28.09.2018г. Не се спори, че по повод установени увреждания по
автомобила - побитости от камъчета по преден капак и задна дясна врата, на
29.11.2018 г. ищецът уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, за което в ЗК „Лев Инс” АД е била
заведена щета № 0002-1301-18-416158. При извършения оглед на същата дата от
вещо лице на застрахователя е съставен опис-заключение на щетите, съгласно
който увреждането на описаните детайли е със степен - за „Боя”.
Ищецът представя Общи условия на застрахователното дружество, в
които не съществува т. 27.23.,
съгласно която застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или
следствие на експлоатационни увреждания от: отваряне на врати, следи от
камъчета, умора на детайли, нарушен лак и др. Не се спори, че в последващи Общи
условия е включена т.27.23 с горното съдържание.
Не се
спори, че ремонтът е извършен от оторизирания от застрахователя автосервиз
„Ставрев - Автодизайн” ЕООД, ЕИК *********, за което е издадена фактура №
********** от 19.12.2018 год. на стойност 420 лева с включен ДДС, с която са
начислени както следва: труд за боядисване на стойност 150 лева без ДДС, плюс
материали и консумативи - 200 лева без ДДС, или общо сума в размер 350 лева без ДДС, която сума е
заплатена в брой от ищеца.
За установяване на щетите по автомобила е по делото е извършена съдебно
– техническа експертиза, според която по автомобила са констатирани следните
увреждания: врата –задна, дясна за боя и капак - преден за боя. Според вещото лице, при посочените увреждания, стойността на труда и
материалите за отстраняването им е 499.68 лева.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че посочените увреждания не са
риск, покрит от договора за застраховка – „клауза 1“ и изрично се изключва от
т.27.23 от Общите условия, поради което не дължи заплащане на застрахователно
обезщетение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 348,
ал.1 от КЗ, Общи
условия са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни
договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако
са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна
част от застрахователния договор.
В Настоящия случай
ответното дружество не установи към датата на сключване на договора за
застраховка с ищеца, на последния да са били предоставени Общите условия,
включващи т. 27.23 и същите да са били приети писмено от него. Поради това
въззивната инстанция приема, че в отношенията между страните са действали
общите условия, представени с исковата молба, в редакция, на които се позовава ищеца.
По отношение на
наличието в конкретния случай на покрит застрахователен риск, въззивната
инстанция приема следното: между страните е сключен договор за застраховка
„Каско“ с Клауза 1 – всички рискове. В т.1.3 са посочени пътно – транспортни
произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние. Дефиницията на
ПТП, дадена в раздел „Определения“ от Общите условия е „внезапно сблъскване на
МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти …“. Доколкото
другите обекти не са изброени изрично или примерно, от тяхното съдържание не
могат да се изключат и камъни/камъчета, с които автомобилът се е
съприкосновил/сблъскал при движението. Аргумент следва да се извлече и от
последващата промяна в Общите условия, в които побитости от камъчета са изрично
посочени в изключенията, респ. – не се обезщетяват. Допълнителен аргумент
следва да се извлече от нормата на §6, т.30
ДР ЗДП, съставляваща легалното определение на ПТП - една от визираните
хипотези е „събитие възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало повреда на ППС“.
Поради изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че вредите, представляващи побитости от камъчета,
попадат в приложното поле на т.1.3 от Клауза 1 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
ответното дружество, не са посочени в изключенията, съгласно предоставените и
подписани от ищеца Общи условия. Поради това застрахователят следва да ги
обезщети в размера, удостоверен от представените от ищеца доказателства – 420
лева.
Ето защо искът е
основателен. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен следва да
бъде отменено; вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът
следва да бъде уважен.
В
полза на въззивника следва да се присъдят направените в двете инстанции съдебно
деловодни разноски, в размер на 645.00 лева, от които 75.00 лева държавни
такси, 270 лева – за експертиза и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2714/25.10.2019г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№1738/19г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Застрахователна
компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Делта – ВМ – Валери Костов“ – Валерий
Кирилов Костов ЕИК102105392, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.
„Меден рудник“, бл.425, ет.5, ап.5, сумата 420 лева,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпило
застрахователно събитие, за което е образувана щета №0002-1301-18, установено на 29.11.2018 г., с увредения лек автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, е рег.№ *******, застрахован със
застрахователна полица № 93001710110377 от 28.12.2017 год., с покрит риск -
„Клауза 1”, със срок на действие от 29.12.2017 год. до 24:00 часа на 28.12.2018
год., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2019Г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Застрахователна
компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Делта – ВМ – Валери Костов“ – Валерий
Кирилов Костов ЕИК102105392, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.
„Меден рудник“, бл.425, ет.5, ап.5, сума, в
размер на 645.00 лева – съдебно –
деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Настоящото
решение е окончателно на осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК (ДВ бр.50/2015г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.