МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15
от 02.03.2016г. по НОХД № 217/2016г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Т.Д.Т. от гр.Кърджали за престъпления по
чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, извършени на 28.02.2016г. в
гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия и моли съда да го признае за виновен. Намира за
категорично доказано, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство, за което свидетелствали полицейските служители. Последните
били очевидци на деянието и незаинтересовани, за разлика от подсъдимия и
неговия приятел-свидетеля Х.. Установило се също, че подсъдимия вече е бил
наказван за шофиране без свидетелство за управление, както и че настоящото му
деяние е извършено в едногодишен срок от това наказване. Прокурора сочи, че
били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Затова предлага
на подсъдимия да бъдат наложени наказания 1 година „лишаване от свобода“ и
„глоба“ в размер на 600 лв. за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, както и 1
година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 800 лв. за престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК, с прилагане на чл.66, ал.1 от НК по отношение на
„лишаването от свобода“. На основание чл.23 от НК за двете престъпления
следвало да му се определи едно общо наказание.
Защитникът на подсъдимия
моли съдът да го признае за невиновен в извършване на престъпленията, тъй като категорично не се
установила неговата вина. В показанията на двамата свидетели полицаи имало
противоречия относно това къде била извършена проверката на подсъдимия. Не се
установило на процесната дата и час Т. да е управлявал лек автомобил след
употреба на алкохол и без свидетелство и затова не следвало той да носи наказателна
отговорност. Алтернативно защитникът предлага, ако подсъдимия бъде признат за
виновен, съдът да приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и да му определи наказание под
най-ниския предел.
Подсъдимият в съдебно заседание не се признава за виновен по предявените обвинения. Дава обяснения, в които отрича на
инкриминираната дата да е управлява моторно превозно средство. В защитната си
реч и в дадената му последна дума моли за наказание „глоба“.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Д.Т. е роден на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***,
български гражданин, неженен, с основно образование, работи като монтажник в
„Теклас“ АД гр.Кърджали, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с положителни характеристични данни по
местоживеене.
На 28.02.2016г. срещу 29.02.2016г. полицейските служители
от сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Кърджали - свидетелите А.Р. и Р.К.,*** с патрулен
автомобил. Около 23.50 часа на 28.02.2016г. те се намирали на ул.Климент
Охридски, до ОКС, когато забелязали по ул.Богдан да се движи лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ СТ 1668 ВВ. Същият се
управлявал от подсъдимия Т.Т., който предприемал завиване към ул.Климент Охридски, но виждайки униформените полицейски
служители, загасил фаровете на колата и тръгнал на заден ход по ул.Богдан,
където спрял. Всичко това било възприето непосредствено от свидетелите Р. и К.,
които веднага тръгнали след подсъдимия. Последният слязъл от шофьорското място
и заключил автомобила, при което бил установен и спрян от полицейските
служители. Те предприели проверка на водача Т.Т.,
поискали документите му и тези на превозното средство. Подсъдимият отказал да
представи документите за проверка, като твърдял, че не бил водач на автомобила.
Впоследствие представил само личната си карта и заявил, че няма свидетелство за
управление на МПС, както и че автомобила му е спрян от движение. Свидетелите Р. и К. направили справка в
оперативната дежурна част и констатирали, че Т. е неправоспособен водач на МПС
и нямал издавано свидетелство за управление. Тъй като подсъдимия бил в нетрезво
състояние, той бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7510“ с фабричен № 0095. Уредът
отчел положителен резултат от 1,50 промила. На Т.Т. бил издаден талон за
медицинско изследване № 0436890, но той не дал кръв за химическо изследване.
Съставен му бил Акт за установяване на административно нарушение с № 293/28.02.2016г.
по чл.5, ал.3, т.1, чл.150, чл.5, ал.3, т.2 и чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Със Заповед
за задържане на лице Рег.№ 84/28.02.2016г. Т.Т. бил задържан по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ МВР-Кърджали.
Видно от
приложения заверен препис от Наказателно постановление №
15-1300-001206 от 29.09.2015г. издадено от
Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Кърджали, влязло в сила на
19.11.2015г., подсъдимият е бил установяван и наказван за това, че управлява
лек автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС - нарушаване
на чл.150 от ЗДвП.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от: обясненията
на подсъдимия, които се кредитират отчасти; показанията на свидетелите А.Р. и Р.К., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на
свидетеля Х.Х., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение с №
293/28.02.2016г.; Справка за нарушител/водач относно подсъдимия; Талон за
медицинско изследване № 0436890; Списък на СИ преминали ПП в мястото на
постоянно обзавеждане-анализатори на алкохол;
Наказателно постановление № 15-1300-001206 от 29.09.2015г.; Справка за собственост на МПС; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия; Заповед
за задържане на лице Рег.№ 84/28.02.2016г., както и останалите писмени доказателства,
приети по делото. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта им, в която твърди, че на процесната дата и място не е управлявал лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ СТ 1668 ВВ. Тези
обяснения на Т.Т.
представляват негова защитна версия, която не намира подкрепа в събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Коментираните обяснения на подсъдимия се
опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите А.Р. и Р.К., които установяват извършеното от Т. управление на МПС, както по време,
така и по място. Свидетелите Р. и К. са категорични, че именно подсъдимия на
28.02.2015г. е управлявал автомобила „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ СТ 1668 ВВ по
ул.Богдан в гр.Кърджали, както и че виждайки ги, той незабавно е загасил
фаровете на превозното средство и се е опитал да се укрие и избегне проверка. Показанията на посочените свидетели настоящата инстанция
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, логични,
последователни и взаимно допълващи се, дадени са от незаинтересовани лица и под
страх от наказателна отговорност. При обсъждане на показанията на свидетеля Х.Х., съдът им дава вяра,
но само в тези части, които кореспондират с останалата приета доказателствена
съвкупност. Не се кредитират обаче твърденията му, в които отрича
съпричастността на Т. към извършване на инкриминираното деяние. Свидетеля Х. е в приятелски отношения с подсъдимия и това обяснява опита да го оневини като твърди, че той не е
управлявал МПС на инкриминираната дата. Това изявление на Х. е и в пълно противоречие с показанията на
свидетелите Р. и К.,
установяващи по безспорен начин факта, че Т.Т.
е бил водач на автомобила. Или, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че именно
подсъдимият е автор на деянията, за които е обвинен.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Т.Т. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, тъй като на 28.02.2016г. в гр.Кърджали
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“ с
рег.№ СТ 1668 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред. Установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият Т.Т. от обективна и субективна страна е
осъществил и престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК,
като на 28.02.2016г. в гр.Кърджали, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
15-1300-001206 от 29.09.2015г., влязло в сила на 19.11.2015г., извършил такова
деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“,
модел „Корса“
с рег.№ СТ 1668 ВВ, без съответно свидетелство за
управление. Подсъдимият не е бил
правоспособен водач на МПС, тъй като не е притежавал необходимото по ЗДвП
свидетелство за управление. С Наказателно постановление №
15-1300-001206 от 29.09.2015г., влязло в сила на 19.11.2015г., Т. вече е бил наказван по административен ред за това, че
управлява МПС без да е правоспособен водач. Настоящото деяние е извършено в
едногодишния срок от наказването му с цитираното наказателно постановление. От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл, като той е
съзнавал всички елементи от престъпния състав - че е неправоспособен водач, тъй
като не притежава свидетелство за управление на МПС, както и това, че е бил
наказван по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство
и настоящото деяние е извършил в едногодишен срок от влизане в сила на предходното
наказателно постановление.
По наказанието:
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на Т.Д.Т. за престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга сигурността на
движението по пътищата; степента на обществена опасност на
дееца - ниска, предвид липсата на
предходни осъждания; подбудите за
извършване на деянието - незачитане на установените със ЗДвП
правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото
съдебното минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, с които се ползва по
местоживеене, трудовата му ангажираност; отегчаващите отговорността обстоятелства - допуснатите от дееца на инкриминираната дата няколко
нарушения на ЗДвП, наред с процесното. Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова на
подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца.
Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като Т.Т.
не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът
на наложеното му
наказание е под три години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на подсъдимия,
не е наложително той
да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради
това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3
години. На подсъдимия
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер от 100 лв., съобразно имотното му състояние, обуславящите отговорността
обстоятелства и разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Така наложените по вид и размер наказания се явяват
справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на Т.Д.Т. за престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга сигурността на
движението по пътищата; степента на обществена опасност на
дееца - ниска, предвид липсата на
предходни осъждания; подбудите за
извършване на деянието - незачитане на установените със ЗДвП
правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото
съдебното минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, с които се ползва по
местоживеене, трудовата му ангажираност; отегчаващите отговорността обстоятелства - допуснатите от дееца на инкриминираната дата няколко
нарушения на ЗДвП, наред с процесното. Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова на
подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца.
Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като Т.Т.
не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът
на наложеното му
наказание е под три години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на подсъдимия,
не е наложително той
да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради
това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3
години. На подсъдимия
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер от 250 лв., съобразно имотното му състояние, обуславящите отговорността
обстоятелства и разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Така наложените по вид и размер наказания се явяват
справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Тъй
като и двете процесни престъпления са извършени от подсъдимия Т.Т. в условията на идеална
съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на
основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за срок от
6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, към което
на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини
и наказанието „глоба” в размер на 250 лв.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: