№ 942
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120203549 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, против Наказателно постановление №744971-F746665/22.12.2023г. на
Началника отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.59а, ал.3, т.1
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.10 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2
вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за противоречие на
издаденото НП на материалния закон. В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник – юрисконсулт С., която поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т., която моли
постановлението да бъде потвърдено. Претендира присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването на самото НП - то е връчено на
търговеца на 25.01.2024г., а жалбата е депозирана директно в НАП на 08.02.2024г). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.11.2023 г. служители от НАП, сред които и св. Б. С. – главен инспектор по
приходите в НАП, извършили проверка на обект – бензиностанция „Лукойл“, находяща се
1
на Автомагистрала Тракия – 88км. Север, стопанисвана от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********. В хода на проверката служителите констатирали, че в обекта се извършва
продажба на течни горива и се използва ЕСФП. При извършване на проверка било
установено и че на 05.10.2023г. дружеството е получило доставка на гориво по АДД с УКН:
0000000008093289/05.10.2023г. (общо 2746 газ пропан бутан). На датата на доставката –
05.10.2023г. дружеството декларирало доставка чрез ЕСФП на 2746 газ пропан бутан, в
която връзка бил издаден служебен бон №0240814/05.10.2023г. и служебен бон за доставка
по нивомер №0240806/05.10.2023г.
Св. Б. С. преценил, че „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е изпълнил задълженията си
по чл.59а, ал.3, т.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ да подаде в НАП ЕДП за
потвърждаване на полученото гориво, на датата на данъчното събитие.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В случая наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за
това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл.34 ЗАНН.
БРС констатира обаче, че в случая са допуснати процесуални нарушения при
изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, обосноваващи
отмяна на обжалваното НП. Съгласно посочените разпоредби в наказателното
постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Иначе казано,
изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от фактическа страна.
Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво
точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка
на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се
посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване
съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да
оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението
не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за
установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от
тълкуването на самия закон. Така в чл.53, ал.2 ЗАНН е посочено, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се
опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на
административнонакзателна отговорност (в този смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г.
по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас).
БРС намира, че в случая е налице неяснота касателно мястото на извършване на
2
нарушението. В НП като такова е посочено единствено – гр.Бургас, като в същото време е
била извършена проверка на обект бензиностанция „Лукойл“, находяща се на
Автомагистрала Тракия – 88км. Север, стопанисвана от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, което на свой ред е със седалище в гр.София.
Нормата на чл.118, ал.10 от ЗДДС вменява в задължение на данъчно задължено
лице - доставчик/получател по доставка на горива, да подаде в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества горива,
както и за промяната в тях. Съгласно същата разпоредба данните следва да бъдат подадени
на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис. В тази връзка следва да се установи
на кое място е възникнало задължение за съответното дружество – получател да подаде
горните данни. По мнение на настоящия съдебен състав по отношение на този въпрос следва
да се възприеме един единен подход т.е. да се практикува еднакво във всички случаи. БРС
счита, че това задължение е възникнало или на мястото на извършване на доставката или на мястото,
където се намира седалището и адреса на управление на получателя, който не е изпълнил задължението
си.
В конкретния случай, видно от материалите по делото процесният обект, където са доставени
горивата е бензиностанция „Лукойл“, находяща се на Автомагистрала Тракия – 88км. Север,
което е и основание да се приеме, че именно там е извършено нарушението. В същото време, видно и от
посоченото в иницииралата производството жалба, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е със седалище и адрес на
управление в гр.София, което може на свой ред да обосноваващо извода за евентуалното му извършване
именно в този град, но в никакъв случай на трето място, каквото се явява гр.Бургас.
В заключение следва да се изтъкне също така, че мястотот на извършване на
нарушението не е може да бъде обвързана с начина по който дружеството – жалбоподател е
организирало дейността си, възприемайки практика за подаване на процесната информация
от определен свой офис респ. служител. Обратното, освен, че противоречи на смисъла на
закона, би довело и до изместване на мястото на извършване на нарушението и местната
подсъдност по определена група дела съобразно желанието на нарушителя и моментно
възложените на определени служители задължения. Още повече, че в случая мястото на
извършване на нарушението се извежда единствено от „уведомление“ от самия
жалбоподател, че по принцип подават ЕДП и ЕДД от офиса си в гр.Бургас, което съставлява
единствено едно заявление в тази връзка, без каквато и да е доказателствена стойност. В
дейността си НАП осъществява контакт с дружествата по техните седалище и адреса на
управление респ. адреси, заявени официално за комуникация с приходната администрация, а
не на произволно посочени офиси в страната.
Непосочването на мястото на извършване на нарушението не очертава пълно и ясно
предмета на доказване, като по този начин ограничава правото на защита на
санкционираното лице, респ. води до отмяна на обжлаваното постановление. В този смисъл
е и правната теория - Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”,
2009 г., стр. 155-157, както и цитираната там съдебна практика.
Следва да се посочи обаче, че съдът споделя и останалите доводи на жалбоподателя.
С разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно задължено лице
- получател по доставка на горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на получените количества горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна
в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис – т.е. изрично в
закона е закрепена датата, на която задължения субект трябва да действа и това е датата на
3
данъчното събитие. В конкретния случай това е датата на доставката на горивото -
05.10.2023г. и тази датата изрично е посочена в НП и като датата на нарушението.
Съдът обаче споделя възраженията на жалбоподателя, че в случая не е следвало да
подава ЕДД, тъй като в проверявания обект е функционирала ЕСФП. По силата на чл.118,
ал.10, т.5 ЗДДС - данни по ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет. В тази връзка актосъставителят
заяви изрично в съдебно заседание, че: „Лукойл в лицето на управителя на обекта
коректно беше въвел данните през ЕСФП“. Нещо повече, това обстоятелство е посочено
както в АУАН, така и в обжалваното НП. С оглед на изложеното за дружеството не е
възникнало задължение по чл.59а, ал.3, т.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.10 ЗДДС, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях, тъй като то
ги е отчело като получени чрез електронната си система с фискална памет. Поради това и
отговорността на жалбоподателя за извършване на това нарушение се явява неправилно
ангажирана /в тази насока Решение №4845/20.07.2021г. по АНД №4751/2021г. на
Административен съд София/. С оглед на изложеното обжалваното НП следва да се
отмени и на това оанование.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, жалбоподателят е направил искане за
присъждане на такива в последното по делото съдебно заседание, в рамките на което се
представлява от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на жалбоподателя следва да се определи
възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №744971-F746665/22.12.2023г. на Началника
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в НАП, с което на жалбоподателя - „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, за нарушение на чл.59а, ал.3, т.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.10 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5