№ 131
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110102732 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на А Л против ЗК ..., с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1 553.14 лв., обезщетение за имуществени вреди от
ПТП на 14.02.2020 г. по лек автомобил – марка „Ауди“, модел „А8“, северномакедонски рег.
№ SK 9752 AN, рама № WAUZZZ4H5CN023750, ведно със законната лихва от датата на
деликта 14.02.2020 г., както и иск за мораторна лихва за забава върху главницата за сумата
от 216,58 лв. в периода 15.02.2020 г. до 07.07.2021 г.
В исковата молба ищецът М. А. С. твърди, че на 17.06.2021 г. около 20:00 часа
настъпило ПТП в гр. София, на бул. „Мадрид“, срещу № 51, при следния механизъм:
водачът на л.а. „БМВ Х6“ се движи по бул. „Мадрид“ с посока на движение към ул.
„Черковна“, като срещу № 51, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на
пътя /мокра настилка/ удря в задната част движещия се пред него л.а. “Фолксваген Поло“
СВ 0456 РН, който блъска намиращото се пред него трето МПС, а удря четвърто МПС,
получавайки се верижна катастрофа. ПТП настъпило по вина на водачът на л.а. „БМВ Х6“ ..,
чиято гражданска отговорност към датата на процесното ПТП била застрахована в
ответното дружество. На водача на л.а. „БМВ Х6“ .. бил съставен и АУАН серия GA №
443047/17.06.2021 г. по описа на СДВР, сектор Пътна полиция. Ищецът предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по доброволен ред пред
ответника, за което била образувана щета № 0410-300-0032-2021, като на 21.06.2021 г. бил
извършен и оглед на увредения автомобил и съставен опис-заключение с подробно
описание на констатираните увреждания. Застрахователят изплатил на увреденото лице
сумата от 365,72 лв., което обезщетение ищецът счита за неоснователно занижено, поради
което подал възражение вх. № 7820/16.07.2021 г., но същото било оставено без уважение
Виновният водач бил застрахован по договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника, поради което и ищецът предявява пряк иск срещу ответното
застрахователно дружество за сумата от 100 лв., като частичен от иск в общ размер на 1500
лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху л.а.“Фолксваген
Поло“ СВ 0456 РН, ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното пращане.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. ЗАД ... оспорва
иска. Оспорва и механизма на ПТП. Поддържа, че претенцията на ищеца за имуществени
вреди е силно завишена. Именно по експертна оценка били изчислени имуществените вреди
и било изплатено дължимото обезщетение. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на
разноски.
С определение от открито съдебно заседание от 06.12.2022 г. е допуснато изменение
в размера на предявените искове, като същите се считат предявени за сумата 854.03 лв.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.01.2022 г. до окончателното плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от страните
и се установява от приетото за безспорно обстоятелство, че по заведена извънсъдебна
претенция ответникът е платил частично обезщетение и при съобразяване от настоящата
инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ
тримесечен срок е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по която е
образувано делото. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство,
което налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Уважаването на предявения иск предполага доказване на следните правопораждащи
факти: 1. предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение
на водача, в причинна връзка от което са произлезли имуществените вреди и 2. наличието на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност” между този водач и ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, че е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на л.а. „БМВ Х6“ ..,
както и изплатено застрахователно обезщетение за сумата от 365,72 лв. по процесната щета
№ 0410-300-0032-2021 от ответника на ищеца на 09.07.2021 г. Поради това съдът не намира
за необходимо да посочва доказателствата, от които се установяват тези обстоятелства, тъй
като същите са признати за безспорни между страните.
По делото не е спорно, че ответникът на 09.07.2021 г. е изплатил на ищеца сумата от
365.72 лв., представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета № 0902-5000-
20-301055, с което действие представлява извънсъдебно признание на иска. В този смисъл
не следва да се обсъждат възраженията в отговора на исковата молба, с които се оспорва
основанието на иска.
Спорен по делото е единствено въпросът за размера на дължимото застрахователно
2
обезщетение.
От изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза, която съдът
кредитира на основание чл.200 ГПК се установява, че средната пазарна стойност на
причинените вреди и необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени на
л.а.“Фолксваген Поло“ СВ 0456 РН, възлиза на 1219.75 лв., като тази сума вещото лице
определя като достатъчна за възстановяване на щетите по увреденото имущество от преди
ПТП. При анализа на механизма на произшествието, вещото лице посочва, че щетите по
увреденото имущество - лек автомобил“Фолксваген Поло“ СВ 0456 РН, от техническа
гледна точка, са вследствие на реализираното ПТП на 17.06.2021 г.
Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение
на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата,
определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 1219.75 лв.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на
вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. След
приспадане на вече платената от ответника сума в размер на 365.72 лв., остава неплатен
остатък в размер на 854.04 лв., който размер съответства на размера на иска, изменен в
последното проведено по делото открито съдебно заседание на 06.12.2022 г. При това
положение, предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 20.01.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Поради изложеното, ответникът следва да понесе и отговорността за съдебни
разноски, тъй като с поведението си, е станал причина за предявяването на иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 300 лв. депозит за
САТЕ или общо разноски по производството 750 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ... да
заплати на М. А. С., ЕГН ********** с адрес: с. Войнеговци, ул. ..., сумата от 854.04 лв.,
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил “Фолксваген Поло“ СВ 0456 РН, от
ПТП на 17.06.2021 г. причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на автомобил „БМВ Х6“ .., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 20.01.2022 г. до изплащането на вземането, както и на основание чл.78 ГПК
сумата от 350 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр . чл.38, ал.2 ЗА, ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ... да заплати на адвокат Я. Д. Д., код по
БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. София, пл. ..., сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на М. А. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4