Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 25.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Диана Михайлова като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА административно
дело № 689 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
следващите от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба и допълнение към нея от
„ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Две
могили, обл.Русе, ул. „Чавдар войвода“ №5а, представлявано от управителя И.Д.Й.,
против Ревизионен акт (РА) № Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г., издаден от
органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходи (ТД на НАП) гр. Варна, потвърден с Решение № 211/04.11.2020 г. на
директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.
Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи (Дирекция ОДОП
при ЦУ на НАП), с който за дружеството-жалбоподател са установени следните задължения:
1.Корпоративен
данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.
– 28 052,70лв и 3 358,80лв – лихви.
2. Данък
върху добавената стойност за д.п. 12/2018г.– 1810,77лв и 243,97лв – лихви.
3. ДОО
- за осигурители за периода от 20.04.2017г. до 31.08.2019г. – 19 160,13лв
и 3793,56лв – лихви.
4.Данък
върху доходите по ЗДДФЛ за периода от 20.04.2017г. до 31.08.2019г. – 7936,92лв
и 1685,27рв – лихви.
5. Вноски
за здравно осигуряване - за осигурители
по ЗЗО за периода от 20.04.2017г. до 31.08.2019г. – 7565,52лв и 1521,84лв –
лихви.
6.
Универсален пенсионен фонд - за осигурители по КСО за периода
от 20.04.2017г. до 31.08.2019г.
– 4687,97лв и 959,40лв – лихви.
С жалбата се релевират доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Жалбоподателят
счита, че ревизиращите органи едностранно и избирателно са обработили
представените доказателства, като са възприели единствено тези, подкрепящи
констатациите, изложени в ревизионния доклад (РД). Оспорват обстоятелството, че
е налице основанието по чл.122, ал.1,
т.4 ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
данъчното облагане. Сочи, че са представени всички поискани при ревизията документи,
но ревизиращият екип е кредитирал, като е зачел само тези от тях, които
обосновават формиране на данъчни задължения, но не и тези, които водят до
намаляването на тези задължения, както и че не е призната допуснатата
счетоводна грешка при определяне на данъчната основа. Оспорват начисляване на
данък върху доходите на физическите лица, начисляването на вноски за социално и
здравно осигуряване, като посочват че ревизиращият орган неправилно е приел
сключените граждански договори за трудови. Изложените в жалбата възражения касаят
приходи/разходи по конкретни фактури, но с жалбата се оспорва ревизионния акт в
цялост, тъй като според жалбоподателя с него не са установени действителните
резултати по периоди.
Иска се постановяване на решение за отмяна на
ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се представлява от процесуален представител адв.В.М. ***. Представят
допълнителни доказателства, в писмено становище поддържат жалбата и доразвива
доводите си.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна,
чрез упълномощения гл. юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата, моли за отхвърлянето
й като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
І. По допустимостта на жалбата:
Ревизионен акт (РА) №
Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г., е бил обжалван по административен ред и
потвърден с Решение № 211/04.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна.
Последното е било съобщено на дружеството-жалбоподател на 10.11.2020 г. по електронен
път /л.30 дело/, а жалбата до АдмС – Русе е подадена на 23.11.2020 г. чрез
куриерска служба – /л. 13 дело/. Очевидно е спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на
оспорения РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради
което съдът намира същата за процесуално допустима.
ІІ. По валидността, формата и процесуалната
законосъобразност на РА:
Ревизията на „Дан индъстри Р“ ЕООД, ЕИК
*********, е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001819005935-020-001
от 10.09.2019г. /л.3 преписка/, издадена от А.Ц.Б., на длъжност "Началник
сектор". А.Б. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с
издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-1465 /31.08.2018 г. /л.
1 пр./. С така издадената ЗВР е определен срок за извършване на ревизията три
месеца от датата на връчването й, което е било сторено на 24.09.2019г. по
електронен път /л. 2 пр./. В последствие заповедта е изменена със Заповеди за
изменение на ЗВР № Р-03001819005935-020-002/17.12.2019 г. /л.5 пр./, № Р-03001819005935-020-003/23.01.2020г.
/л.7 пр./, спряна със заповед № Р-03001819005935-023-001/17.02.2020 г./л.10 пр./
и възобновена със заповед № Р-03001819005935-023-001/04.03.2020 г. /л.16 пр./,
връчени на лицето по електронен път, е възложено извършването на ревизия на
„Дан Индъстри Р" ЕООД с ЕИК ********* с обхват:
-задължения за УПФ - за осигурители за
периода от 20.04.2017 г. до 31.08.2019 г.;
-корпоративен данък за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. ;
-ДОО - за осигурители за периода от 20.04.2017г.
– 31.08.2029г.;
-данък върху добавената стойност за
периода 01.01.2018г. до 31.01.2019 г.;
-вноски за здравно осигуряване за осигурители
за периода от 20.04.2017 г. до 31.08.2019 г.;
-данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения за периода от 20.04.2017 г. до 31.08.2019г.;
-данък върху доходите на ФЛ - свободни
професии, граждански договори и др. за периода от 20.04.2017 г. до31.08.2018г.;
Съгласно Заповед № Р-03001819005935-023-001/04.03.2020г./л.16
пр./ е възобновено производството и е определен нов срок за приключването му –
до 11.03.2020г. Ревизиращият екип, който
в състав гл. инспектор по приходите Н.П./ръководител на ревизията/ и Златка
Гечевска– старши инспектор по приходите, четири дни след срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставил
Ревизионен доклад (РД) № Р-03001819005935-092-001 от 30.03.2020г. /л.687-643в
пр./, връчен на РЛ по електронен път на 12.04.2020г. След подадено искане/л.690
пр./ от „Дан индъстри“ ЕООД за удължаване срока за
представяне на възражение по ревизионния доклад с Уведомление №
Р-03001819005935-РУС-001 от 27.04.2020г.
срокът за възражение е продължен до
26.05.2020г. В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК, не е подадено възражение
срещу ревизионния доклад от ревизираното лице. В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден ревизионен акт /РА/№ № Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г., /л.724-710
пр./ от органа възложил ревизията – началник сектор Марияна Т. Генева. Ревизионният
доклад е връчен лично на представляващия дружеството с протокол на 22.06.
2020г./л.694 пр./. Жалбоподателят не е оспорил авторството на ЗВР, РД и РА,
поради което съдът приема, че са съставени от органи по приходите с
квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, доказателства за
притежаването на какъвто се съдържат в приложения по преписката електронен
носител – CD-диск.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната
компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и притежаващи квалифициран
електронен подпис, поради което съдът намира същият за валиден.
Установява се, че ревизионният акт съдържа
регламентираното с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК съдържание, а
представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава
съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена
установената от закона форма. Установено е и спазването на предвидените за процедурата
срокове.
Съдът намира, че РА е мотивиран, тъй като по
ясен и недвусмислен начин са изложени съображенията на административния орган
за издаването му, даващ в пълна степен възможност на адресата му да разбере
какви са установените задължения и въз основа на какви фактически установености
те са определени. В РА подробно са описани извършените в хода на ревизията
процесуални действия, установените факти и основанията за извършеното облагане,
включително са обсъдени и възраженията на жалбоподателя.
Възраженията на жалбоподателя, че са налице
процесуални нарушения, съдът намира за бланкетни и неоснователни, тъй като в
жалбата не се съдържат никакви фактически твърдения в тази посока.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
В хода на ревизионното производство е
установена фактическа обстановка, която не е спорна и съдът възприема изцяло,
както следва:
Установено е, че „Дан индъстри Р“ ЕООД е еднолично
дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията – гр. Русе на 20.04.2017 г. Дружеството е регистрирано
по реда на ДОПК в ТД НАП в Варна, офис гр.Русе. Според данните от Търговския
регистър понастоящем то е със седалище и адрес на управление: гр.Две могили,
обл.Русе Русе, ул. „Чавдар войвода“ № 5а. Собственик и управител на дружеството
е И.Д.Й., който придобива дяловото участие в размер на 200лв от Е. Ст.Ш.. В
хода на ревизионното производство е установено, че от името на дружеството
контакта се осъществява от Е. Стефанова Ш., същата е упълномощена от управителя
И.Д.Й., съгласно пълн. рег.№ 6618/31.10.2017г. В присъединена към ревизионното
производство проверка по спазване на осигурителното законодателство, приключила
с Протокол № П-03001819039274-073-001/08.07.2019г. е налице писмена декларация
за това , че дейността се осъществява и управлява от Д.И. Д., който е присъствал
при посещението на ревизиращият екип в офис посочен от упълномощеното лице на
адрес : гр.Русе, ул."Константин Иречек“ № 8, офис 5, партер. Относно
притежавано пълномощно, Д. Д. е заявил, че не притежава такова. В хода на ревизионното
производство, всички процесуални действия и подписи на документи са извършени
от упълномощената Е. Ш..Регистрация по ЗДДС, считано от 03.07.2017г. По данни
от подавани документи пред НАП и НСИ извършваната дейност през проверявания
период от дружеството е КИД 2008 код: 3315 - Ремонт и поддържане на плавателни
съдове.
На основание чл.37, ал.3 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №
Р-03001819005935-040-002/21.01.2020г.-легализиран превод на инвойс фактури,
издадени от ревизираното дружество на възложителите, ведно със съпроводителните
документи, както и легализиран превод на всички фактури от чужди доставчици за
материали и услуги, хронологичен и аналитичен счетоводен регистър на счетоводна
сметка 602 „Разходи за външни услуги" за периода: 01.01.2018 г. -
31.12.2018 г., както и обяснения по посочени в ИПДПОЗЛ счетоводни записвания от
дружеството. Искането е поради непредставяне от дружеството на индивидуален
сметкоплан и счетоводна политика, както и на посочените горе документи. Във връзка с гореизложеното
данъчната основа за облагане в оспорвания РА е образувана по реда на чл.122 и
сл. от ДОПК. На дружеството са връчени при условията на „отказ" на
13.02.2020г./л. 177-181/ Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-
03001819005935-113-001/12.02.2020г. и Уведомление по чл.17, ат.1, т.2 ДОПК № Р-
03001819005935-139-001/12.02.2020г., с които ревизираното лице е уведомено, че
основата за облагане на корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. -
31.12.2018 г., ДДС за периода от 01.01.2018г.-31.01.2019г., данък върху
доходите от трудови правоотношения за период 20.04.2017г. до 31.08.2019г.,
данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за
период от 20.04.2017г. до 31.12.2018г. и осигурителния доход за установяване
задълженията за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за здравно осигуряване,
универсален пенсионен фонд и ДОО за период от 20.04.2017г. до31.08.2019г. ще
бъде опредЕ. по реда на чл. 122-124а от ДОПК, предвид наличието на хипотезата
на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Ведно с уведомленията е връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03001819005935-040-
003/12.02.2020 г. с Декларация по чл. 124 ал. 3 от ДОПК. /л. 37-34/.
Жалбоподателят представил исканите обяснения
/л.176 пр./, към които приложил счетоводната документация, с която разполага. Изисканите
документи не са предоставени в съответния вид. В обясненията /л.776-775/, управителят
на дружеството посочил, че е допусната „счетоводна грешка" по отношение на
изписания разход в размер на 166 327,32 лв., осчетоводен по сч.см.601/кредит
302 и свързания с него приход в размер на 250 346,24 лв. Обяснено е, че
отразените приходи от клиента „Делта Интегратор" САЩ, през 2018 г. в
размер на 250 346,24 лв. представляват аванс и неправилно дружество го е
признало приход в такъв размер, респ. разход за материали в размер на 166
327,32 лв.
Органите по приходи са приели, че
непредставянето на документи, обосноваващи посочените счетоводни записвания, не
позволява извършване на последващ контрол. Жалбоподателят оспорва наличието на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК. Твърди, че в РД не е посочено за
кой период ревизията се провежда при условията на горецитираната разпоредба.В
жалбата се твърди, че при извършена предходна проверка на дружеството,
приключила с Протокол № П-03001819039274-073-001/08.07.2019 г„ за периода от
01.04.2017 г. до 31.12.2018 г., в т. 4, органите по приходи са констатирали, че
„Дан Индъстри Р" ЕООД е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Прилагана е двустранна
форма на счетоводно записване. Организацията на счетоводството на дружеството
осигурява хронологично, систематично и синхронизирано отчитане на синтетично и
аналитично ниво. Жалбоподателят изтъква, че горепосочените констатации на
органите по приходите, извършили проверката и издали горепосочения протокол,
който по силата на чл. 50, ал. 1 oт ДОПК служи за доказателство за извършените
от и пред тях действия и изявления и установените факти и обстоятелства, са в
пълно противоречие с констатацията на обжалвания РА и РД. С горепосочените
мотиви жалбоподателят счита, че незаконосъобразно е извършена ревизия по
особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
тъй като видно от мотивите на приходния орган в РД /стр. 8-10/ представеният
общ хронологичен регистър на група 60, група 50 не позволява извършване на
съпоставка и проверка с отразените обороти и салда по оборотна ведомост за
всяка сметка поотделно. В тази връзка подробно на стр. 10-11 в РД е посочено
какви документи не са представени от страна на „Дан Индъстри Р" ЕООД, като
сред тях липсва посочване, че не е представен ГФО за 2017 г. и 2018 г. Точно и
подробно са посочени и счетоводните записвания, които са довели до извода, че
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
облагане, основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. С оглед на гореизложеното жалбата в тази част е неоснователна.
В хода на ревизионното производство е
установено по повод счетоводни записвания в с/ка 269 „други дългосрочни
вземания и предоставени заеми", че са налице обстоятелства по чл.122 от ДОПК:От представените банкови извлечения /л. 284-362/ в хода на ревизионното
производство е установено, че през 2018 г. от банковата сметка на дружеството в
банка ДСК са изплатени суми в евро на физически лица с основание „временно
финансиране". Същите са отразени по дебита на с/ка 269 - „други
дългосрочни вземания и предоставени заеми". По данни от оборотна ведомост
/л. 123/ и главна книга за 2018 г. /л. 121-122/ по сметка 269 „Други
дългосрочни вземания и предоставени заеми1' се установява отчетен дебитен
оборот в размер на 48 166,00 лв.Във връзка с предоставените суми по банков път,
с писмо от 18.06.2019 г. /л.388- 387/ от дружеството е пояснено, че процесиите суми
са предоставени на физическите лица за подготвяне на лични документи, визи и
такси за предстоящи служебни пътувания по предстоящи проекти. Поименно за всяко
физическо лице са дадени обяснения, като се твърди, че част от лицата са
възстановили сумите през 2019 г., на други сумите са приспаднати от трудовото
им възнаграждение, от трети лица се очаква да представят документи за
оправдаване на разхода. От дружеството не са представени договори за заем,
протоколи, запис на заповед или други за предоставени парични средства в заем
от „Дан Индъстри Р" ЕООД, както и приходни касови ордери във връзка с
твърдението, че част от паричните средства са възстановени. Въз основа на
гореизложеното твърденията на жалбоподателя са останали недоказани. В края на
ревизионното производство от дружеството по електронен път са представени
Справка към счетоводна с-ка 269 „Други дългосрочни вземания и предоставени
заеми'" с разшифровка на предоставените средства по лица за 2018г. и аналитичен
регистър на сч. с-ка 269 „Други дългосрочни вземания и предоставени заеми"
с аналитичност на върнати суми и прихванати такива през 2019г. Приложени са и
ПКО за възстановени суми, част от които не са подписани от лицата, посочени
като вносители на сумите /л.389-2, 389-10/ и протокол за прихващане. Предвид
изложеното съдът споделя изводите на органите по приходи по отношение на
неправилното счетоводното отразяване в с/ка 269 - „Други дългосрочни вземания и
предоставени заеми" /л. 129/ на платени суми по банков път на физически
лица - български граждани, които са наети и изпратени от дружеството да работят
в чужбина на борда на съответния кораб, където е възложена поръчка на
дружеството. Обясненията на дружеството, че така осчетоводените суми са
предоставени за подготвяне на лични документи, визи и такси за предстоящи
служебни пътувания по предстоящи проекти, не са подкрепени с документи,
удостоверяващи извършени разходи от съответните лица. Същите не кореспондират и
с обясненията на тези лица - Ивайло Пенков Димитров /л. 228/, Панайот Михайлов Айнанджиев
/л. 217 гръб/, Красимир Андонов Стоянов /л. 191-193/, Марио Мирославов Иванов
/л. 184/, които посочват, че пътните разходи за придвижване до гр. Монфалконе,
Италия, са били за сметка на лицата. Следователно изплатените по банков път
суми на процесиите физически лица не са били предназначени за покриване на
разходи за пътувания, а представляват възнаграждение за положен от лицата труд.
Така установеното води до извода, че в дружеството са извършени неверни
счетоводни записвания, което подкрепя изводите в РА, че са налице обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.
Относно счетоводните записвания в група
70-та, 60-та и 50-та от дружеството са представени хронологични регистри на сч.
см. група 70 за 2017 г. /л. 842/ и 2018 г. /л.124-9, 124-10 гръб/ и регистри на
сч. с-ка група 60 за 2017 г. /л. 837- 841/ и 2018 г. /л. 124-3-124-9 гръб/.
След подробен анализ органите по приходите са установили, че счетоводните
записвания в регистрите са водени при липса на хронологичност в противоречие с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 от ЗСч. Не са предоставени изисканите
хронологични счетоводни регистри на всяка от счетоводните сметки намерили
отражение в оборотната ведомост /ОВ/ за 2017. Предоставеният общ хронологичен
регистър на група 60 не позволява извършване на съпоставка и проверка с
отразените обороти и салда по оборотна ведомост за всяка сметка поотделно.
Същото е установено и по отношение на
представения хронологичен регистър на гр.50 за 2017г./л. 906-913/ и 2018 г./л.
124-10-129 гръб/, в който са отразени всички записвания по дебита и кредита на
сч. сметки 501, 503 и 504, отразяващи разчети в брой и по банков път, вкл.
разплащания в лева и валута, без да е спазена хронология, без отделна
аналитичност за сметка каса в лева и валута, както и за съответните
разплащателни банкови сметки, в различни банки и валути. Установено е нарушение
на чл.3, ал.2 от ЗСч, съгласно който предприятията осъществяват текущо
счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на
имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати oт дейността,
паричните потоци и собствения капитал в хронологичен ред, както и чл.11, ал.1
от ЗСч.
По отношение на счетоводните записвани по счетоводна
сметка 302 „Материали" с ИПДПОЗЛ № Р-03001819005935- 040-002/21.01.2020 г.
/л.24-27/ са изискани договори /легализиран превод/, разшифровка на сч.см., от
която да са видни първичните документи, които са дали основание за записванията,
като бъдат обвързани с фактурираните услуги през 2018 г., както и документи за
извършените плащания по тях. Изисканите документи не са предоставени в
съответния вид. Вместо това от дружеството е представено писмено обяснение
/л.776-775/, в което се твърди, че е допусната „счетоводна грешка" по
отношение на изписания разход в размер на 166 327,32 лв., осчетоводен по
сч.см.601/кредит 302 и свързания с него приход в размер на 250 346,24 лв.
Обяснено е, че отразените приходи от клиента „Делта Интегратор" САЩ, през
2018 г. в размер на 250 346,24 лв. представляват аванс и неправилно дружество
го е признало приход в такъв размер, респ. разход за материали в размер на 166
327,32 лв. Основателно органите по приходи са приели, че непредставянето на
документи, обосноваващи посочените счетоводни записвания, не позволява
извършване на последващ контрол.
Във връзка със счетоводни записвания в сметка
606 - „Разходи за данъци, такси и други подобни плащания" от съдържанието
на протоколите за проверки, съставени от Дирекция „Инспекция по труда" гр.
Русе, се установява, че „Дан Индъстри Р" ЕООД системно е извършвало
нарушения на чл. 6, ал.4 от Наредба за условия и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр.
с чл. 128, т. 1 и т.2 от КТ, както и на чл. 2, ал.2, т.5 от Наредбата, поради
което със 7бр. наказателни постановления от 07.08.2018г. са наложени
имуществени санкции. Установено е, че наложените парични санкции не са
осчетоводени. В счетоводството на дружеството е заведена сметка 606 - „Разходи
за данъци, такси и други подобни плащания" и не са намерили счетоводно
отражение в ГФО като финансови разходи, нито по сметка за „лихви върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания".
Поради липсата на хронологичност при
счетоводното отчитане на приходите, разходите от стопанската дейност и
паричните потоци в дружеството, описаното отчитане на заемните средства от
дружеството в сч. регистър 269 „Други дългосрочни вземания и предоставени
заеми", както и множеството счетоводни операции, за които не са представени
първични документи, правилно ревизиращият орган е направил извод, че воденото
счетоводство не позволява извършване на последващ данъчен контрол. С водената
счетоводна отчетност, дружеството не е спазило изискванията на чл.5, ал. 1 и
чл.2 от ЗСч във вр. с чл.55, ал. 1 от ДОПК, като до приключване на ревизионното
производство не са представени легализирани преводи на изисканите документи на
чужд език. Заведените аналитични регистри са по групи сметки, а не поотделно на
всяка счетоводна сметка, което е в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 1-6 от ЗСч. Счетоводството на дружеството за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е
водено в нарушение на чл.З, чл.24 и чл.9, т.2 от ЗСч и не представя обективно имущественото
и финансово състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието,
паричните потоци и собствения капитал, както и не е организирано по такъв
начин, че да е ясно и разбираемо и да дава възможност за последващ контрол от
приходната администрация. Воденото счетоводство не дава възможност за
правилното определяне, както на данъците по ЗКПО и ЗДДС, така и на
задължителните осигурителни вноски. Всичко това обосновава, че са налице
обстоятелствата по чл.122, ал. 1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред. Това засяга и установяване размера на
задължителните осигурителни вноски на наетите работници, респективно годишната
данъчна основа за облагаемия доход от трудови правоотношения на наетите лица по
чл.25 Съгласно чл.124а от ДОПК, разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат
съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.
По изложените причини възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. По време на ревизиаята са установени факти и
обстоятелства, обосноваващи наличие на чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК за
преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.
1.По
отношение на определените с оспорения РА задължения за корпоративен данък по
ЗКПО :В
хода на ревизията е направен анализ на всички относими към ревизираното лице
обстоятелства по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, подробно описани на стр.2–4
от РД. Извършена е съпоставка на установените приходи с признатите разходи, при
която на основание чл. 122 ДОПК в РД, съответно в последствие и в оспорения РА
е установен данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода
01.01.2018г.-31.12.2018г. В РАкт опредЕ.та данъчна основа по реда на чл.122
ал.2 от ДОПК, във връзка с установени обстоятелства по чл.122 ал.1, т.4 от ДОПК
за 2018г. е в размер на 280526,98 лв., както следва: приходи, отчетени от
дружеството, потвърдени от констатациите при ревизията - 597649,65 лв. Разходи,
отчетени от дружеството в т.ч. непризнати за данъчни цели - 487282,15 лв.
Непризнати разходи за данъчни цели - 170159,48 лв. Общо установени разходи -
317122,67 лв. Дължимият корпоративен
данък за 2018г. е 28052,70 лв., който следва да бъде внесен. На основание чл.9
от ЗКПО във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК върху дължимия данък
за довнасяне се дължи лихва, съгласно приложена справка към настоящия РА. На дружеството не са признати разходи
в общ размер на 170 159,48 лв. /9 053,85 лв. - префактурирани разходи към
Енерго про - услуги от свързано дружество- „Даниндъстри" ЕООД и 161 105,63
лв. - услуги за труд, положен извън страната/. Констатациите на органите по
приходи са подробно описани на стр. 23-42 в РД. Относно непризнатите разходите в размер на 161 105,63 лв.
жалбоподателят посочва, че в хода на ревизионното производство са представени
договори и РКО за изплатени суми, както и превод на един договор. Твърдението
е, че всички договори са идентични.
Относно разходите за префактурирана услуга от
„Енерго про" ЕАД, в жалбата се уточнява, че издадените фактури не са във
връзка с консумирана електроенергия, а за поддържане на мощност. Поддържа се
тезата, че независимо дали е налице консумация на електроенергия, дружеството
следва да заплаща разходи за поддържане на мощност в трафопоста, които се
използва от „Дан Индъстри Р" ЕООД за осветление на складова площ.
Жалбата в тази част е неоснователна. В административната преписка
са приложени доказателства, във връзка с осчетоводения през 2018 г. разходи за
услуги размер на 161 105,63 лв. В хода на ревизионното производство от страна
на „Дан Индъстри Р" ЕООД са представени копия на РКО /л. 175-154/. При
анализа им се установява, че същите са без номера, с дати, с вписани имена с
латински букви, като част от тях са с вписани имена на бълг. език, без
идентификационни данни на лицата. Единствен кратък текст по някои от тях е
,,sul cinratto", или „съгл. договор". Вписани са стойности в евро от
1 836,00 до 4 200,00 евро. На ордерите липсва посочване на стойност в лева.
Констатирано е, че на отделните РКО са вписани
данни за Розарио Ланцили, Итало Граната, Лоренцо Мартелоти, Луиджи Дел
Андро, Надир
Бертели и Салваторе Виско. Общата стойност на изплатените суми по
горепосочените разходни касови ордери е в размер на 82 372,00 евро/161 105,63
лв."/. В с.з. е назначена съдебно счетоводна експертиза, като една от
възложените задачи на експерта е да посочи на коя дата и в какъв размер са
изплатени суми за положен труд извън
територията на страната в общ размер на 161 105,63 лв, по кои договори , за кой
обект, както и как са осчетоводени
разходите за положен труд труд и в кой ревизиран данъчен период, плетени
ли са на възложителя/авансово или окончателно/ и в какъв размер. Завършен ли е
обектът, на коя дата и има и окончателно плащане. За изготвяне на експертизата
са представени в превод на български език сключените типови договори с
отделните лица. Отговорът на вещото лице потвърждава констатациите на
ревизиращия екип, че договорите за поръчка са
сключени с код на икон. дейност
3315 „Поддръжка и ремонт на плавателни съдове". В т. 1 на договорите е
посочено, че „Дан Индъстри Р" ЕООД със седалище в Две Могили възлага на
изпълнителя, който приема да предоставя услуги, неразделна част от настоящия
договор. Срокът на договора е от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. или до извършване
на работата. В т.5 е договорено възнаграждение в размер на 80,00 евро дневно,
включващо таксите и данъците на страната на произход. Към процесния договор не
е представено приложение, поради което не става ясно, за каква услуга е наето
лицето. Според заключението на в.л./л.83 дело/ в счетоводството на дружеството
отделните поръчки за ремонт и поддържане на плавателни съдове не се е
водило аналитично счетоводство по отделните поръчки, поради което изплатените
суми в размер на 161 105,63 лв на чуждестранни граждани се отнасят за всички
поръчки, по които дружеството е работило. С оглед на гореизложеното, предвид
установената липса на документална обоснованост на разхода, на основание чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 122, ал.2 от ДОПК, разходът в размер на 161 105,63 лв., не
следва да бъде приет за данъчни цели. Към тях липсва приложение, в което да са
посочени видовете работа, които се възлагат да бъдат изпълнени. В конкретния
случай не е ясен обектът, на който следва да се извърши работата,
квалификацията на лицата, с които са сключени договорите, вида на извършената
работа, отчет за извършената такава за периода на договора и други относими обстоятелства.
Липсват доказателства за реалното
изпълнение, по договорите и изплащане на сумите по РКО. Съдът намира, че
разходните ордери са предоставени с цел да бъдат документирани всички осчетоводени
разходи за външни услуги/труд, положен извън територията на страната /в размер
на 161 105,63 лв./, но същите не удостоверяват и не представляват годни
доказателства, от които може да се черпи информация за реални взаимоотношения
между страните. В тази връзка правилно органите по приходи са ги ценили като
необвързани по никакъв начин с документ, доказващ извършена от лицата работа,
на кой точно обект, какво е количеството и вида на извършената работа и във
връзка с коя конкретна поръчка, за да бъдат отнесени и към фактурираните услуги
от дружеството. Предвид, нормата на чл.116, ал. 1, изречение първо от ДОПК, в
случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да
се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на
ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Представените
документи /договори и РКО/, не са придружени с документи, издадени от данъчната
администрация на Италия, от които да е видно декларирани и/или платени данъци върху
посочените доходи на физическите лица, италиански граждани. Те са частни
писмени документи по см. на чл.180 от ГПК и без достоверна дата по см. на
чл.181 от ГПК, които не притежават материална доказателствена сила.
Относно непризнат счетоводен разход на
ревизираното дружество по счетоводна сметка 602 - „Разходи за външни
услуги", формиран от стойността по 3 бр. фактури, издадени от
„Даниндъстри" ЕООД, в общ размер на 9 053,85 лв., се установява следното: В
хода на ревизионното производство е установено, че в счетоводството на дружеството-
жалбоподател са отчетени разходи в размер на 9 053,85лв по фактури, издадени от „Даниндъстри"
ЕООД с ЕИК ********* с предмет „префактуриране месечни еднократни такси,
съгласно опис и приложени копия на фактури от Теленор" /л.774/, с предмет
„префактуриране активна ел. енергия съгласно приложени копия на фактури от
„Мост енерджи" и с предмет „префактуриране на пренос и достъп на ел. енергия,
съгласно копия на фактури oт „Енерго про мрежи" АД. От страна на „Дан
Индъстри Р" ЕООД са представени и фактури, издадени от предходните
доставчици на „Даниндъстри" ЕООД. Същите са подробно анализирани от
органите по приходи, които са приели, че отчетеният разход в размер на 9053,85
лв. не са свързани с дейността на „Дан Индъстри Р" ЕООД и
„Даниндъстри" ЕООД, тъй като последният не притежава активи, които да
дават основание за префактуриране. Съдът възприема изводите на приходния орган, че „Даниндъстри" ЕООД с
ЕИК ********* и „Дан Индъстри Р" ЕООД не притежават и не декларират притежаването
на собствени или наети имоти. С оглед на това не може да се установи връзката
между отчетения в дружеството разход по процесната фактура с дейността, която
извършва жалбоподателят.
В жалбата се твърди, че в хода на
ревизионното производство са представени договори на „Даниндъстри" ЕООД с
„Енерго Про" АД и „Мост Енерджи" АД. От доказателства не се
установява за кой недвижим имот се отнася префактурираната електроенергия.
Неоснователно в жалбата се твърди, че процесната фактура не се отнася за използване
на активна електроенергия. При анализ на представените фактури, издадени от
„Мост Енерджи" АД, се установява, че в същите е вписано количество
използвана активна енергия, активна нощна енергия, активна дневна енергия и
активна върхова. С оглед на това твърденията на жалбоподателя не кореспондират
с представените от него доказателства. Не са представени доказателства, които
да обосновават извод, че префактурираните разходи по процесната фактура са
свързани с дейността на дружеството, с оглед на което същите са документално
необоснован по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, поради което документално необоснован
е и разходът по фактурата в размер на 4 665,75 лв.
Във връзка с фактура с предмет
„префактуриране пренос и достъп на ел. енергия съгласно копия на фактури от
„Енерго про мрежи АД" на облагаема стойност 3 809,91 лв. /л. 758/ от
страна на жалбоподателя са представени 11 бр. фактури, издадени от „Енерго про
мрежи АД" /л. 747-757/. Получател по фактурите е „Даниндъстри" ЕООД с
ЕИК *********, гр. Борово, бул. „Александър Стамболийски", № 20. Не са
представени доказателства за кой недвижим имот се отнася разходът и каква е
връзката с дейността на „Дан Индъстри Р" ЕООД, като се има предвид, че и
двете дружества нямат декларирани обекти и собствени или наети имоти.
От доказателствата се установява, че
представляващ „Даниндъстри" ЕООД е Димка Георгиева Йорданова, съпруга на
собственика и представляващ „Дан Индъстри Р" ЕООД - И.Д.Й.. И двете
дружества са управлявани от сина им - Д.И. Д., което е установено и в хода на
проверка, приключила с Протокол № П- 03001819039253-073-001/15.07.2019 г. на
„Даниндъстри" ЕООД. В хода на проверката е представено писмено обяснения
от „Даниндъстри" ЕООД /л.420/ и писмено обяснение от „Дан Индъстри Р"
ЕООД /л. 238/, които потвърждават този факт. С оглед на това следва да се
приеме, че е налице свързаност между дружествата по см. на §1, т. 3, б.
„м" от ДР на ДОПК.
В хода на ревизионното производство е
констатирано, че до дата 25.01.2017 г. „Даниндъстри" ЕООД е притежавало
ДМА - сграда, предназначение - Административна, делова сграда, площ по док. -
59.000 кв., поземлен имот, площ по док. - 6444.000 кв. м., и сграда с
предназначение - селскостопанска сграда, площ по док. - 307.000 кв. м. в обл.
Русе, общ. Две Могили, гр. Две могили, ул. „Чавдар Войвода", №5, п.к.7150,
която е била предмет на покупко-продажба на дата 02.01.2017 г., с купувач Е.
Стефанова Ш.. С оглед на това „Даниндъстри" ЕООД неправомерно е издал
фактури към „Дан Индъстри Р" ЕООД, тъй като не притежава ДМА към датата на
префактуририраните разходи. Не се установява и връзката между издадената
фактура и дейността на „Дан Индъстри Р" ЕООД. Поради непредставяне на
писмени доказателства, обосноваващи основание за префактуриране на
горепосочените разходи от „Даниндъстри" ЕООД на „Дан Индъстри Р"
ЕООД, законосъобразно с обжалвания РА не са признати разходите за съобщителни
услуги и ел. енергия в общ размер на 9 053,85 лв., при определяне данъчната
основа за облагане с корпоративен данък за 2018 г. по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Следва да се има предвид, че съгласно чл.26, т. 1 от ЗКПО разходи,
несвързани с дейността, не се признават за данъчни цели и на основание чл. 23,
ал. 2, т. 1 от с.з. с тях се увеличава финансовия резултат за данъчни цели.
Относно установените с РА приходи: Органите
по приходи са установили приход в размер на 597 649,00 лв., който е деклариран
от дружество в ГДД по чл.92 от ЗКПО и следва да бъде признат като текущ приход
за периода. Жалбоподателят оспорва този резултат и твърди, че в хода на
ревизията от дружеството е установено, че е налице допусната „фактическа и
счетоводна,, грешка" при осчетоводяване на инвойс фактури №№ ********** от
20.11.201,********** от 12.12.2018 г. и ********** от 17.12.2018 г. на обща
стойност 250 346,24 лв. Според жалбоподателя същите са грешно осчетоводени по
Кредита на сметка 703 - „Приходи от продажби на услуги". Като
доказателство за това твърдение сочи липсата на приемо-предавателен протокол за
извършената работа между „Дан Индъстри Р" ЕООД и „Делта интегратор"
САЩ, което означавало че фактурите са издадени за аванс. Посочено е, че органът
по приходите е следвало да съобрази липсата на заключителен контракт и да
приложи основния принцип на чл.5 от ДОПК, във вр. с т.6.2 и 6.3 от СС 18 -„Приходи"
като намали прихода за 2018 г. от 597 649,65 лв. на 347 303,41 лв.
Жалбоподателят е посочил, че органите по
приходи правилно са признали разхода за материалите, доставени от „Метал
ТБ", вложени в поръчката.
Жалбата в тази част е неоснователна. В хода
на ревизията е установено, че от „Дан Индъстри Р" ЕООД са издадени шест
броя инвойс фактури на клиент „DELTA INTEGRATOR" USA LLS, *********,
подробно описани по номер, дата и стойност на доставката по чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС, в лева, на таблица, обективирана на стр. 26 от РД. В хода на ревизионното
производство са представени инвойс фактури № **********/01.10.2018г./л.47/,№**********/01.10.2018г./л.45/,№**********/
07.11. 2018 г. /л. 43/, № **********/20.11.2018 г. /л. 42/, №
**********/12.12.2018 г. /л. 41/, № **********/17.12.2018 г. /л. 40/, на чужд
език, без превод на бълг. език. В писмени обяснения от дружеството, получени
след възобновяване на ревизията с вх. № 92273-8/10.03.2020 г. /л. 176-1-176-2/,
по повод клиента „Делта Интегратор" САЩ е заявена „счетоводна грешка"
в отразяване на 4 бр. фактури за аванси с обща стойност 250 346,24 лв., които
са отчетени по сч. сметка 703 „Приходи от услуги". Констатирано е, че в
писменото обяснение тези фактури се обвързват с фактури, издадени от „Метал
ТБ" СРЛ, като доставчик на материали, за които дружеството отново твърди,
че се касае за авансово плащане за материали, и е налице счетоводна грешка в
тяхното отразяване и изписване на материалите. Съдът намира, че основателно на чл.122 ал.2
във връзка с чл. 122, ал.1 т.4 от ДОПК, с РА не са приети доводите на
ревизираното лице за „счетоводни грешки", както по отношение на приходите
в размер на 250 346,24 лв. по фактури, издадени на „Делта Интегратор" САЩ,
така и по отношение на разходите за материали в размер на 152 282,31 лв.,
закупени от „Метал ТБ" СРЛ и вложени в извършената услуга. Мотивите на
органите по приходи за процесните разходи и липсата на доказателства за
счетоводна грешка са подробно изложени на стр. 31 от РД. Установено е, че с
писмо вх. № 566-4/29.09.2020 г. от дружеството са представени допълнително
фактури и договори за поръчка /л. 1039-1024/ с превод на бълг. език, относими
към спора относно „Делта Интегратор" САЩ. Същите в хода на ревизионното
производство са представени на чужд език. Според чл.5 от ЗСч, тези документи,
като издадени от българско дружество следва да са съставени на български език с
арабски цифри и левове, и едва след това преведени на съответния език за
клиента. Дружеството „Делта Интегратор" ЛЛС е регистрирано в САЩ и не е
ясно защо фактурите към този клиент са на италиански език, а не на английски
език, който е официален за САЩ. От поръчки № 10034 и №10039 /л. 1027-1024/ към
две от фактурите /л.Ю39, 1036/, издадени на „Делта Интегратор" ЛЛС, се установява,
че същите са издадени за 90% от стойността на договореното. Липсват документи
за договорения срок за окончателно плащане и фактуриране на останалите 10% от
стойността на работите. В инвойс фактури на чужд език с № **********/20.11.2018
г. за 30 000,00 евро /л. 1033-1032/, **********/12.12.2018 г. на стойност 35
000,00 евро/л. 1030-1031/, **********/17.12.2018 г. на стойност 23 000,00 евро
/л. 1028-1029/ се констатира, че е налице ръкописно вписване - „аванси за
работа" /л.40-42/, а във инвойс фактура № **********/07.11.2018 г. на
стойност 40 000,00 евро /л. 43/ няма изписан ръкописен текст. В представени
преводи на бълг. език, на същите фактури е вписано „авансово плащане за
изработка". Във фактура № **********/07.11.2018 г. е вписано „авансова плащане
за доставка и изработка". Констатира се, че в нито една oт фактурите не е
посочен номера на поръчката.
Видно от поръчка за покупка №100055 от дата
22.10.2018 г. /л.741-742/ страните са се договорили за условията за плащане,
като с изричен текст е посочено следното: „30% авизо при готова продукция.
Финално плащане след приключване на работите, което да се съгласува с Алберто
Берсани и Франко Спина в зависимост от необходимото" /л. 742/. От спорните
фактури се установява, че общата им стойност от 128 000,00 евро /250346,24 лв./
не представлява 30% от договорената стойност в размер на 196 394,59 евро
/384114,43 лв./, а съставлява 65,17% и е преминал периода на авансово плащане
във връзка с процесната доставка, а контрагентът получател е приел работата на
определен етап, след като е извършил плащане в размер над 30%, както е посочено
в поръчката. С оглед на това за дружеството жалбоподател не възниква и риск за
възстановяване на вече платените парични средства. Самият жалбоподател е
признал получаване на приход в горепосочения размер през 2018г., като го е
посочил в годишната данъчна декларация и сч. регистър на сметка 703 „Приходи от
продажба на услуги". От сделката за
предприятието е налице икономическа изгода, приходът е надеждно изчислен и от
самия жалбоподател. Освен това „Дан Индъстри Р" ЕООД е изчислило надеждно
и разходите по сделките - вложените материали, закупени от „Метал ТБ" СРЛ,
както и всички начислени трудови възнаграждения към наетия персонал. Предвид
изложеното, както и безспорния факт, че по фактурите са получени плащанията, са
налице всички условия за признаване на прихода, съгласно СС - 18
„Приходи". Поради изложеното законосъобразно с РА са признати счетоводно
отчетените приходи в размер на 250 346,24 лв., ведно със счетоводно отразените
разходи за материали от 152 282,31 лв. в съответствие с принципа за
съпоставимост между приходите и разходите, при определяне данъчната основа за
облагане с корпоративен данък през 2018 г. по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, а
наведените в жалбата доводи за счетоводна грешка, за неоснователни.
При установените от ревизиращите размери на
приходите на дружеството и размера на разходите за ревизирания период – 01.01.
– 31.12.2018г., съдът счита за правилно определен и размера на подлежащия на
внасяне корпоративен данък.
С оглед на изложеното и на разпредЕ.та
доказателствена тежест при извършване на ревизии по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК, съдът намира, че в настоящия случай не са оборени констатациите на
ревизиращия екип.
2.Относно
установените задължения за ДДС спорът между страните се отнася за това, че дружеството неправомерно
е упражнило право на данъчен кредит в
общ размер на 1 810,77 лв. по фактури, издадени от „Даниндъстри" ЕООД, в
общ размер на 1 810,77лв.
Изложени са твърдения, че съгласно приложен
към преписката договор за доставка и пренос на ел. енергия, „Даниндъстри"
ЕООД се снабдява от „Енерго про Мрежи" АД и „Мост енерджи" АД с
електроенергия от свободния пазар. Посочено е, че „Даниндъстри" ЕООД не
извършва дейност и не консумира електроенергия, а задължението му по договора е
да поддържа опредЕ. мощност. Твърди, че от поддържаната мощност в трафопоста се
ползва единствено ревизираното дружество за консумирана ел. енергия и
осветление на складова площ.
Жалбата в тази част е неоснователна, т.к. с
РА е установено, че дружеството неправомерно е упражнило право на данъчен
кредит в д.п.м. 12.2018 г. в общ размер на 1 810,77 лв. по следните фактури, издадени
от „Даниндъстри" ЕООД: № **********/31.12.2018 г. на стойност - данъчна
основа в размер на 4 665,76 лв., ДДС: 933,15 лв. - префактуриране ел. енергия; №
**********/31.12.2018 г. на стойност - данъчна основа в размер на 3 809,91 лв.,
ДДС: 761,98 лв. - префактуриране ел. енергия; № **********/31.12.2018 г. на
стойност - данъчна основа в размер на 578,18 лв., ДДС: 115.64 лв. -
префактуриране такси.
При извършена справка в информационната
система на ТД на НАП-Варна е установено, че „Даниндъстри" ЕООД с ЕИК:
*********, съгласно приобщена предходна проверка, приключила с Протокол № П-
03001819039253-073-001/15.07.2019г„ е декларирало, че не притежава активи и
няма обекти - производствени или търговски складове /л. 420/. Установено е, че
дружеството е продало притежавания от него недвижим имот, представляващ
поземлен имот с площ 6444 кв. м. и сградите в него на адрес гр. Две могили, ул.
„Чавдар войвода", №5 , общ. Две могили, Обл. Русе на 25.01.2017г. на Е.
Стефанова Ш. /л. 779/. Изводът е, че към датата на издаване на 3 (трите) бр.
фактури, „Даниндъстри" ЕООД не притежава имот, чийто разходи по
експлоатация може да префактурира на друго дружество, поради което не е
доказано наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставка по
фактурите, издадени на „Дан Индъстри Р" ЕООД, тъй като доставчикът не
притежава активи, които да му дават основание да префактурира разходи, свързани
с експлоатацията му. Поради липса на доставки по см. на чл.9 от ЗДДС, които да
са облагаеми съгл. чл.12 от ЗДДС към дружеството и издаването на процесиите фактури
не поражда право на данъчен кредит, т.к. съгласно чл. 70, ап. 5 от ЗДДС не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Съдът споделя
изводите на органите по приходи по приложението на разпоредбите на ЗДДС във
връзка с осъществяване на доставка по смисъла на чл.9 oт ЗДДС по спорните
фактури. Установените факти и обстоятелства по повод на процесиите фактури са
подробно описани по-горе в частта по ЗКПО, относно непризнат счетоводен разход на
ревизираното дружество в размер на 9053,85 лв.
С оглед на гореизложеното и при съобразяване
с доказателствата в административната преписка настоящата инстанция счита, че
получените фактури не са свързани с дейността на дружеството. Твърденията, че
ревизираното дружество ползва поддържаната мощност в трафопоста /без да посочва
адрес/ и че е представен договор за доставка и пренос на ел. енергия /без да е
представен такъв договор/, които не са доказани.
Този факт дава основание за прилагане
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2, предложение второ от ЗДДС, съгласно която,
право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени
условията на чл.69 или 74, когато стоките или услуги те са предназначени за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Поради това PA, с който
е отказано право на данъчен кредит в размер па 1 810,77 лв. по горепосочените
фактури за данъчен период м. 12/2018 г.,
следва да се потвърди като законосъобразен.
3.Относно
установените задължения по ЗДФЛ, КСО и ЗЗО – основният въпрос, от който зависи
установяване на задължения по ЗДФЛ, КСО
и ЗЗО е свързан с характера на сключените договори между ревизираното дружество
и физическите лица, върху доходите на които приходният орган е начислил данъците по ЗДФЛ, КСО и ЗЗО. Доводите на
ревизираното дружество са, че сключените договори са граждански, а не трудови, тъй
като в тях не се визира трудова функция, работно време, работно място, нито
длъжностни задължения, а се дължи резултат от възложената работа. Според
дружеството – жалбоподател органът по приходите не е овластен от закона да
обявява даден договор за трудов. Тези правомощия са предоставени от КТ на
контролни органи на инспекцията по труда и едва след изпълнение на процедурата
по чл.405а от КТ, по обявяване на конкретни граждански договори за трудови
такива, органът по приходите може да определя задължения по ЗДДФЛ и задължения
за осигурителни вноски на база плащанията по тях. Твърдят, че дружеството е
многократно проверявано от Инспекцията по труда и не са били установени
нарушения, освен такива по сключените от дружеството трудови договори, подробно
описани в РА и РД. Според жалбоподателя на всички лица, работили по граждански
договори са изпратени писма с договорите и сметки за изплатени суми, като
прилага копия от обратни разписки за връчване по пощата. Представени са копия
на обратни разписки за връчени или непотърсени пратки на 9 лица /л. 726-732/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следните съображения : Анализът на стопанската дейност на
„Дан Индъстри Р" ЕООД сочи, че дейността на дружеството се извършва извън
територията на Република България.
Събраните
доказателства за установяване на действително наетите лица по трудови договори
за целите на стопанската дейност на „Дан Индъстри Р" ЕООД, са анализирани
подробно от органите по приходи /стр. 31 до стр. 34 на РД/, в т.ч. документите,
събрани в хода на извършени проверки, приключили с Протокол № П-ОЗОО1819039274-
073-001/08.07.2019 г. с обхват периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2018 г. /л.
233-389 от преписката/ и Протокол № П-03001819132438-073-001/ 23.10.2019 г., с
обхват периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г. /л.555-598/. В хода на
ревизионното производство е изискана информация относно наемане на работници,
както и деклариране на организацията на пътуване до стопанските обекти,
използван транспорт, настаняване и организация на стопанската дейност по
ревизирани периоди и др. Представени са трудови и граждански договори, сключени
с физически лица за 2017 г. и 2018 г. От информационните продукти на НАП са
установени декларирани трудови и граждански договори с физически лица. Същите
са обективирани в таблици - за 2017 г. /стр. 16-17 от РД/; за 2018 г. /стр.
17-18 от РД/ и за 2019 г. /стр. 18 от РД/.
При анализ на предоставените екземпляри на
трудови договори, сключени през 2017 г./л. 240-247/ и през 2018 г./л. 375-380/ са
установяват съществени реквизити на трудов
договор, в тях не е посочено изрично само мястото, където ще се извършва
дейността. За ревизирания период възнагражденията на всички работници са
изплатени.
В хода на ревизията са предприети процесуални
действия по изпращане на искания до всички лица, с които са сключени граждански
договори - Марио
Мирославов Иванов, Панайот
Михайлов Айнаджиев, Ивайло
Пенков Димитров, Красимир
Андонов Стоянов, Жана
Жорова, от които са получени отговори. Установява се, че тези договори съдържат
информация за "вид на възложената работа". Съдържат стойност на
труда, който възложителят дължи на изпълнителя. Предвид установеният характер
на извършваната от дружеството стопанска дейност, липсват категорични
доказателства относно, възможността лицата по граждански договори да извършват
определени изработки във връзка с изпълнявани услуги на плавателни съдове на
територия извън страната. Не са представени документи, които да обективират вида на положения труд и
вложените материали. От предприетите действия по изпращане на искания до всички
установени лица, с които са сключени граждански договори и са получени отговори
се установява, че лицата са започнали работа след договорка с Д. Д./син на
управителя на дружеството/. Според лицата, те не са получили договори, въпреки
че са ги изисквали. Работили са на територията на Италия и Франция на борда на
плавателни съдове, като работата е изисквала работно време. При анализа на
работата на жалбоподателя като работодател, се потвърждават установените,
обстоятелства за липса на коректно отразяване на първичните документи в
счетоводните регистри за периода. От представените сключени трудови и
граждански договори с физически лица, които по своята същност не биха могли да
се разграничат, се установява, че са
сключвани при едни и същи задачи и условия: полагане на труд извън територията
на страната, на борда на плавателни съдове, на основание представени договори и
клаузи по тях, които са неконкретизирани и неизяснени. Не с всички контрагенти,
се касае за извършване на "услуги - труд полаган от физически лица, клауза
залегнала в договора с Де УЕВ, т.е. задължението на дружеството касае работната
ръка". Не са представени договори касаещи условия и видове детайли които
следва да се извършат, възможността същите да се изработят на територията на
страната и след това превозват, не може да бъде преценена. Лицата, които
отговарят на зададените въпроси, отговарят че не са получили договори, а
описаните обстоятелства говорят за характеристики на трудови договори.
Трудови договори се сключват съобразно
разпоредбите на КТ, а договорите за работа без трудово правоотношение на ЗЗД. Лицата,
които ще упражняват дейност по трудови правоотношения преди започване на работа
сключват с работодателя трудов договор в писмена форма (чл. 62, ал. 1 от КТ).
Задължителните реквизити на трудовия договор са определени в чл.66, ал.1 от КТ.
С трудовия договор се определя мястото на работа, наименованието на длъжността
и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото
изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения
платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, срок на
предизвестие, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на
работния ден или седмица. Работодателя има задължение да декларира всеки трудов
договор в НАП в 3-дневен срок от сключването му и в 7-дневен срок от
прекратяване на договора.
Договорите за работа без трудови
правоотношения /т.н. граждански договори/ се сключват за извършване на опредЕ.
от възложителя работа с установен краен резултат срещу определено
възнаграждение. Задължително в договора се уговаря крайния срок за завършване
на работата. В договора се уговарят правата и задълженията на изпълнителя и на
възложителя на договора. Възложителят на договора не може да определя работно време,
отпуск и други ограничения, които са характерни за трудовите договори. Предвид представените
счетоводни документи и събрани доказателства, съдът намира, че предоставените за сключени с физическите
лица граждански договори, са некоректни и по своята същност прикриват трудови
договори. В тази връзка сумите, които дружеството декларира като изплатени по
граждански договори, са получени по трудови правоотношения и всички задължения
по ЗДФЛ и КСО следва да бъдат изчислявани спрямо тях.
По отношение изплатените средства за разходи
по пътуване, визи и други с характер на издръжка, основателно от ревизиращите е
прието, че са суми изплащани на работилите лице, с неизяснени трудовоправни
отношения. В потвърждение на обстоятелството, че сумите не са свързани с
командировки , е и обстоятелството, че не са осчетоводени като разходи за
командировки и не са съставени командировъчни заповеди съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
От представените документи /л.215-216/ се
установява, че на борда на кораб „Карнавал Триумф", на док в Кадис,
Испания са полагали труд и П.Н.Б., Р.И.Б., В.П.Б., Д.И. Д., Д.Г. Д. и Ц.К.
При анализ на граждански договор от
01.01.2018 г. с възложител „Дан Индъстри Р" ЕООД и изпълнител И.П.Д. /л.
810-811/, се установява, че същият не е подписан от изпълнителя, а вместо
подпис от лицето е посочено „по пощата". Възложената работа е „изработване
и монтиране на тенти и изделия от инокс по зададени проекти със срок до
29.03.2018 г.", срещу месечно възнаграждение в размер на 1 300,00 лв. Това
противоречи на обясненията на Ивайло Пенков Димитров, че е полагат труд до
05.04.2018 г. По отношение на лицето не се установява различно от вече
установеното в хода на ревизионното производство. От писмените обяснения на
лицето, може да се направи обоснован извод, че същият е работил с убедеността,
че притежава трудов договор с „Дан Индъстри Р" ЕООД. Аналогични са
обстоятелствата по представения граждански договор за Р.И.Б. от 01.01.2018 г.,
с уговорено месечно възнаграждение за м. 01,02, и м. 03/2018 г. по 1300,00 лв.
/л. 789-790/ и на П.И.С. /л. 793-794/, М.Й. Г. /л. 797-798/, И.Т.А. /л.
801-802/, А.Т.С./л. 804-805/, В.П.Б. /л.814-815/, Мая Жорова Иванова /л.
822-823/, Ж.Ж.Г./л. 826-827/. По отношение на лицата А.Л.Х./л. 830-831/, Б.Д.Г./л.
833-834/, се установява противоречие в часовете положен труд. Видно от
обясненията на горепосочените две лица, е че те са полагали труд на десет часов
работен ден. Установява се, че всичките са с уговорено месечно възнаграждение.
За същите са представени сметки за изплатени суми /л. 849-856/, въз основа на
които са отразени изплатените суми в таблиците в РД. Липсват документи за
приемане-предаване на извършена работа по количество и качество по всички
граждански договори. Освен това се установява, че на лицата не са предоставени
екземпляри от сключените с тях договори. Този факт се потвърждава и от
представените към жалбата копия от обратни разписки за изпратени пратки до
физическите лица от 19.04.2019 г./л. 726-732/. След като представените от
дружеството граждански договори, не са подписани от изпълнителите на датите на
тяхното сключване и по аргумент от чл. 14 от ЗЗД, договорът не може да се смята
за сключен, тъй като няма доказателства за момента, в който приемането достига
у предложителя. Като следващ аргумент че представените от дружеството
граждански договори, прикриват наличие на трудово-правни отношения с наетите
лица, е липсата на доказателства за наличие на съгласие за поемане на работата
oт изпълнителите, за постигане на краен резултат, липсват доказателства за
приемане на изработеното, колко са отработените часове и какъв краен резултат е постигнат от изпълнителя,
както и адекватен ли е резултатът на договореното възнаграждение. Видно от
обясненията на лицата, възнаграждението им е определено въз основа на ежедневно
положен труд, при определено работно време и регламентирани почивки на борда на
чуждестранни кораби или в корабостроителница в гр. Монфалконе, Италия.
Упражняван е контрол за спазване на работното време от италианския поръчител на
услугите, както и от представяляващия „Дан Индъстри Р" ЕООД. От събраните
при ревизията доказателства е установено, че заплащането на изпълнителите е
извършено на база отработени дни, т.е. престирана е работна сила за определено
време и място, което пък от своя страна сочи, че тези договори са прикрити
трудови договори, свързани с трудови правоотношения, които според чл. 1, ал. 1
от КТ се регулират от него. Обоснован е изводът на органа по приходите, че
договорът за изработка, за разлика от трудовия договор се сключва за постигане
на определен резултат, той е краткосрочен - до постигане на резултата по него и
е определено еднократно възнаграждение, налице е независимост на изпълнителя от
контрола на възложителя, а от приложените доказателства се установява друго -
зависимост на изпълнителя от възложителя, липса на доказателства за постигане
на краен резултат и липса на доказателства за приемане на изработеното.
Предвид гореизложеното, законосъобразно в
PAкт е определен дължим данък по чл.42 и чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ в общ размер на
8410,00 лв. главница и лихви в размер на 1 685,27 лв. Правилно след извършено
прихващане със сума в размер на 473,08 лв. - недължимо внесен от дружеството
данък върху доходите на ФЛ за наети по граждански договори с характер на
трудови договори лица, органите по приходи са определили дължим данък за
внасяне в размер на 7936,92 лв.
По определяне на задълженията за задължителни
осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО по КСО и за здравни осигуровки по ЗЗО, съдът
намира предвид установените факти и обстоятелства, описани подробно в частта по
ЗДДФЛ, че правилно органите по приходи са констатирали нарушения на
разпоредбите на КСО във вр. с чл. 121, ал.З от КТ. Установени са различия в
обхвата на дължимите осигурителни вноски, както и по отношение определяне
размера на осигурителния доход. В резултат на гореизложеното с обжалвания РА,
след прилагане на разпоредбите на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК са определени
задължения за вноски за ДОО /за осигурители/ за периода от м.07.2017 г. до
м.03.2019 г.; за вноски за ДЗПО УПФ/за осигурители/за периода от м.07.2017 г.
до м.03.2019 г.; за вноски за здравно осигуряване /за осигурители/ за периода
от м.07.2017 г. до м.03.2019 г. в размери. Това е така, тъй като работниците и
служителите, които работят по трудов договор, се осигуряват по реда на чл. 4
ал. 1, т. 1 от КСО. Те подлежат на осигуряване за четирите фонда на държавното
обществено осигуряване - „Пенсии", „Общо заболяване и майчинство",
„Трудова злополука и професионална болест" и „Безработица". Лицата,
които работят по условията на първа и втора категория труд се осигуряват и в
професионален пенсионен фонд, а родените след 31 декември 1959 г. за
допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
Здравното осигуряване е задължително, както
за работещите по трудови правоотношения, така и за работещите без трудови
правоотношения.
Месечният осигурителен доход на работещите по
трудови правоотношения е полученото, включително начисленото и неизплатено
трудово възнаграждение или начислено възнаграждение и други доходи от трудова
дейност /чл. 6, ал.2 КСО/. Месечният осигурителен доход на работниците и
служителите не може да бъде по-малък oт минималния месечен осигурителен доход,
за съответните длъжности в размер не-по малък от минималните размери за Италия
или съответната приемаща държава съгласно изискванията на чл. 6, ал. 4 от
Наредба за условия и реда за командироване и изпращане на работници и служители
в рамките на предоставяне на услуги, във връзка с чл. 128, т.1 и 1.2 от КТ,
предвид установеното работно място на наетите лица в хода на ревизионното
производство.
За лицата, които работят по трудово
правоотношение върху дохода, върху който се дължат вноски за социално
осигуряване, се дължат и здравноосигурителни вноски /чл.40, ал.,т. 1 от 330/.
За работещите без трудови правоотношения,
които са осигурени и на друго основание през съответния месец вноски за
социално и за здравно осигуряване се внасят от възложителя на договора
независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
Предвид изложеното и с оглед установените в
хода на ревизията обстоятелства по чл.122-124а от ДОПК, от ревизиращите
законосъобразно е определен осигурителния доход на лицата поименно по месеци и
години, респективно дължимите задължителни осигурителни вноски върху
възнагражденията по трудови правоотношения от „Дан Индъстри Р" ЕООД като
осигурител, за периода от м. 04/2017 г. дом. 08/2019 г.
Предвид изложеното обжалвания РА следва да бъде
изцяло потвърден като оспорването по жалбата на „Даниндъстри Р“ ЕООД бъде
отхвърлено.
При тази изход от делото и съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. ІІ-ро от ДОПК, жалбоподателят дължи на ответника
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер предвиден
за адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, именно 2953лв.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Дан индъстри Р“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Две могили,
обл.Русе, ул. „Чавдар войвода“ №5а, представлявано от управителя И.Д.Й., против
Ревизионен акт (РА) № Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г., издаден от органи
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД
на НАП) гр. Варна, потвърден с Решение № 211/04.11.2020 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при
Централното управление на Националната агенция за приходи (Дирекция ОДОП при ЦУ
на НАП).
ОСЪЖДА Дан индъстри Р“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Две могили, обл.Русе, ул. „Чавдар войвода“
№5а, представлявано от управителя И.Д.Й., да заплати на Дирекция"
Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП сумата
от 2953лв. / две хиляди деветстотин петдесет и три лева / за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: