Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
08.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4930 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 41039 от 15.02.2019 год., постановено по гр.дело № 15780/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 140 състав, са отхвърлени предявените
от „С.в.“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***, сграда 2А, срещу А.А.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, пл.“*********, офис 4 и К.А.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, пл.“*********, офис 4, искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.200 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците, в
качеството им на наследници на А.К.П., ЕГН **********, починал в хода на
процеса на 03.05.2018 г., дължат на ищеца, сумите, както следва: 1927, 84 лв.,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 10.04.2012 г.
до 15.10.2017 г., кл.№ **********, ведно със законната лихва, считано от
06.12.2017 г./ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до погасяването; 411,36 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 11.05.2012 г. до 15.10.2017 г., за които в
производството по ч.гр.дело № 85530/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140
състав, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
15.12.2017 г. С решението на съда е осъдена „С.в.“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***,
сграда 2А, да заплати на А.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл.“*********,
офис 4, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 311,87 лв.,
представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение. С
решението на съда е осъдена С.в.“ АД, ЕИК *********, с адрес: ***, сграда 2А,
да заплати на К.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл.“*********,
офис 4, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 311,87 лв.,
представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението на СРС, 140 с-в е постъпила
въззивна жалба от „ С.в.“ АД, ***, подадена чрез юрк.П. Иванова с искане същото
да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат
уважени предявените установителни искове. Твърди се, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона,
по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Въззиваемите
страни- ответници К.А.П. и А.А.П., чрез пълномощника си адв.П.К. оспорват жалбата,
по съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на
правните изводи за неоснователност на предявените обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В настоящия случай, безспорно е
обстоятелството, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Настоящият съдебен
състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност
на предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са правилни и
законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Съдът
приема, че с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, количеството на доставената питейна вода за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза на претендираната сума.
С оглед
представените по делото доказателства в случая не може да се приеме за доказано
наличието на облигационна връзка между страните. Ищецът се е позовал на общите
си условия, като е намерил, че между страните в процеса е налице неформално
правоотношение по доставяне на питейна вода. По делото не са представени
доказателства обаче, от които да може да се направи обоснован извод, че ответниците
са собственици или ползуватели на имота, за който е отреден процесния абонатен
номер. По делото не са ангажирани от страна на ищеца доказателства в тази
насока.
На следващо място при условията на пълно доказване
ищецът по предявените установителни искове следва да докаже освен
правоотношението между страните, но и обстоятелството, че реално е доставил
твърдяното количество питейна вода, както и че ответниците
са ползвали вода за процесния период, което е правопораждащ факт за
вземането за цена на доставена питейна вода за релевантния период.
Такова доказване не е проведено от ищеца чрез ангажираните в настоящето
производство доказателства.
Това обстоятелство не се установява и чрез
съдебно-счетоводната експертиза, която е констатирала само счетоводната
отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт, че ищцовото
дружество е доставило на ответниците описаното
в процесните фактури посочени в заключението количество питейна вода, както и
че ответниците са ползвали вода за процесния период. За установяване на факта по доставяне на питейна вода
ищецът не е ангажирал никакви доказателства по делото.
В
настоящия случай, при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът следва да приеме, че факта на доставяне и на
ползване от страна на ответниците/ респективно от техния наследодател/ на
питейна вода в недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“ ********вх********ап.**, в претендираните количества и за процесния
период, за който не е проведено пълно и главно доказване от страната носеща
тежестта за това/ ищеца по делото/, не е осъществен.
С оглед на изложеното, предявените установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. В тази връзка
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С
оглед изхода на спора, на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемите страни- ответници следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 620 лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие от 04.04.2019 год. и приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК, или на
всеки един от тях следва да се присъди сумата от по 310 лв.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 41039 от 15.02.2019 год.,
постановено по гр.дело № 15780/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 140 състав.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сграда 2А, да заплати на
А.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл.“*********, офис 4, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 310 лв. / триста
и десет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено
адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сграда 2А, да заплати на
К.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл.“*********, офис 4 , на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 310 лв. /триста
и десет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено
адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.