№ 34
гр. Плевен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430103259 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Б. АТ.,
ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:
***, в която твърди, че брака на ищеца бил прекратен с развод с решение
№269/26.02.2018г. Твърди, че до 10.05.2021г. не знаел, че срещу него има
образувани дела от ***. Твърди, че се прибрал в България преди месец е като
поискал да си продаде автомобила, разбрал че срещу него има образувани
изпълнителни дела. Твърди, че не живее на този адрес от 2017 г. - ***.
Твърди, че повече от 5 години живее и работи в ***. Твърди, че първото дело
- ЧГД № 4336 от 2015 г. по описа на PC- Плевен, по което е издадена заповед
за изпълнение №2585/3.09.2015г., след което е изваден изпълнителен лист
№5230 от 29.10.2015г. Образувано е из. дело №***г. при *** Ц.Н.Н., гр.
Плевен peг. № 756, като сумата е 4072.38 лв., от които главница в размер на
2469.48лв., със законна лихва в размер на 65.98 лв. за период от 02.09.2015г. -
07.12.2015г., 746.72 лв., неолихвяемо вземане /мораторна лихва, обезщетение/
184.32 лв., присъдени разноски 120 лева, разноски по изпълнителното дело
464.80 лв. по тарифата към З***, дължими към 07.12.2015г.изпълнинелен
лист №5230/2015г. издаден на 29.10.2015г. Счита, че по това дело има
погасителна давност на задължението на основание чл. 111 б. В ЗЗД. Твърди,
че от търсеното задължение са минали три години и че е покрито с давност по
чл. 111 б. В ЗЗД. Твърди, че второто дело ЧГД №4477/2017г. по описа на РС-
Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение №2930/23.06.2017г. ,след
което е изваден изпълнителен лист № 8285 от 12.12.2017г. Твърди, че е
образувано е изп. дело №14/2018г. при *** В.С. гр. Плевен peг. № 906,
1
дължима сумата по из. дело №14/2018г. е 1095.17 лева и е била за период от
22.06.2017 г. до 28.03.2018 г.. от която главницата в размер на 555.00 лв. със
закона лихва в размер на 43.01 лв. за период 22.06.2017 г. до 28.03.2018г.,
41.81 неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения/ и счита, че по
това дело има погасителна давност на задължението на основание чл. 111 б. В
ЗЗД. Твърди, че вземането е погасено с 3-годишна давност. Твърди, че
третото дело, гр. Дело № 1041/2020 на РС-гр. Плевен е за сумата 1989.44 лв. и
е за период от 01.11.2017г. до 31.12.2019 г.още не е образувано изпълнително
дело от страна на ***" ЕАД, но има издадена заповед за парично вземане от
26.02.2020г. Счита, че сумата по образуваното срещу него дело трябва да
бъде потърсена и погасена от бившата му *** ИЛ. ИВ. АТ. с ЕГН:
**********. Тъй като Апартамента, в който са начислени тези суми от "***"
ЕАД е Семейното жилище, находящо се на адрес *** и този недвижим имот
от 2017 година е предоставен за ползване на биващата му *** ИЛ. ИВ. АТ. с
ЕГН **********, след развода през 2018г. Счита, че би трябвало в този
случай ползвателя на този имот да заплаша всички разходи на използвания от
него имот. Счита, че след като е осъден след бракоразводното дело да плаща
издръжка на непълнолетните си деца, живущите в него ползватели са длъжни
да заплащат всички текущи разходи в домакинството. Твърди, че по тези дела
не е получавал лично уведомления за образувани дела. Не отрича, че имота е
обща съсобственост, но този имот моят е предоставен на бившата *** на
ищеца ИЛ. ИВ. АТ. с ЕГН **********. ***. Моли да бъде признато за
установено по отношение на "***" ЕАД, че ищеца не дължи сумите по тези
дела: ЧГД №4336 от 2015г. по описа на PC - ПЛЕВЕН, по което е издадена
заповед за изпълнение №2585/3.09.2015г. и изпълнителен лист №5230 от
29.10.2015г., за което е образувано изп. дело №***г. при *** Ц.Н.Н., гр.
Плевен peг. № 756, като сумата е 4072.38 лв. и ЧГД№4477/2017г. по описа на
РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение №2930/23.06.2017г. и
изпълнителен лист №8285 от 12.12.2017г., за което е образувано изп.дело
№14/2018 при *** В.Л.С. гр. Плевен peг. № 906, за сумата от 1095.17 лева.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който счита предявения иск за допустим, но по съществото си за
неоснователен. Твърди, че видно от посочената и в исковата молба
фактическа обстановка, „***“ АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение с правно основание чл. 410 от
ГПК против Н. Б. АТ., въз основа на което Районен съд — Плевен е образувал
ЧГД № 4336/2015 г. и е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2585/03.09.2015 г. След като заповедта е влязла в законна сила заявителят е
снабден с изпълнителен лист № 5230/29.10.2015 г. С молба за образуване на
изпълнително дело, принудителното изпълнение е възложено на *** Ц.Н., per.
№ 756 в К***, за осъществяването на което е образувано ИД № *** г. Твърди,
че през 2017 г. дружеството е потърсило принудителната сила на държавата
за защита на своите права и законни интереси, като е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с правно
2
основание чл. 410 от ГПК против Н. Б. АТ., въз основа на което Районен съд -
Плевен е образувал ЧГД № 4477/2017 г. и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 2930/23.06.2017 г. След като заповедта е влязла в
законна сила заявителят е снабден с изпълнителен лист № 8285/12.12.2017 г.
С молба за образуване на изпълнително дело, принудителното изпълнение е
възложено на *** В.С., per. № 906 в К***, за осъществяването на което е
образувано ИД № 14/2018 г. Твърди, че се въвеждат и бланкетни твърдения
за недължимост на суми и по издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1041/2020 г. по описа на PC - Плевен, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.02.2020 г., но срещу която липсва
конкретно искане за произнасяне от страна на сезирания съд. Твърди, че по
отношение на изпълнителните листове, издадени по предходните дела - ЧГД
№ 4336/2015 г. по описа на PC - Плевен и ЧГД № 4477/2017 г. по описа на
същия съд, се атакува дължимостта на обективираните в тях суми, като Н. Б.
АТ. е поискал съдът да признае по отношение на него, че не дължи
посочените вземания като погасени по давност, на основание чл. 111, б. в от
ЗЗД. Искането е обосновано с твърдението, че задълженията, предмет на
изпълнителните титули е периодично и като такова се погасява е кратката 3-
годишна погасителна давност. Предвид това, би следвало, вземането по
изпълнителния лист, издаден по ЧГД № 4336/2015 г. по описа на PC - Плевен
да е погасено през 2018 г., а издаденият в последствие от Районен съд -
Плевен изпълнителен лист по ЧГД № 4477/2017 г., следва да е погасено през
2020 г. Счита така изложените твърдения за неоснователни, намира ги за
противоречащи на законовите разпоредби и несъответстващи на установената
относима към спора съдебна практика. Излага съображения, че съгласно
чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при
влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е
положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2
ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката на ВКС и по-конкретно
Решение №781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. №12/2010 год., III г.о., ГК,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II
т.о., ТК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015
г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК. Посочва, че съгласно настоящата уредба на
3
заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя
от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която
се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (по аргумент от разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл.
3 от ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение — същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК,
аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно
константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и
иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването
на влезли в сила решения. Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от
18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че
"... процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено
от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на
вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на
влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на
длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат
установени, искът не би могъл да бъде уважен... ". В този смисъл счита за
необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на чл.424 от ГПК и чл. 439
от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на вземане, което е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение не само поради невъзможността за
пререшаемост на спора с оглед правилото на чл. 299 ГПК, но и поради
преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо. В този смисъл следва да
бъде посочено, че за разлика от общият исков процес, при който
преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в края на
съдебното дирене в последната инстанция по същество (което по правило е
въззивното производство), то при влязлата в сила заповед за изпълнение
преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва е изтичане на
срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение. В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год.
на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че
„задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 от
ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се
4
стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 от ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В
същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III
г.о., ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г.о. Излага, че
предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила
на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат
да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, или факти, настъпили след издаването й/ обосновават
извода, че при настъпване, съответно стабилизиране изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане,
то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти,
които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да
се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на
последващ процес, основан на факти, несъвместими е материалното право,
чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са
обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал е възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по
отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й
сила, съответно стабилизирането й. Счита, че в обобщение на изложеното,
следва да се отрази практиката на ВКС, съгласно която изрично е посочено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява е обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по
действащия ГПК приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД съответства изцяло на
закона и съдебната практика, предвид което относимата погасителната
давност е предвидената в ЗЗД общата 5-годишна такава. Придвид
гореизложеното, счита, че претенцията на ищеца, касаеща искането за
признаване недължимостта на вземането, обективирано в изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 4477/2017 г. по описа на PC - Плевен следва да бъде
оставена без уважение, без това да изисква допълнителни подробни
обсъждания. Видно е, че погасителната давност по отношение на това
вземане би изтекла едва през 2022 г., което обуславя ирелевантността на
факта дали е образувано изпълнително производство, кога и какви способи за
принудително изпълнение са предприемани в неговите рамки, както и дали
има данни за настъпила перемпция.
По отношение на вземането, обективирано в изпълнителен лист №
5230/29.10.2015 г., издаден по ЧГД № 4336/2015 г. от Районен съд - Плевен,
очевидно е изтекъл период, по-дълъг от 5 години и погасителната давност би
5
проявила своя ефект, но само в случай, че същата не е спирана или
прекъсвана през изминалия период от време. Твърди, че в настоящия случай
са налице множество данни за прекъсването на погасителната давност, което
става видно при запознаване с документите, закрепени в кориците на ИД №
*** г. по описа на *** Ц.Н., peг. № 756 в К***. Твърди, че в месец октомври
са извършени редица справки, в резултат на които е извършено налагане на
запори на банкови сметки. Пред месец ноември 2018 г. топлофикационното
дружество е направило искане за справка в БНБ за банкови сметки, както и
налагането на запори при откриване на такива. Действия са извършвани и
през 2020 г. Видно е, че при тези данни, не са налице и условията на чл.433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като действията по прекъсване на двугодишния срок са
извършвани своевременно, което стабилизира законосъобразността на
изпълнителния процес. Налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване
на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес - длъжникът започва да търпи ограничение в правната
си сфера - неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори. В тълкувателното решение е
посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва е предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира
деловодни разноски.
На основание чл.219 ГПК ИЛ. ИВ. АТ., ЕГН**********, *** е
конституирана като трето лице-помагач на страната на ищеца Н.А.. Прави
възражение за частично погасяване на вземанията, предмет на делото чрез
извършжени от нея плащания. Взема становище за основателност на
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 29.10.2015г., същия е издаден на
основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 4336/2015г. на РС-Плевен
на основание Заповед № 2585/03.09.2015, на основание която Н. Б. АТ. е
осъден да заплати на кредитора „***“ ЕАД сумата от 2469,48 лв. главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2008г. до
30.04.2015г., лихва върху главницата в размер на 746,72 лв. за периода от
6
02.02.2009г. до 26.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 02.09.2016г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноки в размер на 64,32
лв. ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лв.
С молба № 4838/05.11.2015г., подадена до *** Ц.Н., *** е отправила
искане за образуване на изпълнително производство въз основа на
приложения Изпълнителен лист № 5230 от 29.10.2015г. С молбата е
направено искане при установяването на налични банкови сметки и
секвестируем доход да бъде наложен запор върху тях. Ако бъде открито
недвижимо имущество да бъде наложена възбрана. Образувано е
изпълнително дело № 20157560401171.
Със Запорно съобщение от 21.12.2015г. е наложен запор върху
притежаваното от Н.А. МПС.
Със Запорно съобщение от 21.12.2015г. е наложен запор върху
получаваното от Н.А. трудово възнаграждение от *** ООД.
С молба от 17.10.2017г. взискателя по изпълнителното дело е направил
искане за налагане на запор върху банкови сметки, притежавани от длъжника
Н.А..
Със Запорни съобщения от 18.10.2017г. е наложен запор върху банковите
сметки на Н.А. в *** АД, *** АД и *** АД.
С молба от 16.11.2018г. взискателя по изпълнителното дело е направил
искане за налагане на запор върху банкови сметки, притежавани от длъжника
Н.А..
Видно от Изпълнителен лист от 12.12.2017г., същия е издаден на
основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 4477/2017г. на РС-Плевен
на основание Заповед № 2930/23.06.2017, на основание която Н. Б. АТ. е
осъден да заплати на кредитора „***“ ЕАД сумата от 555,48 лв. главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 42,81 лв. за периода от
02.12.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 22.06.2017г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноки в размер на 25,00
лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
7
С молба от 05.01.2018г., подадена до *** В.С., *** е отправила искане
за образуване на изпълнително производство въз основа на приложения
Изпълнителен лист № 8285 от 12.12.2017г. С молбата е направено искане при
установяването на налични банкови сметки и секвестируем доход да бъде
наложен запор върху тях. Ако бъде открито недвижимо имущество да бъде
наложена възбрана. Образувано е изп.д.№ 20189060400014.
Със Запорни съобщения от 31.01.2018г. е наложен запор върху
банковите сметки на Н.А. в *** АД, *** АД и *** АД.
Със Запорно съобщение от 13.03.2018г. е наложен запор върху
притежаваното от Н.А. МПС.
С молба от 14.10.2019г. взискателя по изпълнителното дело е
направил искане за налагане на запор върху банкови сметки, притежавани от
длъжника Н.А..
С искане от 02.04.2020г. е вписана възбрана върху собствения на на
ищеца Н.А. недвижим имот-Апартамент № 17, находящ се в ***
С Решение № 269/26.02.2018г. по гр.д.№ 8064/2017г. по описа на РС-
Плевен е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между ИЛ. ИВ. АТ. и
Н. Б. АТ. и семейното жилище- Апартамент № 17, находящ се в ***е
предоставено за ползване на И.А..
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл.
439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
8
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищеца е изложил множество твърдения за недължимост на вземането
които обобщено се състоят в това, че той от 2017г. живее и работи във
Великобритания, а семейното топлоснабдено жилище е предоставено за
ползване на бившата му *** Илияна А., поради което за задълженията трябва
да отговаря само тя, както и че вземанията са погасени с изтичане на 3-
годишна давност. Всички твърдения за недължимост на вземането поради
факти настъпили преди влизане в сила на изпълнителното основание, а
именно влезлите в сила заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№ 4477/2017г. на
РС-Плевен Заповед № 2930/23.06.2017 и по ч.гр.д.№ 4336/2015г. на РС-
Плевен Заповед № 2585/03.09.2015 е недопустимо да бъдат разглеждани в
настоящото производство, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение
има стабилитет като на влязлото в сила съдебно решение, който въпрос не
може да бъде пререшаван. Всички тези възражения е следвало да бъдат
релевирани след подаване на възражение срещу издадените заповеди за
изпълнение и евентуално образувано исково производство за установяване
дължимостта на вземането по издадените заповеди за изпълнение. Такива
възражения не са подадени от Н.А. и заповедите за изпълнение са влезли в
сила.
Твърди се, че след установяване на вземането на ответника с влязал в
сила съдебен акт за сумите по издадените изпълнителни листи, ответника по
делото е бездействал повече от 3 години, поради което установеното със
съдебен акт вземане се е погасило с изтичането на кратката 3-годишна
давност. Не е спорно между страните, че вземането на ответника по делото за
процесните суми е установено с влязли в сила съдебени актове- ч.гр.д.№
4477/2017г. на РС-Плевен Заповед № 2930/23.06.2017 и по ч.гр.д.№
4336/2015г. на РС-Плевен Заповед № 2585/03.09.2015г
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че вземането му
се е погасило поради бездействието на взискателя три години. Съгласно
9
чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането,
установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на
съдебния акт. Видно е, че вземането на ответника е установено към датата на
издаване влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което е не по-
рано от две седмици след издаването на заповедта или 07.07.2017г. и
18.09.2015, от която дата тече 5-годишната погасителна давност. Без значение
е, че вземането по издадените заповеди за изпълнение е периодично и за
лихва, които вземания се погасяват с кратката 3-годишна давност на
основание чл.111 ЗЗД. След като това вземане вече е установено със съдебно
решение, а влязлата в сила заповед за изпълнение има същата стойност като
влязлото в сила съдебно решение, тъй като се ползва със сила на пресъдено
нещо, то вземането по издъдения изпълнителен лист се погасява с общата 5-
годишна давност. С оглед гореизложеното и като се съобрази, че за вземането
по ч.гр.д.№ 4477/2017г. на РС-Плевен и Заповед № 2930/23.06.2017, давността
е започнала да тече на 07.07.2017г. и ако не е била прекъсвана би следвало да
изтече на 07.07.2022г., то тя няма как да бъде изтекла. Отделно от
изложеното, видно е, че давността е прекъсвана многократно с предприемане
на изпълнителни действия, последното от които на 02.04.2020г., котато е
вписана възбрана върху собствения на на ищеца Н.А. недвижим имот-
Апартамент № 17, находящ се в ***
За вземането по по ч.гр.д.№ 4336/2015г. на РС-Плевен Заповед №
2585/03.09.2015, давността е започнала да тече на 18.09.2015г. и ако не е била
прекъсвана би следвало да изтече на 18.09.2020г. Видно е, обаче че давността
е прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия,
последното от които с молба от 16.11.2018г., с която взискателя по
изпълнителното дело е направил искане за налагане на запор върху банкови
сметки, притежавани от длъжника Н.А..
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
10
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към
имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането, а не успешното
извършване на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Факта, че по процесните вземания има извършени плащания, който факт
не е спорен между страните по делото е неотносим към предмета на
предявения иск, който касае само недължимост на вземането поради изтекла
погасителна давност след установяването му с влязъл в съла съдебен акт.
При тези изводи на съда, предявения иск се явявя неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер за
11
сумите, за които са установени с влязъл в сила съдебен акт.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото
производство деловодни разноски в определен от съда на основание чл.78,
ал.8 ГПК на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. АТ., ЕГН********** , *** против
***, ***, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание
чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на
ответника плащане, като погасени по давност на сумите от 2469,48 лв.
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2008г. до 30.04.2015г., лихва върху главницата в размер на 746,72 лв. за
периода от 02.02.2009г. до 26.08.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 02.09.2016г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноки в
размер на 64,32 лв. ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лв., за
които суми е издаден Изпълнителен лист № 5230/19.10.2015 г., на основание
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2585/03.09.2015 г. по ч.гр.дело №
4336/2015 г по описа на Районен съд - Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. АТ., ЕГН********** , *** против
***, ***, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание
чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на
ответника плащане, като погасени по давност на сумите от 555,48 лв.
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2015г. до 30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 42,81 лв. за
периода от 02.12.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.06.2017г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноки в
размер на 25,00 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв., за които суми е издаден Изпълнителен лист № 8285/12.12.2017 г., на
основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2930/23.06.2017 г. по
12
ч.гр.дело № 4477/2017 г по описа на Районен съд - Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Б. АТ., ЕГН********** , *** да плати на ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, направените деловодни разноски в
размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ИЛ. ИВ. АТ.,
ЕГН**********, *** като трето лице-помагач на страната на ищеца Н. Б. АТ.,
ЕГН**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13