Р Е Ш Е Н И Е
№ **6
гр. Дулово, 13.09.2021 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд, в публично съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Кънчев
при секретаря Нина Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № ** по описа на съда
за 2**7 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание връзка с чл.4** ГПК.
Ищецът, “Банка ДСК” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район “Оборище”, ул.
Московска 19, ЕИК 12**3**16, твърди, че подават исковата молба по повод
подадено от ответника М.Г.И. с ЕГН ********** ***, в качеството й на
наследник на кредитополучателя И. В.И. с ЕГН **********, починал на ******г., възражение след издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ****година на Районен съд- Дулово.
С Договор за цесия от ****г. ищеца
продал вземането си срещу И. В.И. на „ОТП Факторинг България” ЕАД. Цесионера
сключил две споразумения с В. – на ****г. и на ****г. Към ****г. задължението
ведно със законната лихва възлизало общо на 686.30лв., което следвало да бъде
изплатено на 15 месечни вноски с падеж 10-то число на месеца.
„ОТП Факторинг
България” ЕАД е образувало ИД № *** година по описа са ЧСИ Г.Г.,*** действие Окръжен съд
-Силистра.
Ищецът
посочва още, че на **** година между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството и на
кредитор и И.
В.И. с ЕГН **********, п. на ****г., като кредитополучател е сключен Договор
за кредит текущо потребление в размер на 5 000.00 лв. Кредитът е усвоен
изцяло ог кредитополучателя по негова сметка. Срокът за издължаве бил 60 месеца
от датата на усвояването.
Крайният падеж на договора е настъпил на ***** г., като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
задължението по кредита е било изискуемо.
Кредитополучателя
е допуснал забава в плащането на погасителните вноски, поради което кредитът е
станал предсрочно изискуем, на основание т.19.2 от Община условия на Банката,
над 90 дни.
Банката
пристъпила към принудително събиране на вземането си по надлежния ред, като
на **** година е подадено Заявление по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя И. В.И. с ЕГН **********
и неговите поръчители П.П. и Г.Г.. Образувано е ч.гр.д.№ ****г. на РС-Дулово.„Банка
ДСК” ЕАД е поискала от родово и местно компетентния съд издаването на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането си по приложеното
извлечение от счетоводните книги.
С разпореждане от **** г. по ч.гр.д. № ****г. е разпоредено издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Последният е издаден на ****
г. по ч.гр.д.№ ****г. на РС-Дулово, с който длъжникците И. В.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, П.Н.П. с ЕГН ********** и адрес: *** и Г.И.Г.с ЕГН ********** и
адрес: ***, са осъди да заплатят солидарно на кредитора “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 12**3**16
с адрес на управление гр.София ул.Московска №19, тел., факс,
ел. поща представляван от В.М.С., Главен Изпълнителен Директор и Д.Н.Н.
Изпълнителен Директор, сумата
от 596.**лв.(петстотин деветдесет и шест лева и шест стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от ****г. – обезпечен с
поръчителство, сумата от 128.81лв.(сто двадесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от ***г. до ***г., сумата
от 23.29лв.(двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки), представляваща
наказателна лихва за периода от ***г. до ***г.,
законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение – ****г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 125.00лв.(сто двадесет и пет лева), представляващи разноски
по делото.
В последствие заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист срещу поръчителите П.Н.П. и Г.И.Г.са
обезсилени изцяло, като единствен длъжник е останал И. В.И..
Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.Г.И. с ЕГН ********** ***, в качеството й на
наследник на кредитополучателя И. В.И. с ЕГН **********, п. на ****г., дължи на кредитора-ищец
“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 12**3**16, с адрес на управление: гр.София, ул.Московска №
19, представляван от В.М.С.- главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.- изпълнителен
директор, сумата от 596.** лева – главница; сумата от 128.81
лева - дължима договорна лихва за периода от ***г. до ***г., сумата
от 23.29 лева –наказателна лихва за периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от **** г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 25.00 лева -държавна такса и сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски по делото.Претендират разноски в исковото производство.
Представят се писмени доказателства.
Ответникът М.Г.И., чрез процесуалният си
представител адв. П.Н. в срока за отговор по чл.131 от ГПК взема становище по
иска.
Счита, че същата следва да бъде оставена
без уважение. Според ответника, ищеца носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите които са породили неговото вземане. Той следва да
установи по безспорен начин, че вземането съществува срещу ответника. Заявява,
че по молба на „ОТП Факторинг България” ЕАД е образувано изпълнително дело № ***г.
по описа на ЧСИ Г.Г.. Ответника твърди, че още преди образуване на
изпълнителното дело И. В. е превел на новия си кредитор сумата от 500лв., а по
самото изпълнително дело има платени 200лв. от поръчителя Гинка Иванова
Григорова, които не са взети предвид от ищеца при предявяване на исковата
претенция.
Излага подробни съображения
относно приемането на наследството и относно това дали наследниците са надлежно
уведомени за дълга на наследодателя си.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
По делото е конституиран като трето-лице
помагач на ищеца – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, който в
предоставеният му срок депозира писмено становище с което иска от съда да
постанови решение с което да уважи предявеният от ищеца установителен иск, като
основателен и доказан.
Доказателствата по делото са писмени.
В хода на настоящото производство е проведено
охранително производство за установяване наследниците на починалия титуляр.
Охранителното производство по чл.51 от Закона за наследството е приключило с Определение
№ ***г. на Районен съд –Дулово по ЧГД № ***г., като в него се установява, че М.Г.И., като наследник на съпругът си – кредитополучател е
приела наследството.
Допусната е и назначена
съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице С.П., приета от съда
и не оспорена от страните.
Изискано
е и приложено частно гражданско дело № ** по описа за **година на Районен съд -Дулово.
Изискано е и приложено копие на ИД№ ***г.
по описа на ЧСИ Г.Г. *** действие – Окръжен съд – Силистра.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съобрази
съдебно-икономическата експертиза, на основание чл. 235 ГПК намира за
установени следните обстоятелства:
Няма
спор между страните, че на **** година между „Банка
ДСК” ЕАД, в качеството и на кредитор и И. В.И. с ЕГН **********, като кредитополучател е
сключен Договор за кредит текущо потребление в размер на 5000.00 лв., който е
обезпечен с поръчителство. Установено е и не се оспорва обстоятелството, че
кредитът е усвоен изцяло по сметката на кредополучателя.
Няма
спор и относно обстоятелството, че съгласно т.2 от
договора за кредит, крайният срок за погасяване на задължението по
кредита 60 месеца, считано от датата на усвояване, а именно на **** г.
Няма
спор и относно факта, че кредитополучателят И. В.И. с ЕГН ********** е п. на ****г..
От
представеното и приложено Удостоверение за наследници № 341 от ** година на
Община -Дулово е видно, че наследници по закон И. В.И. са съпругата му М.Г.И. и
синовете му – В.И.В. и Г.И.В., като за последните двама в хода на
производството се установява че са починали.
Установено
е също така, че ответникът М.И. е приела
наследството оставено от починалият й съпруг в процедура по чл. 51 от ЗН.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ , а също и с разпоредбата на
чл. 417, т. 2 от ГПК, „БАНКА ДСК” ЕАД е подала срещу И. В.И. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в РС- Дулово , с което е
претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми.
Ищецът
твърди неизпълнение на договор по разрешен и усвоен кредит в конкретно посочени
размери и иска да бъде прието за установено по отношение на наследника на
починалият кредитополучател, че същият му дължи тези суми.
Спорен
е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл. 4** ГПК.
Предмет
на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането
към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което
е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство
- чл. 4** ГПК. При
предявен иск по чл. 4**, ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът,
който заявителят в заповедното производство по чл. 417 ГПК е предявил при
направено възражение от страна на наследник на починалият длъжник по реда на
чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от
целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение
и издаден изпълнителен лист, с който съдът е разпоредил длъжникът за заплати
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № ** по описа на Районен съд -Дулово
за ** година и е определен ясно и недвусмислено в закона - чл. 415, ал.1 ГПК. Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника или от наследник на длъжник, е да се
установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за
влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането,
съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила.
Производството по разглеждане на иск
по чл. 4** от ГПК е свързано с производството по чл. 417 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 4** от ГПК по своето правно
естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на
депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Затова, че са свързани двете
производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на
диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят
предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе
дължимата държавна такса. Преценката
на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен
извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките
на чл. 4**, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила
на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет
на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Исковата молба, която
определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на
осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на
ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено
с представените по делото доказателства, съда намира следното:
Действително,
от представените в заповедното производство по ч.гр.д.№ ** по описа за **година
на ДРС е било необходимо, съобразно законовите разпоредби, да се представят
доказателства, а съда е приел заявеното изцяло, съобразно придружаващите го
писмени доказателства заявлението на „Банка ДСК” ЕАД от **.**.** година за
основателно, като на **** година е разпоредил заплащане на дължимото така,
както е заявено и е издал и изпълнителен лист.
Едва в исковото
производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в
тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по
основателността на претенцията.
По
отношение основателността на иска, касаещ съществуване на вземане към един
минал момент от подписан между наследодателя на ответника и Банка ДСК ЕАД
Договор за кредит текущо потребление няма спор.
От
друга страна, съдът следва да съобрази и разпоредбите на Тълкувателно решение №
4 от **.**.** година на ВКС по тълкувателно дело № ** година, ОСГТК ВКС,
съгласно т. ** от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 4**,
ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по установителния иск е
вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните
книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът
и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 4**, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато
тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В конкретния случай ищецът ангажира доказателства в
тази насока. При така установените факти, съдът е приема, че предявеният иск за
установяване съществуването на вземането е основателен - предсрочната изискуемост
на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и
упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез
подаване на заявление по чл. 417 ГПК. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката
кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски,
което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.
417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 4**,
ал. 1 ГПК се явява допустим, като за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, е уведомен и ищецът в качеството на наследник на починалият
кредитополучател с връчването на исковата молба.
Освен
това, удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да
се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от
външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК и дали той удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане /чл. 4**, ал. 2 ГПК/. Преди да постанови
издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на
изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали представеното извлечение от
счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла
на чл. 417, т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство. Според тази
правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които
установяват вземания на държавни учреждения, общини и банки.
Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, включително и от
действащия Закон за потребителския кредит, но принципите и изискванията за
начина на водене на счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на
чл. 1, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството за всеобхватност и достоверност на
счетоводните системи; изискване на чл. 2 З за счетоводството към счетоводните
записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др.).
Представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва
да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за
договора за кредит- дата на сключване, размер, данни за движението на
погасяването му- размерът на просроченото задължение по главницата, договорните
и наказателните лихви. Това
удостоверително действие на счетоводните извлечения, обаче, не е достатъчно. Те
трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, а именно - подлежащото на изпълнение вземане. В случая трябва да
съдържат данни дали са се сбъднали условията на чл. 14 в от Договора за
предоставяне на потребителски кредит, отнасяща се до т.19.2. Отговорност и
санкции в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, касаеща предсрочната изисуемост на кредита - т. е
извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът
е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, т. е.
сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредит, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не
е платил в посочените от договора срокове. Представеното извлечение от
счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по
смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и
изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за
редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, т. 2 ГПК не
изключва задължението на съда по чл. 4**, ал. 2 ГПК да провери дали то
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни
съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване
падежа на вземането, както изчерпателно бе посочено по-горе. Такива по делото
са представени. В приложеното извлечение от счетоводните книги в заповедното
производство е видно, че датата на настъпване изискуемостта на кредита е 12.08.2**0 г. поради забава в плащанията на дължими
вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
Към *****година
са налице 4 броя непогасени поредни месечни вноски, а към ***г. са налице 6
броя просрочени и непогасени месечни вноски. Освен това е заявен за установяване
размер на съществуване на вземането от страна на ищеца към депозиране на
исковата молба относно главницата, посочена като сума от 596.** лв. Посочен е и
размера на лихвите и разноските.
Доводите на процесуалният
представител на ответника, отнасящи се до това, че наследниците
отговарят за задълженията с които е обременено наследството съобразно дяловете
които получават, са ирелевантни за спора, при условие, че има изявление от страна на
наследника, че е приел наследството, оставено от неговия съпруг, което и не се
отрече в хода на процеса и му е известно, че наследодателят му е бил
кредитополучател на „Банка ДСК” ЕАД.
В
производството по специалния установителен иск съдът не следва да излиза от
рамките на установяване съществуване на вземане към един минал момент, относно
заявените размери на задължението, посочени в заповедното производство.
На
база на ангажираните в хода на процеса доказателства съдът намира, че
предявения установителен иск е частично основателен и следва да бъде уважен
съобразно размерите, посочени в заключението на вещото лице, които не съвпадат
изцяло с тези, заявени в заповедното и в настоящото такова.
Направеното от ответника възражение, че
процесният изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № ****г. по описа на
РС-Дулово, има правени плащания които не са взети предвид от ищеца при
предявяване на иска, съдът намира за основателно.
Не е спорно по делото, че по силата на
договор за цесия от ****г. ищецът е продал задължението на кредитополучателя И.
В.И. на „ОТП Факторинг България” ЕАД и че за извършената цесия и за размера на
дълга, той е уведомен с известие за доставяне на ***г. чрез съпругата си М.И..
Не е спорно по делото,а и се установява от
представените доказателства, че:
-на ****г. е сключено споразумение между „ОТП
Факторинг България” ЕАД и И. В.И., със срок до *****г., за сумата от 881.34
лв., включваща главница в размер на 596.** лв., лихва в размер на **5.28 лв. и
разноски в размер на 100 лв., платима на 19 месечни вноски;
-на ****г. е сключено ново споразумение
между „ОТП Факторинг България” ЕАД и И. В.И., със срок до 10.11.2**5г., за
сумата от 686.30 лв., включваща главница в размер на 571.49 лв., лихва в размер
на 14.80 лв. и разноски в размер на 100 лв., платима на 15 месечни вноски.
-с Молба вх. № *****г. „ОТП Факторинг
България” ЕАД е поискал от ЧСИ Г.Г.,*** действие – Окръжен съд – Силистра, да
бъде образувано изпълнително дело срещу
кредитополучателя И. В.И. и поръчителите му, за следните суми:
-главница в размер на 357.25 лв. ведно със
законната лихва до окончателното й плащане;
- законна лихва в размер на 57.33 лв.; и
-разноски в размер на 100 лв.
В същата молба , на лист втори е направено
признание от страна на „ОТП Факторинг България” ЕАД, че преди образуване на
изпълнителното дело по сметка на кредитора е постъпила сумата от 500 лева.
От
допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните, са установени точните размери на дължимите суми, които се различават
съществено от посочените в исковата молба.
От заключението на вещото лице, уточнено
устно в съдебно заседание безспорно се установява, че след издаване на
изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело длъжникът И. В.И.
е платил по сметката на новия си кредитор сумата от 500 лв. След образуване на
изпълнителното дело, при ЧСИ е постъпила сумата от 200 лв./100лева на *****г. и
100 лева на *******г./
С тази сума са направени следните
погашения:
- 100 лв. –разноски,
57.33лв. – лихва, и 15.91 лв. – част от законна лихва върху главницата, дължима
за периода от ****** г. до *******г.
-26.76 лв. – дължими такси за ЧСИ по т.16.
Съгласно изготвената съдебно–счетоводна
експертиза, към 19.02.2020г. се дължат следните суми: главница в размер на
357.26 лв. и 121.76 лв. – законна лихва
за периода от 13.09.2**6г. до 19.02.2020г.
Съдът намира, че следва да приобщи
експертното заключение като доказателство по делото, което приема, че е
извършено компетентно, обективно, безпристрастно и без да е заинтересовано от
изхода на спора.
С оглед изложеното и като взе предвид
заключението ва вещото лице, съдът счита, че предявеният установителен иск се
явява частично основателен и следва да бъде уважен за следните суми: главница в
размер на 357.26 лв. и 121.76 лв. –
законна лихва за периода от ******г. до *******г.
В останалата част искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски са
направили както ищецът, така и ответникът, които са представили списъци по
чл.80 от ГПК, приложени по делото.
Такива следва да бъдат присъдени и на
двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира разноски в общ размер от
650.00 лв., от които 125.00 лв. по заповедното производство и 525.00 лв. по
настоящото производство.
При уважен иск за сумата от 479.**лв. от
748.16 лв., в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски направени
от ищеца в следните размери: по ч.гр.дело № ****г. – 80.04 лв./ 16.** лв. – за
ДТ и 64.03лв. – за юрисконсултско възнаграждение/ и по исковото производство –
336.16 лв./16.** лв. – за ДТ, 128.** лв. – за вещо лице, и 192.09лв. – за
юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът претендира разноски в размер на
500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Такива му се дължат съобразно
отхвърлената част от иска която е за сумата от 269.15лв.
При този
изход на делото, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 179.85 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.И. с ЕГН **********
***, в качеството й на наследник на кредитополучателя И. В.И. с ЕГН **********,
п. на ****г., че дължи на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 12**3**16,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул. Московска №
19, представлявана от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., по договор за
кредит за текущо потребление от ****г.
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и починалият И. В.И. с ЕГН **********, сумата от 357.25 лева /триста петдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки/ - главница, сумата от 121.76
лева /сто двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва
за забава за периода от 13.09.2**6г. до 19.02.2020г., , ведно със законната лихва
върху главницата от 357.26 лв., считано от
13.09.2**6г. до окончателното изплащане, които суми са част от вземането,
присъдено със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с № 20/****г.
и изпълнителен лист от **** г. по ч.гр.дело № ****г. на РС-Дулово.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 12**3**16 срещу
ответника М.Г.И. с ЕГН **********, положителен установителен
иск с правно основание чл.4** от ГПК за
дължима главница над размера от 357.25 лв. до претендираният от 596.** лв., за
договорна лихва в размер на 128.81 лв. за периода от ***г. до ***г., за
наказателна лихва в размер на 23.29 лв. за периода от ***г. до ***г., и за законна
лихва върху главницата от ****г. до 12.09.2**6г./датата на входиране на молбата
за образуване на изпълнителното дело/.
ОСЪЖДА
М.Г.И. с ЕГН ********** ***, да заплати
на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 12**3**16, със седалище и адрес на управление гр.
София, район “Оборище”, ул. Московска № 19, сумите от: 16.** лв. - за заплатена
държавна такса и 64.03лв. - за юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени
разноски по ч.гр.д.№ ****година на Районен съд -Дулово.
ОСЪЖДА М.Г.И. с ЕГН ********** ***, да заплати
на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 12**3**16, със седалище и адрес на управление гр.
София, район “Оборище”, ул. Московска № 19, сумите от: 16.** лв. - за заплатена
държавна такса, 192.09 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, и 128.** лв. –
за възнаграждение на вещото лице, представляващи направени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА
“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 12**3**16, със седалище и адрес на управление гр. София,
район “Оборище”, ул. Московска №19, да заплати на М.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 179.85
лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ представляващи
направени разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 2023171**,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: