№ 21
гр. Тутракан, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М.Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв.Петрова
като разгледа докладваното от Спас М.Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200007 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000879 от 10.12.2024 г. на
началника на РУ – Тутракан, на В. М. Д., с ЕГН: ********** от *****, за
извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят
го обжалва в срок, твърдейки че установената в хода на производството
фактическа обстановка е невярна, а именно – че бил управлявал МПС с
поставен обезопасителен колан. В етапа на съдебните прения защитата излага
доводи за неустановеност по безспорен начин на процесното нарушение,
изведени от това, че не били представени записите от бодикамерите на
полицейските служители.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се явява, не се явява негов представител. По делото е приобщено писмено
становище от надлежно упълномощената В.А. – главен юрисконсулт в ОДМВР
– Силистра, в което се навеждат по бланкетен начин доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Отправя се искане за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2024 г., около 12:00 ч., актосъставителят В. В. и Н. П. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата, като се намирали в гр.
Тутракан, по ул. „Радецки“, в близост до дом № 58. В това време по улицата
преминал управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка
„Фолксваген“ с рег. № *****. Полицейските служители констатирали, че
водачът бил без поставен обезопасителен колан, поради което
актосъставителят В. предприел действия по спирането му. Жалбоподателят се
подчинил на подадения сигнал и спрял на указаното място. Аактосъставителят
В. съставил АУАН серия GA № 3348110, с който повдигнал обвинение на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Последният подписал акта без възражения и получил препис от същия.
На 26.11.2024 г. жалбоподателят депозирал възражения по съставения
АУАН пред АНО, като направил искане да се приложи записът от
бодикамерата на полицейските служители и да бъде призован водачът на
автомобил, който бил проверяван по същото време. Проверката по
възраженията приключила със съставянето на докладна записка от служител в
РУ – Тутракан и прилагането на 2 бр. фотоснимки, снети от записа на
бодикамерата на актосъставителя.
На 10.12.2024 г. било издадено атакуваното НП 24-0362-000879, препис
от което бил връчен на жалбоподателя на 17.12.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 24-0362-000879 от 10.12.2024 г.; АУАН серия GA №
3348110 от 24.11.2024 г.; Докладна записка № 362р-12749/29.11.2024 г.;
2
обяснения и възражения от В. Д. по АУАН; 2 бр. снимки на хартиен носител;
Справка АИС – регистрация; Справка картон на водача; Заповед № 342з-
158/28.02.2022 г.; з. к. на Служебна бележка от „Човешки ресурси“ при
ОДМВР – Силистра; писмо УРИ **********/2025 г. по описа на РУ –
Тутракан и Заповед № 8121з-140/08.02.2022 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители,
тъй като същите са обективни, взаимосвързани и кореспондиращи с редовно
съставения АУАН (аргументи в тази насока по-долу), който на основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила. Съдът кредитира
като правдиви и показанията на св. Д. Д., доколкото кореспондират в голямата
си част с тези на полицейските служители.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 3348110 от 24.11.2024 г. в сроковете по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 42,
ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган. Последният извод следва от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с 189, ал. 1 и чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.2 от Заповед № 812з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, доколкото
актосъставителят заема длъжността мл. автоконтрольор.
Наказателно постановление № 24-0362-000879/10.12.2024 г. е издадено
от компетентен АНО – чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 3.8 от Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като с него е наложено наказанието, предвидено в чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП,
определено от закона в абсолютен размер – 50 лв.
3
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във
връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е установен като водач на МПС от
категория M или N. Липсата на конкретизация в коя точно категория попада
управляваното от него МПС (М1, М2, М3, N1, N2, N3) не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като, видно от чл. 4 от Регламент
(ЕС) 2018/858 на ЕП и Съвета, тази категоризация е с оглед допустимия брой
на пътниците (М1, М2, М3) или с оглед максималната маса на превозното
средство (N1, N2, N3), като е безспорно, че процесното МПС попада в някоя
от тях.
Изпълнителното деяние се свежда до бездействие – неизпълнение на
нормативно вменено задължение за поставяне на обезопасителен колан по
време на движение. От кредитирания доказателствен материал се извежда, че
жалбоподателят е извършил нарушението, в което е обвинен. Предвид
формалния характер на нарушението, осъществяването на изпълнителното
деяние изпълва неговата обективна страна.
Доводът на защитата, че нарушението не било несъмнено доказано, тъй
като не били представени записите от бодикамерата на актосъставителя, съдът
намира за неоснователен. Изводът следва от това, че са налице други
доказателствени източници като показанията на разпитаните свидетели, които
съдът кредитира, и редовно съставеният АУАН, имащ презумптивна
доказателствена сила.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да управлява
МПС с поставен обезопасителен колан и субективно, при полагане на
дължимата грижа, е бил в състояние (т.е. е могъл) да избегне извършването на
административното нарушение.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 във връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Доколкото настоящият случай разкрива белезите на стандартно
нарушение от този вид, то съдът намира за неоправдано прилагането на чл. 28
от ЗАНН.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания
4
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен техният размер. Предвид ниската фактическа и
правна сложност на казуса и бланкетния характер на становището на
процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди
разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000879 от
10.12.2024 г. на началника на РУ – Тутракан, с което на В. М. Д., с ЕГН:
********** от *****, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН: ********** от ***** да заплати на ОДМВР –
Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5