Решение по КНАХД №59/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 80

гр. Видин, 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

петнадесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

59

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от А.С. /A.S./, дата на раждане ***г., държава Беларус, чрез процесуалния си представител адв.Р.К., против решение № 420 / 07.01.2021г. по АНД № 1260/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 25 - 0000255 от 11.11.2020г. на Началника на ОО „АА” - Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание чл.93в,ал.11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС не е установил фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства, като не е взел предвид, че са налице процесуални нарушения, както и такива на материалния закон.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и да бъде отменено НП.

Ответната по делото страна оспорва жалбата и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 11.11.2020г., в гр.Видин, на главен път Е – 79, пред ТЕЦ Видин, в посока Дунав мост 2, касаторът, управлявал товарен автомобил „Рено“ и прикачено към него полуремарке, чужда собственост. Същият бил спрян за проверка, при която било установено, че се извършва международен превоз на товари по маршрут от Гърция до Полша. При извършената проверка от контролните органи водачът е представил лиценз. Установено било обаче, че не са въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа. Последното е установено от картата на водача и снетата от нея информация. Невъведените данни са за периода от 28.10.2020г. – 18:06ч до 04.11.2020г. – 11:57 часа.

За горното на С. бил съставен АУАН № 280006 от 11.11.2020г. за нарушение на чл.34,§3,т./б/ от Регламент /ЕС/ 165/2014г. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП от 11.11.2020г., с което му била наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.93в,ал.11 от ЗАвт.П.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Правилно районния съд е приел, че жалбоподателя е осъществил състава на административно нарушение по чл. 34,§3,т./б/ от Регламент /ЕС/ 165/ 2014г., който текст и административно – наказващият орган е приел, че е осъществен.

Разпоредбата на чл. 34,§3,т./б/ от Регламент /ЕС/ 165/ 2014г. предвижда, че когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) – „друга работа“, „период на разположение“ и „прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест“ : се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф, а според чл.93в,ал.11 от ЗАвт.П водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва.

Касаторът е наказан за това, че не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа, за времето от 28.10.2020г. – 18:06ч до 04.11.2020г. – 11:57 часа. Безспорно е установено по делото, че водачът през този период е бил извън превозното средство и не е имал възможност да използва тахографа. Поради това е имал задължението да въведе описаните по – горе данни ръчно, автоматично или по друг начин, което той не е сторил. Тези факти се доказват от снетите на хартиен носител данни от картата на водача, които се съдържат в административно – наказателната преписка, както и от свидетелските показания. Доказателствата не са оспорени и са приети като такива по делото.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението по чл.34,§3,т./б/ от Регламент /ЕС/ 165/ 2014г. не е безспорно доказано, тъй като в обратната насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган.

ВРС е приел, че административнонаказаващият орган е определил правилно наказанието за извършеното нарушение, тъй като то е фиксирано такова, като предвидената в текста глоба е и наложената такава на нарушителя, а именно чл.93в,ал.11 от ЗАвт.П – от 500 лева. Според текста на разпоредбата се наказва водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка. Установено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да доведат до отмяната на НП.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП. В тази връзка и посочените касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и немотивираност на обжалваното решение са неоснователни.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Както според ВРС, така и според настоящия съдебен състав, в НП са посочени и нарушените разпоредби, съгласно чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Доказателствата съответстват на фактите, описани в обжалваното НП, а фактическото описание на нарушението отговаря на правната му квалификация и както бе посочено и по – горе, както от описанието, така и от правната квалификация може да се направи извод за какво нарушение става въпрос. Обстоятелствата във връзка с нарушението са безспорно доказани по делото, с гласни и писмени доказателства.

От страна на касатора по делото не са ангажирани доказателства оборващи, данните от приетите доказателства, поради което и съдът няма основание да не приеме за установени обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение. Видно от доказателствата по делото е, че наказващият орган е събрал достатъчно доказателства в обратната насока, както гласни, така и писмени, които си кореспондират и взаимно се допълват, поради което и правилно са кредитирани от районния съд, чието становище се споделя и от настоящия такъв.

Твърденията на касатора за нарушение на правата му на защита поради това, че не му е осигурен преводач от наказващия орган са неоснователни. Настоящият съдебен състав счита, че липсата на преводач в хода на производството пред наказващия орган, респ. при извършване на проверката на водача на пътя, не е съществено процесуално нарушение. В чл.1,т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е регламентирано, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на Европейския съюз, която е достатъчно ясна, точна и конкретна и подлежи на пряко приложение, в производства като настоящото не е абсолютно задължително назначаването на преводач в хода на административнонаказателното производство. В т.16 от Преамбюла към Директивата изрично е посочено, че в случаите на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка /каквото е настоящото нарушение/ не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно тази директива. Няма пречка възраженията и доказателствата, нарушителят да изрази и да представи в производството пред съда. Такива обаче в настоящото производство не са ангажирани. Основното възражение в становището пред районния съд се отнася до липсата на преводач, а не за извършването или не на нарушението. Допълнителни доказателства относно въвеждането на необходимите данни от страна на водача за процесния период, в който е бил извън превозното средство, съобразно изискването на Регламента и закона, не са представени от касатора.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение в крайния си резултат е правилно и законосъобразно.

В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 / 07.01.2021г. по АНД № 1260/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 25 - 0000255 от 11.11.2020г. на Началника на ОО „АА” - Видин, с което на А.С. /A.S./, дата на раждане ***г., държава Беларус е наложено административно наказание „глоба” от 500 лева на основание чл.93в,ал.11 от ЗАвт.П.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                 2.