№ 2098
гр. Варна, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20213100502425 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:56 часа се явиха:
след спазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК
Въззивникът „ТОПЛИНИ-ВАРНА“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 23599 от 17.11.2021 г. от
пълномощника на въззивника – адвокат С., в която заявява, че не възразява по
даване ход на делото.
Въззиваемият Н. АЛ. К. , редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3588 от 11.10.2021 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №292345/28.06.2021г. от „ТОЛИНИ
– ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
1
Варна, ул. „Ген. Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 срещу решение
№261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело № 5993/2020г. на Варненския
районен съд в частта, в която е осъден въззивника да заплати на Н. АЛ. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Топола“ № 17, ап. 12, сумата от
979,80лв., представляваща неустойка, дължима на основание раздел т. 6.1 от
Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим
имот от 22.10.2018 г. за периода 30.12.2019 г. – 02.04.2020 г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че неправилно
първоинстанционният съд е сложил знак за равенство между завършване на
строителството като фактическо действие и „въвеждане на сградата в
експлоатация“, което е документално установяване на фактическото
действие. Поддържа се твърдението, че сградата е довършена фактически към
датата посочена в договора – 30.12.2019г. Неправилно също са кредитирани
показанията на част от свидетелите, като са игнорирани тези на св. К., който е
полагал асансьорните уредби в сградата. Аргументира се, че сертификатът за
контрол на асансьора е от 19.12.2019г., като предвид технологията на
поставянето на тези уредби изисква вече довършени общи части. На
следващо място се посочва, че завършването на строителството е установено
с писмени доказателства за „закриване на строителните дейности“, които
изрично са посочения в протокол обр.15.
Изложени са възражения за начина на определяне на дължимата
неустойка. Излага, че липсват мотиви как съдът е формирал стойността на
незавършените строително монтажни работи в общ размер от 11708.36лв.,
въпреки, че е посочил, че се дължи неустойка от 16.33лв. на ден. От това
следва, че крайната сума, за която е уважен иска е невярна. Допълните се
въвежда довод, че при евентуално изчисляване на неустойката следва да се
вземе стойността само недовършените общи части на ищеца – 6.2767%, на
които той е собственик.
Изложените аргументи в посока на твърдението, че дори и дружеството
да е било в забава, тя не се дължи по негова вина.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения
иск.
2
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Н. АЛ. К., в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. №294648/20.07.2021г. от
„ТОЛИНИ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ген. Паренсов” № 28, ет. 3, ап. 23 срещу решение
№262121/29.06.2021г., с което е допуснато поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №261924/11.06.2021г., постановено по гр.дело №
5993/2020г. на Варненския районен съд, след „за периода 30.12.2019г. –
02.04.2020г.“ да се чете „в размер на 0.1% от стойността на незавършената
част от строителството в размер на 16328.35лв. за всеки ден забава в периода
30.12.2019г. до 27.02.2020г.“.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че поправяне е
извършено на записаната в мотивите на решението сума от 11708.36лв. на
16328.35лв. Отделно от това съгласно новият диспозитив са налице вече два
периода на неустойката, която е присъдена.
По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени
решението за допускане на очевидна фактическа грешка.
Адв. А.: Поддържам отговора. Оспорвам подадените жалби срещу
решенията на съда. Нямам възражения по проекто-доклада. Няма да соча
други доказателства. Представям списък на разноските по чл.80 от ГПК и
договор за правна помощ.
СЪДЪТ констатира, че не са направени доказателствени искания и с
докладваната в днешно съдебно заседание молба от въззивника чрез адвокат
С..
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите обжалваното
3
решение на Варненски районен съд. Считам, че същият правилно е възприел
и тълкувал процесния договор и клаузите за неустойка. Законосъобразно и
правилно е определил дължимото обезщетение на доверителя ми, поради
което Ви моля да го оставите в сила и да отхвърлите жалбата.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:59
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4