Решение по дело №242/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         /               24.07.2020 година                         град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 20.05.                                                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 242 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 429, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че лично и в качеството и на съпруга на Д.А.Б., ЕГН **********, е пострадала от ПТП настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З..

Твърди, че на посочената по-горе дата около 20,30 часа, на път Ш-662 при в землището на с. К., общ. Н.З. (пътя между с. К. и гр. Н.З., обл. С.), се движели леки автомобили „Роувър 404" с рег.№ **, управляван от водач С.С. К. и лек автомобил „Фиат Пунто с рег.№ ***, управляван от водач Г.Й.Д.. Управляваните от К. и Д. автомобили се движели в посока съответно - от гр. Н.З. към с. К., общ. Н.З. - за автомобила „Роувър", и в посока от с. К. към гр. Н.З. — за автомобила „Фиат". Движението по пътното платно било двупосочно, с по една лента за движение за всяка от посоките, разделени с непрекъсната линия (включително и в участъка, където впоследствие е възникнало ПТП).

В автомобила „Фиат Пунто", управляван от пострадалия Г.Й.Д., пътували пострадалите - Д.А.Б. (пътуващ на предна пътническа седалка), свидетелката и пострадала Р.Б. (на задна седалка зад водача - пострадалия Д.), свидетелката и пострадала А. Б. (дъщеря на постр. Бояджиев и съпругата му и пострадала Р.Б., която се настанила в средната, част на задната пътническа седалка) и пострадала П. П.-Д.а (съпруга на пострадалия Г. Д., която пътувала на задната седалка, зад предна пътническа седалка). Автомобилът, управляван от постр. Д. бил с ляв волан.

Водачът на автомобила - пострадалия Г. Д., бил правоспособен водач на МПС, категории „В", „АМ", „В1" и „М", с последно валидно до 16.01.2024 г. СУМПС под съответен номер и контролен талон към него, при пълен размер на налични контролни точки по смисъла на ЗДвП и ППЗДв.

В автомобила „Роувър", управляван от С. К. пътували пострадалата К.К. Кирова и лицето Виктор Вълчев от гр. Н.З., който пътувал на предна дясна седалка, до водача К.. Автомобилът бил с ляв волан. Всички в управлявания от К. автомобил били без поставени обезопасителни колани.

С. К. бил правоспособен водач на МПС, категория „С", „ТКТ", „В", „М", „АМ", с последно валидно СУМПС и контролен талон към него – до 30.04.2019 г., при пълен размер на валидни контролни точки по смисъла на ЗДвП и ППЗДвП.

По време на движението, което се осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, нормална видимост и в зона на прав участък от пътя, по отношение и на двата срещуположни движещи се леки автомобили, при път без неравности, скоростта на движение на л.а. „Роувър", управляван от С. К. била около 144 км/ч, а на движещия се в обратната посока (от с. К. към гр. Н.З.) и управляван от постр. Г. Д., л.а. „Фиат Пунто", скорост на движение, извън населено място и без ограничения от специален характер, указани с пътни знаци, била около 87 км/ч. В зоната на път Ш-662 при км.4.000 в землището на с. К., общ. Н.З., при прав участък от пътя, водачът на л.а. „Роувър" С. К. предприел навлизане в насрещната лента за движение . По същото време в собствената си лента за движение се намирал управляваният от постр. Г. Д. л.а. „Фиат Пунто". В момента на възприемане на насрещно движещия се в собствената си лента за движение л.а. „Фиат Пунто", С. К. е бил на разстояние около 97 метра от мястото на настъпилия впоследствие удар, но автомобилът управляван от К., вече е бил ориентиран към насрещната лента за движение. От своя страна в момента на възприемане на л.а. „Роувър", водачът на л.а. „Фиат" се е намирал на разстояние от около 47 метра от мястото на удара в собствената си пътна лента.

При така описаните по-горе - движение, скорости на движение и предприети маневри, и най-вече поради навлизането на управлявания от С. К. л.а „Роувър" в насрещната пътна лента за движение, при забрана, установена от хоризонтална и вертикална маркировка за навлизане в насрещната лента за движение, и без да пропусне движещия се в обратна на неговата посока и в собствената си лента за движение л.а. „Фиат Пунто", управляван от постр. Г. Д., настъпил удар между двете МПС в лентата за движение на л.а. „Фиат Пунто". В резултат на настъпилия тежък удар между двете МПС, л.а. „Роувър" е продължил движението си при ротация около вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка, като е продължил движението си напред и надясно към дясната канавка, ограничаваща пътната лента. От своя страна, в резултат на удара, л.а. „Фиат" е продължил движението си напред и надясно спрямо собствената си посока, като се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка. След преустановяване на движението си, двата автомобила се установили на пътното платно, като л.а. „Фиат Пунто" останал в собствената лента за движение, а л.а. „Роувър" се установил косо на платното, заемащ и намиращ се в лентата на л.а. „Фиат Пунто".

В резултат на възникналото ПТП починали пострадалите Г. Д., Д.Б., К.К. и лицето С. К. - управлявал л.а. „Роувър". Телесни повреди със съставомерен характер получили Р.П.Б., А.Д. Б. и П.И.П. - пътници в л.а. „Фиат", които били транспортирани за лечение в МБАЛ „Д.И.С." АД - гр. С..

По повод настъпилото на 01.09.2017 г. пътно - транспортно произшествие е образувано досъдебно производство № 611/2017 г. по описа на РУ на МВР Н.З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на ОП С., в което се възпроизвежда изцяло описаната   фактическа обстановка..

Със същото постановление наказателното производство започнало за престъпление по чл.343 ал.3 б."б" вр.ал. 1 б."в" вр.чл.342 ал. 1 от НК и водено с оглед престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл. 2 б. „б” предл.1, във вр.с ал.1 б.”в”, във връзка с чл.342 , ал.1 от НК, досежно причинената на 01.09.2017 г. смърт на пострадалите Г.Й.Д., К.К. Кирова, и Д.А.Б. и причинените телесни увреждания на пострадалите лица - Р.П. ***, А.Д. Б. и П. П.-Д.а при управление на МПС - л.а. „Роувър 414И" с рег.№ **, и при нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП -чл.5 ал.1 т.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1, т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, е прекратено поради настъпилата смърт на дееца – С.С. К. от гр. Н.З., роден на *** г.

Твърди се, че управлявания от виновния водач лек автомобил е застрахован по полица № BG/02/117001095719 със срок на валидност - 09.04.2018 г. в ЗД „Б.и.” АД.

Вследствие претърпяното ПТП, довело до смъртта на Д.А.Б., починалият е оставил за наследници своята съпруга: Р.П.Б. и дъщеря си А.Д. Б., видно от приложеното Удостоверение за наследници № 5470/12.09.2017 г., издадено от Община С.З..

Вследствие настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания, описани в Заключение № 213/17 г., изготвено от д-р Й.И.С.- управител на СМДЛ „Д.З.С." ЕООД - С., а именно: съчетана травма в резултат на П7'П, протекла в началото с картината на травматичен шок е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота й"; в резултат на силен удар в областта на главата, пострадалата Б. е получила сътресение на мозъка, което е протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, а със степенни негови разстройства като неясен и непълен спомен за кратък период от време, краткотрайна дезориентация, главоболие, световъртеж, гадене и др. По този начин полученото от пострадалата Б. лекостепенно сътресение на мозъка само по себе си е довело до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота й", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; разкъсно- контузни рани в областта на главата, които по своя характер представляват нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в местата на уврежданията и самостоятелно и в съвкупност със счупването на носните костици на носа без значителни размествания на костните фрагменти; контузия на гръдния кош и контузията на гривнената става на лявата ръка които увреждания според експерта са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота й", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Счупването на бедрената кост на левия крак в нейната средна трета, наложило извършването на оперативна интервенция с прилагане на метална остеосинтезираща техника е довело до затруднения в движенията на левия крак за срок не по-малък от 8- 9 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник". С цел по-точно и надлежно алиниране и обездвижване на костните фрагменти, целящо по-пълноценно зарастване на пострадалата, е било приложено оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника (плака с винтове и серклаж). Първата операция на ищцата е извършена на 05.09.2017 г., видно от Епикриза ИЗ : 17526. На 30.03.2018 г. е извършена повторна оперативна интервенция на пострадалата Б., поради „усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране на други кости” , видно от приложената Епикриза от МБАЛ „И.Р.”ЕООД ИЗ № 1737. На 08.06.2018 г. пострадалата Б. е претърпяла трета операция, състояща се в „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур” , видно от Епикриза от МБАЛ „И.Р.”ЕООД ИЗ № 3007. На 03.12.2018 г. е предприета поредна четвърта операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур, видно от Епикриза от МБАЛ „И.Р.”ЕООД ИЗ № 6100. Към момента травмата не е отшумяла напълно и болките и страданията на Б. продължават. Според мнението на наблюдаващите състоянието и лекари на ищцата следва да бъде направено поне още една операция.

През периода 02.05.2018 г.- 09.05.2018 г. и 25.09.2018 г. - 02.10.2018г., пострадалата Б. е била на рехабилитационни процедури вследствие претърпяното от нея счупване на бедро в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс” ЕАД, филиал П.б., видно от приложените два броя епикризи.

На ищцата били изписани лекарства за облекчаване на състоянието й. Сочи се,че Б. е с почти непрекъснати болки в крака и главата, които са несравними с психическата травма от загубата на съпруга й и баща на непълнолетната й дъщеря, за която се грижи сама.

Ищцата посочва, че от приложените към настоящият иск писмени документи е видно, че за престоя си в болнични заведения, извършените оперативни интервенции и лекарства, е заплатила следните суми, описани по-надолу:

1.      1350 лв. - за остеосинтензен материал, видно от приложена фактура № 18296/05.09.2017 г., издадена на Р.Б. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.С.;

2.      46 лв. - за транспорт на болен, видно от приложена фактура № **********/11.09.2017 г., издадена на Р.Б. от МБАЛ „Д- р Иван Селимински” АД гр.С.;

3.      58 лв. - за медицински услуги ОАИЛ и медицински услуги ОТО, видно от приложена фактура № **********/11.09.2017 г., издадена на Р.Б. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.С.;

4. 34,70 - за лекарства  9 артикула, видно от фискален бон

0043707/11.09.2017 г. издаден от „Дими” ЕООД Н.З.;

5. 21 лв. - за лекарски консумативи, видно от фискален бон

0058152/05.04.2018 г. издаден от ЕТ„Саркиз Сакъз” С.З. ;

6. 17,40 лв. - заплатена потребителска такса за болничен престой, видно от приложена фактура № **********/02.04.2018 г., издадена на Р.Б. от МБАЛ „Свети И.Р.” ЕООД гр.С.З.;

7. 89 лв. - пациентска такса, видно от Квитанция към приходен касов ордер № **********/02.04.2018 г., издадена от МЦ „Берое”;

8. 800 лв. - за костно вещество - гранулиран 2-3 мм/10 гр./16 CM3 , видно от приложен приемо -предавателен протокол № **********/03.04.2018 г. с получател Р.Б. и доставчик Електро Мед България ЕООД;

9. 1680 лв. - за бедрен пирон - FI NAIL 10 X 295 ММ; заключващ винт 4,8 х 70 мм и заключващ винт 4,8 х 42 мм, видно от приложена фактура № **********/14.06.2018 г., издадена на Р.Б. от Екос Медика ООД;

10. 65,26 лв. - за лекарски консумативи, видно от фискален бон 0063574/02.04.2018 г. издаден от ЕТ„Саркиз Сакъз” С.З. ;

11. 70 лв. - заплатени преданестизиологична консултация и консултация с кардиолог, видно от приложена фактура № **********/13.06.2018 г., издадена на Р.Б. от МЦ - МК „Берое” ЕООД гр.С.З.;

12. 173 лв. - заплатени други медицински услуги, видно от приложена фактура № **********/13.06.2018 г., издадена на Р.Б. от МБАЛ- МК „Свети И.Р.” ЕООД кл.С.З.;

13. 112,64 лв. - за лекарски консумативи и лекарства, видно от фискален бон 0064059/13.06.2018 г. издаден от ЕТ„Саркиз Сакъз” С.З. ;

14. 40,60 лв. - заплатена потребителска такса за болничен престой, видно от приложена фактура № **********/02.05.2018 г., издадена на Р.Б. от СБР-НК ЕАД Филиал П.б.;

15. 56 лв. - заплатена потребителска такса за болничен престой, видно от приложена фактура № **********/25.09.2018 г., издадена на Р.Б. от СБР-НК ЕАД Филиал П.б.;

Общият размер на платените от ищцата суми за лечение вследствие претърпяното от нея ПТП възлизат на 4613,60 лв./.

 В следствие на причинените и от ПТП травматични увреждания пострадалата е била в отпуск по болест повече от година. В периодите между отделните хирургични интервенции на ищцата е провеждано домашно лечение, съпроводено с прием на медикаменти за облекчаване на състоянието и. И до момента Б. е с почти непрекъснати световъртеж и главоболие, страхува се да пресича улиците сама, изпитва силни болки в крака, изпада в състояние на силен страх и безсилие, получава панически атаки, което и пречи да пълноценно да се грижи за детето си.

Ищцата твърди, че в качеството и на пострадал от извършеното противоправно деяние и предвид разпоредбите на КЗ, съгласно които пострадалото лице има право да претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди директно от застрахователя, Р.П.Б. поискала от ответника по настоящото дело да и бъде определено и изплатено обезщетение за вреди от застрахователя. Подаденото искане е с входящ № ОК 243913/19.04.2019 г. по описа на ЗД „Б.и.” АД.

По повод подадената от ищцата молба за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, същата получила отговор от ответното дружество изх. № НЩ -3735/14.05.2019 г., с което я уведомяват, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/117001095719 са заведени щети № ********** и № ********** и следва да представи допълнителни доказателства пред застрахователя, от които да е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на Кр.Маринов - прокурор към ОП С. не е обжалвано и е влязло в сила.

По тази причина ищцата подала молба до ОП С. за издаване на  поисканото от застрахователя удостоверение. В отговор на така подадената молба получила писмо изх. № 3741/17 г. от 21.05.2019 г. от ОП С., което било представено пред ответника с молба от 28.05.2019 г.

Ищцата твърди, че от ЗД „Б.и.” АД предложили обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в размер на общо от 80 000 лв. На същата било заявено, че няма да бъде уведомена писмено за предлаганата сума и същата ще бъде преведена от застрахователната компания по посочената от ищцата банкова сметка, ***, че не е съгласна с нейния размер. Ищцата твърди, че до момента на завеждане на исковата молба по сметката й не са постъпвали никакви суми от страна на ответника, нито има писмен отговор на искането й за определяне на застрахователно обезщетение.

Според ищцата изложеното по - горе обуславя правния й интерес за водене на настоящия иск.

Посочва, че видно от приложеното към настоящия иск писмо от ответното дружество, при застрахователя са образувани преписки по щета под № ********** и № ********** във връзка с настъпило застрахователно събитие на 01.09.2017 г. Не било уточнено коя от двете преписки касае ищцата и коя е относно нейната дъщеря, която също е пострадало от настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП.

Твърди се, че в следствие настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП ищцата е претърпяла множество травматични увреждания, описани по-горе в настоящия иск.

Към момента пострадалата не е напълно възстановена, като често страда от главоболие и световържеж. Дълго време след инцидента пострадалата не е могла да се обслужва сама, а единствено с помощта на близките си и най-вече на нейната майка. Причинения и стрес, вследствие претърпяното ПТП не е отшумял и до днес. Вследствие претърпяното ПТП и получените от него травматични увреждания Б. е била дълго време в отпуск по болест. Опитала се е да започне нова работа в рудниците с цел получаване на по-висок размер на трудово възнаграждение, с което да издържа дъщеря си останала сирак и да заплаща разноските по лечението си, но работата е била твърде тежка и предвид травмата на крака и ищцата не е била способна да се справя. От 10.06.2019 г. Б. отново работи към Български държавни железници, където е получила трудово възнаграждение в размер на около 520 лв. за изминалия месец.

Твърди се, че ищцата и до днес не е преживяла травмата от загубата на съпруга й, който е бил нейна любов и опора. Д.Б. губи живота си на твърде млада възраст - ненавършил 40 години. Ищцата и съпругът и са били в изключително близки отношения и неговата внезапна и преждевременна загуба е довела до изключителен срив в психиката и физическото здраве на ищцата. За нея загубата на съпруга и е най-голямото нещастие, което може да й се случи. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на ищцата, така и в поведенческите й реакции. Болките и страданията ще съпътстват ищцата през целия и живот, поради невъзвратимостта на загубата й. Внезапната смърт на съпруга й е лишила завинаги ищцата от неговата обич и опора, от възможността да се радва на подкрепата, която той винаги й е давал и е щял да продължи да го прави, включително и с оглед възрастта му. Смъртта на съпруга й  особено предвид младата му възраст и обстоятелствата около които е настъпила, е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар, който Б. понася.

Предвид факта, че определеното от ответното дружество обезщетение за причинени от ищцата неимуществени вреди е в несправедливо нисък размер, последната се възползва от правото си да заяви претенцията си по съдебен ред.

Моли съда, да осъди ответника Застрахователна компания “Б.и.” АД да заплати на Р.П.Б., сумите съответно от : 4613,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ПТП; 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ПТП ; и сумата от 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруга и - Д.А.Б., ЕГН **********, починал вследствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху всички тези суми, считано от датата на увреждането - 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който  ответникът оспорва изцяло предявените претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:

Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищца по делото - Р.П.Б. не е изпълнила посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения във връзка с твърдяното ПТП, настъпило на 01.09.2017г. на път III - 662 в землището на с. К., общ. Н.З. ГТГП. Посочва се, че при застрахователното дружество и по подадени заявления за изплащане на застрахователни обезщетения са образувани застрахователни преписки - щети за ищцата и дъщеря й, съответно щета № ********** и щета № **********. С писмо изх. № НЩ - 3735/14.05.2019г. ответното дружество е поискало от ищцата да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.и.“ АД. Исканата от застрахователя служебна бележка, удостоверяваща, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019г. на прокурор към ОП С. не е обжалвано, не е била представена от ищцата по образуваните преписки и по този начин увредените лица не са изпълнили визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновават размера на исковите претенции.

Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Налице са единствено медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалата във връзка с получената травма на левия крак, както и документи относно възстановителните процеси във връзка с тази травма.

Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно — транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от психологически характер. Твърди, че липсват доказателства в тази насока.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Роувър 404“ с peг. № *** С.С. К. за настъпването на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р.П.Б., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сама се е поставила в риск.

По горните съображения, самостоятелно ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Роувър 404“ с peг. № *** С.С. К..

Счита, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 137а ЗДвП - същата е пътувала без поставен предпазен колан. Като основание за това твърдение ответникът посочва следните факти: Видно от изложеното в исковата молба ищцата е пътувала на задна седалка зад водача на лек автомобил „Фиат Пунто" с peг. № *** Г.Й.Д.; от Епикриза към ИЗ № 17404 на МБАЛ „Д.И.С.“ АД - гр. С. е видно, че ищцата е получила увреждания на главата при удара тялото на пострадалата без поставен колан се е придвижило напред и главата й се е ударила в намиращата се пред нея седалка на водача; а от Заключение №213/17г., изготвено от д-р Й.И.С.- управител на СМДЛ „Д.З.С.“ ЕООД - С. е видно, че тялото на пострадалата е изпаднало от автомобилния салон върху терена. Изложените по - горе обстоятелства, дават основание да се твърди, че в случай, че ищцата е  била с поставен предпазен колан, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка ответникът поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищцата е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Спазването на поведение в изпълнение на горепосочената правна норма, регламентираща поставянето на обезопасителен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата за претърпени телесни увреждания.

Самостоятелно прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Д.А.Б. - съпруг на ищцата (пътуващ на предна пътническа седалка) при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Роувър 404“ с peг. № *** С.С. К..

Счита, че пострадалия Д.А.Б. е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан. В тази връзка ответникът излага следните факти: Видно от изложеното в исковата молба Бояджиев е пътувал на предна пасажерска седалка в дясно от водача на лек автомобил „Фиат Пунто" с peг. № *** Г.Й.Д.. От съдебномедицинска експертиза на труп № 215/2017г. е видно, че освен тежките, терминални изгаряния, при огледа на трупа на Бояджиев, вещото лице е установило и масивни счупвания на черепните кости (заключение, отговор на въпрос № 1). Също така са установени и тежки травматични увреждания в областта на горните и долни крайници с разсъскване на меките тъкани и счупвания на костите с образуване на костни фрагменти с остри ръбове, които се показват през нараняванията на месите тъкани. Установени са също и тежки увреждания на коремни органи - черен дроб и слезка. От отговорът на въпрос № 3 от заключението на същата експертиза става ясно, че смъртта на Бояджиев е можело да настъпи и само в следствие на получените тежки травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Всичко това позволява да бъде направен извода, че пострадалият е бил е поставен обезопасителен колан, в резултат на което тялото му е осъществило свободни движения в купето на автомобила и глава и торса на пострадалия са контактували с различни части от вътрешното оборудване на автомобила като - арматурно табло, предно панорамно стъкло, а долните крайници, поради неукрепването на таза с колан към седалката са пропаднали под арматурното табло. Изложените по — горе обстоятелства,  според ответника дават основание да се твърди, че в случай, че пострадалият Бояджиев е бил с поставен предпазен колан, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или поне не в тази степен, като същия е могъл да напусне автомобила пред пълното разгръщане на пламъците в купето. В тази връзка поддържа, че травмите на Д.Б. са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочената императивна правна норма. Счита, че съпричиняването от страна на пострадалия Бояджиев е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него телесни увреждания, довели до неговата смърт. Спазването на поведение в изпълнение на горепосочената правна норма, регламентираща поставянето на обезопасителен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило възможността за настъпването на тежкия вредоносен резултат.

Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.

Ответникът оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруг - в размер на 200 000 лева, се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените вреди. Следва да се съобрази обстоятелството, че в исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищцата, както и следва да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и песимистични нагласи при ищцата. Не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищцата вследствие на ПТП и загубата на съпруга й, което води до извод, че такива не са били провеждани. Следва да бъде отчетено и това, че е изминал близо двугодишен период от датата на ПТП, период през който ищцата е рационализирала преживените психотравми и психиката й се е адаптирала и преработила преживяното.

Счита, че и претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на получените травматични увреждания в размер на 80 000 лева, също не отговаря на действително и реално претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и не е съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Ответникът твърди, че обезщетенията за неимуществени вреди, които се претендират, не отговарят на действителната вреда, като са прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата. Посочва, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно — конкретните икономически условия към момента на увреждането. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираните от ищцата парични суми са в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

Счита, че и предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди е неоснователен и недоказан. Не е налице причинно - следствена връзка между претендираните имуществени вреди и процесното ПТП.

Оспорва иска за присъждане на лихва и по претенцията за имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Отделно от това посочва, че ищцата не е конкретизирала и обосновала акцесорната си претенция за лихви върху обезщетението за имуществени вреди. Същата претендира законна лихва за всички разходи от датата на ПТП - 01.09.2017г. , а видно от представените с исковата молба писмени доказателства (фактури и фискални бонове), претендираните от ищцата разходи са извършени на различни дати — след датата на ПТП.

На самостоятелно основание оспорва и началният момент, от който се претендира лихвата - от датата на произшествието 01.09.2017г., при основателност и доказаност на главните искове. Според правилата на действащия КЗ лихвата върху обезщетенията не може да се присъди от датата на настъпване на увредата. Когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. Счита, че началната дата за присъждане на законна лихва следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Писмото, с което застрахователят е поискал от ищците представяне на доказателства е от 14.05.2019г. Оттогава следва да се изчислят 15 работни дни при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могла да се претендира от 06.06.2019г., а не от датата ПТП - 01.09.2017г.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Р.П.Б. искове за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищцата, то да намалите размера на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не кореспондират с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли, да бъде определен размер на дължимото обезщетение, като съдът се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването от страна на ищцата.

Претендира съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.

В случай, че съдът частично уважи исковите претенции, претендира съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Моли, да бъдат присъдени разноски по компенсация.

Претендира направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

 

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата посочва, че по повод искането на застрахователя е подала молба до ОП С., с която моли да й бъде издадено исканото от него удостоверение. В отговор на така подадената молба получила писмо изх. № 3741/17 г. от 21.05.2019 г. от ОП С., което е приложено към исковата молба и което било представено пред ответника с молба от 28.05.2019 г.

Посочва, че от отговора на ОП С. е видно, че към 20.05.2019 г. срокът за обжалване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл.243, ал.4 от НПК е изтекъл. Счита, че писмото е достатъчно доказателство за това, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019    г. на Кр.Маринов - прокурор към ОП С. е влязло в сила и са налице предпоставките на КЗ за определяне и изплащане на претендираните от ищцата застрахователни обезщетения.

Със същото писмо изрично уведомила ответното дружество, че съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателното им произнасяне по предявените от ищцата претенции за изплащане на обезщетения е три месеца от датата на предявяването им, като след изтичане на този срок, при непроизнасяне от страна на застрахователното дружество Р.П.Б., в качеството и на пострадало лице ще предяви претенцията си по съдебен ред.

Предвид изложеното ищцата счита, че е изпълнила задълженията си, визирани в чл.498, ал.2 от КЗ, като е представила пред застрахователя всички находящи се у нея документи, снабдила се е с допълнителни такива и е оказала пълно съдействие на ответника.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КЗ самият застраховател може да се снабди с всички документи, които са му необходими за установяване на застрахователното събитие и произтеклите от него вреди. Обстоятелството, че ответникът се опитва да прехвърли върху ищцата собственото си задължение не водило до неизпълнение на нейните такива по чл.498, ал.2 от КЗ.

Предвид изложеното счита, че категорично ответникът с бездействието си е дал повод за завеждане на делото и иска не е преждевременно заведен.

Относно направеното от ответника оспорване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, в това число и причинените и болки и страдания от психологически характер, както и че няма доказателства в тази връзка, същата взема становище, че  се касае за съпруга загубила мъжът си, с когото са били изключително близки и който е бил морална и финансова опора на семейството. Посочва, че именно  в тази връзка ищцата е направила искане за събиране на гласни доказателства.

Във връзка с оспорването на ответника за липсата на изключителна вина по отношение на виновния за настъпилото ПТП водач на лек автомобил „Роувър 404" с рег.№ ** - С.С. К., като се навеждат доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неизползване на обезопасителен колан, ищцата считам, че в случая неизползването на обезопасителни колани на стоящите от зад в лек автомобил „Фиат Пунто с рег.№ *** пътници не само не е нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, а дори е ограничило претърпените от пътниците на задната седалка болки и страдания. От представените към исковата молба писмени доказателства и в частност приложената съдебно медицинска експертиза на труп № 215/2017 г. е видно, че водачът на лек автомобил „Фиат Пунто с рег.№ *** и стоящият до него баща на ищцата, които са били с обезопасителни колани , са получили освен тежки травматични увреждания също и изгаряния именно поради запалването на автомобила и невъзможността да бъдат извадени от него непосредствено преди запалването му. В конкретния случай ако пътниците на задната седалка са били обезопасителни колани била голяма вероятността те също да не успеят да се измъкнат преди запалването на автомобила, като в случая изходът и за тях би бил летален както при пътуващите отпред. Именно обстоятелството, че и трите пътуващи отзад жени са изхвръкнали от автомобила при удара ги е спасило и е ограничило претърпените от тях травми.

Намира за напълно несъстоятелно и твърдението за съпричиняване на вредите от страна на починалият Д.Б.. Посочва, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно и категорични доказателства, че пострадалия Бояджиев е бил с поставен обезопасителен колан.

Относно направеното оспорване на размера на исковите претенции и изложените съображения за прекомерност и противоречие с принципа на справедливост, ищцата взема становище, че това възражение е неоснователно, като твърди, че размерът на исковата претенция е изцяло съобразен с практиката на съдилищата по подобни казуси.

Единственото възражение на ответника, което намира за частично основателно е за началния момент на претенцията за лихва върху присъдените обезщетения.

Посочва, че в конкретния случай искането за определяне на застрахователно обезщетение е постъпило при ответника на 19.04.2019 г. Въпреки, че ответникът твърди в отговора, че лихвата за забава следва да се претендира от 06.06.2019 г., ищцата счита, че срока от 15 работни дни тече именно от датата на предявяване на претенцията пред ответника - 19.04.2019 г., т.к. допълнителните писмени доказателства поискани от застрахователя са такива с които ищцата не разполагала, като същите са могли да бъдат изискани директно от застрахователя и искането му да ги получи от пострадалото лице е неоправдано. В този случай срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ изтича на 16.05.2019 г., от която дата и се дължи лихва за забава.

Предвид изложеното ищцата моли съда да допусне изменение на иска, като претенцията й е ответното дружество да бъде осъдено да и заплати исковите суми съответно от: 4613,60 лв./ четири хиляди шестотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки/- представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ПТП; 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ПТП ; и сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруга и - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в следствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху всички тези суми, считано от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

Постъпил е допълнителен отговор от ответника, с който заявява, че поддържа всички възражения относно неоснователността на предявените искове.  Оспорвам изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Изцяло поддържам изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания.

Относно посоченото в допълнителната искова молба, че „неизползването на обезопасителни колани на стоящите отзад в лек автомобил „Фиат Пунто" с peг. № *** пътници не само не е нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, а дори е ограничило претърпените от пътниците на задната седалка болки и страдания", счита, че тези твърдения са несъстоятелни. Посочва, че от представената с исковата молба съдебномедицинска експертиза на труп № 215/2017г. е видно, че наследодателят на ищцата - Д.Б. е получил тежки термални изгаряния, но основната причина за настъпването на смъртта му са тежките травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците, които са довели до изпадането му в състояние на травматичен шок. При възникването на пожара Бояджиев не е бил в състояние да окаже помощ на самия себе си, като може да се каже, че смъртта му е можела да настъпи и само вследствие на получените тежки травматични увреждания.

Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Д.А.Б. - съпруг на ищцата (пътуващ на предна пътническа седалка).

Относно претендираната с допълнителната искова молба законна лихва върху присъдените обезщетения от 16.05.2019 г., а не от датата на ПТП 01.09.2017 г., ответникът заявява, че на самостоятелно основание оспорва началният момент, от който се претендира лихвата с допълнителната искова молба - от 16.05.2019 г. Поддържа, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могла да се претендира от 06.06.2019г., а не от 16.05.2019г.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 01.09.2017г. по път III - 662 в землището на с. К., общ. Н.З. (пътя между с. К. и гр. Н.З., обл. С.) е настъпило ПТП между лек автомобил „Роувър 404" с рег. № ***, управляван от водач С.С. К. и лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № ***, управляван от водач Г.Й.Д..

Към момента на настъпване на ПТП от 01.09.2017г. за лек автомобил Ровър 404" с рег. № *** има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД „Б.и." АД, съгласно застрахователна полица № ВG/02/117001095719 със срок на валидност до 09.04.2018г.

В резултат на възникналото ПТП са починали Г. Д., Д.Б., К.К. и лицето С. К. - управлявал л.а. „Роувър". Телесни повреди са получили Р.П.Б., А.Д. Б. и П.И.П. - пътници в л.а. „Фиат".

По повод настъпилото на 01.09.2017 г. пътно - транспортно произшествие е образувано досъдебно производство № 611/2017 г. по описа на РУ на МВР Н.З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на К.М. - прокурор към ОП С.

Вследствие претърпяното ПТП, довело до смъртта на Д.А.Б., починалият е оставил за наследници своята съпруга: Р.П.Б. и дъщеря си А.Д. Б., видно от приложеното Удостоверение за наследници № 5470/12.09.2017 г., издадено от Община С.З..

В Заключение № 213/17 г., изготвено от д-р Й.И.С.- управител на СМДЛ „Д.З.С." ЕООД – С. е посочено, че ищцата е получила съчетана травма в резултат на ПТП, протекла в началото с картината на травматичен шок е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота й"; в резултат на силен удар в областта на главата, пострадалата Б. е получила сътресение на мозъка, което е протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, а със степенни негови разстройства като неясен и непълен спомен за кратък период от време, краткотрайна дезориентация, главоболие, световъртеж, гадене и др. По този начин полученото от пострадалата Б. лекостепенно сътресение на мозъка само по себе си е довело до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота й", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; разкъсно-контузни рани в областта на главата, които по своя характер представляват нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в местата на уврежданията и самостоятелно и в съвкупност със счупването на носните костици на носа без значителни размествания на костните фрагменти; контузия на гръдния кош и контузията на гривнената става на лявата ръка които увреждания според експерта са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота й", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Първата операция на ищцата е извършена на 05.09.2017 г., видно от Епикриза ИЗ : 17526. На 30.03.2018 г. е извършена повторна оперативна интервенция на пострадалата Б., поради „усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране на други кости” , видно от приложената Епикриза от МБАЛ „И.Р.”ЕООД ИЗ № 1737. На 08.06.2018 г. пострадалата Б. е претърпяла трета операция, състояща се в „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур” , видно от Епикриза от МБАЛ „И.Р.”ЕООД ИЗ № 3007. На 03.12.2018 г. е предприета поредна четвърта операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур, видно от Епикриза от МБАЛ „И.Р.” ЕООД ИЗ № 6100.

През периода 02.05.2018 г. - 09.05.2018 г. и 25.09.2018 г. - 02.10.2018 г., пострадалата Б. е била на рехабилитационни процедури вследствие претърпяното от нея счупване на бедро в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс” ЕАД, филиал П.б., видно от приложените два броя епикризи.

Ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с входящ № ОК 243913/19.04.2019 г. по описа на ЗД „Б.и.” АД.

По повод подадената от ищцата молба за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, същата получила отговор от ответното дружество изх. № НЩ - 3735/14.05.2019 г., с което я уведомяват, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/117001095719 са заведени щети № ********** и № ********** и следва да представи допълнителни доказателства пред застрахователя, от които да е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на Кр.Маринов - прокурор към ОП С. не е обжалвано и е влязло в сила.

По тази причина ищцата подала молба до ОП С. за издаване на  поисканото от застрахователя удостоверение. В отговор на така подадената молба получила писмо изх. № 3741/17 г. от 21.05.2019 г. от ОП С., което било представено пред ответника с молба от 28.05.2019 г.

Ищцата твърди, че от ЗД „Б.и.” АД предложили обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в размер на общо от 80 000 лв. На същата било заявено, че няма да бъде уведомена писмено за предлаганата сума и ще бъде преведена от застрахователната компания по посочената от ищцата банкова сметка, ***, че не е съгласна с нейния размер. Ищцата твърди, че до момента на завеждане на исковата молба по сметката й не са постъпвали никакви суми от страна на ответника, нито има писмен отговор на искането й за определяне на застрахователно обезщетение.

 

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че причината за смъртта на Д.А.Б. е изгаряне IV ст. на 100% от кожата на тялото до степен овъгляване.

 Във връзка автозлополуката Д.А.Б. е получил съчетана травма вътре в автомобила: масивни счупвания на черепните кости, контузия на белите дробове, тежки травматични увреждания в областта на горните и долните крайници с разкъсвания на меките тъкани и открити счупвания на костите, разкъсване с размачкване на черния дроб и слезката, с последвало изгаряне IV степен на цялото тяло до степен овъгляване.

Травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, условие за каквото има в купето на лек автомобил при челен удар с друг автомобил.

Изгарянията са причинени от действието на термичен фактор, какъвто е огънят от пожар, възникнал след ПТП.

Вещото лице посочва, че основната причина за смъртта е изгаряне.

Черепно-мозъчната травма с такъв мащаб обичайно е придружена от загуба на съзнание, което изключва възможността пострадалият да си помогне сам.

 В анализирания случай пострадалият е получил увреждания, които са предпоставка за реализирането на две конкуриращи се във времето причини за смърт. Сама по себе черепно-мозъчната травма може да бъде причина за смърт, ако се изключи термичния фактор. Термичната травма, която е възникнала на фона на черепно-мозъчната травма, е изпреварила във времето последната и пострадалият е загинал от нея.

Доказателство за този извод е наличието на дихателна дейност след възникване на пожара, чиито продукти са установени в дихателните пътища.

Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия отговаря на смъртоносна степен на остро алкохолно отравяне. В случая наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия не е в причинна връзка с причината за смъртта.

От заключението на комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза се установява следното:

Според вещото лице – психолог на ищцата не е провеждана медикаментозна терапия във връзка с психоемоционалното й състояние вследствие на ПТП и загубата на съпруга й.

Към настоящия момент ищцата не се е върнала към нормалния си начин на живот. Инцидента, свързан с ПТП от 01.09.2017 г. е довел до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено чувство на страх, проблеми със съня, високи нива на тревожност и невротизация на личността на освидетелстваната Р.П.Б.. Налице са данни за посттравматично стресово разстройство, вследствие на ПТП.

Според вещото лице изследването установява изразена тежка депресия, поради което е наложителна консултация с психиатър и медикаментозно лечение по негова преценка.

Според вещото лице – ортопед получените травматични увреждания при ищцата вследствие на ПТП случило се на 01.09.2017 г. са:

-контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка и множество охлузвания по кожата на лицето.

-разкъсно контузна рана в лявата челно-теменна област с размери 10/1 см с липса на кожна тъкан

-разкъсно контузна рана в дясната странична част на челната област с размери 4/0,5см

-счупване на носните кости

-контузия на гръден кош

-контузия на лява ръка с оток, палпаторна и функционална болезненост в гривнената става,без фрактура.

-счупване на лявата бедрена кост в средна трета с дислокация и наличие на трети костен фрагмент.

Предвид тежката фрактура на лявата бедрена кост с наличието на междинен трети фрагмент, който в повечето случаи е свободен и без директно кръвоснабдяване костното срастване след първите две операции е било компрометирано. Получил се е синдром на забавена костна консолидация с тенденция създаване на псевдо артроза. Това е наложило извършването и на следващите оперативни намеси за смяна на остеосинтезните средства с интрамедуларен пирон. Всичко това е предпоставка и в конкретния случай е обусловило дългият период на лечение и възстановяване. Последната хирургична интервенция извършена през м.декември 2018г. също доказва, че към тогавашния момент костният калус не е бил достатъчен, а се е търсел механичен и биологичен стимул на което образуването. От изваждането на динамичен заключващ винт преценка на костния калус на бедрена кост може да се извършва най-рано след 3 месеца, т.е към м.март 2019 г. Всички тези многократни оперативни интервенции обуславят невъзможност за провеждане на рехабилитация и оттам забавяне на възстановяване на движенията в ставите на левия крак. Възстановителният период е приключил с множество дефекти и дефицити.

Вещото лице е извършило клиничен преглед на ищцата и на възможните движения на ставите на левия и крак, след който е установил, че движенията в лявата тазобедрена става и колянна става са възстановени напълно. Няма хипотрофия на бедрената и подколенната мускулатура-Няма данни за артрозни дегенеративни изменения в ставите на левия крак. Походката е изгладена и балансирана. В заключение посочва, че към момента на прегледа ищцата е възстановена напълно.

В перспективен план предстои изваждане на интрамедуларния бедрен пирон.

Според вещото лице при провеждането на лечението на получените травми при ПТП, случило се на 01.09.2017 г. ищцата е понесла разходи за потребителски такси за пролежани дни в здравни заведения, за закупуване на медикаменти, санитарни и превързочни материали, за предоперативни консултации, за заплащане на поставени и остеосинтезни средства- импланти,за транспорт със санитарен автомобил. Общият размер на тези разходи е 4 613, 60 лв. и всички разходи са направени по необходимост и във връзка с приложеното лечение.

Травматичните увреждания, които е получила ищцата Р.П.Б. се дължат на високо енергийна травма получена при челния противодействащ удар на двете МПС - та при обсъжданото ПТП.

Според вещото лице при високо енргийния удар тялото на ищцата е подложено на много различни по своята посока и величина травмиращи сили. Може да се отдиференцират няколко подетапа на механизма на получените увреждания. В момента на първоначалния удар под действието на инерционни сили тялото на пострадалата се придвижва напред по посока на първоначалното движение на автомобила и към точката на първото съприкосновение на двата автомобила. При това придвижване то е влязло в ударен контакт с предната седалка на водача и лявата междинна колона на автомобилното купе. При тези удари са се получели травматичните увреждания по главата в облегалката на седалката. Най-вероятно тогава е настъпило и счупването на бедрената кост на левия крак. Енергийната увреждаща сила е била с посока от капачето към тазобедрената става, но самото бедро е било подложено и на усукващ и огъващ травматичен агент. При тази фаза на произшествието най-вероятно се е получила и контузията на лявата гривнена става и фрактурата на носните костици. Локализацията на уврежданията предимно в лявата половина на тялото на пострадалата свидетелстват за това, че травмиращата сила е била с посока от пред назад, леко отстрани от ляво- назад на дясно.

Според вещото лице мозъчното сътресение на ищцата е без пълна загуба на съзнанието, но със степенни разстройства като неясен и непълен спомен за кратък период от време е лека телесна увреда. Разкъсно контузните рани в областта на главата, счупванията на носните костици без дислокация, контузията на гръдния кош, контузията на лявата китка са леки телесни увреди. Счупването на лявата бедрена кост протекло с усложнение - забавяне на костното срастване с тенденция към създаване на псевдоартроза, наложило неколкократни оперативни интервенции за смяна на остеосинтезните средства е средна телесна увреда.

Вещото лице посочва, че в документацията по делото и присъединените ДП и Пр.Пр. няма данни за използване на предпазен колан от ищцата по време на случилото се ПТП.

Според вещото лице ако се предположи, че ищцата е била с предпазен колан в момента на ПТП-то, то травмите й биха били малко по-слаби и локализирани в ляво.

Според вещото лице тежките съчетани травми при този челен удар, при тази висока сумарна скорост, при   тежка деформация на предното двигателно отделение в посока назад леталният изход на Д.Б. би настъпил и при поставен и при непоставен колан.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява следното:

Механизмът на ПТП е следният: На 01.09.2017 г. между с. К. и гр. Н.З., на път № III 662 около 21:00 ч., в тъмната част на денонощието лек автомобил Роувър се движил в посока север, към с. К., със скорост на движение около 144 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост е около 165 м. В същото време в обратна посока - на юг, към гр. Н.З., се движил лек автомобил Фиат Пунто със скорост на движение около 87 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е около 81 м. В зоната на прав участък от пътното платно, водачът на л.а. Роувър навлиза в лентата за насрещно движение-лентата за движение на Фиат Пунто.

В момента на възприемане на опасността от водача, л.а. Фиат е бил на около 47 м от мястото на удара, а в момента на възприемане на опасността от водача, л.а. Ровър е бил на около 97 м от мястото на удара, ориентиран към лентата за насрещно движение. Двата автомобила са били на разстояние около 160 м един от друг, а сборът от опасните им зони за спиране е около 247 м.

На километър 4000 от път № Ш 662 настъпва челен удар между двете МПС:

-По ширина на пътното платно-на около 1,70 м до 2,20 м западно от разделителната линия.

-По дължина на пътното платно- на около 43,30 м северно от МЛ.

В момента на ударът л.а Фиат е в своята пътна лента, с направление на движение от север на юг, а л.а. Роувър е в лентата за насрещно движение.

Мястото на удара е изцяло в пътната лента за движение на л.а. Фиат Пунто.

Ударът за автомобилите е челен, като първоначалният им контакт е в левите им състави.

В резултат на удара л.а. Роувър е продължил движението си напред и надясно, завъртял се е обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос и въртейки се е напуснал платното за движение на североизток. След удара се е установил извън платното за движение, като предната му част е в посока север.

Вследствие на удара л.а Фиат Пунто се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка и е продължил движението си напред и надясно, като е напуснал платното за движение на югозапад. След удара се е установил извън платното за движение, като предната му част е в посока север.

В резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на двамата водачи и пътниците до тях. Причинени са телесни увреждания на пътниците на задните седалки в автомобил Фиат Пунто и са нанесени значителни материални щети по автомобилите.

 Техническите причини, довели до възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Роувър, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, не се е съобразил при избора си на скорост с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост, при което не е запазил разположението на автомобила си възможно най-вдясно на платното за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

При движение на л.а. Роувър със скорост от 90 км/ч (максимално допустимата) и при аналогично възприемане на опасността от двамата водачи автомобилите биха спрели един от друг на разстояние от около 4,5 м.

Водачът на л.а. Фиат не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от разстоянието до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача.

 Лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** е бил оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за всички пътници и за водача.

 Ищцата Р.П.Б. е пътувала на задната седалка. Била е разположена в лявата й част, зад водача.

 Лек автомобил Фиат Пунто с рег. № *** е оборудван с предпазен колан на тази седалка.

 В резултат на първоначалният удар, тялото на ищцата полита напред и наляво удряйки се в предната облегалка на седалката и в лявата част на интериора (колонката между предната и задната врата) на автомобила. Вследствие на последвалото въртене на автомобила обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос, тялото на пострадалата се измества надясно. Ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и тялото й се е движило свободно, удряйки се в интериора на купето и в другите пътници, пътуващи на задната седалка. Поради силните деформации на купето на л.а. Фиат Пунто с рег. № *** получени в резултат на удара и въртенето му около вертикалната ос, тялото на пострадалата изпада на терена.

 Ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан, би се ограничило движението на тялото й напред и наляво, а вследствие на това биха се ограничили травмите по главата и крайниците (лява челна част, ляво бедро и лява ръка). Тялото би останало закрепено върху седалката и не биха се получили травмите, причинени при изпадането му върху терена.

 Д.А.Б. е пътувал на предна дясна седалка - до шофьора.

 Лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** е оборудван с предпазен колан на тази седалка.

 Пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но поради силните деформации на автомобила в челната му част уврежданията на главата, крайниците, гръдните и коремните органи са в степен, несъвместима с живота. Вследствие на пожара, възникнал в купето на автомобила, пострадалият е получил тежко степенни изгаряния на повърхността на тялото и вътрешните органи.

Леталният изход за Д.А.Б. би настъпил независимо дали е бил с поставен или непоставен предпазен колан.

По делото са събрани гласни доказателства.

При разпита си в съдебно заседание свидетелят П. П.-Д.а заяви, че е видяла ищцата за пръв път след ПТП на 16.09.2017г. посочва, че състоянието й било изключително тежко - на легло, без да може да става, отчаяна, разчитаща на грижите на своята майка. Свидетелката заявява, че на Р. са направени четири операции до момента, че дълго време не е била на работа, тъй като не можела да ходи. Доста време се е придвижвала с патерици. Разчитала изцяло на помощта на майка си - да се грижи за нея и за детето и. Получените психологически и физически травми от преживяното ПТП и до момента не са отшумели.

По делото е разпитана свидетелката А.А – майка на ищцата. Подробно описва колко трудно и продължително е преминал възстановителния период на ищцата. След изписването на дъщеря й и внучката и от болницата се свързали с рехабилитатор, който помогнал много за възстановяването и на двете момичета. Около 20 дни след изписването им от болницата и Р. и дъщеря й А. били напълно лежащи. След това ищата започнала да се мести на стола, помагайки си с патериците. По-късно започнала да се придвижва с две патерици и инвалидния стол. Свидетелката посочва, че ищцата се измъчвала не само физически, а и психически. След прибирането си в С.З. и виждайки, че положението с крака на Р. не се подобрява и болките не отшумяват направили консултация с доцент Пройчев. Още виждайки снимките, той казал, че нещата не са наред и че плаката повива костта, поставена е накриво, неправилно и всяко зарастване го чупи наново при движение, че трябва да се извадят винтове, да освободят част от плаката, за да може това усукване да се предотврати по някакъв начин. Извадили винтовете от крака и била извършена операция през март. След това започнали пак отново процедури по раздвижване. През юни се е наложила още една операция при която лекарите сложили и изкуствена кост в крака на Р.. Според разказа на свидетелката въпреки всички лекарски намеси нещата пак не вървели добре и през месец декември се е наложило да слагат пирон и да вадят планката. Отново последвала рехабилитация. Според свидетелката Атанасова дъщеря й получила малко облекчение ходейки в гр.П.б. и процедури в НВО центъра за рехабилитация. През месец март 2019г. ищцата трябвало да започне работа, тъй като болничните и се изчерпали. Опитала да започне работа в рудниците за по-висока заплата, с която да може да издържа себе си и дъщеря си, но физическото и състояние не й позволявало да се справя и се наложило да се върне в С.З. на старата си работа, защото била по-близо, не била свързана с качване  в превозно средство, а и била   по-близо до детето си. Свидетелката посочва, че била при дъщеря си и внучката си през цялото това време,което    продължавало и до сега. Свидетелката обясни, че на дъщеря й предстояла още една операция, при която трябвало да се извади пирона от крака. Надява се след махане на пирона болките да намалеят, защото било много тежко за един млад човек да бъде в такова състояние. В същото време трябвало да се грижи и за детето си.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.09.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/02/117001095719 със срок на валидност до 09.04.2018 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в  ЗД „Б.и.” АД.

Съдът намира,че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като е подаденото искане с входящ № ОК 243913/19.04.2019 г. по описа на ЗД „Б.и.” АД, по която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

Видно от заключението на съдебната авто - техническа експертиза  техническите причини, довели до възникване на ПТП се следните:

Водачът на л.а. Роувър е допуснал с поведението и действията си като водач на МПС, да създаде и постави в опасност живота и здравето на други участници в движението по пътищата, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При управлението на л.а. Роувър с рег. № **, С.С. К. е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се движил възможно най-вдясно по платното за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Налице е нарушение и на нормата на чл. 20 от ЗДвП, тъй като водачът С. К. не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и съответно не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността и с конкретните условия на видимост. Освен това С.С. К. се е движил със скорост над разрешената по закон /установената скорост на движение преди възникване на произшествието от около 144 км/ч, превишил е максимално допустимата разрешена скорост за движение извън населено място от 90 км/ч. без наличието на специални ограничения.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите нарушения от водача на л.а. Роувър с рег. № **, С.С. К. са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно за неговия застраховател ЗД „Б.и.” АД е възникнала отговорността да заплати претендираните обезщетения за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди на Р.П.Б..

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явява доказан по основание.

 

Относно размерът на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е заплатила за престоя си в болнични заведения, извършените оперативни интервенции и лекарства суми, чиито общ размер е 4 613, 60 лв. Поради това предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан.

 

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди от травматични увреждания.

В случая общата продължителност на лечебния и възстановителен период на ищцата след инцидента за получените увреждания е повече от една година, като през него тя е изпитвала болки и страдания с висока степен на интензивност, затруднение в придвижването и обслужването. Видно от заключението на комплексната медицинска експертиза към настоящия момент възстановителният период за причинените физически увреждания изцяло е приключил, без усложнения в здравословното състояние на ищцата.

 Към момента на инцидента пострадалата е била на 33 години и за нея е било по-трудно да приеме настъпилите физически изменения, което е обусловило промени и в психиката на ищцата. Специализирана психологична или психична терапия на ищцата не е провеждана, но според вещото лице психолог към настоящия момент ищцата не се е върнала към нормалния си начин на живот. Инцидента, свързан с ПТП от 01.09.2017 г. е довел до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено чувство на страх, проблеми със съня, високи нива на тревожност и невротизация на личността на освидетелстваната Р.П.Б.. Според вещото лице ищцата е с изразена тежка депресия, поради което е наложителна консултация с психиатър и медикаментозно лечение по негова преценка. Поради това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да отчете, че причинените на ищцата множество травми са предизвиквали комплексни силни болки и страдания, както във физическата, така и в духовната сфера.  Следва обаче да се вземе предвид и заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза, в което се посочва, че към момента на прегледа от вещото лице ищцата е възстановена напълно. Поради това съдът приема, че справедлив размер за обезвреда на болките и страданията на ищцата, които са в пряка връзка с уврежданията от инцидента е сумата от 50 000 лв.

          От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не ползвала предпазен колан.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

По делото се установява, както от заключението на комплексната медицинска експертиза, така и от автотехническата експертиза, че ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан, би се ограничило движението на тялото й напред и наляво, а вследствие на това биха се ограничили травмите по главата и крайниците (лява челна част, ляво бедро и лява ръка). Тялото би останало закрепено върху седалката и не биха се получили травмите, причинени при изпадането му върху терена, т. е. вредоносните последици биха били в значително по-малка степен и обем за ищцата. В съдебно заседание вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза заявява, че ако ищцата е била с предпазен колан, тя не би могла да излезе през отворената врата, а вещото лице извършило  автотехническата експертиза посочва, че има такива случаи в експертната практика, когато изпадането на пътниците от автомобила е спасяващо животът им. Поради това съдът приема, че обстоятелството, че ищцата е била без поставен колан е спасило животът й, тъй като тя е излетяла извън автомобила. Ето защо съдът намира, че макар и поведението на ищцата да е противоправно, в разрез с правилата на чл. 137а от ЗДвП, изискващ поставяне на предпазен колан от пътниците в автомобила, то с това си поведение ищцата не е допринесла за вредоносния резултат, тъй като в резултат на противоправното поведение са настъпили телесни увреждания, вместо да настъпи смърт.

С оглед на изложеното възражението на ответника относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата се явява неоснователно.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, за сумата от  200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруга на ищцата - Д.А.Б., починал в следствие ПТП на 01.09.2017 г., съдът намира следното:

За ищцата Р.П.Б. е налице тежка загуба, тъй като е изгубила своя съпруг, с когото са имали щастлив семеен живот. Разчитала е на неговата подкрепа и грижи. Към момента ищцата продължава да преживява силно загубата на съпруга си, тежко преживява емоционалната празнота, търпи емоционално лишаване от близостта с него и липсата на присъствието му в живота си. Тъгата й е силна и тежка. Емоционално наранената й психика се възстановява бавно, нуждае се от терапевтична намеса за преживяване на мъката и за достигане на психично равновесие.

Ето защо съдът като взе предвид претърпените от ищцата болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на Р.П.Б. е в размер на 150 000 лв.

          От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на Д.А.Б., тъй като не ползвал предпазен колан.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От заключенията на САТЕ и СМЕ се установява, че пострадалият Д.А.Б. е бил с поставен предпазен колан, но поради силните деформации на автомобила в челната му част уврежданията на главата, крайниците, гръдните и коремните органи са в степен, несъвместима с живота. Вследствие на пожара, възникнал в купето на автомобила, пострадалият е получил тежко степенни изгаряния на повърхността на тялото и вътрешните органи. Вещите лица посочват, че леталният изход за Д.А.Б. би настъпил независимо дали е бил с поставен или непоставен предпазен колан. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

 

          По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата претендира законна лихва върху претендираните обезщетения от 16.05.2019 г., като обосновава искането си, че приложим е срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, където е посочено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3.

Ответникът оспорва искането на ищцата, като твърди, че срокът по  чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да тече от 14.05.2019 г., когато   застрахователят е поискал от ищцата представяне на доказателства – служебна бележка от Районна прокуратура – С., относно Постановление за прекратяване на наказателното производство № 3741/17 от 10.04.2019 г., удостоверяващо, че същото не е обжалвано. От този момент според ответника следва да се изчислят 15 работни дни при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, поради което лихвата би могла да се претендира от 06.06.2019г.

Във връзка с претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди съдът установи следните факти:

Ищцата е сезирала на 19.04.2019 г. застрахователя с искане за заплащане на застрахователни обезщетения. След завеждане на претенцията, застрахователното дружество с писмо от 14.05.2019 г., е уведомило ищцата, че са заведени щети № ********** и № ********** и следва да представи допълнителни доказателства пред застрахователя, от които да е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство № 3741/17 от 10.04.2019 г. на Кр.Маринов - прокурор към ОП С. не е обжалвано и е влязло в сила.

След изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, ищцата е предявила на 26.07.2019 г. исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, в които се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата/ след направено изменение с допълнителна искова молба/.

Във връзка с началния момент, от който следва да се присъди законна лихва върху претендираните обезщетения, настоящата съдебна инстанция споделя приетото становище в постановеното решение  № 167/30.01.20 г. по т. д. № 2273/18 г. на ІІ т. о.на ВКС, където е посочено следното:

По реда на чл. 106, ал. 3 КЗ застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва да са от значение за основателността и размера на претенцията. Поради това в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство не е факт от значение за установяване на механизма на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението. Следователно искането на застрахователя за представяне на акта за приключването му не представляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията. Началото на течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства, поради това, че застрахователят не ги е поискал или поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ.

Поради това в настоящия случай застрахователят изпада в забава на 20.07.2019 г., след изтичане на 19.07.2019 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

Независимо, че от предявяване на претенцията пред застрахователя – 19.04.2019 г. застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищцата е уведомила застрахователя на 19.04.2019 г. за настъпване на застрахователното събитие, поради което при липса на други данни следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищцата, но доколкото ищцата претендира лихва от по – късна дата, а именно 16.05.2019 г. то съдът с оглед диспозитивното начало следва да присъди законна лихва върху претендираните обезщетения от 16.05.2019 г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.и.” АД следва да заплати на Р.П.Б., сумата от 4 613, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.и.” АД следва да заплати на Р.П.Б. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск над  сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.и.” АД следва да заплати на Р.П.Б. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруга и - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З., ведно със законната лихва върху всички тези суми, считано от датата на увреждането - 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявения иск над  сумата от 150 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като неоснователен.

 

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че Р.П.Б. е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на 7 222, 63 лв.

С оглед изхода на делото ЗД “Б.и.” АД следва да заплати на адвокат И.П. адвокатско възнаграждение в размер на 5 192, 47 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

По отношение на разноските направени от “Б.и.” АД:

Ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение в размер на 8 666,72 лв. с ДДС.

Видно от данните по делото процесуалното представителство по делото е осъществено от адвокат П.К.П. от Адвокатско дружество “П. и Костов”.

Видно от данните по делото договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019 г./стр. 93 от делото/ е сключен с Адвокатско дружество “А.”, като в договора е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 8 666, 72 лв. с ДДС ще бъде изплатено по банкова сметка: *** ***. По делото е представено преводно нареждане на горепосочената сума по сметката на Адвокатско дружество “А.”.

С оглед на изложеното съдът няма основание да присъди претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 8 666, 72 лв., тъй като същото е заплатено не на адвокат П.К.П., който е осъществил процесуалното представителство по делото.

Ответното дружество претендира и заплатените депозити за вещи лица в общ размер на 800 лв. По делото обаче не е заплатен определения в открито съдебното заседание от 20.05.2020 г. депозит за съдебно – автотехническата експертиза в размер на 150 лв. Поради това при присъждане на разноските по делото съдът приема, че от страна на ответника са заплатени депозити в общ размер на 650 лв.

С оглед изхода на делото Р.П.Б. ***” АД сумата от 182, 70 лв. представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Б.и.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 9 624, 54 лв. за държавна такса, както и сумата от 575, 13 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД ”Б.и.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** да заплати на Р.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:*** – адв. И.П. сумата от 4 613, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка *** .

 

ОСЪЖДА ЗД ”Б.и.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** да заплати на Р.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:*** – адв. И.П. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка *** “БАНКА ДСК” ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД ”Б.и.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** да заплати на Р.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:***,– адв. И.П. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на съпруга и - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З., ведно със законната лихва върху всички тези суми, считано от датата на увреждането - 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка *** като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД ”Б.и.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** да заплати на адвокат И.П. с адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 5 192, 47 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Р.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:***, офис № 9 – адв. И.П. ***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** сумата от 182, 70 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА ЗД “Б.и.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 9 624, 54 лв. за държавна такса, както и сумата от 573, 13 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                             

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :