О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр.София,
28.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI - 9 състав,
в публичното заседание на шести юни
две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАКЛИН КОМИТОВА
с участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдията т.дело N 107 по
описа за 1997 г. и за да се произнесе, взе пред вид
следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.692 АЛ.1 И АЛ.2 ОТ ТЗ.
С Решение от 23.09.2002 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав по гр.д.№107/1997 г. дружеството “Б.Х.”
ЕАД, *** е обявено в несъстоятелност, на основание чл.630, ал.2 от ТЗ вр.
чл.711 ал.1 т.1 от ТЗ, като едновременно с това е постановено и прекратяване на
дейността на предприятието на осн. чл.711 ал.1 т.1 предл.второ от ТЗ, както и
започване на осребряване на имуществото на дружеството.
С Молба вх. № СГС 33533/08.03.2018 г. синдикът на “Б.Х.”
ЕАД е съставил и оставил
на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда изготвените по реда на чл. 688, ал.3, вр.с чл.686 ал.1, т.1 от ТЗ Допълнителен Списък на
кредиторите с предявени и приети вземания.
За
изготвените списъци е изпълнена и процедурата по чл. 689 от ТЗ, като същите са обявени в АВ, ТР с 20180313122726;
В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ срещу така изготвения от синдика на “Б.Х.”
ЕАД Допълнителиен списък на
кредиторите с предявени и приети вземания по чл. 688, ал.3, вр.с чл.686 ал.1, т.1 от ТЗ, от страна на Д., представлявана от В.Г.- М. на Ф., е депозирано писмено възражение с вх.№ СГС
40824/21.083.2018г. (пратка PS 10000031КС 8 7 с дата 20.03.2018 г. и протокол от 21.03.2018
г. на Служба „Регистратура“ при СГС).
Съдът, като взе предвид
направените възражения; списъка, изготвен от синдика, изложените в съдебното
заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ доводи, както и представените доказателства,
приема следното:
По
реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ, с молба вх. № на 6872/17.01.2018 г., Д., представлявана от В.Г.- М. на Ф., е предявила срещу длъжника “Б.Х.” ЕАД парични претенции, в общ размер на 351 669 лева.
За
установяване съществуването и размера на паричните претенции, към молбата са
представени: Решение № 984/26.06.2014г. на СГС, VI - 12св. по т.д. №4707/2013 г.; Решение № 871/28.04.2016г., ТО, 5с - в. по т.д. № 4665/2014 г.; Определение № 665/29.11.2017 г. на ВКС, ТК, II - ро отд. по т.д. № 1510/2017 г.;
издадените на 17.09.2016 г. и 02.01.2018 г. от СГС, ТО, VI - 12св. по т.д. № 4707/2013 г. на основание подлежащи на изпълнение актове 2 бр.
Изпълнителни листове;
Синдикът като е разгледал така предявената претенция е приел същата за
основателна и доказана, като е включил
вземането на кредитора - М. на Ф. в списъка по чл. 688, ал.3 вр. с чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ, с посочена
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ.
В предвидения по чл.690, ал.1 от ТЗ срок, е постъпило ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ СГС
40824/21.03.2018г. (пратка PS 10000031КС 8 7
с дата 20.03.2018 г. и протокол от 21.03.2018 г. на Служба регистратура
при СГС) от Д., представлявана от В.Г.- М. на Ф., гр.София, ул. „********, с което е направено оспорване на
извършеното от синдика вписване на М. на Ф. като кредитор на несъстоятелното
дружество, както и срещу определената като чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ в списъка
по реда 688, ал.3 вр. с 686, ал.1,т.1 от ТЗ поредност на удовлетворяване на
конкретно приетите вземания.
При разглеждане на възражението в
производството по чл.692 ал.2 от ТЗ в съдебно заседание от 06.06.2018 г., възразилият кредитор Д., представлявана от В.Г.- М. на Ф. заявява, че го поддържа изцяло.
Синдикът на дружеството оспорва възражението, излага аргументи в писмено становище, което поддържа.
Длъжникът “Б.Х.”
ЕАД, редовно призован не изразява становище по възражението.
Съдът като взе предвид
представените по делото доказателства и изразените от страните в производството по чл.692 ал.2 от ТЗ становища, приема следното:
Законодателната
уредба на разпределението на паричните суми, получени от продажбата на
имуществото на длъжника по предвидения в закона ред, почива на няколко основни
принципа, а именно: удовлетворяване на
всички кредитори в пари; принципът за предимство на определени групи кредитори
пред останалите; съразмерност на удовлетворяването на всички кредитори в
рамките на всеки отделен клас.
Удовлетворяването
в производството по несъстоятелност са реализира след разпределение на осребреното имущество между кредиторите с приети
вземания и е заключителен етап от производството, което се намира във фаза по
осребряване на имуществото на длъжника;
Предявявайки
вземането, кредиторът изразява желанието си да получи удовлетворяване в
производството по несъстоятелност и едновременно с това очертава рамките, в
които синдикът се произнася, съставяйки списъците на приетите и неприетите
вземания.
Предметът
на възражението по чл. 690 от ТЗ може да
обхване един или всички елементи на списъка на приетите вземания. В този смисъл
предмет на оспорване може да бъде самото съществуване на вземането, неговия
размер - приет
или неприет, както и съществуването и размерът на отделните негови компоненти - главница, договорни и възнаградителни лихви,
неустойки. На самостоятелно оспорване подлежи и основанието за възникване на
вземането, посочено в списъка - договорно или извъндоговорно, както и наличието на
привилегии или обезпечения.
От
кръга на вземанията, които биха могли да бъдат предмет на оспорване, законът
изключва две категории вземания -
вземанията, които са установени с влязло в сила съдебно решение, след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие
синдикът (чл. 691, ал. 1 от ТЗ) и публично
вземане, установено с влязъл в сила акт за установяване. Всяко възражение,
депозирано срещу вземане, попадащо в някоя от тези две категории, се явява
недопустимо, и не следва да бъде приемано за разглеждане от съда по
несъстоятелността.
Процесуалната
легитимация на страните в производството по възражение срещу списъците се
основава на основния за гражданския процес принцип -
наличие на правен интерес, поради което законът признава правото на оспорване
на списъците на всяко лице, което има интерес от удовлетворяване на собственото
си вземане, респективно от неудовлетворяване вземането на друго лице в
производството по несъстоятелност. Това са длъжникът, както и всички лица,
предявили вземане в производството, независимо в кой от съставените списъци са
включени вземанията им. Легитимирани да оспорят списъците са и лицата, чиито
вземания, въпреки че са надлежно предявени поради пропуск на синдика не са
включени в нито един от изготвените списъци.
По изложените до момента съображения и поради липсата на процесуални
пречки, съдът намира конкретното възражение за допустимо, като разгледано по
същество същото е частично основателно.
Страните не спорят за основанието и размера на процесното вземане. Няма
спор и досежно обстоятелствата за неговото възникване, а именно - влезлите в законна сила съдебни актове и издадените в тази връзка
изпълнителни основания, чиято реализция се търси в хода на универсалното
принудително изпълнение. В този смисъл, с оглед предмета на приключилото исково
производство и специалната процесуална легитимация, предвидена за привлечения в
тях ответник, поставените осъдителните диспозитиви, съобразно специфичния в
случая частноправен характер на вземането по реда на чл. 78 от ГПК, са присъдени в полза на Д., представлявана
от М. на Ф.. Предвид така постановеното и досежно обстоятелство, че с
вписване на М. на Ф., като кредитор в
изготвения по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, в
изготвения от синдика списък на предявени и приети вземания, се променя
правосубектността за лицето - носител на признато правото, съдът намира възражението с вх.№ СГС
40824/21.03.2018 г. в тази му част за основателно, поради което същото следва
да бъде уважено.
По отношение оспорването, в частта касаеща определената от синдика поредност за удовлетворяване на вземането по реда на чл.
722, ал.1, т.12 от ТЗ, освен изложеното по - горе във връзка с допустимостта на възражението, съдът съобразява следното:
Дискусионен
в теорията е въпросът допустимо ли е кредитор да депозира възражение единствено
срещу поредността на удовлетворяване на вземането му, предвид обстоятелството,
че поредността на удовлетворяване не е задължителен реквизит на списъка по чл.
686, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Застъпва се
становище, че въпреки липсата на изрично указание в закона, синдикът е длъжен
да посочи в списъка и поредността на удовлетворяване на вземанията, за да могат
кредиторите да защитят правата си още на този ранен етап от производството.
Налице е и становище, че поредността на удовлетворяване на дадено вземане се
посочва едва в сметката за разпределение, която подлежи на отделно обжалване и
може да бъде коригирана служебно от съда, поради което във фазата по оспорване
на списъците не следва да бъдат допускани възражения с предмет единствено
поредността на удовлетворяване на вземането. Предвид така
изложеното, съдът приема, че въпросът с допустимостта на подобно
възражение следва да бъде преценяван с оглед обстоятелствата по всеки конкретен
казус. В този смисъл и в случай,
че синдикът е посочил в списъка на приетите вземания и поредността на
удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ (какъвто е
конкретният), съдът намира за
допустимо подобно възражение още на този етап от производството.
Разгледано по същество, обаче същото е неоснователно.
Видно цитираното по - горе възражение предявената
парична претенция, представлява присъдени разноски във връзка с участието на
кредитора в развилотото се триинстационно съдебно производство. Моментът на
възникване на вземането, предвид постановените актове и издадените изпълнителни
основания, е след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, но също така е очевидно, че
то не произтича от продължаващата дейност на длъжника, и в този смисъл не е обвързано с общият принцип за удовлетворяване винаги на падежа - чл. 639 от ТЗ и при липса на плащане - по реда на чл. 722 от ТЗ, поради което същото не попада
в предвидения ред седми на чл. 722, ал.1 от ТЗ. Разходите по
уважени срещу длъжника искове, представляващи присъдени
адвокатски, респективно - юрисконсултски възнаграждения, деловодни разходи и депозити вещи лица
намират удовлетворяване именно в предвидения ред
по чл.722, ал.1, т.12 от ТЗ, като изцяло неправилно е разбирането, че в обхвата
на нормата попадат само разноски, свързани с текущото производството по несъстоятелност. Дори и да се приеме противното,
в конкретната хипотеза разходите присъдени в полза на кредитора, са разноски произтичащи
от производството по несъстоятелност. Синдикът е предявил иск за попълване
масата на несъстоятелността като длъжникът по силата на закона е бил освободен
от предварително заплащане на държавна такса. Разноските за ответника – кредиторът, предявил
вземането в производството по несъстоятелност, произтичат от отхвърлянето на
предявения от синдика иск.
Освен изложеното следва да се посочи, че в случая е изцяло неприложима
хипотезата на чл. 722 ал.1 т.7 от ТЗ. Същата се отнася до случаи, при които са
възникнали задължения за плащане поради продължаване на дейността на
дружеството след откриване на производството по несъстоятелност, за които е
настъпил падеж на плащане. „Б.х.“ ЕАД е с прекратена дейност още от 2002 г.,
между страните няма договорни отношения във връзка с дейността на дружеството,
поради което единствената възможност е за
включване на вземането в ред за удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.12 вр. чл.
616 ал.2 т.4 от ТЗ.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, възражението с вх.№ СГС 40824/21.03.2018 г. в тази му част за
неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, на
основание чл.692 ал.1 и ал.3 от ТЗ, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И
ОДОБРЯВА изготвения Допълнителен Списък от
синдика на “Б.Х.” ЕАД (н) по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, за вземанията
срещу които не са постъпили възражения, обявен в АВ, ТР с №20180313122726;
ИЗМЕНЯ по ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх.№ СГС 40824/21.083.2018г. (пратка PS 10000031КС 8 7 с дата 20.03.2018г.
и протокол от 21.03.2018г. на Служба регистратура при СГС)., депозирано от Д., представлявана от В.Г.- М. на Ф., гр.София, ул. „********, като вместо М. на Ф., за кредитор с пореден №1, включен в изготвения на основание чл. 688, ал.3
вр. с чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ Допълнителен списък на предявени и приети
вземания, обявен в АВ, ТР с №20180313122726, за сумата общо в размер на 351 669,00 (триста петдесет и една хиляди
шестстотин шестдесет и девет) лева., се
счита Д., представлявана от М.а
на Ф..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх.№ СГС
40824/21.083.2018г. (пратка PS 10000031КС 8 7 с дата 20.03.2018г. и протокол от
21.03.2018г. на Служба регистратура при СГС)., депозирано
от Д., представлявана от М.а
на Ф., против определената
като чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ в изготвения на основание чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ
Допълнителен списък на предявени и приети вземания, обявен в АВ, ТР с №20180313122726, поредност на удовлетворяване за
вземания в общ размер на 351 669,00 (триста петдесет и една хиляди шестстотин шестдесет и девет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ДА СЕ ОБЯВИ НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ В ТР.
Определението да се впише в книгата
по чл.634в ал.1 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: