Р Е
Ш Е Н
И Е № 700
гр.Сливен, 16.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение, трети състав в публично заседание на трети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5516 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени в условията на кумулативно обективно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК – правно
основание чл.79, чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 18.04.2018 г. между „Микро Кредит" АД и ответника
В. бил сключен договор за заем CrediHome № 1181-10178420, по силата на който
дружеството предоставило заем в размер
на 1000 лв. Сочи, че подписвайки договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
1084,20 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него. Заемополучателят се задължил
да върне заема, ведно с договорната лихва, която била в размер на 84,20 лв. на
20 равни седмични погасителни вноски в размер на 54,21 лв., като първата
погасителна вноска била платима на 30.04.2018г. Така страните договорили общ
размер на плащанията по заема 1880,28 лв.
Твърди още, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр
- Искане за допълнителни услуги, на 18.04.2018г. между „Микро Кредит" АД и
ответника бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome,
съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1
към договора, предоставено на заемополучателя при сключване на договора.
Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът
дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 160 лв.,
като му била предоставена възможността да я заплати на 20 бр. равни седмични
вноски, всяка в размер на 8 лв., при първа погасителна вноска, платима на
30.04.2018г.
Твърди още, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро
Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на
заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
„Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания
„УНИКА Живот" АД. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги
заемателят се задължил да върне на
заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия, в срок от 20 седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 16,50 лв.,
платими считано от 30.04.2018г., или обща сума за застрахователна премия – 330
лв.
Твърди, че била начислена лихва за
забава, както следва: по договор за заем: 71,28 лв. за периода от 30.04.2018 г.
(датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда 03.07.2019г.; по договор за допълнителни услуги: 32,21
лв. за периода от 30.04.2018 г. (датата на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съд 03.07.2019г. Размерът на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора изтекъл на 10.09.2018г. с последната погасителна вноска
и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не е извършвал плащане по дължимия паричен заем.
Твърди, че на 10.08.2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между ищцовото дружество и заемодателя „Микро
Кредит" АД, по силата на който вземанията срещу ответника, произтичащи от
Договора за заем CrediHome и Договор за допълнителни услуги към него били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви на дружеството - кредитор. Цедентът упълномощил ищеца цесионер
да уведоми длъжниците по договора за цесия. Ищецът твърди, че изпратил две
уведомителни писма, но те били върнати в цялост, поради което към исковата
молба приложил уведомление, което да се връчи на ответника, заедно с книжата по
делото.
Ищцовото дружество сочи, че депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК и
било образувано ч.гр.д.№ 3699/2019г. на СлРС и съответно издадена заповед за
изпълнение срещу ответника, който обаче възразил.
Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:
- 1000 лв., главница по договор за заем CrediHome №
1181-10178420/18.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- 84,20 лв., договорна лихва по договор за заем за периода от 30.04.2018г.
до 10.09.2018г.;
- 160 лв., допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от
30.04.2018 г. до 10.09.2018 г;
- 330 лв., застрахователна
премия по договор
за допълнителни услуги
за периода от 30.04.2018г. до 10.09.2018г.;
- 71,28 лв., обезщетение за забавено изпълнение по договор за заем за периода от 30.04.2018г. до 03.07.2019г.;
- 32,21 лв., обезщетение за забавено изпълнение по договор за допълнителни
услуги за периода от 30.04.2018г. до
03.07.2019г.
Претендират се деловодни разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от назначен от съда особен
представител на ответника, с който се
оспорват претенциите по основание и размер. Счита договорът за заем за нищожен
и противоречащ на чл.11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК. Липсвало разбиване по пера на
задължението на ответника- главница, договорна лихва и допълнителни разходи по
кредита. Съобразно чл.23 ЗПК когато договора е недействителен, то потребителя
връщал само чистата стойност на кредита, поради което се счита, че не се дължи
договорна лихва 84,20 лв. и 71,28 лв. мораторна лихва. Същото се отнасяло и за
дължимите суми по договора за допълнителни услуги.
Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2018г.
ответникът по делото С.В. депозирал искане пред Микро Кредит АД гр.София за
отпускане на паричен заем в размер на 1000 лв. „за ремонт“. На същата дата
депозирала и искане за предоставяне на допълнителни услуги към заема, както и
сключване на застраховка“Премиум Живот“.
На 19.04.2018г.
бил сключен Договор за заем CrediHome № 1181-10178420/18.04.2018г., по
силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 1000 лв. Сумата по заема следвало да се изплати на 20
бр. седмични вноски с падеж всеки
понеделник, дата на първо плащане 30.04.2018г. с месечна вноска в размер на 54,21
лв., ГПР 50%, фиксиран лихвен процент 40,67% или общата сума за погасяване
възлизала на 1 084,20 лв. Ответникът декларирал с подписа си, че получил
сумата по заема в размер на 1000 лв.
На същата дата 19.04.2018г.
ответникът подписал и договор за допълнителни услуги към договора за заем, с
който договорили пакет „Преференциално обслужване“ с изброени в 6 точки
услугите на този пакет в самия договор и в Приложение № 1-описание на
допълнителните услуги, за срок от 20 седмици със седмична вноска в размер на 8
лв. с плащане всеки понеделник. С този договор за допълнителни услуги също била
договорена и сключена застраховка Защита пакет „Премиум Живот“. Застраховката била сключена с посредничеството на
заемодателят, който бил и ползващо се
лице и ЗК „Уника Живот“ АД. Заемодателят следвало да финансира
застрахователната премия в размер на 330 лв., видно от застрахователна полица №
МС *********-10178420, в която са посочени и покритите рискове. Ответникът,
като застраховано лице се задължил да заплаща разсрочено застрахователната
премия за срок от 20 седмици, с вноска
в размер на 16,50 лв.
На 16.01.2015г.
между заемодателят на ответника „Микро Кредит“ АД и ищцовото дружество бил
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съответно
последователно няколко анекса към договора за цесия, а именно от 16.01.2015г., 16.12.2016г.,
22.01.2018г. и от 14.01.2019г., съобразно които вземането от ответника било
прехвърлено на новия кредитор и настоящ ищец. Цедента потвърдил цесията и
упълномощил новия кредитор цесионер да уведоми длъжниците за цесията. Били
изпратени две уведомителни писма от ищеца до ответника от 15.08.2018г. и 07.10.2019г., относно
станалата цесия, но те били върнати, като неполучени/непотърсени от адресата.
На 03.07.2019г.
ищцовото дружество депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 3699/2019г. на СлРС
и заповед била издадена за исковите суми.
Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
обусловило и депозиране на настоящата искова молба.
В хода на процеса е допусната и изслушана
съдебно икономическа експертиза, както и допълнителни експертизи. От заключението
на вещото лице се установява, че ответницата изобщо не е
извършвала плащания по кредита. Така задължението било в размер на 1000 лв.
главница; 84,20 лв. договорна лихва за целия период на договора
30.04.2018г.-10.09.2018г.; 109,17 лв. обезщетение за забава по договора за
заем; 160 лв. , главница по по договора за допълнителни услуги; 16,11 лв. -
обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги; 330 лв. за застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за целия период на договора и 33,23
лв. мораторна лихва върху застрахователната премия.
Целият кредит падежирал
на 10.09.2018г. и няма данни или твърдения да е бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в
процеса, както и от писменото доказателствено средство –заключение на съдебно
икономическа експертиза , което като неоспорено от страните и изготвено от вещо
лице, разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на
икономиката, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от
лице, заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество
претенциите са частично основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен договор за паричен заем между
ответника и трето неучастващо по делото лице, което цедирало вземането си от ответника на ищеца.
Действително по делото не се
доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент по първия договор за цесия/, нито от
сегашния кредитор ищец / цесионер/, доколкото двете уведомителни писма не са
достигнали до знанието на ответника, а са били върнати в цялост.
В конкретния правен казус съдът
обаче следва да приеме, че уведомяването на длъжника е станало с връчването на
исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомления-писма за
станалата цесия. Освен това целта на уведомяването на длъжника за станалата цессия е
да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/.
То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на действителността
на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само
тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на
длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.
По делото обаче безспорно се
установи посредством заключение на вещо лице, че задължението на ответника не е
погасено и съществува, поради което и
при съобразяване на станалата цесия, това задължение следва да се признае като
вземане на цесионера - ищец / в този см. Определение № 987/18.07.2011г. по
гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. №
788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В конкретния правен казус
се касае за договор, сключен с потребител и съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е
длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в такъв вид
договори, още повече, че ответника е направил възражение в тази насока.
Съдът намира,
че процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата
на ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите,
фиксиран годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на заема от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от месеца за плащане
на погасителните вноски и размер на дължимата погасителна вноска, като още е
предвидено правото на потребителя да погаси предсрочно кредита (чл. 2 и да се
откаже от договора. Изготвен е и погасителен план.
Съдът не намира за
неравноправна клаузата за договорна лихва, поради прекомерност и накърняваща
добрите нрави.
Договорната лихва,
видно от договора за кредит е в размер на 84,20 лв. за целия период на договора
от двадесет седмици. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
40,67 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от
сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът не
надвишава трикратния размер на законната лихва, в какъвто смисъл е съдебната
практика, нито пък ГПР надвишава нейният петкратен размер, съобразно чл.19,
ал.4 ЗПК.
Клаузите в договора за
допълнителни услуги, съдът намира за неравноправни, респ.нищожни по смисъла на
чл.143 ЗЗП, доколкото са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца/доставчик и потребителя.
Видно от самия
договор, както и от Приложение № 1 – описание на допълнителните услуги, същите
се предоставят по избор на клиента и се
дължат за посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноски от кредитен консултант на заемодателя, внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, предоговаряне и
разсрочване на заема, преференциално одобрение при искане на кредит,
преференциално обслужване в офиса и право на участие в специални промоции.
Видно от съдържанието на договора тази такса се дължи, след като е избран такъв
пакет услуги, независимо дали действително клиентът е ползвал такива услуги или
не.
Действително, договорената такса
за пакет допълнителни услуги, доколкото е свързана с извършване на плащане по
договора и е отделно уговорена, не е включена в размера на годишния процент на
разходите – чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, поради което принципно не намират
приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Според тези разпоредби
нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат на които
годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не означава,
че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на плащанията, не
може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази клауза на
общо основание /чл. 24 ЗПК/ ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 ЗЗП.
Според чл. 143, т. 14 вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в потребителски
договор, която налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите. По тази причина съдът намира, че клаузите
в договора за допълнителни услуги, чието тълкуване налага извода, че таксите за
тях се дължат, дори и когато услугите не
са били предоставени на клиента, съставляват неравноправни и следователно
нищожни клаузи.
Няма спор, че кредиторът има
право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва
обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е именно
възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи
отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора.
Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се
дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен източник на
печалба за него.
В процеса не се ангажираха
доказателства за предоставяне на услугите по избрания пакет допълнителни
услуги, нито пък се доказа заплащане на застрахователната премия от страна на
заемодателя, въпреки указанията на съда в тази насока и въпреки издаденото на
ищеца съдебно удостоверение. Нещо повече, цената на тези услуги действително
следва да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като трябва да покрива и разходите за тази услуга.
Съдът намира, че таксата за
услугата „Преференциално обслужване“, на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че на
ищеца не се дължи плащане на таксата по договора за допълнителни услуги, както
и на застрахователната премия.
Ако сумите бяха включени в ГПР, то заедно с
общия размер на договорната лихва,
общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и
следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
По изложените по горе съображения
съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащане на главницата по договора
за заем в размер на 1000 лв. и договорната лихва в размер на 84,20 лв. по
договора за заем за периода 30.04.2018г.- 10.09.2018г. Що се касае за
обезщетението за забавено изпълнение по договора за заем, съдът намира иска за
основателен в пълен размер, тъй като вещото лице посочило, че мораторната лихва
е дължима в размер на 109,17 лв., а ищецът претендира в размер на 71,28 лв. за
периода на забавата 30.04.2018г.-03.07.2019г.
За останалите претендирани суми,
а именно в размер на 160 лв.- дължими по договор за допълнителни услуги за
периода 30.04.2018г.-10.09.2018г.; 32,21 лв. –мораторни лихви по договора за допълнителни услуги за периода
30.04.2018г.- 03.07.2019г., както и 330 лв. застрахователна премия, исковете са
неоснователни, поради нищожност на клаузите в договора за допълнителни услуги и
поради недоказаност плащането на застрахователната премия и биват отхвърлени.
С оглед изхода на
правния спор, съдът следва да разпредели разноските на страните /включително и
в заповедното производство/, съобразно уважена и отхвърлена част. Така
съобразно уважената част на претенцията, ответникът дължи на ищцовото дружество
разноски /сторени в заповедното и в исковото производство, съобразно списък по
чл.80 ГПК – л.70 от делото/ в размер на 1015,88 лв.
Ответникът също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията, но реално
разноски не са сторени от ответната страна и съдът не дължи произнасяне с
изричен диспозитив. В тази връзка съдът не следва да се произнася и по
въведеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника, доколкото той се представлява в процеса от назначен особен
представител на разноски на ищеца.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че С.И.В., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев следните суми: 1 000 лв. /хиляда лева/, главница
по договор за заем CrediHome № 1181-10178420/18.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2019г. до окончателното изплащане; 84,20 лв. /осемдесет и четири лева и 0,20
ст./, договорна лихва за периода
30.04.2018г. - 10.09.2018г. и 71,28 лв.
/седемдесет и един лева и 0,28 ст./ ,обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение по договор за заем за периода на забавата 30.04.2018г. до 03.07.2019г.,като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца сума
в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, дължима по договор за
допълнителни услуги от 18.04.2018г. за периода 30.04.2018г.- 10.09.2018г.; сума в
размер на 32,21 лв. /тридесет и два лева и 0,21 ст./, обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение по договор за допълнителни услуги от 18.04.2018г.
за периода от 30.04.2018г. до 03.07.2019г., както и сума в размер на 330 лв. /триста и тридесет лева/, застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги от
18.04.2018г. за периода
30.04.2018г. до 10.09.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сума в размер на 1015,88 лв. /хиляда
и петнадесет лева и 0,88 ст./, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: