№ 4267
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110102437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 12078/15.01.2024 г., подадена от Г. И. Д.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН в нейна полза по отношение на Б. Н. Х., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че от 2008г. страните живеели на семейни начала в гр.
София, Вилна зона „Американски колеж“, ул. „183“ № 5. От съвместното си
съжителство имат родени четири деца. От около две години ответникът
напуснал семейното жилище и заживял в бунгало в Панчарево, вилна зона
„Градище“. За Коледа били решили, че молителката ще бъде с децата в
семейното им жилище. На 25.12.2023г. се чули с ответника, който казал, че ще
дойде у тях от Панчарево, а молителката му казала да й донесе пари за тези 10
дни, които щяла да бъде с децата. Около 10.30 часа той пристигнал. Бил
видимо ядосан. Обяснил, че не е намерил телефона на сина им в бунгалото.
Тръгнал да си тръгва, когато молителката отново поискала да й остави пари –
1000 лева. Обяснила му, че има намерение да заведе децата на кино, както и
да им купи подаръци, за храна. Ответникът й казал, че е нагла и толкова пари
няма да й даде. Извадил и й дал 200 лева, но молителката му казала, че са
малко. Той не й дал повече пари и тръгнал да излиза. Молителката обаче
1
затиснала вратата с крак, десния, и той не могъл веднага да я отвори. В
момента, в който затиснала вратата, ответникът се извъртял и нанесъл на
молителката юмручен удар с лявата си ръка, който попаднал в зъбите й. Той
направил опит да излезе отново, но молителката го хванала за фланелката, с
която бил облечен, и не го пускала. Повтаряла му постоянно да даде пари. Той
й извил пръстите на дясната ръка и така успял да се освободи от нея. Излезли
на двора. В началото ответникът дърпал молителката и я бутал да излезе от
къщата, а после я дърпал и бутал, за да влезе в къщата. Когато я бутал обратно
към къщата, й нанесъл втори юмручен удар с лявата си ръка, който също
попаднал в зъбите й. Молителката продължавала да иска парите, но той не дал
нищо повече. Освободил се от молителката и напуснал двора на къщата и
заминал да празнува Коледа в с. Горно поле, обл. Хасково. Свидетели на
всичко били четирите деца. След като ответникът си тръгнал, молителката
чувствала предните си зъби изтръпнали, усещала силна болка. Устата й се
пълнила със солена вода, горната и долната устни посинели и отекли.
Чувствала болки в главата в дясно отпред и отзад. Безименният й пръст на
дясната й ръка отекъл. Гадело й се. Състоянието й не се подобрявало и това
наложило да потърси медицинска помощ. Около 18.30 часа молителката
отишла в ИСУЛ – дежурен кабинет – спешно отделение. Докато бил
провеждан прегледа, при молителката дошъл дежурен полицай, на когото тя
разказала за случилото се. На следващия ден – 26.12.2023г., молителката се
явила в РУ и дала сведения и обяснения и била оформена преписка. На
27.12.2023г. посетила съдебна медицина и било издадено СМУ № 549/2023г.
На 06.01.2024г. ответникът отишъл под предлог, че ще работи в градината на
имота. При всяка среща между страните, ответникът само казвал „Махай се
оттук! Напускай къщата! Ако до края на януари не напуснеш и не се изнесеш,
аз ще ти изхвърля багажа.“. Тогава майката на молителката присъствала.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита и моли
същата да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Със заповед за незабавна защита от 19.01.2024 г. на ответника е
наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите са се намирали във фактическо
съжителство, от което имат родени четири деца.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
изцяло като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
От представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от д-р
Надежда Гусакова, се установява, че на 25.12.2023г. за времето от 18.47 часа
до 20.41 часа на молителката е извършен преглед, с поставена основна
диагноза: Повърхностна травма на други части от главата. Извършена е
рентгенография на череп – без данни за фрактури.
Видно от заключението на представеното съдебномедицинско
удостоверение № 549/2023г., изготвено от д-р Александър Александров, дм,
специалист по съдебна медицина /Ръководител Катедра по съдебна медицина
и деонтология при Медицински университет – София, Началник Клиника по
съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД –
София/ на 27.12.2023г., при прегледа Г. И. Д. се установяват следните
травматични увреждания: контузия на лицето с оток и обширни
кръвонасядания по кожната и лигавичната части на устните на устата от
дясната им половина, контузия на 4-ти пръст на дясна ръка с повсеместен
оток и кръвонасядане на същия и причиняване на ограничаване в обема на
движенията му, поради изразен болков синдром. Тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети,
каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат
по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Причинено е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /съгласно чл. 130, ал.
1 от НК/.
На 26.01.2024г. ответникът, действащ в лично качество и като баща и
законен представил на децата Калоян, Райна, Сирма и Косара, депозирал в
Софийски районен съд молба по реда на ЗЗДН срещу молителката.
На 29.01.2024г. срещу молителката е издадена от СРС, 117 състав
заповед за незабавна защита, с която е задължена да се въздържа от
извършване на насилие спрямо Б. Н. Х..
3
Видно от постъпилите от ДСП – Младост писмени документи, на
26.02.2024г. ответникът депозирал сигнал за децата, като след извършени
проверки е констатирано, че няма риск за живота и здравето на децата и е
направено предложение работата по сигнала да се прекрати и сигналът да се
затвори.
От показанията на св. Елена Д. Любенова се установява, че в края на
2023г. около Коледа страните не живеели заедно. Живели заедно година или
година и половина преди декември 2023г. Към 25.12.2023г. молителката с
децата живеела във вилна зона Малинова долина. На 25.12.2023г. около 11.00
часа молителката била много разстроена и плачела. Отдясно на лицето имала
подуто и разкървавено в края на устните. Молителката заедно с децата отишла
в дома на майка си. През същия ден молителката посетила кабинет в ИСУЛ.
Тя предприела лечение – покой, мехлеми. Ръката също трябвало да се държи в
покой поне месец. На другия ден по лицето на молителката се появили
синини. От вътрешната страна на лигавицата имало сцепване, имала промяна
в говора, т.е. нещо като фъфлене, тъй като било доста подуто. Това около
устната отшумяло около две седмици, а ръката месец – месец и малко.
Молителката изглеждала силно разстроена, уплашена. След Нова година
молителката се върнала в жилището, тъй като оттам имало удобен транспорт
за третото дете, а в близост се намирала детската градина на едното дете. На
06.01.2024г. ответникът бил в двора на къщата и се занимавал с някакви дърва.
Молителката отишла при него и му казала да не ги надребнява. Ответникът й
казал "Махай се, взимай си боклуците и се махай. Взимай си дървата и си ги
заври отзад“. Молителката напуснала къщата и се нанесла заедно с децата в
един от апартаментите на майка си в ж.к. Банишора, бл. 37.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Любенова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях, както в частта им
относно заявеното, че средният пръст на дясната ръка на молителката бил
подут, тъй като не са налице наведени твърдения в тази посока /твърденията в
сезиращата молба са, че безименният пръст на дясната ръка на молителката е
отекъл/.
Видно от показанията на св. Юлия И. Трендафилова, на 26.12.2023г.
4
молителката била доста тревожна. На следващия ден /27.12.2023г./ тя била
посинена по устата, в областта на устните, била подтисната, притеснявала се
как отива на работа и как ще я видят колегите. Молителката не можела да си
свива или средния, или безименния пръст на ръката, който бил подут. От там
нататък молителката изглеждала като човек, който гледа да се скрие, да наведе
глава. Ръката на молителката много дълго време не минала. Ходела на
процедури може би месец. Около месец след случая молителката се изнесла в
гр. София, ж.к. Банишора, където живее и понастоящем. Преди раздялата на
страните домът й бил в Малинова долина.
Съдът кредитира показанията на св. Трендафилова като обективни и
непротиворечиви помежду си и с останалите доказателства, като не кредитира
същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма
лични впечатления за тях.
От показанията на св. Галина Веселинова Георгиева се установява, че на
25.12.2023г.между 12.00 и 14.00 часа ответникът изглеждал много притеснен,
не искал да говори. Показал разпокъсана от горе до долу тениска. Бил одран в
областта на врата. Чудел се какво се случва с децата му. Ответникът си движел
едното рамо по различен начин.
Съдът кредитира показанията на св. Георгиева като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Никола Б.ов Х., на 25.12.2023г. при опит да
се защити, ответникът докоснал молителката по лицето. Страните не живеят
заедно от март 2023г. Ответникът живеел в малка къщичка в Панчарево.
Молителката напуснала къщата през април 2024г.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Х. като обективни и логични, като не кредитира същите в частта им относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
5
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на
25.12.2023г. и 06.01.2024г., молбата до съда е подадена на 15.01.2024 г., поради
което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „ Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са се намирали
във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени четири деца.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства и
доказателствени средства, съдът намира за безспорно установено, че на
25.12.2023г. в гр. София, вилна зона „Американски колеж“, ул. „183“ № 5,
между страните възникнал скандал по повод поискани от молителката 1000
лева от ответника, като последният предоставил на молителката по – малка от
поисканата от нея сума. Именно това бил поводът за възникналия между
страните конфликт, в рамките на който съдът намира, че и двете страни
взаимно са си нанесли удари. В сезиращата молба се твърди, че ответникът
тръгнал да излиза, молителката обаче затиснала вратата с крак и той не могъл
веднага да я отвори. В момента, в който молителката затиснала вратата,
ответникът се извъртял и й нанесъл юмручен удар с лявата си ръка, който
попаднал в зъбите й. Направил опит отново да излезе, но молителката го
хванала за фланелката, с която бил облечен, и не го пускала. Повтаряла му
постоянно да даде пари. Ответникът й извил пръстите на дясната ръка и така
успял да се освободи от молителката. Той я дърпал и бутал, като й нанесъл
6
втори юмручен удар с лявата си ръка, който също попаднал в зъбите й.
Молителката продължавала да иска парите, но ответникът не давал нищо
повече. Освободил се от нея и напуснал двора на къщата. От описаните в
молбата твърдения, както и от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и
представените медицински документи, може да се обоснове изводът, че
ответникът е нанесъл на молителката два удара в областта на устните и устата
и й извил пръстите на дясната ръка, в резултат на което на молителката са
причинени описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични
увреждания. Последните се установяват и от показанията на св. Любенова,
която лично ги е възприела. Молителката от своя страна одрала ответника в
областта на врата, разкъсала му тениската, с която бил облечен. Изложеното
се подкрепя от показанията св. Георгиева, която лично е възприела
последиците от конфликта спрямо ответника между страните. Съдът обаче
намира, че описаните действия на ответника не представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН поради следните аргументи: актът на
домашно насилие представлява действие и/или бездействие, с извършването
на което извършителят цели и поставя пострадалото лице в подчинено
положение. Изложеното не е налице в настоящия случай. При анализ на
изложените в сезиращата молба твърдения е видно, че ответникът е нанесъл
ударите и е извил пръстите на молителката именно, за да се освободи от нея,
т.е. същият не е осъществил целенасочено и виновно действията спрямо
молителката и не е извършил актове на поставяне на молителката в подчинено
положение, а единствено целта му е била да се освободи от нея. Поради това,
съдът намира, че извършените от ответника актове спрямо молителката не
могат да бъдат квалифицирани като такива на домашно насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН.Същият извод се отнася и до твърдението за извършен акт на
домашно насилие от ответника на 06.01.2024г. Съдът намира, че описаните
изрази не представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителката да е пострадала, респ. молбата за защита от домашно
насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
7
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от двете страни по делото. Предвид изхода на спора,
молителката следва да заплати на ответника разноските по делото. Същият е
доказал такива в размер на 2400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор и фактура. Молителката е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Според чл.22 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, За
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона
за домашното насилие възнаграждението е 600 лв. проведени са две открити
съдебни заседания, като делото не представлява правна и фактическа
сложност. Предвид това, съдът намира, че заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което разноските следва да
бъдат намалени на 700.00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Г. И. Д., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза, срещу Б. Н.
Х., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
8
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. Н. Х., ЕГН
********** сумата от 700.00 /седемстотин/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9