№ 23701
гр. С., 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110119417 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника – „С.К“ООД, за изменение на
протоколно решение № 1790/31.01.2023 г. по гр. дело № 19417/2023 г. на
Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските,
като се отмени същото в частта, с която на адвоката на ищеца са присъдени
100 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
В молбата се сочи, че се претендирало възнаграждение за адвоката за
осъществяване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв – на материално затруднено лице, а не можело да се приеме, че ищецът
е материално затруднен. Аргумент за това е, че при отпускане на кредита, за
който се води делото, ищецът бил посочил, че има доход от 2900 лева
месечно, а при проверка в публичната част на регистър БУЛСТАТ ответникът
установил, че ищецът е декларирал, че упражнява професионално дейност
като таксиметров шофьор.
В законоустановения срок ищецът – Р. С. Ц., е подал отговор по
молбата, като твърди, че предпоставките за присъждане на възнаграждение на
адвоката при твърдения за материално затруднено лице били изцяло
формални, а преценката дали има материално затруднение е само и
единствено на адвоката. При условия на евентуалност се поддържа, че не
било доказано ищецът да не е материално затруднен, тъй като регистрацията
като упражняващ професия не била доказателство за получаване на доходи от
същата.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като не е необходимо
представяне на списък на разноските, тъй като се оспорват разноски на
насрещната страна.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
1
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 58 – 59 от същото).
Разгледана по същество, молбата е основателна.
На първо място, налице е противоречива практика на Върховния
касационен съд по въпроса дали съдът може да проверява при искане за
осъждане на насрещна страна по делото да плати хонорар на адвокат,
осъществил безплатна правна помощ, дали е налице предпоставката за това,
предвидена в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – материално затруднение на клиента. В
една част от актовете на касационния съд – Определение № 163/13.06.2016 г.
по частно гражданско дело № 2266/2016 г., I ГО, цитирано и в Определение
№ 48/21.01.2021 г. по частно търговско дело № 47/2021 г., II ТО, се поддържа,
че по принцип предпоставката „материално затруднение“ на клиента се
установява от договора с адвоката, но насрещната страна по делото може да я
оспорва, като ангажира доказателства за това. В друга част от актовете,
цитирани в посоченото от ответника Определение № 50199/04.10.2023 г. по
частно търговско дело № 1624/2022 г., I ТО, се приема, че съдът никога няма
право да проверява дали е налице тази предпоставка, а това е предмет на
установяване и преценка на адвоката. Тъй като е налице противоречива
практика, настоящият съдебен състав не е обвързан от нито едно от
решенията, а следва да изложи собствени мотиви в едната или в другата
насока.
В случая следва да се има предвид, че спорът за разноските е
имуществен спор за осъществяване на гражданско право – за парично вземане
за разноски, на основание на предпоставки, изведени абстрактно в закона.
Когато тезите на страните относно предпоставките си противоречат, то е
налице правен спор. Споровете за граждански права съгласно чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската
конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) следва да се решават от независим
и безпристрастен съд в рамките на справедлив съдебен процес. Второто от
посочените становища на ВКС застъпва, че в случая на определяне на една от
предпоставките на материалното право на адвоката да получи
възнаграждение от друг частноправен субект (насрещната страна по делото) –
материалното затруднение на клиента му, се проверявала само от адвоката по
негова преценка. Не следва да се приема, че крайният арбитър при това
тълкуване – адвокатът, може да отговаря на критериите за установен от
закона съд, който е независим и безпристрастен, най-малкото защото
защитава интересите на една от страните по делото. При това положение
оставянето на преценката на адвоката на въпроса дали същият има право на
възнаграждение срещу друго лице, не е поверена на орган, отговарящ на
изискванията на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията, като приемането на обратното
дори за държавен орган вече е водело до осъждане на държавата пред
Европейския съд за правата на човека (вж. Решение по дело Zlinsat spol.s.r.o.
с/у България, жалба № 57785/00, §§ 76 и 80, 15 юни 2006 г.). При това
положение следва да се приеме първата застъпена в практиката на ВКС теза –
че при спор дали защитаваният по делото безплатно е материално затруднено
лице, е възможно съдът да решава спора на база на доказателства по делото.
2
В случая съгласно Определение № 163/13.06.2016 г. по частно
гражданско дело № 2266/2016 г., I ГО, тежестта да обори установеното от
декларация на адвоката на ищеца в договора за правна помощ материално
затруднение е на ответника, който би бил осъден да плати. Със серия
признания ответникът доказва, че към 07.11.2022 г. ищецът е декларирал и
признал по реда на чл. 175 ГПК месечен доход в размер на 2000 лева (в
искане за кредит на лист 43 от делото) и че живее при роднини. Ищецът е
сключил договор за правна помощ на 15.02.2023 г. (на лист 62 от делото),
като съдът приема, че това е твърде кратък период, за да се приеме, че ищецът
е започнал да изпитва материални затруднения. Освен това към февруари
2024 г. ищецът е регистриран в регистър БУЛСТАТ като таксиметров шофьор
(на лист 74 от делото), т.е. има трудови доходи. Доколкото делото е с малък
материален интерес, не би следвало да се приеме, че не би могъл да заплати
хонорар, който отговаряше на установените с тарифа на Висшия адвокатски
съвет. Поради това презумпцията за материално затруднение е оборена и
следва да се приеме, че адв. Г. няма право на разноски, като решението се
отмени изцяло в частта за разноските.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 339/16.01.2019 г. по гр. дело № 10720/2018 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като
ОТМЕНЯ същото В ЧАСТТА, с която „С.К“ ЕООД, с ЕИК: *******, и
адрес на управление: С., бул. „Ц.Ш, e осъдено да плати на Ю. О. Г. , с ЕГН:
**********, и адрес на кантората: С., ул. „Г.Д“ № *****, 100 лева (сто лева) –
разноски в производството.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3