РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Шумен, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202511 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-1729-000504 от 04.11.2022 год. на
Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М. В. Р., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа
на искането. В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата на изложените.
Процесуалният представител на Началника на РУ-Шумен към ОД на МВР –
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2022 год. около 14.41 часа жалбоподателят М. В. Р., с ЕГН**********
управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. №РР6368ВН, като се
движел на главен път I-7 в близост до Индустриален парк на гр.Шумен в посока гр.София.
При спирането му за проверка на около 300 метра от кръговото движение до Индустриален
парк било констатирано, че посоченото моторно превозно средство е със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 06.07.2022 год. Било
1
установено, че на 05.05.2022 год. въз основа на получен в сектор ПП при ОД на МВР –
Шумен Договор за покупко-продажба №2264/04.05.2022 год., с нотариална заверка на
подписите е била извършена служебна промяна на регистрацията на посоченото МПС, но
поради обстоятелството, че купувачът по договора не е извършил необходимата
пререгистрация на автомобила в законоустановения срок на 06.07.2022 год. регистрацията
на автомобила била служебно прекратена. В тази връзка на жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение серия GA, №677265/12.10.2022 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1,
предл. първо от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя, като същият е посочил, че няма
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. След съставяне на акта
административно-наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура
– Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 26.10.2022 год. било отказано
образуване не наказателно производство, а преписката била върната на сектор ПП при ОД
на МВР – Шумен. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №22-1729-
000504 от 04.11.2022 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което
на М. В. Р., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Х. С. Х. и на свидетеля Н. Л. Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Х.
С. Х. и Н. Л. Г., доколкото и двамата лично са участвали в извършената проверка и пряко са
възприели поведението на жалбоподателя и факта, че именно той е управлявал посочения
по-горе автомобил. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по
силата на Договор за покупко-продажба №2264/04.05.2022 год., с нотариална заверка на
подписите е придобило правото на собственост върху процесния автомобил, както и че в
законоустановения срок по силата на чл.3 от Наредба №І-45/24.03.2000 год. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС на министъра на вътрешните работи, не е
изпълнило задължението си да регистрира автомобила в сектор ПП при ОД на МВР -
Шумен. Категорично е установено, че поради тази причина автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация на 06.07.2022 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, т. е. към
момента на извършване, респективно на установяване на нарушението – 12.10.2022 год.
автомобилът не е бил регистриран по съответния ред.
Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на
нарушението автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя, поради което се
налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация /т.е. без
регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
2
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото автомобилът е бил
закупен от жалбоподателя, същият го е ползвал и управлявал, като е държал у себе си
свидетелството за регистрация на автомобила и е виждал и е бил наясно, че вписаното като
собственик лице е различно от действителния собственик на автомобила. Следователно е
бил наясно и с обстоятелството, че въпреки, че собственик на автомобила е именно той, не
се води като такъв в свидетелството на автомобила, респективно не е изпълнил
задължението си да пререгистрира посоченото моторно превозно средство по
законоустановения ред и в законоустановения срок.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата,
че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила и не е знаел за
нея. В действителност както в ЗДвП, така също и в Наредба №І-45/24.03.2000 год. на
министъра на вътрешните работи, липсва предвидено задължение на контролните органи да
уведомяват собственика при прекратена служебна регистрация на ППС на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение в чл.3 от Наредба
№І-45/24.03.2000 год. на министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират
придобитото ППС в едномесечен срок в съответната служба ПП при ОД на МВР.
Следователно собственикът на процесното МПС е бил напълно наясно, че следва да
регистрира лекия си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР. В същото време и
жалбоподателя е бил напълно наясно, че управлява лек автомобил, в чието свидетелство за
регистрация, е вписан собственик на автомобила, различен от действителния. Тези факти
водят до категоричния извод, че жалбоподателят е съзнавал, че управлява лек автомобил,
без този автомобил да е регистриран по съответния ред. При това поведение от страна на
собственика, който се явява и водач и при липсата на законово задължение контролните
органи да уведомяват собствениците при служебно прекратяване на регистрация на ППС в
хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, настоящият състав приема, че Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП, във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП и напълно правилно и законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС по идентични случай и по-
конкретно Решение №236 от 25.09.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019 год.,
Решение №169 от 30.07.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №141/2020 год., Решение
№112 от 23.06.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №43/2020 год. и др.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
ясно, обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя
пороци. В същото е било ясно посочено, че управлявания автомобил е бил с прекратена
регистрация, на коя дата е била прекратена и какво нарушение е извършил жалбоподателя.
Липсват обстоятелства, които да са накърнили правото му на защита и да са довели до
невъзможност същият да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил, кога
го е извършил, а то тук и да организира защитата си по един адекватен начин.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като
е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДвП
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
3
участници в движението по пътищата. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В същото време съдът съобрази и разпоредбата на чл.189з.
от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН.
По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като
малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1729-000504 от 04.11.2022 год.
на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М. В. Р., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. Р., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4