Номер 153023.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002457 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Немекс – сервиз“ ООД – в несъстоятелност,
срещу решение № 1139 от 03.08.2020г. по т.д. 2299/2019г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI – 2 с-в, с което съдът на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ е постановил да
прекратява дейността на „Немекс – сервиз“ ООД, да обявява „Немекс – сервиз“ ООД в
несъстоятелност и да спира производството по несъстоятелност на длъжника „Немекс –
сервиз“ ООД. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид
постановяването му в противоречие на закона и с оглед неговата необоснованост. Поддържа
съдът, постановявайки спиране на производството по несъстоятелност, да не е отчел
наличните активи на дружеството, както и да не е извършил задълбочен анализ на
финансово – икономическото състояние на дружеството, включително че разполага с
достатъчно имущество, за да обслужва редовно дейността си и за удовлетворяване на
кредиторите си. Излага съдът да не е отчел, че дружеството длъжник има съконтрахент,
който ще изкупи с цесия вземанията на банката и ще заплати задълженията за осигуровки на
дружеството. Поддържа и видно от вписванията по партидата на търговеца в АВп същият да
притежава недвижим имот на значителна стойност. Сочи и негови контрахенти да изразяват
желание за предоставяне на парични средства, с които да могат да се покрият началните
разноски. Излага обжалваното решение да ограничава и възможностите на длъжника да
1
представи оздравителен план. Оспорва съдебния акт като немотивиран и предвид липсата на
отразени в същия данни за действителните активи и пасиви на дружеството и
коефициентите на ликвидност. Поддържа и да не е уведомен за изтичащия срок на
10.07.2020г. за ангажиране на доказателства за внасяне на сумата за първоначални разноски.
Излага да не отговаря на истината отразеното в съдебния акт, че длъжникът не разполага с
достатъчно имущество за покриване на началните разноски на несъстоятелността, като
поддържа затрудненията на дружеството да са временни. По изложените доводи моли за
отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по жалбата, депозиралият молбата по чл. 625 ТЗ кредитор „Ти Би Ай
банк“ ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа обжалваният съдебен акт да е
правилен и постановен при точно приложение на закона и при съобразяване с установените
по делото факти. Излага жалбата на длъжника да не съдържа конкретни оплаквания,
относими към правилността на обжалвания съдебен акт, като поддържаните оспорвания
касаят други етапи на производството по несъстоятелност и не следва да бъдат обсъждани
от въззивния съд при проверка правилността на обжалваното решение. Сочи, ако длъжникът
или негови съконтрахенти са искали да заплатят указаната от съда сума, да е следвало да
сторят същото в предоставения от съда срок. Поддържа, след като не са платени
определените от съда разноски, правилно съдът да е постановил очертания от закона
съдебен акт по чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ. По изложените доводи моли обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното
приложение на императивните материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение № 1139 от 03.08.2020г. по т.д.
2299/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, с което съдът
на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ е постановил да прекратява дейността
на „Немекс – сервиз“ ООД, да обявява „Немекс – сервиз“ ООД в
несъстоятелност и да спира производството по несъстоятелност на длъжника
„Немекс – сервиз“ ООД за валидно, допустимо и правилно по следните
мотиви:
С решение № 568 от 15.04.2020г. по т.д. 2299/2019г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, съдът е обявил неплатежоспособността
на „Немекс – сервиз“ ООД с начална дата 31.12.2018г., открил е
производство по несъстоятелност на дружеството, назначил е временен
2
синдик и свикал първо събрание на кредиторите.
С депозиран на 29.06.2020г. доклад назначеният временен синдик на
„Немекс – сервиз“ ООД Х. Ж. Х. уведомява съда, че от представена му
справка от Българска народна банка се установява, че по банковите сметки на
„Немекс – сервиз“ ООД няма налични средства. Данни за имуществото на
длъжника черпи само от представени документи от кредиторите на
дружеството за наложени запори и ипотеки, като управителят на длъжника не
е представил документацията на дружеството, предвид на което и към
осребряване на имущество не може да се пристъпи. С доклада синдикът
информира съда и за натрупани и неплатени текущи задължения на
дружеството във връзка с производството, за погасяване на които не са
извършвани плащания в размер на 800 лв. – месечно възнаграждение на
синдика, и 22 лв. – такси за обявяване на списъци в ТРРЮЛНЦ. Синдикът на
база на горните си констатации е уведомил съда да няма средства за
продължаване на производството по несъстоятелност и изложил преценката
си, че необходимата сума производството да продължи през следващите осем
месеца е 10 000 лв., от които да се заплаща възнаграждение на синдика и да
се извършват действия по осребряване на имуществото на длъжника.
Предложил е на съда да даде указания към кредиторите да привнесат тази
сума като необходими начални разноски за производството по
несъстоятелност.
С определение № 3166 от 30.06.2020г. по т.д. 2299/2019г. по описа на
СГС, съдът като е съобразил доклада на синдика, че дружеството няма
парични средства и че не се оказва съдействие от управителя на дружеството
за уточняване евентуалното наличие на бързо ликвидно имущество, е приел
да са налице предпоставките на чл. 629б ТЗ и на основание последната норма
е указал на молителя по чл. 625 ТЗ и на останалите кредитори на
несъстоятелността в 10 – дневен срок от вписване на определението в книгата
по чл. 634в ТЗ да привнесат сумата 10 000 лв. за покриване на разноските по
производството. Указана е и последицата от неизпълнение указанията на
съда, а именно спиране производството по делото при условията на чл. 632,
ал. 1 ТЗ. Видно от извършеното отбелязване на гърба на съдебния акт, същият
е вписан в книгата по чл. 634в ТЗ на датата на постановяването му. Броен от
последната дата указаният на страните срок с определението по чл. 629б ТЗ
3
изтича на 10.07.2020г.
В определения от съда срок не са постъпвали молби от страните в
производството и определената сума за привнасяне не е внесена по особената
сметка на несъстоятелността.
С обжалваното решение № 1139 от 03.08.2020г. по т.д. 2299/2019г. по
описа на СГС, TO, VI – 2 с-в, съдът като е взел предвид липсата на
имущество, което да покрие разноските по несъстоятелността и невнасянето
на определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума е постановил на
основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ да прекратява дейността на „Немекс –
сервиз“ ООД, да обявява „Немекс – сервиз“ ООД в несъстоятелност и да
спира производството по несъстоятелност на длъжника „Немекс – сервиз“
ООД.
При горната безспорна фактическа обстановка по делото съдът приема
от правна страна следното:
Първият довод на жалбоподателя за неправилност на обжалваното
съдебно решение предвид наличието на достатъчно имущество в масата на
несъстоятелността на „Немекс – сервиз“ ООД е необоснован. Налице е трайна
и непротиворечива практика на съдилищата, по приложението на чл. 632 от
ТЗ и съдържанието на понятието „налично имущество“, включително по
решение № 820 от 29.12.2005г. по т.д. 535/2005г. на ВКС, I ТО, с което се
приема, че имуществото трябва не само да е налично, но и бързо да се
реализира и превърне в парични средства. Целта на производството по чл.
629 б ТЗ е именно да се осигурят началните разноски, за да може
производството по несъстоятелност да се развие и да се стигне до
осребряване на имуществото му и разпределение на получените от
последните действия суми. В този смисъл е практиката по решение №
42/08.02.2007г. по т.д. 601/2006г., I ТО на ВКС и разясненията по т. 9 от ТР
1/2018г. по т.д. 1/2017г. на ОСТК на ВКС.
Предвид гореизложеното евентуални очаквания за бъдещи постъпления
на суми от осребряване на имуществото на длъжника – притежаван имот, или
по декларирани намерения от контрахенти на длъжника, нямат смисъла на
достатъчно имущество за покриване началните разноски на
4
несъстоятелността по смисъла на чл. 632 ТЗ и правилно с определението по
чл. 629б ТЗ при даден отчет от временния синдик за липса на парични
средства по сметките на длъжника и липса по причина несъдействие на
управителните органи на длъжника на информация за налично бързоликвидно
имущество съдът е предприел действия по чл. 629б ТЗ за обезпечаване
развитието на производството по несъстоятелност.
Предвид разпоредбата на чл. 629б, ал. 2 ТЗ началните разноски се
определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и
очакваните разноски в несъстоятелността. При спазване на разписаните с
последната законова норма критерии релевантните обстоятелства при
определяне на сумата на началните разноски, които кредиторите следва да
внесат, е както сумата на очакваните разноски, включително тези по
охраняване на имуществото на длъжника, по бъдещи разходи за извършване
на осребряване на имуществото – за разгласяване на проданите, оценка на
имуществото и т.н., така и сумата на текущото възнаграждение на синдика.
Видно от изготвения в изпълнение на задължението му по чл. 658, ал. 1, т. 1
ТЗ доклад от синдика от 29.06.2020г., месечните разходи във връзка с
производството са за възнаграждение за синдик – 800 лв., и такива по
същинско осребряване на имуществото на длъжника, които не са
предварително определени от синдика. Като се вземе предвид и периодът,
необходим обичайно, за да бъде реално осребрено налично имущество от
недвижими имоти и движими вещи от около 6 до 10 месеца, то сумата
определена от първоинстанционния съд от 10 000 лв. за предплащане на
началните разноски за производството е напълно съответна на нуждите на
производството.
Изложените доводи по сезиралата съда жалба относно
платежоспособността на длъжника, евентуални намерения за плащане на
негови задължения от трети лица, за което пред въззивната инстанция и са
представени доказателства – писма за намерения, са напълно неотносими към
релевантните за хипотезата на чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ обстоятелства,
доколкото не касаят наличието на бързо ликвидно имущество в масата на
несъстоятелността на длъжника, което да е достатъчно за покриване на
началните разноски в производството, а с тях се търси преразглеждане на
разгледаните въпроси с влязлото в сила решение по чл. 630 ТЗ, с което е
5
обявена неплатежоспособността на длъжника.
Оплакванията за липса на задълбочено изследване на имуществото на
длъжника, заявени в жалбата, подадена от управителя на „Немекс – сервиз“
ООД, предвид поведението на последния да не съдейства на синдика за
установяване на имуществото на търговското дружество, се явяват
необосновани, а и недоказани при доказателствена тежест за въвелият
ползващи го твърдения длъжник. Единственото доказано имущество на
длъжника е недвижим имот, за който е представен с жалбата нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том I, рег.н. 1462, дело 29 от
22.03.2002г., което имущество не е бързоликвидно и по вече изложените
доводи на съда не отговаря на дефиницията на чл. 632, ал. 1 ТЗ за имущество,
което може да покрие началните разноски по несъстоятелността. Без
значение са и представените доказателства – писма, с които се декларира
намерение за погасяване задълженията на длъжника към „Ти Би Ай банк“
АД, доколкото последните не рефлектират на проверимите в хипотезата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ обстоятелства за наличие на имущество, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
В този смисъл е и решение №28 от 24.07.2019г. по т.д.№1795/2018г. на
ВКС, IІ т.о., с което се приема, че когато длъжникът няма парични средства
или други имуществени активи за покриване на разходите за текущо
възнаграждение на синдика, недостигът на средства и на имущество може да
бъде преодолян единствено с предплащане на необходимата сума за
покриване на разноските по несъстоятелността от заинтересованите
кредитори, съобразно чл.629б от ТЗ и чл.632, ал.5 от ТЗ, каквато е и
използваната от първоинстанционния съд процедура.
Неоснователни са и оплакванията по жалбата на длъжника, че не е
уведомен от съда за изтичането на срока по чл. 629б ТЗ, по която причина
намира неправилно да е постановено обжалваното спиране на производството
по несъстоятелност.
Предвид нормата на чл. 634в ТЗ, именована „Съобщения за актовете на
съда“, актовете на съда по несъстоятелността се вписват в отделна книга,
която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по
6
несъстоятелността. Съобразно ал. 2 на същата законова разпоредба
съобщения до заинтересованите страни се изпращат само за актовете на съда,
които подлежат на обжалване. При приложение на последната норма и
правилно съдът е разпоредил вписване на указанията му по чл. 629б ТЗ в
книгата по чл. 634в ТЗ и така е съобщил акта си на всички заинтересовани
лица, включително длъжника „Немекс – сервиз“ ООД, и неизпращането на
нарочно съобщение до същия не се отразява на законосъобразността на
обжалвания съдебен акт.
По изложените мотиви и при спазване на разпоредбата на чл. 629б ТЗ
съдът по несъстоятелността е определил срок за предплащане на началните
разноски, като указанията му и са вписани в книгата по чл. 634 в ТЗ и са
станали известни на всички заинтересовани лица. Указанията на съда не са
изпълнени, в масата няма достатъчно налично имущество, което да покрие
началните разноски, предвид на което и на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ, вр. чл.
632, ал. 1 ТЗ производството по делото правилно е спряно с обжалвания
съдебен акт.
По изложените доводи обжалваното решение като правилно ще бъде
потвърдено на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Не
е заявила искане за разноски, предвид на което и такива няма да и бъдат
присъждани с настоящото решение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1139 от 03.08.2020г. по т.д. 2299/2019г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в.
Решението подлежи на вписване. Препис от решението да се изпрати
незабавно за вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията на
основание чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Да се впише и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър при АВп. при условията на чл.
7
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8