№ 340
гр. Айтос , 26.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. № 1991/26.07.2021 подадена от Л.Ф.Т., ЕГН:
**********-чрез адвокат М.А. - ищец по Гр.Д № 552/2021г по описа на АРС .
Молбата е с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на Решение № 42
/05.07.2021 в частта относно таксите и разноските.
Съгласно изискването на чл.248,ал.2 от ГПК,съдът е изпратил препис
от същата на страните, като им е указал,че следва да вземат становище по
молбата в едноседмичен срок.
Препис от молбата на Л.Ф.Т. е връчен на ответницата на 30.07.2021г. в
срока по чл.248, ал.2 не е постъпило становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 42 /05.07.2021 година постановено по Гр.Д № 552/2021г
по описа на Районен съд – Айтос съдът допуснал развод между съпрузите и е
одобрил сключеното между тях споразумение, по силата на което те са
поделили общото си имущество.
Що се отнася да искането за допълване на решението,съдът като
съобрази доказателствата по делото и мотивите изложени в ТР №6/2012г. на
ВКС,а именно,че Допълване на съдебното решение, като способ за неговото
поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия
1
въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които
е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на
решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и
обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица,
по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че
съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в
частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези,
свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е
определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на
чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна
характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е
процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на
съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения
съдебен акт в същата част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК,
след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от
страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната
последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на
изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на
неговото допълване.
Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК в едномесечен срок от
връчване на решението или от влизането му в сила страните могат да поискат
неговото допълване, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане.
С молбата на ищците се иска изменение на решението в частта относно
държавната такса, която ищецът счита неправилно изчислена.
Съдът след като се запозна с текста на молбата, констатира че същата е
основателна и следва да бъде уважена относно държавната такса. Безспорно
2
от приложените по делото писмени доказателства е видно, че страните са
придобили по време на брака си 2/6 ид.ч. от процесния имот и съответно тези
и.ч. се поставят в дял със съдебното решение и съответно върху тях следва да
се изчисли стойността на държавната такса. Следователно като се вземе
предвид цялата стойност на имуществото, което ищеца Т. получава в дял ,
той дължи да заплати по сметка на РС-Айтос ДТ в размер на 221,06 лева.
Мотивиран от горното и основание на чл.248 ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ текста на Решение № 42 /05.07.2021 година постановено по Гр.Д
№ 552/2021г по описа на Районен съд – Айтос в следния смисъл:
ОСЪЖДА Л.Ф.Т., ЕГН ********** да заплати държавна такса в
размер на 221,06лв. / двеста двадесет и един лева и 06ст. / по сметка на
РС Айтос, съобразно поставените в дял недвижими имоти.
Определението да се счита неразделна част от Решение № 42
/05.07.2021 година постановено по Гр.Д № 552/2021г по описа на Районен съд
– Айтос.
Определението подлежи на обжалване пред ОС-Бургас в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3