Решение по дело №1930/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 8
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20191630101930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

№. 8 / 9.1.2020 г.

               

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 09.01.2020 г.

                                                                         

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН   ИВАНОВ

                  

при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. №. 1930 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Разглежда се осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Ц.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,В. Т. №. 5. е. предявила срещу М. С. Й.  с адрес: xxx осъдителен иск  за заплащане на сумата от 800,00 лв., представляваща остатъка от даден на 18.03.2019 г. заем от 1000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

Ищцата се познавала с отв. Й. чрез нейната с. П. К. И..

На 18.03.2019 г. в дома на ищцата Г., дошли ответницата и с. П. К. И., като М. С. Й. поискала на ищцата в заем 1000,00 лв. Казала, че парите й трябват спешно, като ще ги върне до един час.

Ц.Д.Г. дала на ответницата поисканата сума от 1000,00 лв., като досега й били върнати единствено 200,00 лв., а останалите 800,00 лв. –не.

Ищцата сигнализирала и РП-Монтана.

Гореизложеното обусловило правния интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира деловодни разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

Изпълнена е. процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответницата не е. подала писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо нея са настъпили последиците по чл. 133 ГПК. Не се явява и не се представлява и на проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е. процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е. изцяло основателен.

По делото са приети писмени доказателства, разпитана е. свидетелката П. К. И..

От показанията на свидетелката И., които съдът изцяло кредитира като преки, логични, обективни и последователни, се установява следното: през м. Март 2019 г. свидетелката и ищцата Г. били заедно, когато двете отишли у ответницата, защото последната й поискала в заем 1000,00 лв., че имала запор и не можела да си тегли от парите. Ц. дала на отв. Й. 1000,00 лв. в брой и на ръка, което станало в присъствието на св. И.. Ответницата казала на ищцата, че след един час ще върне парите, но върнала само 200,00 лв., което станало чрез свидетелката. По делото не се събраха доказателства останалите 800,00 лв. да са върнати на ищцата, за което ответницата, съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК носи доказателствена тежест.

Договорът за заем, регламентиран в чл. 240 от ЗЗД е. от т. нар. ,,реални договори‘‘. За неговото възникване не е. достатъчно само съглашение между страните, както е. при консенсуалните договори, а е. необходимо и сумата да е. предадена във фактическата власт на заемателя.

В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че заемодателката-ищца е. предала процесната сума лично и в брой на отв. Й.- т. е.. заемният договор е. възникнал.

Обикновеният договор за заем не е. формален договор, т. е.. за съществуването му няма изискване същият да е. съставен в писмена или по-тежка форма. Респективно и устният договор за заем, какъвто е. настоящият е. действителен и поражда правни последици.

От горното се установява, че за ответницата се е. породило правното задължение да върне заемната сума, като тя е. върнала само 200,00 лв., а останалото вземане е. останало непогасено и до настоящият момент.

Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата Г. следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски в пълен размер-300,00 лв. адвокатски хонорар и 51,41 лв. държавна такса за разглеждане на иска.

Така мотивиран, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от        ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД

 

                                                    Р  Е.  Ш  И:

                                

ОСЪЖДА М. С. Й.  с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,В. Т. №. 5.  сумата от 800,00 лв., представляваща неизплатен остатък от даден на 18.03.2019 г. заем от 1000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М. С. Й.  с адрес: xxx  ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,В. Т. №. 5.  сумата от общо 351,41 лв. деловодни разноски- за заплатена държавна такса за разглеждане на иска и адвокатски хонорар.

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: