Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …… юни 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на
тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. РАДЕВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 1637 по описа за 2019 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 36
ЗА във вр. чл. 286 и чл. 79 ЗЗД и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „С.Е.Е.К.М.Н.О.
ЛЛП“ срещу „Р.К.“ АД, в която се твърди, че между страните по делото е сключен
договор на 14.07.2018 година, за
предоставяне на адвокатски услуги. По силата на постигнатото съгласие ищецът е
поел задължение да предоставя правни услуги на ответника, при цени, срокове и
условия, посочени в договора. За предоставени и приети услуги ищецът е издал
следните фактури: фактура № **********/20.07.2018г.; № **********/10.08.2018г. и № *********/30.09.2018г., на обща
стойност 25 956 евро с ДДС, с левова равностойност от 50 765,52 лева. Ответникът
не е оспорил и е приел извършените услуги и издадена за тях фактури, като е заплатил сумата по първите
две фактури и е извършил частично плащане по третата фактура в размер на
20 000лева. Ищецът твърди, че след извършеното частично плащане е издал
още няколко фактури, а именно: 1./ фактура №**********/31.10.2018г.
за 9 729,79 евро с левова равностойност от 19 029,82лева с ДДС; 2./ фактура №
00007701/30.11.2018г. за 9 092,02 евро с левова равностойност от 17 782,44 лева
с ДДС; 3./фактура №**********/27.12.2018г. за 10 530,72евро с левова равностойност
от 20 596,30лева с ДДС; 4./ фактура № **********/30.01.2019г. за 5 176,37 евро
с левова равностойност от 10 124,10лева с ДДС; 5./ фактура
№**********/26.02.2019г. за 2 402,78 евро с левова равностойност от 4 699,43
лева с ДДС; 6./ фактура №**********/18.03.2019г. за 4 953,89евро с левова
равностойност от 9 688,97лева с ДДС и 7./ фактура №*********/30.04.2019г. за
сумата от 2 847,74евро с левова равностойност от 5 569,70лева с ДДС.
Твърди, че след опити да уреди доброволно спора е изпратил на ответника
нотариална покана, след която ответникът е извършил ново частично плащане по
фактура №**********/30.09.2018г. за сумата от 15 000 евро с левовата
равностойност от 29 337,45 лв., като дължимият остатък за това вземане е в
размер на 1 428,07 лева. След извършване на това плащане ищецът извършва
останалите услуги по обвързващия страните договор за предоставяне на правни
услуги от 14.07.2018 година и издава нова фактура под №**********/30.04.2019
година за сумата от 2 847,74 евро с левова равностойност от 5 5б9,70лсва с ДДС.
Поради липса на доброволно изпълнение на ответника да плати посочените суми, то
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати съдебно заявените вземания
общо в размер на 88 918,83 лева, ведно с лихвата за забава към 14.05.2019
година в размер на 3 290,24лева, формирана съобразно молба с
вх.№114884/20.09.2019 година на ищеца. Претендира и законната лихва върху
общата главница от датата на подаване на исковата молба в съда и разноските по
това дело.
В срока за отговор ответникът оспорва основателност на
двата предявени осъдителни иска. Ответникът твърди, че ищецът не е извършвал
правни услуги към ответното дружество, поради което липсват претендирани
вземания, за които ищецът е издал от фактура №**********/31.10.2018г. до фактура
№**********/30.04.2019г., включително. Това е така, тъй като липсват правопорждащи факти за тези вземания. Твърди, че е извършил
цялостно плащане по фактура №**********/30.09.2018г., поради което и тази
претенция е неоснователна. Поради липса на дължимост
на главните вземания не е налице и акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане.
Ответникът твърди следното: след
периода след 25.09.2018г. правни услуги в обхвата на договора ищецът не е
извършвал, като твърдението, че такива са приемни са изцяло неверни.
За извършените от ищеца правни услуги
ответникът е извършил надлежно плащане, като това касае периода до 25.09.2018г.
Липсата на задължение за плащане ответникът обосновава с твърдението си, че
ищецът не е изпълнявал договора за правни услуги. Обстоятелството, че ищецът е
издавал фактури не е основание да се извърши плащане на сумите, посочени в тези
фактури. Липсва възлагане, както и приемане на такива услуги. Твърди, че процесните фактури не са придружени с необходимите
документи, които не са достигнали до ответника, поради което не може да се
приеме, че е налице изпълнение на договора.
В допълнителната искова молба ищецът
твърди, че поддържа заявените претенции и твърди, че всяка от процесните фактури е била придружена с подробна справка за
извършената работа, описваща детайлно кой е извършил работата за съответния
месец, какво време е било изразходвано за нея, часова справка, въз основа на
която се пресмята крайната стойност на фактурите. Всички такива справки са били
изпращани по поща с обратна разписка, както и по електронна поща. Оспорва
основателността на възраженията на ответника за недължимост
на претендираните суми. Твърди, че в имейли от
24.09.2019г. адв.К.С. е поискал потвърждение за
работа по вече зададени параметри
инструкции и е П.учил потвърждение за това в отговор от същата дата, даден от С.
С., акционер в ответното дружество, с който произтича основно комуникацията по
договора. В имейл от 04.10.2018г. С. С. пише на адв. С.,
че всички имат интерес нещата да се случат и да се стигне до логичен резултат,
като дори и да са налице някакви забавяния ответникът ще плати всички услуги.
Акционерът С. е изразил надежда, че чрез „кооперацията“ на адв.С.
и негов „съпорт“ сделките да бъдат „затворени“.
Ищецът твърди, че ответникът е давал инструкциите си устно, което не
противоречи на договора и ищецът е следвал тези инструкции. Услугите са били
изрядно съставяни в отговор на инструкциите на ответника.
Ищецът твърди, че е изпратил писмено
уведомление по имейл до акционера С. и Р.Н.- член на СД и акционер, поради
системна забава в плащанията, че поради липса на своевременно плащане, временно
ще преустанови услугите. Ищецът твърди, че от изготвената между страните
кореспонденция може да се установи наличие на изпълнение на договора от негова
страна, за което е налице извъсъдебно признание от
ответника, като тези признания касаят фактури от №**********/31.10.2018г. до
№**********/26.02.2019г. с позоваване и на фактура №**********/18.03.2019г.
В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба поддържа заявената теза за недължимост
на претендираните суми по вече изложени аргументи,
като оспорва твърденията, които ищецът е въвел с допълнителната искова молба.
Твърди, че посочените физически лица не са разП.агали с представителна власт, за да задължават ответното
дружество, а ако те са възлагали работа на ищеца, то са правели това в лично
качество. По отношение на акционера С. С. – участието в капитала на ответното
дружество на това лице не му дава право да формира мнозинство, необходимо за
вземане на решения, а по отношение на Р.Н., твърди, че същият е бил заличен
като член на СД на ответника на 16.05.2018г. и отново вписан на 20.06.2019г. Твърди, че не е налице признание
от негова страна за извършени от ответника правни услуги. Липсват доказателства
както за възлагане, така и за приемане и възП.зване от правните услуги на ищеца. Твърди, че от момента на
научаване на твърденията на ищеца за възлагане от страна на посочените лица
своевременно е оспорил това да е така и е възразил срещу действията на тези
лица без представителна власт.
Ответникът твърди, че след промяна в
управлението на дружеството, извършена на общо събрание, проведено на
11.06.2019година е извършена ревизия по възлагане на избраните представители на
дружеството, тъй като в хода на ревизията е установено, че са допуснати
нарушения, изразяващи се в това, че услуги, които са били извършване на други
лица и невъзлагани от дружеството, както и услуги по договори, по които
дружеството не е страна, са заплащани със средства на дружеството. Тази
неправилна практика е била преустановена. Сред тези случаи са били и заплатени
на ищеца суми по фактури за правни услуги, които ищецът е предоставял на други
лица, със средства на дружеството.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От представения от ищеца документ за правосубектност се установява, че „С.Е.Е.К.М.Н.О.
ЛЛП“(за който е възложено на вещото лице Г. Р. да извърши превод от английски
на български език, като в.л. дава заключение за вярност на превода на този
документ), че същото е учредено като съдружие с ограничена отговорност по
Закона за съдружията с ограничена отговорност на 02.12.2004 г. и вписано в
Регистъра на дружествата за Англия и Уелс.
По отношение на това кой представлява
ответника за процесния период от време, след
извършена от съда служебна справка по партидата на „Р.К.“ АД, ЕИК*********, се
установява, че за периода от 16.05.2018г. до 30.10.2018година лицата, които
представляват ответника са Х.Ф.Л.и С.Д.М.; за периода от 30.10.2018г. до
20.06.2019г. представляващите ответника са С.Д.М. и Б.А.П., а след 20.06.2019г.
представляващите ответника са Р.Й.Н. и У.Ф.К..
Не се спори по делото, а това се
установява и от представените писмени доказателства, че на 14.06.2018 г.
страните са сключили договор, съгласно който ищецът се задължава да предостави
на ответника правни услуги във връзка с
преговори със „Скуайър Патън
Богс“ и адвокатско дружество Б. по текущи правни
въпроси, както и при възлагане на други правни въпроси, съгласно инструкции на
ответника.
Страните са се съгласили, че адвокат К.С.
ще ръководи и отговоря за цялостното управление на този проект и ще бъде
основно подпомаган от А.Б.(старши адвокат). Други адвокати могат да работят по
поставените въпроси, предмет на договора, периодически.
С разпоредбата на т.4 от договора е
уточнено, че професионалните хонорари на ищеца се изчисляват въз основа на
часова ставка на всеки отделен адвокат, установена като функция от старшинство
и опит, вземайки предвид естеството на конкретната задача. Предварително
определена точна сума не е възможно да бъде посочена. Посочени са стандартните часови
ставки с оглед статута на отделните адвокати и намалените часови ставки, които
суми не включват ДДС.
Страните са се съгласили, че
фактурирането на дължимите за правни услуги в суми ще се извършва ежемесечно,
като възложителят ще заплаща хонорарите и разноските на ищеца без отчисления
или приспадане на данъци, социални вноски или други, в рамките на 15 дни след
изпращане на фактурата. Ако остане неизплатена сума, която е дължима по този
договор, за период повече от 30дни след изпращане на фактурата, ищецът има право да преустанови предоставяне на
услугите, докато всички дължими суми не бъдат изплатени. Страните са уговорили,
че всяка фактура следва да бъде придружена от подробни времеви графици,
посочващи време, употребено от всеки член на екипа за предоставяне на услугите
по време на съответния период.
Уговорено е и заплащане на 3% от сумата
по всяка фактура за покриване на всички директни разходи и възстановяване на
такива, възникнали или платени по повод изпълнение на услугите, като примерно
са посочени такива разходи – т.5 от договора.
Уговорена е поверителност по всички
въпроси, по които ищецът е поел ангажимент.
С т.7 на договора страните са се
съгласили, че всички консултации (устни или писмени) ищецът ще предостави на
ответника, единствено в негова П.за, като ответникът не следва да ги
възпроизвежда
Уговорено е, че ищецът следва да фактурира на
ответника ежемесечно извършените правни услуги в т.ч. хонорари и разноски в
рамките на 15 дни след изпращане на фактурата. При неплащане за повече от 30
дни след изтичане на срока ищецът може да преустанови предоставянето на
услугите. Прекратяването на договора е обвързано с прекратяването на
инструкциите към адвокатското дружество и заплащане на всички дължими суми към
този момент. В договора е указано, че приложимо към него е английското право и
Общите бизнес условия на ищеца, съгласно приложен към него анекс.
По делото е представена електронна
кореспонденция водена между адв.С. и Р.Н. (за
изпращане на фактура за правни услуги до 29.10.2018г.; до 30.11.2018г.; за декември 2018 година; за
януари 2019 година; за февруари 2019 година; до 18.03.2019година; до
24.04.2019г.). Следва да бъде отбелязано това, че до 20.06.2019 година Р.Н. не
е има представителна власт по отношение на ответника.
На 30.09.2018 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София е издадена фактура
№ 7460/30.09.2018 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода до
25.09.2018 г. на стойност 21.000,00 евро с левова равностойност – 41.072,43 лв.;
съпътстващи разходи – 630,00 евро. с левова равностойност – 1.232,17 лв.,
начислен ДДС – 4.326,00 евро с левова равностойност – 8.460,92 лв., сума за
плащане 25.956,00 евро с левова равностойност – 50.765,52 лв. На 24.09.2018 г. адв. К.С. е П.учил електронно писмо от ел. адрес „*******@gmail.com“,
с указания, че следва „да се работи“, в отговор на негово електронно писмо от
същия ден, в което той иска потвърждение дали следва да работи за подготовката
на договорите при уговорените условия.
На 28.11.2018 по фактурата е извършено плащане в размер на 20 000
лв.
На 31.10.2018 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София е издадена фактура
№ 7583/31.10.2018 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода до
29.10.2018 г. на стойност 7.872,00 евро с левова равностойност - 15.396,29 лв.;
съпътстващи разходи - 236,16 евро с левова равностойност - 461,89 лв., начислен
ДДС - 1.621,63 евро с левова равностойност - 3.171,64 лв., сума за плащане
9.729,79 евро с левова равностойност - 19.029,82 лв. Към фактурата са изпратени
указания по отношение на начина на плащането ѝ. От подробната разбивка за
начислените суми за извършени дейности в процесния
период се установява, че работили са адв. К.С., Б.П.и
Е.Й.Й. за следните дейности: приключване по
придобиване на ТВ, кореспонденция с контрагенти – Л., Л., Г., О., Н.И.както и с
множество изброени физически лица. По
делото е приложено известие за доставяне на писма, адресирани от ищецът до
ответника на вниманието на „г-н М.“, които са П.учени от служител идентифициран
като „Томов“ на 09.10.2018 г. и на 10.11.2018 г. – от „Й.“
На 30.11.2018 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София е издадена фактура
№ 7701/30.11.2018 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода до
30.11.2018 г. на стойност 7.356,00 евро с левова равностойност - 14.387,09 лв.;
съпътстващи разходи - 220,68 евро. с левова равностойност — 431,61 лв.,
начислен ДДС - 1.515,34 евро / с левова равностойност - 2.963,74 лв., сума за
плащане 9.092,02 евро, с левова равностойност - 17.782,44 лв. Към фактурата са
изпратени указания от 10.12.2018 г. по отношение на начина на плащането
ѝ. От подробната разбивка за начислените суми за извършени дейности в процесния период се установява, че работили по възложение на ответника са адв. К.С.,Р.М.,
Б.П.и Е.Й.Й. за следните дейности:, кореспонденция с
контрагенти – Л. и У., Л., Уникредит Булбанк, както и
с множество изброени физически лица, а също така и изготвяне на договори за ескроу сметки и за покупко-продажба на акции. По делото е приложено известие за доставяне
на писмо, адресирано от ищеца до ответника на вниманието на „г-н М.“, което е П.учено
от служител идентифициран като „Димитров“ на 13.12.2018 г.
На 27.12.2018 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София, е издадена
фактура № 7753/27.12.2018 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода
до 27.12.2018 г. на стойност 8.520,00 евро
с левова равностойност - 16.663,67 лв.; съпътстващи разходи - 255,60 евро,
с левова равностойност - 499,91 лв.,
начислен ДДС - 1.755,12 евро, с левова равностойност - 3.432,72 лв., сума за
плащане 10.530,72 евро , с левова равностойност - 20.596,30 лв. Към фактурата
са изпратени указания от 09.01.2019 г. по отношение на начина на плащането
ѝ. От подробната разбивка за начислените суми за извършени дейности в процесния период се установява, че работили са адв. К.С. и Б.П.за следните дейности: кореспонденция с
контрагенти – с множество изброени физически лица – У., П., Р. по отношение на
банкови преводи, сделки, ескроу инвестиции, правно
обслужване на Т. и Токушкай, а също така и изготвяне
на договори и споразумения и за покупко-продажба на акции. По делото е
приложено известие за доставяне на писмо, адресирано от ищецът до ответника на
вниманието на „г-н Р.Н.“, което е П.учено от служител идентифициран като „М.“
на 14.01.2019 г.
На 30.01.2019 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София е издадена фактура
№ 7844/30.01.2019 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода до
25.01.2019 г. на стойност 4.188,00 евро,
с левова равностойност - 8.191,02 лв.; съпътстващи разходи - 125,64 евро, с левова
равностойност - 245,73 лв., начислен ДДС - 862,73 евро, с левова равностойност — 1.687,35 лв., сума за
плащане 5.176,37 евро, с левова равностойност - 10.124,10 лв. Към фактурата са
изпратени указания от 07.02.2019 г. по отношение на начина на плащането
ѝ. От подробната разбивка за начислените суми за извършени дейности в
периода 27.12.2018 г. – 25.01.2019 г. се установява, че работили са адв. К.С. и Б.П.за следните дейности: кореспонденция с
контрагенти – с множество изброени физически лица – У., П., Р. по отношение на
банкови преводи, сделки с акции и с недвижими имоти, ескроу
инвестиции, правоотношения с Л., а също така и изготвяне на договори и споразумения.
По делото е приложено известие за доставяне на писмо, адресирано от ищецът до
ответника на вниманието на „г-н С. М.“, което е подписано, че е П.учено на
14.02.2019 г.
На 26.02.2019 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София е издадена фактура
№ 7948/26.02.2019 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода до
25.02.2019 г. на стойност 1.944,00 евро,
с левова равностойност - 3.802,13 лв.; съпътстващи разходи - 58,32 евро,
с левова равностойност - 114,06 лв., начислен ДДС - 400,46 евро, с левова
равностойност - 783,24 лв., сума за плащане 2 402,78 евро, с левова
равностойност - 4.699,43 лв. Към фактурата са изпратени указания от 26.02.2019
г. по отношение на начина на плащането ѝ. От подробната разбивка за
начислените суми за извършени дейности в периода 06.02.2019 г. – 25.02.2019 г.
се установява, че работил е адв. К.С. за следните
дейности: кореспонденция с контрагенти – с множество изброени физически лица – С.,
Р. по отношение на банкови преводи, проекти, ескроу, правоотношения с Л.и Л.. По делото е
приложено известие за доставяне на писмо, адресирано от ищецът до ответника на
вниманието на „г-н С. М.“, което е подписано, че е П.учено от самия него на
19.03.2019 г.
В дните 17 и 18.03.2019 г. се
установява, че е протекла кореспонденция по електронен път между адв. К.С. от една страна и Р.Н. и Нординвестмънт,
представлявано от Р. и С.. От последното дружество са уведомили адв. С., че преустановяването на плащането на извършените
услуги, касаещи трети лица – Л., Т., У. К., Л., дружеството-ответник, е в
резултат от неплащане от изброените лица на извършени услуги. В отговор
представителя на дружеството-ищец ги уведомява, че преустановяват
предоставянето на адвокатски услуги, докато всички непогасени задължения по
фактури не бъдат изпълнени. Посочено е също, че адвокатското дружество не е
работило за третите лица Л.и Д., а всички останали услуги са извършвани по
инструкции на възложителя и отчитани пред него. В тази кореспонденция се сочи
като длъжник и ответното дружество, но липсва всякаква конкретика
какви са неговите задължения, от какво произтичат и с какъв размер на същите.
На 18.03.2019 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********", София е издадена
фактура № 8028/18.03.2019 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода
до 18.03.2019 г. на стойност 4.008,00 евро, с левова равностойност - 7.838,97
лв.; съпътстващи разходи - 120,24 евро, с левова равностойност - 235,17 лв.,
начислен ДДС - 825,65 евро, с левова равностойност — 1.614,83 лв., сума за плашане 4.953,89 евро,
с левова равностойност - 9.688,97 лв. Към фактурата са изпратени указания от
18.03.2019 г. по отношение на начина на плащането ѝ. От подробната
разбивка за начислените суми за извършени дейности в периода 26.02.2019 г. –
14.03.2019 г. се установява, че работил е адв. К.С.
за следните дейности: кореспонденция с контрагенти – с множество изброени
физически лица – С., Р., П. по отношение на банкови преводи, проекти,
споразумения, а също така и с ПИБ. По делото е приложено известие за доставяне
на писмо, адресирано от ищецът до ответника на вниманието на „г-н С. М.“, което
е подписано, че е П.учено от „П.“ на 21.03.2019 г.
На 16.04.2019 г. е изпратена нотариална
покана от ищеца до ответника за плащане на задълженията по фактури с № от
7460/30.09.2018 г. до 8028/18.03.2019 г. вкл., подробно описани по-горе.
На 16.04.2019 е извършен превод в размер
на 15.000,00 евро, с левова равностойност - 29.337.45 лв. - частично плащане по
фактура № 7460/30.09.2018 г. След извършеното плащане задължението по фактурата
е в размер на 1.428,07 лв.
На 30.04.2019 г. от „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП - клон **********“, София е издадена фактура
№ 8145/30.04.2019 г. за предоставяне на консултантски услуги за периода до
24.04.2019 г. на стойност 2.304,00 евро,
с левова равностойност - 4.506,23 лв.; съпътстващи разходи - 69,12 евро,
с левова равностойност - 135,12 лв., начислен ДДС - 474,62 евро, с левова
равностойност - 928,28 лв., сума за плащане 2.847,74 евро, с левова
равностойност — 5.569,70 лв. Към фактурата са изпратени указания от 30.04.2019
г. по отношение на начина на плащането ѝ. От подробната разбивка за
начислените суми за извършени дейности в периода 26.03.2019 г. – 18.04.2019 г.
се установява, че работил е адв. К.С. за следните
дейности: кореспонденция с контрагенти – с множество изброени физически лица – С.,
Р., П., У..
Съгласно заключението на вещото лице А.Т.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е
оспорено от страните, че съгласно данни от ТД на НАП-София, офис „Център“ в
регистрите на „Риджънт Кепитал“
е осчетоводена единствено фактура № 7460/30.09.2018 г. При проверката в ТД на
НАП - София, офис „Център“ вещото лице е установило, че в дневниците за покупки
на „Р.К.“ АД е включена само фактура № 7460/30.09.2018 г. и
справката-декларация по ЗДДС за периода 09/2018 г. По фактурата е упражнено
правото на приспадане на данъчен кредит.
Фактури с №7583/31.10.2018; с №7701/30.11.2018;
с №7753/27.12.2018; с №7844/30.01.2019; с
№7948/26.02.2019; с №8028/18.03.2019 и с №8145/30.04.2019 не са включени в
дневниците за покупки и справките - декларации по ЗДДС за периода от м. 09/2018
г. до м. 04/2020 г. По тях не е упражнено правото на приспадане на данъчен
кредит.
По делото са представени договори от
ответника, касещи трети лица („О. Трансфър
Лимитед“), представляващи договори за заем, за
откриване на специална банкова сметка ***. К.С.. Представени са и договори за
превод на парични суми по специалната сметка на адв. С.
от други трети лица – „Л.Ю.Л.“, „Т.И.“ и „Т. Ф. АГ“. По посочените договори
между страните по тях е водена кореспонденция и през октомври 2018 г. За тези
договори ответникът твърди, че правните услуги на ищеца са възложени от
различни от него правни субекти, което е доказателство, според страната, че
възлагане на ищеца е правено от други лица, а не от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По главния иск, който съдът е квалифицирал по чл.36 ЗА
във връзка с чл.286 ЗЗД и чл.79, ал.1 от същия закон. Съдът е дал тази правна
квалификация, доколкото уговорката за
приложение на английското право, се ингорира от това,
че изпълнението на договора е на територията на българската държава. Срещу
дадената от съда правна квалификация на приложимия материален закон, възражение
по делото не е постъпила, а и никоя от страните не се е позовала на прецедентното право на Кралство Великобритания и не е
представила доказателства за същото.
Относно характера на обвързващото страните
споразумение от 14.06.2018 година.
Налице е сключен договор за предоставяне на прави
услуги. Страните са конкретизирали дължимите правни услуги с разпоредбата на
т.1 от договора, а именно предоставяне на правни услуги във връзка с преговори
със „Скуайър Патън Богс“ и адвокатско дружество „Б.“ по текущи правни въпроси,
както и при възлагане на други правни въпроси, по инструкции на
ответника-възложител. Следователно, налице е конкретно възложена работа за
участие и водене на преговори от страна на ответника с посоченото дружество и
адвокатско дружество „Б.“ както и други правни въпроси, при наличие на
възлагане от страна на ответника. Сключената сделка е валидна, тъй като
представлява договор за правни консултации, по смисъла на чл.24 от Закона за
адвокатурата защото включва дейности, за осъществяване на които са изисква и се
прилагат правни познания, без да е възложено процесуално представителство пред
съд.
Съдът, съобразявайки се с последователната съдебна
практика по спорове за плащане на възнаграждение по договори за извършване на
адвокатски услуги, приема, че тези договори съвместяват в себе си характеристиките
на договора за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от
свое име и на свой риск) и на договора за поръчка (когато адвокатът извършва
нещо от името на доверителя си и за негова сметка).
В настоящия случай е сключен договор за правно обслужване,
от страна на ищеца и ответника, като на ищеца е възложена работа, свързана с
поемане на изпълнение на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани
(в основната си част по т.1 от договора - участие в преговори с посочените
субекти), като страните са се уговорили, че е възможно адвокатът да извършва и
изпълнение на поставени му конкретни задачи (решение № 212/
03.11.2017 г. по гр.д.N 358/ 2017 г., ІV г.о.).
При изпълнение на този договор адвокатът е обвързан от
него едва след като му е възложена конкретна задача и само след подобно
възлагане отношенията ще се уреждат по правилата на изработката и/или мандата.
Следователно, правото на адвоката да П.учи
възнаграждение за извършените услуги възниква тогава, когато е налице възлагане
и П.ожен труд (решение №94/20.04.2021г. по
гр.д.№2752/2020 г., ІV г.о.).
Освен това страните са предвидили възможност
адвокатът- ищец да изпълнява и други задачи, въз основа на инструкции на
ответника. В този случай, за да П.учи възнаграждение следва да са налице
възложени работи (инструкции) изпълнение на същите, т.е. П.ожен
труд от адвоката.
За да установи предявените в това производство
вземания, произтичащи от обвързващия го с ответника договор, ищецът се позовава
на издадените фактури и придружаващите си справка относно отработени часове от адв. С. и други съдружници в ищцовото предприятие. Позовава се на осъществена
кореспонденция с Р.Н. и С. С., които имат качество на акционери в ответното
дружество, а за Н. са налице и твърдения, че е краен собственик на дружеството.
Така представените по делото писмени документи не
установяват при условията на пълно и главно доказване, както е разпределена доказателствената тежест от съда на ищеца, по реда на
чл.154 ГПК, че извършените от адв. С. и др. адвокати
дейности от правен или друг характер, са извършени въз основа на възлагане от
страна на ответника, на конкретни действия, които се основават на сключения
договор.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно договора
страните са приели, че ищецът ще предостави правни услуги на ответника във
връзка с преговори с посочените два субекта, по текущи правни въпроси, както и
при възлагани на други правни въпроси, само въз основа на инструкциите на
ответника. По делото ищецът не е представил доказателства какви инструкции е П.учавал от ответника, за да може изготвените от него
справки, включително отработени часове, да бъдат свързани с дадените
инструкции, за да се приеме, че е налице надлежен отчет на извършената работа,
която ответникът е приел. Необходимостта от установяване на конкретните
инструкции произтича и от това, че само въз основа на тези инструкции може да
се направи извод за това, че с тях се възлага работа по процесния
договор – т.е. че е налице изпълнение на възложеното с договора за правни
услуги.
Ето защо съдът приема, че главната претенция на ищеца
се явява недоказана, тъй като дори и да се приеме, че представените от него
справки установяват П.ожен труд, то не се установява
какви са конкретно инструкциите на ответника и дали ответникът му е възложил
тази работа, както не се установява и каква точно е тя, за да се приеме, че е
осъществен фактическият състав на осъдителната главна претенция, произтичаща от
процесната облигационна връзка. Поради липса на
установено възлагане, в контекст на т.1 от процесния
договор, не може да се приеме, че е налице и установен П.ожен
труд, в резултат на това възлагане.
Представената електронна кореспонденция,
представляваща изпращане на фактури и справки за отработени часове, до
посочените физически лица, също не способства извод, че е налице възлагане и
изпълнение в рамките на договорната връзка. Една голяма част от изпратените от адв. К.С. писма са такива, които съпровождат изпращане на
фактурите (отправени до М., който към този момент представлява дружеството), а
другите писма са кореспонденция със С. С. и Р. Н., които през процесния период от време не са имали представителни
функции по отношение на ответното дружество. Качеството им на акционери в
последното, респ. на краен собственик на дружеството (Н.) не обосновава тезата
на ищеца, че възлагането на задачи се основава на договора. Натоварването на
ищеца да „работи“, извършено от неидентифицирано в процеса, трето лице (Нординвестмънт), също не води до извод, че е налице
възлагане на изпълнение по предмета на договора.
Следва изрично да бъде отбелязано, че ответникът, като
ЮЛ, влиза в правоотношения с други правни субекти, чрез органното
си представителство. Самият управителен орган и представляващият АД е част от организацинната структура на ЮЛ. Когато последният прави
волеизявления, тези волеизявления не са негови, а от името на ЮЛ. Ето защо се
приема, че във външните действия ЮЛ се представлява от управителният си орган/
представляващият ЮЛ, като външно изразената воля на представляващия ЮЛ е
функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Фактът, че Р. Н. е
посочен като краен собственик на ответника не игнорира горното и изразената от Н.
воля/ възлагане не следва да се тълкува като израз на волята/ възлагане/
инструкции именно от ответното дружество, защото то волеизявява,
чрез своите органи, които са вписани в ТР.
Поради това не може да бъде споделена тезата на ищеца,
че възлаганията и инструкциите, които е П.учавал от акционера С. и Н., са били в предмета на договора
и представляват волеизявления, които обвързват ответника, поради което П.оженият от ищеца труд представлява престация
по процесния договор, за която му се следва
възнаграждение. Извършените от тези лица признания за наличие на дълг, обективирани в представената кореспонденция между тях и
ищеца, не могат да се приемат като признание за наличие на дълг, направени от
ответника. При преценка на тези волеизявления съдът отчита, че тези лица нямат
представителна власт по отношение на ответника в част от процесния
период от време, както и липсата на конкретност относно това за каква извършена
работа се дължи плащане и дали тази работа попада в предмета на договора. В
тези волеизявления е отразена работа на ищеца, касаеща
други правни субекти и ответникът е посочен наред с тях, без да се сочи каква е
извършената от ищеца работа за него и дали тя е в предмета на договора или
касае други възлагания. Ето защо съдът не цени тези изявления като признание на
ответника за съществуващ дълг, произтичащ от договора от 14.06.2018 година.
При така
изложеното съдът приема, че главната претенция за заплащане на възнаграждение
по договора, който страните са сключили на 14.06.2018 година (неправилно
посочен от ищеца с дата 14.07.2018година) се явява доказана само за сумата от
1 428,07лева, представляваща остатък от вземане, за което ищецът е издал
фактура №**********/30.09.2018година, частично платена от ответника (извършеното
извънсъдебно плащане представлява признание на съществуване на дълга, както
представлява признание и включването на фактурата в счетоводните регистри на
ответника и П.зване на данъчен кредит, които
обстоятелства са установени от вещото лице в приетото по делото заключение),
поради което съдът намира, че това вземане следва да бъде присъдено на ищеца.
По отношение на останалата част от претенцията, за
който ищецът е издал следните фактури с №7583/31.10.2018г.; с
№7701/30.11.2018г.; с №7753/27.12.2018г.; с
№7844/30.01.2019г.; с №7948/26.02.2019г.; с №8028/18.03.2019г. и с
№8145/30.04.2019г., за сумата общо от 44 733,31евро, с левова
равностойност 87 490,76лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователно предявена.
По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД. Същият се явява основателен само за главница от 1 428,07лева, като за
периода на забава в плащането на тази сума за периода от 01.10.2018г. до
14.05.2019 година обезщетението за забавено плащане е в размер на 89,66лева.
По отношение на останалия размер на
дирената обезвреда за забава в плащанията на
горепосочените главници, за периода на забава, съгласно молба и справка на
ищеца под вх.№114884/20.09.2019година искът се явява неоснователен, тъй като
обезщетение за забавено плащане се дължи само при наличие на главен дълг. При
извод на съда за неоснователност на главната претенция неоснователна се явява и
акцесорната такава.
По разноските.
Всяка от страните е направила искане за
присъждане на разноски и е представила списък на същите, на основание чл.80 ГПК.
Ищецът претендира разноски в общ размер
на 8 508,36лева, включващи заплатена държавна такса от 3 688,36лева;
300лева преводаческа експертиза; 500лева счетоводна експертиза (60лева депозит
за свидетел (които не са платени на свидетеля, тъй като същият не е допуснат до
разпит) и 3 960адвокатски хонорар. За всички претендирани
разноски са представени документи, че са действително направени от страната.
Ответникът претендира разноски в размер
на 4 255,20лева, от които депозит за счетоводна експертиза в размер на
300лева и адвокатски хонорар в размер на 3 955,20лева, за които по делото
са налични документи, че са реално извършени.
На ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от иска, както повелява нормата на чл.78,
ал.1 ГПК, които са в размер на 140,05лева.
На ответника следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 4 185,16лв.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.36 Закона за
адвокатурата, вр. с чл.286 и чл.79, ал.1 ЗЗД „Р.К.“
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
адвокатско дружество “Т., Т.И С.“, чрез адв.Т.Г., да
заплати на „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП“ с адрес на управление
******, **********EC4N 6AF, чрез клона си
„С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП- клон **********“, ЕИК ******, с
адрес гр.София, бул.“******, сумата от 1 428,07лева, представляваща остатък от
дължима възнаграждение за извършени правни услуги от ищеца, въз основа на
договор от 14.06.2018година, сключен с ответника, за която е издадена фактура №**********/30.09.2018година, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от
16.07.2019година до окончателното и заплащане и на основание чл.86 ЗЗД
обезщетение за забавеното плащане на тази сума за периода от 01.10.2018г. до
14.05.2019 година в размер на 89,66лева, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.36
Закона за адвокатурата, вр. с чл.286 и чл.79, ал.1 ЗЗД, над уважения до предявения размер от 44 733,31евро с левова
равностойност 87 490,76лева, за която ищецът е издал следните фактури с
№7583/31.10.2018г.; с
№7701/30.11.2018г.; с №7753/27.12.2018г.; с
№7844/30.01.2019г.; с №7948/26.02.2019г.; с №8028/18.03.2019г. и с №8145/30.04.2019г.,
поради неоснователността му, както и претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД
за сумата от 3 200,58лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
за периода на забава, касателно сумите по всяка
фактура, както следва: по фактура №7583/31.10.2018г. за периода на забава от
01.11.2018г. до 14.05.2019г. в размер на 1 030,78лева; по фактура с
№7701/30.11.2018г. за периода на забава от 01.12.2018г. до 14.05.2019г. в
размер на 815,03лева; по фактура с
№7753/27.12.2018г. за периода на забава от 28.12.2018г. до 14.05.2019г. в
размер на 789,52лева; по фактура с №7844/30.01.2019г. за периода на забава
01.02.2019г. до 14.05.2019г. в размер на 289,66лева; по фактура с
№7948/26.02.2019г. за периода на забава от 27.02.2019г. до 14.05.2019г. в
размер на 100,52лева; по фактура с №8028/18.03.2019г. за периода на забава от
19.03.2019г. до 14.05.2019г. в размер на 153,41лева и по фактура с
№8145/30.04.2019г. за периода на забава от 01.05.2019г. до 14.05.2019г. в
размер на 21,66лева, поради неоснователността и.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Р.К.“
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
адвокатско дружество “Т., Т.И С.“, чрез адв.Т.Г., да
заплати на „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП“ с адрес на управление
******, **********EC4N 6AF, чрез клона си
„С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП- клон **********“, ЕИК ******, с
адрес гр.София, бул.“******, разноски по водене на делото в размер на
140,05лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „С.Е.Е.К.М.Н.О. ЛЛП“ с адрес на управление ******, **********EC4N 6AF, чрез клона си „С.Е.Е.К.М.Н.О.
ЛЛП- клон **********“, ЕИК ******, с адрес гр.София, бул.“******, да заплати на
„Р.К.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***, адвокатско дружество “Т., Т.И С.“, чрез адв.Т.Г.,
разноски по делото в размер на 4 185,16лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: