№ 13538
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110162826 по описа за 2023 година
Предявени са от С. М. Т. срещу Д.У.С. (*) към МВР обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 32 ЗДСл. в размер на 113,26 лв. за 6 работни дни, явяваща се
разликата от изплатеното възнаграждение в размер на 563,00 лева и от полагащата му се
сума в размер на 676,26 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - мораторна
лихва, върху горната сума считано от 15.11.2019 г. до датата на исковата молба - 14.11.2022г.
в размер на 34,48 лева; иск с правно основание чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал.3 от ЗМВР, вр. чл.
10, ал. 2 и т.1 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за сумата от 480,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху вземането в размер на 148,26
лв. за периода от 30.10.2019 г. до 14.11.2022 г.
Ищецът основава претенциите си на обстоятелството, че със заповед №
821К627/05.08.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното му
правоотношение като началник на сектор „Планово – бюджетна дейност“ към отдел
„Административен“ в „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР,
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Решение
№13885/17.10.2019 г. заповедта е отменена и ищецът е възстановен на заеманата длъжност,
като претендираните суми се сочат за дължими от ответника, тъй като не са включени в
изплатеното му обезщетение на основание чл.121,ал.1, т.3 ЗДСл.
Ответникът Д.У.С. (*) към МВР оспорва предявените искове, като излага подробни
аргументи за неоснователността им. Заявява, че претендираните от ищеца суми са за
награждаване на служителите на МВР с индивидуална парична награда за постигнати
резултати и съществен принос в изпълнение на целите и приоритетите в дейността на МВР.
Твърди се, че наградени са служителите намиращи се в трудово правоотношение с МВР към
датата на издаване на заповедите. Наградите са индивидуални, като същите не са давани на
определена категория служители, като с оглед индивидуалния им характер искането за
изплащането им, както и на лихви върху тях е неоснователно. При условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погастилена давност, доколкото искът
предявен срещу самата Дирекция е от датата на уточняващата молба - 14.12.2023 г., тъй като
1
едва тогава претенциите му са насочени срещу тях. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От представените доказателства по делото се установява, че ищецът е заемал
длъжност по служебно правоотношение в МВР „***“ към отдел Административен“ при
дирекция „Управление па собствеността и социални дейности“ - МВР, което служебно
правоотношение е било прекратено със заповед № 8121К-627 от 05.02.2018 г. на министъра
на вътрешните работи с предизвестие, поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 05.02.2018 г. Впоследствие заповедта е отменена с влязло в сила
на 17.10.2019 г. решение на ВАС - № 13885/17.10.2019 г. по адм. д. № 2082/2019 г. на ВАС на
РБ.
На 30.10.2019 г. ищецът е подал заявление за възстановяване на заеманата от него
длъжност, като е направено и искане за заплащане на обезщетение в размер на основната
заплата за длъжността, определена към 17.10.2019 г. /датата на признаване на уволнението
за незаконно/, суми по изпълнителни листове, суми съгласно заповед № 81213-
1556/13.12.2018 г. и заповед № 81213-1575/19.12.2018 г., както и вещево доволствие, като е
посочена и банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите.
Със заповед № 8121К-13757/13.11.2019 г. на Министъра на вътрешните работи
ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди прекратяването, считано от
15.11.2019 г.
Видно от заповед № 81213-1556/13.12.2018 г., издадена на основание чл. 33, т.9 и чл.
192, ал. 3 ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-347 от 25.07.2014 г. за
условията и реда за награждаване на служителите на МВР, чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДсл, чл. 19,
т.5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл. 15в,
ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т.2 от ЗМВР, утвърдени със заповед №8121з-924/04.08.2015 г., е определено за постигнати
резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на
МВР за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г., награждаване с индивидуална парична
награда в размер на 100 лв., на служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово
правоотношение към 30.11.2018 г.
Видно от заповед № 81213-1575/19.12.2018 г., издадена на основание чл. 33, т.9 и чл.
192, ал. 3 ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-347 от 25.07.2014 г. за
условията и реда за награждаване на служителите на МВР, чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДсл, чл.19,
т.5 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл. 15в,
ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т.2 от ЗМВР, утвърдени със заповед №8121з-924/04.08.2015 г., е определено за постигнати
резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на
МВР за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г., награждаване с индивидуална парична
награда в размер на 380 лв., на служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово
правоотношение към 30.11.2018 г.
Представена е платежна бележка и справка за осигурителен стаж и доход при
пенсиониране.
Видно от заповед № 8121к-13947/20.11.2019 г., ищецът е преназначен на длъжност
началник на сектор „Инспекция за разрешение и узаконяване на строителството на
специални обекти“ към „Контролни дейности“ при Д.У.С. – МВР, считано от 25.11.2019 г., с
основна месечна заплата 1632 лева.
Представена е справка за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 104,
ал. 1 ЗДсл при незаконно прекратяване на служебното правоотношение /л.38/, Заповед №
81213-924/04.08.2015 г., с която са утвърдени вътрешни правила за заплатите на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и копие на самите вътрешни правила, ведно
с таблица с основните заплати на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Представени са и последващи заповеди, с които са изменяни вътрешните правила.
2
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че към момента на прекратяване
на служебното правоотношение на ищеца /05.08.2018 г./ основната месечна заплата за
длъжността началник на сектор „Планово - бюджетна дейност“ към отдел
„административен“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейност“ - МВР
, с длъжностно ниво по КДА 6, ръководно ниво 6А, ниво на основна месечна заплата-12,
степен на основна месечна заплата - IV-та степен, е 1971,00 лв. Посочено е, че към момента
на възстановяване на ищеца, са били действащи вътрешните правила на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, утвърдени със Заповед № 8121з-92/31.01.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и Таблица-приложение, към чл. 2, като видно от ред 24, л.
146 гръб, за длъжностно ниво по КДА 6, ръководно ниво 6А, ниво на основна месечна
заплата-12, степен на основна месечна заплата - IV-та степен /максимална/ фигурира сумата
от 2367,00 лв. Съгласно заключението на вещото лице не е определяно ново възнаграждение
на ищеца към момента на възстановяването му на старата длъжност - 15.11.2019 г.
Обезщетението по чл. 121, ал.1,т.З, вр.104, ал.1 от ЗДСл, за периода от 05.02.2018 г. до
05.08.2015 г. /6 месеца/, изчислено на база основната заплата на 1971 лв., която е получавал
ищецът към момента на прекратяване на служебното му правоотношение е в общ размер на
11826,00. Експертът е посочил, че ако се приеме, че на ищеца следва да се определи основно
месечно възнаграждение за длъжностно ниво по КДА 6, ръководно ниво 6А, ниво на
основна месечна заплата-12, степен на основна месечна заплата - IV-та максимална степен,
към 15.11.2019 г. то ще е 2367,00 лв., поради което и обезщетението по чл.121, ал.1,т.З,
вр.104, ал.1 от ЗДСл, за периода от 05.02.2018 г. до 05.08.2015 г. /6 месеца/, изчислено на
база основна заплата 2367,00 лв. би било в размер на 14 202 лв. в брутен размер и 12 782 лв.
в нетен размер. Експертът е посочил, че сумата от 11 826 лв. е начислена в платежна бележка
за м. декември 2019 г. и е изплатена на 17.12.2019 г., заедно с месечната заплата за м.12.2019
г. в нетен размер на 10 643,40 лв. Съгласно заключението изплатената сума на ищеца за 6
работни дни за периода от 15.11.2019 г. до 24.11.2019 г. на база основно месечно
възнаграждение от 1971 лв. е = 563,14 лв. /1971 : 21 р. дни х 6 р. дни = 563,14 лв./ Според
експерта, ако се вземе база основно месечно възнаграждение 2367 лв., то дължимата сума за
6 работни дни за периода от 15.11.2019 г. до 24.11.2019 г. е 676,28 лв. /2367 : 21 р. дни х 6 р.
дни = 676,28 лв./ Размерът на мораторната лихва за забава върху сумата 113,14 лв.
представляваща разлика между изплатената сума за възнаграждение 563,14 лв. и
претендираната от ищеца сума 676,28 лв. за отработени 6 р.д. за периода от 15.11.2019 г. до
24.11.2019 г. е в размер на 34,40 лв. Размерът на мораторната лихва върху сумата от 480,00
лв., считано от 30.10.2019 г. до 14.11.2022 г. е 148,30 лв.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил
възстановен на служебно правоотношение при ответника, с което да обоснове дължимост на
претендираното трудово и на гратификационното възнаграждение. В тежест на ответника е
да докаже, че е изправна страна по съществуващото между страните служебно
правоотношение, съответно да установи правоизключващите си възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици,
По иска с правно основание чл. 32 Здсл: в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на служебно правоотношение с ответника и размера на уговореното
възнаграждение по служебното правоотношение.
Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява
наличието на служебно правоотношение, което е било прекратено считано от 05.02.2018 г.
със заповед, която е отменена, както и че ищецът е възстановен на работа, считано от
15.11.2019 г. на длъжността, която е заемал преди прекратяването,
Спорен между страните е въпросът за размера на възнаграждението, дължимо за
периода от 15.11.2019 г. /датата на която ищецът е възстановен на работа/ до 25.11.2019 г.
/датата на която ищецът е преназначен на друга длъжност/.
3
От представените доказателства по делото се установява, че към момента на
прекратяване на служебното правоотношение /05.02.2018 г./, размерът на възнаграждението,
което е получавал ищецът е 1971,00 лв.
Ищецът счита, че за процесния период (15.11.2019 г. до от 25.11.2019 г.), размерът на
възнаграждението му е 2367,00 лв. (максималният такъв съгласно вътрешните правила).
Видно от представените доказателства по делото, и по-конкретно видно от Заповед
№ 8121з - 92/31.01.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, са утвърдени „Вътрешни
правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР“.
Минималната заплата за заеманата от ищеца длъжност съгласно представената таблица към
вътрешните правила /ред 24, гърба на л. 146/ е 2194,00 лева, а максималната 2367,00 лева. В
цитираната заповед, е предвидено и увеличение на индивидуалните заплати, което
увеличение е обвързано от „годишни оценки за изпълнение“, като в зависимост от оценката,
са посочени и различните размери, с които може да бъде увеличена заплатата на служителя.
Както бе посочено и по-горе, съгласно заключението на вещото лице за периода от
15.11.2019 г. до 24.11.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 563,14 лв., доколкото
същият е приел за база основно месечно възнаграждение сумата от 1971 лв. (размер на
възнаграждението към дата на прекратяване на служебното правоотношение 05.02.2018
г.), което за 6 раб. дни възлиза в посочения размер от 563,14 лв. /1971: 21 р. дни х 6 р. дни =
563,14 лв./ Видно от представените доказателства по делото, последната изготвена годишна
оценка за ищеца е от 2017 г. и обхваща периода от м.02.2017 г. до м.12.2017 г. За 2018 г.
липсва такава оценка, което е обяснимо, с оглед прекратяването на служебното
правоотношение. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото увеличението на
заплатата, респ. и глобалният размер на същата, е обвързан от годишна оценка, то като база
следва да се вземе минималната сума за длъжността към датата на възстановяването на
служебното правоотношение, което както бе посочено по-горе е в размер на 2194,00 лева.
Приемането на противното /т.е. на по-висока заплата/ и то при липса на изготвена годишна
оценка /въз основа на която евентуално би могло да се определи по-високо възнаграждение
от минимално предвиденото за длъжността/, би означавало съдът да изземе функциите на
работодателя и да определи размер на възнаграждението, което е недопустимо, доколкото
съдът няма работодателска власт. Поради развитите съображения съдът достига до извода,
че дължимото възнаграждение е в минималния посочен размер – 2194,00 лева и респ.
дължимата се на ищеца сума за периода от 15.11.2019 г. до 24.11.2019 г. е 626,86 /2194: 21 р.
дни х 6 р. дни = 626,86 лв./ Разликата между дължимото и изплатеното от ответника, възлиза
на сумата от 63,72 лв. (626,86-563,14=63,72) до който размер искът е основателен и следва
да се уважи, а за горницата над него и до пълния предявен размер от 113,26 лева подлежи на
отхвърляне.
При частична основателност на иска, съдът следва да разгледа своевременно
релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Доколкото в случая се касае за трудово възнаграждение, то приложимата такава е 3-
годишната. Искът е предявен на 14.11.2022 г., поради което и претенцията не се явява
погасена по давност. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че неоснователни
са твърденията на ответника, че като дата на предявяване на иска следва да се счита датата
на която искът е насочен срещу него (14.12.2023 г.), доколкото по същността си молбата на
ищеца от 14.12.2023 г. (с която искът е насочен срещу настоящия ответник), представлява
уточнение на иска, а не предявяване на нов иск.
По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: ищецът
претендира лихва върху посочената по-горе сума за периода от 15.11.2019 г. до 14.11.2022 г.
При неизпълнение или забава в изпълнението на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 71 ЗДсл заплатата на
държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по
ред, определен от органа по назначаването. Настоящият съдебен състав намира, че
4
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото се възнаграждение за периода от
15.11.2019 г. до 24.11.2019 г., в първия ден на месеца, следващ отработения такъв, за който е
дължимо възнаграждение или това е 01.12.2019 г. Размерът на лихвата за периода от
01.12.2019 г. до датата на предявяване на иска, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК и
с помощта на онлайн лихвен калкулатор, върху сумата от 63,72 лв., възлиза на 19,11 лева, до
който размер искът следва да се уважи, а за горницата над него до пълния предявен размер
от 34,48 лева и за периода преди 01.12.2019 г., подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 10, ал. 2 и
т.1 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г.:
Разпоредбата на чл. 179, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че извън допълнителните
възнаграждения по чл. 179, ал.1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР. По делото не е спорно, а и се установява от приложените
писмени доказателства, че със заповед № 81213-1556/13.12.2018 г. е определено за
постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в
дейността на МВР за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г., награждаване с
индивидуална парична награда в размер на 100 лв., на служителите на МВР, намиращи
се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2018 г., а със заповед № 81213-
1575/19.12.2018 г. е определено за постигнати резултати и съществен принос в изпълнението
на целите и приоритетите в дейността на МВР за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г.,
награждаване с индивидуална парична награда в размер на 380 лв., на служителите на
МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2018 г. Общият
размер на индивидуалната парична награда съгласно цитираните заповеди е 480,00 лв.
Спорното обстоятелство по делото е дължи ли се на ищеца процесната сума,
доколкото към 30.11.2018 г. същият не се е намирал в служебно правоотношение с ответника
по делото.
С отмяната на заповед № 8121К-627 от 05.02.2018 г. служебното правоотношение на
ищеца е възстановено такова каквото е съществувало между страните преди
незаконосъобразното прекратяване, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички
права и задължения, произтичащи от него преди неговото прекратяване. От цитираните
заповеди става ясно, че изплащането на гратификационните възнаграждения е обвързано от
2 предпоставки: 1) постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и
приоритетите в дейността на МВР за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. и 2) наличието
на действащо служебно или трудово правоотношение към 30.11.2018 г. Макар служебното
правоотношение на ищеца да е прекратено незаконосъобразно от ответника на 05.02.2018 г.,
то ищецът за периода от 01.01.2018 г. до 04.02.2018 г. е работил при ответника, поради което
и съдът счита, че за този период му е дължимо гратификационно възнаграждение. За
периода от 05.02.2018 г. до 30.11.2018 г. обаче ищецът действително не е работил и е налице
неяснота и несигурност досежно постигането на положителни резултати и принос в
дейността на МВР. Ето защо съдът счита, че за този период на ищеца не се дължи
гратификационно възнаграждение. При това положение общият размер на
гратификационните възнаграждения – 480,00 лв. следва да се раздели на месеците, респ. на
дните през които ищецът действително е работил при ответника. За месец 01.01.2018 г. на
ищеца следва да се изплати сумата от 43,64 лева (480 : 11 = 43,64 лв.), а за месец февруари
2018 г. за 2 р. дни – 4,36 лв. (43,64 : 20 = 2, 18 х 2 = 4,36 лв.) или общият размер, който следва
да се изплати на ищеца възлиза на сумата от 48,00 лева, до който размер искът следва да се
уважи, а за горницата над него и да пълния предявен размер от 480,00 лева подлежи на
отхвърляне.
При достигнат извод за частична основателност на иска, съдът следва да разгледа
своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност. В случая процесните възнаграждения, нямат периодичен характер, доколкото от
приложените заповеди следва изводът, че същите са платими еднократно, поради което и
съдът приема, че приложимата давност е 5-годишната. На следващо място следва да се
5
обърне внимание, че най-ранният момент, от който ищецът може да претендира процесните
възнаграждения, респ. и моментът, от който възниква задължението за ответника да ги
заплати е датата на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменена заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца - 17.10.2019 г. Доколкото искът е
предявен на 14.11.2022 г., то процесното вземане не е погасено по давност, поради което и
възражението на ответника се явява неоснователно.
По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото в случая не се установява да е уговорен срок, в който да се изплатят
възнагражденията, то следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с отправянето
на покана. Както бе посочено и по-горе ищецът е подал заявление пред ответника на
30.10.2019 г., с което е направено искане за изплащане на различни суми, сред които и тези
по двете цитирани по-горе заповеди. Ето защо в деня следващ поканата, ответникът е
изпаднал в забава, поради което и на ищеца е дължима лихва за периода от 31.10.2019 г. до
датата на предявяване на иска, размерът на която възлиза на сумата от 14,81 лв. /изчислен
от съда с помощта на онлайн лихвен калкулатор върху сумата от 48,00 лв. за периода от
31.10.2019 г. до 14.11.2022 г./ до който размер искът следва да се уважи, а за горницата над
него и до пълния предявен размер от 148,26 лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 800,00 лв., като
представя и доказателства за сторени такива, в това число и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът с
оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени о.с.з. и извършените от
процесуалния представител на ищеца действия, както и с оглед решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело С-438/2022 г., намира за основателно и следва да намали до сумата от 500,00
лв. С оглед уважената част и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 93,84 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсутлско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 150,00 лева. С оглед отхвърлената част на
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 121,85 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 103,22 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.У.С. към М.В.Р., с адрес *** I“ *, да заплати на С. М. Т., ЕГН
**********, с адрес ***“ I част, *, на основание чл. 32 ЗДСл сумата в размер на 63,72 лв. за
6 работни дни, явяваща се разлика от изплатеното възнаграждение в размер на 563,00 лева и
от полагащата му се сума в размер на 626,86 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 19,11 лв., представляваща мораторна лихва, върху горната
сума считано от 01.12.2019 г. до датата на исковата молба - 14.11.2022 г.; на основание чл.
33, т. 9 и чл. 192, ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 10, ал. 2 и т.1 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г.
сумата от 48,00 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 14.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва върху вземането в размер на 14,81 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 14.11.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 32 ЗДСл за сумата над 63,72 лв. до пълния
предявен размер от 113,26 лв., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на
иска до окончателно изплащане на вземането; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
6
сумата над 19,11 лв. до пълния предявен размер от 34,48 лв. и за периода от 15.11.2019 г. до
30.11.2019 г.; иска с правно основание чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 10, ал. 2 и
т.1 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за сумата над 48,00 лева до пълния предявен
размер от 480,00 лева, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на вземането и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
над 14,81 лева до пълния предявен размер от 148,26 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.У.С. към М.В.Р., с адрес *** I“ *, да заплати на С. М. Т., ЕГН
**********, с адрес ***“ I част, *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 93,84 лв. –
разноски в производството.
ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с адрес ***“ I част, *, да заплати на Д.У.С. към
М.В.Р., с адрес *** I“ *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 121,85 лв. - разноски в
производството.
ОСЪЖДА Д.У.С. към М.В.Р., с адрес *** I“ *, да заплати по сметка на СРС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 103,22 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7