Решение по дело №742/2021 на Окръжен съд - Пловдив

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260824

 

гр. Пловдив 18.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                           

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Председател: Пламен Чакалов

                                                                            Членове: Румяна Андреева

                                                                                                      Бранимир Василев

                   

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 742/21г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №260166/18.01.2021г. на Пловдивския районен съд І^-ви гр. с. постановено по гр. д. № 9474/2020г., с което се осъжда Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. **** да заплати на И.А.С., ЕГН ********** сумата от 877,48 лева бруто дължимо доп. възнаграждение за положен изв. труд в периода 01.07.2017 г. – 30.06.2019 г., както и сумата от 173 лева – мораторна лихва върху неплатеното доп. възнаграждение за положен изв. труд от датата на изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие – от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период, а именно от 26.08.2017г. до 03.08.2020 г.,  ведно със законната лихва върху главницата 877,48 лева, считано от 03.08.2020 г. до окончателното й плащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева.

Жалбоподателят Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието моли съда да отмени решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна И.А.С., ЕГН **********, чрез адв. П., счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от приетите по делото доказателства се установява, че И.А.С. през процесния период е заемал длъжността надзирател с местоизпълнение Затвора гр. ****, като е полагал труд на длъжността си в осем, дванадесет и двадесет и четири часови дежурства.

От показанията на свидетеля Д. И. се установява, че всяко предаване и приемане на поста за дежурство отнема по-дълго време от определеното време за самото дежурство. За 24 часовото дежурство, това удължение е 40 минути на смяна. За 12 часовото дежурство това удължаване на работното време е един час.

От неоспореното заключението на ССЕ с вещо лице М. се установява, че И. Ат. С. в периода 01.07.2017г. до 30.06.2019г. е положил 177 дежурства, като при това е положил 80 часа извънреден труд над нормативно определеното време, за приемане и предаване на дежурства (постовете) при 40 минути и 1 час удължаване на работното време за външни постове за всяко дежурство, който извънреден труд не е платен. Стойността на тези 80 часа извънреден труд е 877,48 лева, а лихвата за забава е 173 лева.

Неоснователно е възражението, че по делото не се установят нарушения на почивките за хранене, а по време на ползваните почивки не се изпълняват служебни задължения, свързани със спецификата на заемания пост. Надзирателите почиват на ротационен принцип, а регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън работното място. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих, като за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маси, столове, климатик и санитарни възли. Сочи се че времето за отдих се отчита за работно време. По силата на чл.16е т.5 и т.6 от ППЗИНЗС отработеното време на държавните служители в ГД «Изпълнение на наказанията» към МП включва в себе си и времето за отдих и хранене. Ето защо възражението на жалбоподателя, че е отчитал това време няма никаква връзка с факта, че не е отчитал времето за приемане и сдаване на постовете, което е предмет на настоящия правен спор.

По силата чл.16д от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд /дежурство/, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. По силата чл.16е т.3 от ППЗИНЗС отработеното време включва в себе си и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Видно от представените от ГД «Изпълнение на наказанията» към МП справки за продължителност на труда на външни охраняеми постове /ВОП/ полагани във външни болници и протоколи за отчитане на положен извънреден труд на държавни служители работещи в наряд от ІІ отделение, време за предаване и приемане на постовете не е отчитано изобщо. Видно от разпитания по делото свидетел обаче такова време е било нужно в размер на от 40 минути до 1 час в зависмост от вида на поста.

Ето защо исковата претенция е доказана по основание и по размер и правилно е уважена от районния съд, чието решение следва да се потвърди.

          С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия И. С. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260166/18.01.2021г. на Пловдивския районен съд І^-ви гр. с. постановено по гр. д. № 9474/2020г.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. **** да заплати на И.А.С., ЕГН **********,***, сумата 500 (петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател:                                      Членове:1.                                      2.