Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 28.05.2019 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16481/2018 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК ****
представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против П.Д.С.
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за постановяване на
решение, с което бъде признато за установено, че ответникът в качеството си на
потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида
с абонатен номер 1273820, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на
565лв. (петстотин шестдесет и пет лева), представляваща неплатен остатък от
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 13.07.2016г. до
10.07.2018г. на адрес гр.Варна, ****; сума в общ размер на 41.71лв.
(четиридесет и един лева и 71ст.), представляваща неплатен остатък от лихва за
забава върху тази главница за периода от 12.09.2016г. до 11.08.2018г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-16.08.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед № 6245 от 20.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
12434/2018г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 6245 от 20.08.2018г., а именно: 25лева, заплатена
държавна такса и 50 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и
к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К
услуги на П.Д.С. ЕГН ********** за имот на адрес ***, който в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида абонатен номер 1273820, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил,
като съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия е длъжен да заплаща дължимите суми
за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като
след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди
се, че на 16.08.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С., въз основа на
което било образувано ЧГД № 12434/2018г. по описа на ВРС, ГК-50 състав, а на
20.08.2018г. съдът издал заповед № 6245 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 580.77лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 16.05.2016г. до 10.07.2018г.; сумата от 45.80лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 16.07.2016г. до 11.08.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-16.08.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв.
Твърди
се, че на 14.09.2018г. са платени доброволно суми за главници и лихви по
следните фактури: фактура № ********** от 16.06.2016г.-главница-9.55лв.,
лихва-1.96лв., фактура № ********** от 13.07.2016г.-главница-9.83лв., лихва-2.08лв.,
фактура №********** от 12.08.2012г.-главница-2.37лв., лихва-2.07лв.
Твърди
се, че на 01.10.2018г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че предвид подаденото
възражение от С., може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендиралите от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани
в Справка за недобора на частен абонат № 1273820 до 11.08.2018г.
В
подкрепа на твърденията си ищцовата страна е
представила писмени доказателства, обективирала е
искане за прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410 ГПК,
формулирала е и искане за допускане на Съдебно счетоводна експертиза със задачи
формулирани в исковата молба.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал в
съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови
претенции. Оспорва изправността на ищцовото дружество
и доставката на посочените ВиК услуги. Твърди, че бил
заплатил сума по-голяма от реално ползваната услуга. Прави изявление за
неравноправни клаузи, на които се позовавал ищеца, без да посочи кои са тези
клаузи и къде са регламентирани.
В
проведено открито съдебно заседание ищцовата страна
поддържа иска.
Ответникът
се представлява от нажлежно упълномощен представител,
който оспорва исковите претенции.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на партида с абонаментен №1273820 на водомер и обект на потребление гр.Варна, ****, е П.Д.С..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат №1273820 за периода 10.09.2015г. до 08.04.2019г. с титуляр П.Д.С., за имот на адрес ***. Установява се, че при част от извършените отчитания е осигурен достъп на служители на ищцовото дружество до СТИ, за което са положени съответни подписи, както и са налице отбелязвания, че е осъществена връзка по телефон, като е уточнено да бъде вписвано служебно количество на ВиК услугите от страна на дружеството-ищец. Установява се, че действително по-голямата част от потреблението на ВИК услуги за претендираните периоди е формирано като „служебно количество“ със съгласието на ползвателите на ВиК услуги. Установява се, че жилището се обитава от трима наематели.
От приложена по делото обратна разписка към Уведомчително писмо от 16.05.2016г. се установява, че ответникът е бил уведомен, чрез свой наемател за изтекла метрологична годност на средството за търговско измерване – водомер.
От представената сметка за недобор се установява, че на 14.09.2018г., т.е. след издаването на Заповед за изпълнение №6245/20.08.2018г. ответникът е заплатил част от дължимите суми за потребени ВиК услуги.
От
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че след
извършеното плащане на 14.09.2018г., ответникът е имал към ищцовото
дружество непогасен остатък за главница по фактури: №№**********/12.08.16г.;
**********/19.09.16г.; **********/15.12.16г.; **********/10.01.17г.;
**********/16.02.17г.; **********/16.03.17г.; **********/19.04.17г.;
**********/15.05.17г.; **********/26.06.17г.; **********/20.07.17г.;
**********/25.08.17г.; **********/21.09.17г.; **********/18.10.17г.;
**********/30.11.17г.; **********/15.12.17г.; **********/18.01.18г.;
**********/12.02.18г.; **********/14.03.18г.; **********/10.04.18г.; **********/17.05.18г.;
**********/13.06.18г.; **********/30.07.18г. е на обща стойност 565,00 лв (567,37-2,37). Експертизата изчисли законна
лихва върху посочените задължения - за всяко едно месечно задължение поотделно,
считано от деня следващ датата на падежа - 30 дни след датата на издаване на
съответната фактура - съобразно чл. 33, ал. 2 от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - ВиК-Варна. Лихвите са изчислени до
11.08.2018 г. Общият размер на лихвите е 43,75 лв.
При
извършената проверка в електронната база данни на оператора, както и в Справка
за недобора на частен абонат № 1273820 експертизата не констатира отразени в
регистрите на ищеца получени плащания, отнасящи се до задълженията установени
по задача 1, с изключение на плащането от 14.09.2018 г., посочено в отговора по
въпрос 2. Вещото лице отбелязва, че по делото не се намират платежни документи,
удостоверяващи други плащания след 14.09.2018 г.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период собственик на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна, ****. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Гореизложеното
обуславя извода, че бе установено съществуването на облигационно
правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и
негово е задължението да заплаща доставеното и потребено
количество на ВиК услуги.
Спорен
е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало изискуемо
задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и потребени от него ВиК услуги.
На
първо място ищецът следваше да установи, че претендираният
обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно
отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
По
делото не се спори, че към имота е налице монтиран водомер за отчитане на
консумираните количества вода.
В конкретния случай, ответникът оспорва също и
че представените карнетни листи съдържат негов
подпис. От ищцова страна обаче, също не се твърди, че
положените в карнените подписи са положени именно от
ответника. Не е спорно по делото, че имота се обитава от наематели. Следва в
такъв случай да се приеме, че карнетните листи са
подписани от лице, което е присъствало в имота при отчитането на водомера (чл.
21, ал. 4, пр. ІІ-ро ОУ) и обвързват ответника,
доколкото от негова страна не са представени доказателства да е повдиган спор
относно отчетените количества вода. Предвид установеното служебно начисляване
на количеството потребена вода за част от отчетните
периоди, възражението за неправилното отчитане показанията на водомера поради
отсъствие на потребителя са неоснователни. По делото е приложено обратна
разписка към Уведомчително писмо от 16.05.2016г. От
обратната разписка се установява, че ответникът е бил уведомен, чрез свой
наемател за изтекла метрологична годност на средството за търговско измерване –
водомер. При констатирана
повреда на водомера и невъзможност същия да отчита потребеното
количество вода, не е налице необходимост от отчитане на показанията на същия.
Следва да се посочи, че по силата на чл.68, б.”а” от ЗЗД паричните задължения са носими, а не търсими, поради което задължение на длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не произтича от фактурата, а от сключения с конклудентни действия договор за предоставяне на ВиК услуги. На основание чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че по силата на законова делегация счетоводството на ищцовото дружество е организирано така, че фактурите съществуват в системата в електронен вид и се генерират на хартиен носител едва при заплащане на начислените суми, каквото плащане през процесния период ответникът не доказа. Задължението се счита фактурирано на деня, в който е въведено в програмния продукт „Инкасо” като номер на документ.
Неоснователен е доводът на ответника, че са допуснати
нарушения при отчитане на водомера и при констатираното неосигуряване на достъп
до тях. Начина на извършване на отчитането е договорен в чл. 21, ал.4 а
именно в присъствието на потребителя или
негов представител, като е уточнено, че при
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който не може да бъде длъжностно
лице при В и К оператора. Потребителят на ВИК услуги по смисъла на чл. 22 е
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица
на ВИК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното
отклонение и на индивидуалните водомери. Алинея втора на същата норма гласи, че
достъп до помещенията, в които са монтирани водомерите се осигурява от потребителя
за времето, посочено от ВИК оператора по
чл. 21, ал.5. Видно от разпоредбата на аления 3-та на чл. 22 при невъзможност
за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно
за двете страни време, в срок не
по-дълъг от 6 месеца, считано от
последното отчитане. Следващата последна алинея на същата норма гласи, че в
случай че потребителят не изпълни задълженията си по ал.3 се счита, че е налице
отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с
протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, разписан от него и поне
един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и ЕГН на
свидетеля, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора а след съставяне на протокола В и К
оператора изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
От приложените карнети, а именно отчитането на 18.04.2016г. и 16.05.2016г. се установява, че ответникът, или негов представител е бил уведомен, че следва да бъде извършена подмяна на СТИ.
Съдът приема за безспорно установено, че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление. Установено бе, от заключението по ССЕ, че претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си за установяване колко души реално обитават жилището и след това да извърши служебно начисляване на количество консумирани ВиК услуги. По делото са приложени карнети от извършвани отчети, в които е вписано, че по телефон е договорено да бъде начислявано служебно количество от 10 кеб.метра месечно, като при извършеното начисляване на служебно количество на 15.02.2017г. е присъствал представител на ответника, който е положил подпис в съгласие за начисляване именно на такова служебно количество вода.
Предвид
това съдът намира, че в качеството му на потребител, за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени
съобразно събраните данни и предвидените компенсаторни механизми.
По
изложените съображения съдът намира иска за доказан по основание и размер, а
именно на обща стойност от 565 лева.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 11.08.2018г., в общ размер 43,75лв./съгл. Заключението на ВЛ/, но доколкото исковата претенция е за сумата от 41,71лв. съдът приема, че иска следва да бъде уважен до този размер.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 16.08.2018г., до окончателното му изплащане.
Доколкото ответникът не наведе твърдения относно конкретни неравноправни клаузи, съсът намира, че това възражение не следва да бъде изследвано.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в размер на 75,00лв. за заплатената държавна такса, в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 75лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.С. ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя ****, сумата от 565лв. (петстотин шестдесет и пет лева), представляваща неплатен остатък от главница
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
13.07.2016г. до 10.07.2018г.
на адрес
гр.Варна, ****, с абонатен номер 1273820, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 16.08.2018.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №6245/20.08.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12434/2018г.
на ВРС, 50
състав, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.С. ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя ****, сумата от 41.71лв. (четиридесет и един лева и 71ст.), представляваща
лихва за забава върху главницата от
565лв. (петстотин шестдесет и пет лева), за периода от 12.09.2016г. до 11.08.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение №6245/20.08.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12434/2018г.
на ВРС, 50
състав, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.С. ЕГН **********
***,
ДА ЗАПЛАТИ на
„****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 625 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 75лв. в производството
по ч.гр.д.№12434/2018г. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: