РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Мануел Тотев Манев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по
въззивна жалба на Н. Щ. П. против Присъда № 89/09.11.2021 г., постановена
по НОХД № 4085/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която
подсъдимата е призната за виновна в това, че на 09.03.2021 г. в гр. Б., к-с
******, от вила в местността „Б.“, е отнела чужди движими вещи – 6 бр.
парични банкноти с номинал от 50 лева, 2 бр. парични банкноти с номинал от
20 лева и 1 бр. парична банкнота с номинал 5 лева, представляващи общо
паричната сума от 345 лева, от владението на К. В. А. от гр. Бургас, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява маловажен случай, поради което на основание чл. 194, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК и чл. 54 от НК й е наложено наказание пробация при следните
пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т.
2, вр. чл. 42б, ал. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. Във въззивната жалба на подсъдимата,
депозирана от служебно назначения й защитник адв. Марио Марков, се
навеждат доводи единствено за явна несправедливост на наложеното
1
наказание. Твърди се, че са налице основания за изменение на присъдата в
наказателната част, тъй като П. е ***/****/ и има три деца, за които се грижи,
поради което наказанието пробация е несъразмерно тежко. Иска се
въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, като измени обжалваната присъда и намали наложеното с нея наказание
на глоба в размер от 100 лева.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас
пледира за неоснователност на жалбата, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание служебният защитник на Петкова поддържа
жалбата и настоява БОС да измени присъдата, тъй като подсъдимата трудно
би изпълнила пробационните мерки предвид обстоятелството, че чака
четвърто дете.
В лична защита подсъдимата няма какво друго да добави към казаното
от защитника й. При дадената последна дума заявява желанието си за
наказание глоба.
Бургаският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство пред Районен съд – Бургас е проведено при
условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подсъдимата Н. Щ. П., в хода на
допуснато съкратено съдебно следствие, е признала изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да
не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд е
приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на основание
чл. 373, ал. 3 от НПК правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния
акт фактология, като следва:
Подсъдимата Н. Щ. П. е ***/****/. Живее на съпружески начала със св.
Г. С. заедно с трите им деца в къща в гр. Б., к-с *****, местността „Б.“. В
същата местност „Б.“ синът на пострадалия свидетел К.В. А. имал вила. Св.
А. бил пенсионер, с постоянен адрес в *****, но ходел ежедневно да
поддържа дома и градината на вилното място, където отглеждал зеленчуци и
животни. Подс. П. и св. А. се познавали по съседски, като свидетелят често я
викал да му помага с дворната работа срещу заплащане. На 09.03.2021 г. я
извикал отново, за да почисти барбекюто в двора, след като по-рано през деня
2
изтеглил 400 лева чрез банковата си карта от банкомат на банка „ДСК“ ЕАД,
от която сума похарчил 5 лева за закупени семена за зеленчуци. Докато се
занимавал със семената в стая на първия етаж от вилата, подс. П. влязла
вътре, в другия край на стаята, за да си налее вода, през което време – по-
малко от минута, св. А. не я наблюдавал. Когато се обърнал и не я видял,
разбрал, че тя си е тръгнала. На холната маса в стаята бил оставил чантата си
– черна на цвят от текстил, с портфейла си със остатъка от изтеглената сума
от 395 лева. Като отворил портфейла си, св. А. установил, че в него имало
само една банкнота с номинал от 50 лева и му липсвали останалите 345 лева.
Св. А. сигнализирал на органите на МВР за изчезналата сума. При проведено
на 10.03.2021 г. претърсване в обитаваната от подсъдимата къща в местността
„Б.“ били иззети относими веществени доказателства – 4 бр. банкноти с
номинална стойност от 10 лева, общо 40 лева, която сума била остатъкът от
взетите от портфейла на св. А. пари, които подс. Н.П. изхарчила още на
09.03.2021 г. за подаръци, храна и лични нужди. Сумата 40 лева била върната
на св. А. на 18.06.2021 г. срещу разписка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено по
реда на глава 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че правилно
Районен съд – Бургас е приел за установена описаната фактическа обстановка.
Законосъобразно съдът е приел, че направените самопризнания от
подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства – от обясненията й, от показанията
на свидетелите К. А., К.Й., Г.С., Т.Н., Р.К., С.И., от писмените доказателства –
справка за съдимост на подсъдимата, протокол за претърсване и изземване с
приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване на оптичен носител,
протокол за оглед на веществени доказателствени средства – оптичен носител
/диск/, справка относно преглед на запис на диск, разписка от 18.06.2021 г.,
които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви,
кореспондират напълно помежду си и се кредитират изцяло. Всички
доказателствата, кредитирани от БРС и настоящия състав, по същество са
безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен
начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят
направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимата П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
тъй като на 09.03.2021 г. в гр. Бургас, к-с „*****“, от вила в местността „Б.“, е
отнела чужди движими вещи – 6 бр. парични банкноти с номинал от 50 лева,
3
2 бр. парични банкноти с номинал от 20 лева и 1 бр. парична банкнота с
номинал 5 лева, представляващи общо паричната сума от 345 лева, от
владението на К. В. А. от гр. Бургас, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен
случай,
От обективна страна авторството на подсъдимата и всички от
обективните елементи от състава на процесното деяние, БОС счита за
доказани по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства. Безспорно, както правилно е решила първата
инстанция, подсъдимата е осъществил признаците на привилегирования
състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 3 от НК, като е
извършила действия по прекратяване владението върху съответните
инкриминирани вещи – 6 бр. парични банкноти с номинал от 50 лева, 2 бр.
парични банкноти с номинал от 20 лева и 1 бр. парична банкнота с номинал 5
лева, представляващи общо паричната сума от 345 лева, от собственика им К.
В. А., както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото,
където са се намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на
собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на
подсъдимата, при липсата на съгласие за това от негова страна. Подсъдимата
не е придобила владението на правно основание /напр. като възнаграждение
за труда й по почистване на барбекюто/, което да я прави или да е годно да я
направи собственик на вещите. По отношение на квалификацията на
престъплението, абсолютно правилно и прецизно мотивирано решаващият
съд е приел, че деянието на подсъдимата представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т . 9 от НК. Изведената от БРС правна характеристика на
маловажния случай е преценена коректно съобразно разкритите по делото
обстоятелства. В тази връзка БОС напълно споделя изложеното от РС относно
невисоката стойност на отнетото в размер на 345 лева /под една МРЗ за 2021
г./, отношенията на подсъдимата с пострадалия по предоставяне на услуги
срещу заплащане и също счита, че извършеното е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид. В съдебната практика няма различия, че размерът на отнетото
имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да
се определи дали случаят е маловажен или не. В допълнение БОС отчита и
характеристиката на дейцата, която е ***** /******/.
От субективна страна при кражбата подс. П. е действала с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавала е всички елементи от състава на
престъплението и че лишава от фактическа власт върху парите нейния
владелец, предвиждала е преминаването им в своя фактическа власт и е
целяла именно това. Действала е с намерението противозаконно да присвои
чуждите вещи. Разбирала е противоправния характер на извършеното, но
въпреки това е целяла противоправното си облагодетелстване. Субективната
страна на престъплението се обективира в действията на подсъдимата по
отнемане на парите, предмет на инкриминираната деятелност и изхарчването
4
им.
С оглед на всичко изложено, правилно решаващият съд е признал подс.
П. за виновна по обвинението в кражба по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ и
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Въззивният съд намира доводите в жалбата на подсъдимата за
изменение в наказателната част на присъдата за необосновани. Искането за
изменение на наложеното наказание с най-лекото измежду алтернативно
предвидените от материалния наказателен закон за така осъщественото от
подсъдимата – лишаване от свобода за срок до една година или пробация, или
глоба от 100 до 300 лева, е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд
е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, дали
основание да се определи наказание пробация при условията на чл. 54 от НК.
Несъстоятелни са възраженията на защитата за явна несправедливост на
наложеното наказание, в посока на завишаване. При анализ на всички
обстоятелства, относими към индивидуализация на наказанието, въззивната
инстанция не установи неотчетени от контролирания съд смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства – такива, касаещи механизма на
извършване на престъплението и невисоката стойност на предмета му,
отношенията на подсъдимата с пострадалия, фактът на настъпилата по
отношение на подсъдимата реабилитация, добросъвестното процесуално
поведение, социалното и семейното й състояние, както и това, че част от
вещите, предмет на кражбата, са били върнати на собственика им. Безспорно
е установено, че паричната сума от 305 лева не е върната на пострадалия.
Предвид този факт – невъзстановяване на щетите – е невъзможно прилагане
разпоредбата на чл. 218б от НК. Изложените в жалбата като смекчаващи
вината обстоятелства – че подсъдимата се води ***** /******/ и има деца, за
които да се грижи, са отчетени от районния съд при определяне на
наказанието при алтернативно дадените санкции, като в тази връзка резонно е
приел, че наказанието лишаване от свобода би се оказало неподходящо и
несъразмерно тежко. РС е преценил от друга страна, че наказанието глоба не
е подходящо, така че да изиграе роля на мотивационен коректив в
поведението на подсъдимата предвид на демонстрираното от нея отношение в
личната й защита пред първоинстанционния съд, че иска „една малка
глобичка“ и че ще поиска пари от родата и от приятели, за да я плати.
Въззивната инстанция намира, че изтъкнатите семейни задължения би
следвало да мотивират подсъдимата да спазва законите и с това да дава
пример на децата си, а не това да й служи като оправдание за извършеното
престъпление, респективно да обосновава невъзможност за изпълнение на
съответно определеното наказание. БОС също счита, че наказание лишаване
от свобода би било прекалено тежко за извършеното деяние, а наказанието
глоба предвид това, че подсъдимата не работи, би било неефективно и
неизпълнимо. Затова най-адекватното наказание с оглед тежестта на
извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и
дейцата е наказанието ”пробация”, както правилно е приел БРС. За
5
постигането на максималния превъзпитателен за подсъдимата и
предупредително-възпиращ ефект върху другите членове на обществото има
налагането на първите две пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
НК: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, в
минималния законов срок от 6 месеца. Настоящият състав не намира
основания за определяне на по-лекото по вид наказание „глоба“, като счита,
че наказанието „пробация“ може да повлияе на дейцата поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, за да преосмисли
постъпката си и да осъзнае, че явно е възприела погрешни методи за набавяне
на средства, да й въздейства предупредително и да я възпре да върши други
престъпления, без да й се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия, но
и да не създава у нея погрешно усещане за безнаказаност. То е необходимо и
достатъчно и за изпълнение генералната превенция. Това наказание е
справедливо и подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в
чл. 36 от НК.
Като е определил такова по вид и размер наказание на подсъдимата П.,
РС е постановил една законосъобразна и справедлива присъда, която като
такава следва да се потвърди.
ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
Първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе с присъдата си
по отношение на приобщеното в досъдебното производство с протокол за
доброволно предаване веществено доказателство – диск, което може да стори
допълнително по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
По делото липсват доказателства за сторени разноски, поради което
правилно БРС не се е произнесъл.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 89/09.11.2021 г., постановена по НОХД №
4085/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7