НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ 4503/24.10.2019г.
Гр.Варна,24.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 5420 по
описа за 2019 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
образувано по предявена искова молба от ищцовото дружество „Е. П. П.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г. К., П. С. С.и Я. М. Д., чрез адв. Н.Б. - ВАК,с адрес ***, преупълномощен от Адвокатско
дружество „В.Ж.И.П.“, Булстат: *, представлявано от управляващ съдружник адв. Г. В. В.от САК
против наследниците на К. И.С. с ЕГН **********, с адрес ***.С уточнителна молба от дата
27.5.2019 г. ищовото дружество е посочило, че ответник по иска е само С.К.С., ЕГН **********
с адрес *** – син на К.С.,
пребиваващ на процесния адрес и ползващ ел.енергията доставяна от ищцовото дружество
Предявеният
от ищцовото дружество иск осъдителен с правилно посочена
квалификация от ищцовото дружество – чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Отправеното до съда искане е да бъде постановено съдебно Решение
по силата на което наследниците на К. И.С., ЕГН ********** (б.ж.на с.*, поч.на * г.) - само С.К.С., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на „Е. П. П. „АД, ЕИК * сумата в размер на 465.12лв., представляваща
главница за консумирана и
незаплатена ел. енергия по фактура № **********/23.06.2016г., за периода от
25.03.2016г. до 22.06.2016г., за обект на потребление, находящ
се в с. *, обл. *, ул. „*, с абонатен №*и клиентски №*,сумата в размер на 128.56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от
14.07.2016г. до 04.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда на 05.04.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.В исковата молба ищецът – „Е. П. П.“
АД е обективирал искане в негова полза да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно деловодни разноски.Обстоятелства и фактите на които ищецът гради исковата си претенция са
следните: „Е.П.“ АД сочи в сезиращата съда искова молба, че с К. И.С. били
страни по облигационно правоотношение относно продажбата на електрическа
енергия, като правата и задълженията им се уреждали от Закона за енергетиката,
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по
т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във
връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД и Общите
условия на ДПЕЕ на „Е. П. П.“АД. По повод на това продажбено правоотношение Е.
П. П. твърди, че било налице основание за възникване на оспорваното материално
право а именно че ищцовото дружество имало парично
вземане към К.С. за потребена електрическа енергия на стойност 465.12лв.,
конкретизирано по размер с фактура №**********/23.06.2016г. Процесната
сума представлявала цената на коригираното със Справка за корекция
№38936/22.06.2016г. количество електрическа енергия за периода от 25.03.2016г.
до 22.06.2016г. и се дължала на Е. П. П.
АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 48
от ПИКЕЕ.Дължимостта на главното вземане, релевира ищцовото дружество
произтичала от следните факти и обстоятелства: Общите условия на „Е. С.“ АД и „Е. П. П.“ АД представлявали годен
източник на облигационни задължения между абоната и двете енергийни предприятия
на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото
действие на тези ОУ било равнозначно на
силата на закона и последица от следните юридически факти:1/ Общите
условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр.
с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
(Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия били действащи към датата
на извършване на проверката на средството за търговско измерване и издадени на
основание чл. 98а от ЗЕ.2/ Същите
били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и
в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на
електроразпределителното дружество. 3/ Липсвало
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ
и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено
при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за
други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. 4/ Приетите и одобрени по съответния
ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Според разпоредбите на
чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, публично известните Общи
условия съдържали задължително реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.Между абоната
и електроразпределителното дружество съществувало валидно договорно
правоотношение, по силата на което същият е потребител на доставяна от
дружеството електрическа енергия.Правата
и задълженията на енергийното предприятие и потребителя се уреждали от:
Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание
чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.
П. М.“ АД (одобрени с Решение ОУ-05 на ДКЕВР от 21.07.2014г.) и ОУ на ДПЕЕ на „Е.
Б. М.“ АД - праводател на „Е. П. П.“ АД (одобрени с
Решение ОУ-06 на ДКЕВР от 21.07.2014г.).В
конкретния случай била проведена корекция по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ, респ.
било налице законово основание за извършване на корекционната
процедура. В тази връзка ищцовото дружество сочи,
че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. била създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл.
98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия
следвало да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма било
предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл.98а ал. 2, т. 6 ЗЕ е
влязла в сила на 17.07.2012г.С изменението на закона , пояснява ищцовото дружество, се въвеждала нова уредба на
обществените отношения, доколкото законодателно било предвидено право на
крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на
потребители.Реално, след изменението в
Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г., съществувало законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия–в този смисъл Е. Б. П.АД се позовава на мотивите на
Решение № 111/ 17.07.2015 г. постановено по т.д.№ 1650 по описа на ВКС за
2014г. Твърди се още, че в чл. 25 от новите ОУ на ПЕЕЕПП бил предвиден ред и
срок за уведомяване на клиентите, в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия по реда на ПИКЕЕ. / по аргумент на чл. 25 от новите ОУ на ПЕЕЕПП, приети в
съответствие с чл. 104а от ЗЕ и одобрени с Решение ОУ-05/21.07.2014г. на
ДКЕВР/, като подобно задължение за операторите на съответната мрежа било
предвидено и в чл. 47 от ПИКЕЕ.Тоест, обобщава ищцовото
дружество, били налице всички предпоставки за възникване в полза на „Е.П.“ АД
на законовоустановено право да извърши корекция на
сметките на потребителя за минал период от време при констатирано неправилно,
неточно или изобщо неизмерено количество потребена ел. енергия.Конкретно се твърди, че била проведена корекционна процедура на основание чл. 48 от ПИКЕЕ, в
хипотеза, в която било налице неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия - чл. 48, ал. 1 т.1Б от ПИКЕЕ.„Е.П." АД, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на
предоставената му лицензия, релевира същото в
исковата си молба, добросъвестно осигурявало непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обект, находящ се в
с. *, обл. *, ул. „*, с абонатен №*и клиентски №* .На
22.06.2016г., в изпълнение на чл.
44, ал.1 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на средството за търговско измерване - електромер, което
обслужва обекта на посочения по-горе адрес от служители на „Е. С.“ АД. „Е.
С.“ АД, пояснява ищецът било дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване а според
чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за
търговско измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството Е. С. АД следяло за техническото състояние на измервателните уреди
като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при
отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната, като „Е. С.“ АД
също /така както и „Е. П. П.“ АД/ изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.Твърди се още,че за
извършената проверка бил съставен Констативен
протокол №1900362/22.06.2016г., в който било установено наличие на
извършено неправомерно въздействие върху функцията на СТИ и измервателната
система като цяло чрез прикачен мост/шунт между главния входящ проводник към жилището,
осъществено чрез меден проводник ПВ6мм2. Към момента на проверката абоната бил
и с преустановено захранване, поради задължения към дружеството. В момента на
проверката на СТИ, сочи ищцовото дружество бил измерен товар от 0.20А, като по точно
този начин консумираната ел. енергия не преминавала през СТИ, не се измервала и
съответно не се заплащала от абоната.Констативния протокол, заявява ищецът в
исковата си молба /КП №1900362/22.06.2016г./, че бил подписан от член на домакинството, един свидетел, както и представител
на полицията, с което БИЛИ спазени разпоредбите на чл. 48 ПИКЕЕ за
съставяне на констативен протокол. При тези твърдения „Е. П. П. „АД се позовава
на чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007г./, от чиито разпоредби страните били
обвързани, в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско
измерване електроразпределителното предприятие извършва корекция. В този случай
коригираните количества били равни на консумираната от потребителя електрическа
енергия за аналогичен период от
предходната година. Съставеният протокол за извършената проверка, с обективирани в него констатации, бил годно основание и
можел да послужи за изготвяне на справка
за корекция на начислените суми за потребена електрическа енергия, като имал
обвързваща сила по отношение на потребителя.Безспорно /за ищеца/ в процесния
обект на потребление е била консумирана електрическа енергия, която не била
заплатена. Ако била потребявана електрическа енергия
в количество, различно от отчетеното, то се дължиало
заплащането му по силата на договорната връзка. Т.е. фактическият състав, от
който възниквало правото на Е. П. П. АД да извърши корекция в сметката на
АБОНАТА, не включвало като елемент наличие на определено виновно поведение от
страна на абоната, в резултат, на което да било налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно, твърди ищцовата страна, за настоящия спор било
дали действията, довели до неизправността на техническото средство за
измерване, били извършени от абоната или от друго лице. Извършената процедура
не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя, а
конкретизирала цената на доставена и
реално потребена електрическа енергия. Във връзка с направените констатации,
пояснява още ищцовата страна, от стана на дружеството „Е. С.“ АД била съставена
Справка за корекция №38936/22.06.2016г.
и именно поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъдела точно измерена, била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество
енергия за 90 /един отчетен период/
по одобрената от ДКЕВР методика в изпълнение на чл. 48 от ПИКЕЕ. По този повод,
се сочи още, че на дата 23.06.2016г., с оглед изчисленията извършени в
Справката за корекция №38936/22.06.2016г., „Е.П.“ АД издало фактура №**********., с което била
определена цената на електрическата
енергия, потребена от 25.03.2016г. до 22.06.2016г., а именно 465.12лв. Съгласно
чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка, за която
била издадена фактура, доставчикът бил длъжен да издаде известие към фактурата.
За процесния период били валидни цени за електрическа енергия, одобрени и
конкретизирани в Решение на ДКЕВР № Ц-43 от 30.12.2013 г. Левовата
равностойност на посочената в Справката за корекция електрическа енергия била
изчислена именно на база тези утвърдени от ДКЕВР цени.Ето защо ищцовата страна
счита, че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.200, ал.1 ЗЗД
като се желае ответникът по иска да бъде осъден като наследник на абоната К.С.
да заплати дължимата се цена на доставена и потребена, но неотчетена от СТИ
ел.енергия за исковия период.В следващите раздели от исковата си молба ищцовото дружество релевира
твърдения затова, че принципът за изготвяне на сметка въз основана реално
енергийно потребление бил приложим само при нормално развитие на отношенията,
неприложим в случая,т.к. било засегнато е правото на дружеството,
установено в чл. 26, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ вр. с чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до обекта на
абоната количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между
доставено и заплатено количество електроенергия е предвидена корекционната процедура. Във втори по ред основен раздел от
исковата си молба, ищцовата страна мотивира правния си интерес от воденето и на
акцеорния иск, основанието на иска и неговия
размер. Във връзка с акцесорния иск ищецът се
позовава на нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Във фактурата с номер
№**********/23.06.2016г. бил определен
срокът за плащане на сумата в размер на 465.12 лв., а именно до 13.07.2016 г.
Отново се твърди, че абонатът не е платил тази сума, като фактът на неплащане
не бил променен и към датата на предявяване на иска . Ето защо, според ищцовата
страна ответникът е изпаднал в забава и поради това дължи на ищеца обезщетение
за забава в размер на 128.56лв. върху главницата за периода от
14.07.2016г. до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда и до окончателното плащане на вземането. Видно от допълнителната уточнителна
искова молба, ищцовото дружество е прецизирало
пасивната легитимация по иска като е уточнило, че ответник по иска е С.К.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, респ. и прецизираният петитум на иска съдържа
искането С.С. да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество исковите
суми така както са посочени и по-горе( видно и от л. 33 –ти от делото ).
Искът е насочен точно против С.С., т.к.се твърди че
единствено той е ползвал ел.енергията в исковия период а не и останалите
четирима от общо петте наследника по закон на К.С..За доказване на фактите и
обстоятелствата на които ищцовата страна гради исковата си молба са направени относимите и допустими доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска не е депозирал отговор.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание от дата 04.10.2019 год.процесуалният представител на ищцовата страна
–адв.Н. Г.от АК Варна е направила искане по делото да
бъде постановено Неприсъствено решение, като в полза на ищцовото дружество се присъдят сторените разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Видно от протокола
от проведено о.с.з. от 04.10.2019 г. ,настоящият исков съд е уважил искането на
процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на
спора при условията на чл. 238 от ГПК, като е намерил искането за постановяване
на Неприсъствено решение за основателно. Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия
състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е
уважено .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие,
както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора съдът следва да
определи и да присъди разноските по делото дължими се в полза на ищцовата
страна.Съгласно приобщения по делото списък по чл.80 ГПК на л.58 –ми по делото
ищцовата страна претендира присъждане на следните разноски :1/ адвокатски
хонорар в размер на 360,00 лв.с вкл.ДДС ; 2/депозит за проведена САТЕ 120,00
лв. ; 3/.внесена държавна такса в размер на 100 лева и 4/държавна такса
заплатена за 1 брой съдебно удостоверение в размер на 5 лева – или общо 585,00
лева (петстотин осемдесет и пет лева
).Всички изброени в Списъка по чл.80 ГПК съдебно
деловодни разноски са реално сторени от ищцовата страна, представени са писмени
доказателства за извършването йм, поради което и
съдът присъжда сумата от общо 585,00 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза
на ищцовата страна и в тежест на ответника .
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.К.С.,
ЕГН ********** с
адрес *** (наследник на К. И.С., ЕГН ********** , б.ж.на с.*, поч.на * г.) ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Г. К., П. С. С.и Я. М. Д. СУМАТА в
размер на 465.12лв. (четиристотин
шестдесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща главница
за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/23.06.2016г., за периода от 25.03.2016г. до 22.06.2016г., за обект
на потребление, находящ се в с. *, обл. *, ул. „*, с абонатен №*и клиентски №*, СУМАТА в размер на 128.56лв.(сто
двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 14.07.2016г. до
04.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 05.04.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 79,
ал.1, вр. чл. 200, ал.1,пр.I-во ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Г. К., П. С. С.и Я. М. Д. СУМАТА от общо 585,00 лева (петстотин осемдесет и пет
лева ) - сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски пред
настоящата съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :