Определение по дело №9072/2019 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                  / 27.01.2021 год., гр. Бургас

 

                                       Бургаският районен съд, XXXVII – ми състав,                                            в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                          Районен съдия: Асен Радев

 

                                       като разгледа докладваното от съдията Радев гр.д. № 9072 / 2019 год. по описа на Бургаския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                       Производството е образувано по искова молба на Етажната собственост, находяща се в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 86, депозирана чрез професионалния домоуправител „Домконсулт6“ ООД против К.П.Г., Г.П.Г. и С.И.Г., за установяване със сила на пресъдено нещо, че първите двама ответници дължат солидарно на ищцовата ЕС сумата от 982.67 лв. - припадаща им се част от стойността на извършен ремонт, а третата ответница - сумата от  337 лв., от които 142 лв. - вноски за фонд „Ремонт и поддръжка“ и 195 лв. - вноски за „Професионален домоуправител“, дължими за периода от м.декември 2016 год. до м.май 2019 год.

                                       Съдът, при извършване на вменената му с чл.130 от ГПК проверка, намира предявените искове за недопустими.

                                       Искът по чл.415, ал.1, т.1 и ал.3 вр. с чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на вземания по издадена заповед за изпълнение - в случая постановена по ч.гр.д.№ 4926/2019 год. на БРС.

                                       Най-общо казано, всяко вземане се индивидуализира с неговите размер, основание и страни. Следователно, ако за така индивидуализирано вземане е издадена заповед за изпълнение, установителният иск следва да бъде предявен за неговото, а не на друго вземане съществуване, иначе е недопустим.

                                       Но в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4926/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на вземания, чийто носител е „Домконсулт6“ ООД, а установителните искове, въпреки многократното им оставяне без движение за отстраняване на нередовности, са предявени в крайна сметка от ЕС, на която това дружество е само представител. Т.е. ищецът е различен от заявителя по заповедното производство. Освен това, с уточнителни молби размерите на вземанията и начина, по който тримата длъжници-ответници следва да отговарят, са променяни неколкократно, с което отново е нарушена субективната идентичност по двете дела - заповедно и исково.

                                       Ето защо и предвид посочения по-горе предмет на установителния иск по чл.415, ал.1, т.1 и ал.3 вр. с чл.422 от ГПК, настоящото производство, като третиращо вземания, различни от тези по издадената заповед, се явява недопустимо и следва да се прекрати, а издадената заповед за изпълнение - да се обезсили.

                                       Водим от горното, на основание чл.130 от ГПК, Бургаският районен съд  

О П Р Е Д Е Л И:

 

                                       ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9072/2019 год. на БРС, поради недопустимост.

                           ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 2884/31.07.2019 год., издадена по ч.гр.д. № 4926/2019 год. на БРС.

                           Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

                       Съдия: