Решение по дело №1346/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 167
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20223120101346
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Девня, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20223120101346 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Йеттел
България“ЕАД с ЕИК *********. Ищецът твърди, че по повод на четири броя
договори сключени както следва : от дата 24.04.2019г за мобилен номер
+359********* , от дата 03.05.2019г. за мобилен номер *****, от дата
22.07.2019 г. за мобилен номер ***** от дата 25.07.2019г за мобилен номер
**** от дата 20.12.2019г. за мобилен номер **** и мобилно устройство
„Самсунг галакси“ , от дата 07.04.2020г. за мобилен номер ******** отв.И. К.
И. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Теленор
България” ЕАД.На абоната са предоставени следните услуги и устройства :
абонаментна програма тотал 22.99 ,абонаментна програма тотал 20.99 със
срок на действие 24 месеца, абонаментна програма тотал 31.99 , с уговорен
срок на действие 24 месеца, интернет 10.99 със срок на действие 24 месеца и
тотал 38.99 със срок на дейстиев 24 месеца , като с този договор абонатът е
закупил и мобилно устройство„Ксиоми редми“ на цена 69.99 при стандартна
такава 349.90 лева, до 27.10.2018 г.
Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
1
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми”. Ищецът твърди, че за отчетния период за потребление от 25.03.2020г.
до 24.07.2019г., по общо три броя фактури ответника дължи сумата 1881.02
лева представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги дължими и незаплатени лизингови вноски за
устройства и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги.
Твърди се, че отв.И. като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД се е съгласил и е приел
Общите Условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Твърди, че съгласно чл.49 от Общите Условия
ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
(чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.
Маринов. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в, да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него“. Твърди също, че индивидуалният договор влиза в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план (програма) пакет. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
2
всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Поради това, че отв. С. С. А. не
е извършил плащане на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника и е образувано ч. гр. дело №1074/2020 г. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2043.46
лева представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за два мобилни номера и стойността на
незаплатените лизингови вноски за два броя мобилни апарата.Претендира
заплащане на направените разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът , чрез особен представител излага становище за допустимост на
предявения иск, но счита същия неоснователен. Оспорва претенцията за
заплащане на дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги. Заявява, че ищцовото дружество не доказва възникване на
предпоставки за начисляване на неустойка, тъй като не доказва да са
предоставени и незаплатени от него услуги, даващи правото за начисляване
на неустойка. Твърди, че няма задължения към ищцовото дружество, които да
произлизат от използвани и незаплатени мобилни услуги. Моли съда, да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Видно от общо шест на брой договора за мобилни услуги
сключени на различни дати за периода от 24.04.2019г. до 07.04.2020г. за
мобилни номера както следва : от дата 24.04.2019г за мобилен номер **** , от
дата 03.05.2019г. за мобилен номер ****, от дата 22.07.2019 г. за мобилен
номер ****, от дата 25.07.2019г за мобилен номер ****, от дата 20.12.2019г.
за мобилен номер **** и мобилно устройство „Самсунг галакси“ , от дата
07.04.2020г. за мобилен номер ******* , ответника И. е абонат на
дружеството ищец.Освен мобилни номера , на ответника са предоставени на
лизинг и мобилни устройства- мобилни телефони Ксиоми Редми, Самсунг
галакси А10, Нокиа 2.3 и таблет Престижио .
Представени са Общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги с последно
изменение от 30.04.2016 г.
Видно от Фактура №**********/25.04.2020г., Фактура
3
№**********/25.05.2020г. и фактура № **********/25.06.2020г. е начислена
сума за плащане общо 1881.02 лева представляваща незаплатени месечни
такси по абонамент и незаплатени лизингови вноски мобилни устройства ,
както и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги.Неизпълнението на горецитираните фактури в указания срок е
ангажирало и договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск:
Представените доказателства установяват наличието на валидно
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на
задължения по издадени фактури за процесния период. Констатацията за
неположени от ответника подписи в декларация – съгласие и в приложение –
ценова листа не опорочават валидността на сключените договори, а имат за
последица неотносимост на съответните общи условия и ценова листа за
правоотношенията между страните. Претенцията е отправена след изтичане
срока на процесния договор и не се отнася за вземане, основано на клауза от
общите условия. Месечната такса за съответния тарифен план и за
съответните лицингови вноски за мобилни апарати е вписана в договора и
допълнителното споразумение, които са подписани от ответника, при което
неплатената цена за ползвани услуги и стоки е дължима. Ответната страна не
твърди наличие на извършени плащания по съответните фактури и не
представя доказателства в такава насока, при което следва да се приеме, че
задълженията по съответните фактури относно такси и вземания за
предоставени мобилни услуги и закупени на лизинг мобилни устройства на
обща стойност 835.51лв. са изискуеми и предявеният установителен иск
следва да бъде уважен.
По предявените осъдителни искове:
Доколкото всяка от претенциите за плащане на неустойка е
основана на настъпило основание за едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги и възникнала поради това предсрочна изискуемост на
неустойка съгласно общите условия (чл.75, вр. чл.19б, б.“в“, и чл.12, т.2),
които ответникът не е подписал и са неотносими между страните по
процесния договор, всяка от предявените претенции се явява неоснователна.

4
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски, от което
892.38 лв по исковото производство и 254.62 лв по заповедното производство.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. И., ЕГН ********** с
адрес- гр.Д., ж.к „Х.“ , бл.*, вх.*, ет.* , ап.* ДЪЛЖИ на “Йеттел” ЕАД гр.
София, ЕИК *********, сумата: 835.51лв. (осемстотин тридесет и пет лева и
петдесет и една стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и незаплатени
лизингови вноски за мобилни апарати за което е издадена Заповед №473 от
25.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
дело №753/2022 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** с адрес- гр.Д., ж.к „Х.“ ,
бл.*, вх.*, ет* , ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД гр. София,
ЕИК *********, сумата 1048 лв (хиляда четиридесет и осем лева),
представляваща обезщетение за сторени разноски, от които което 892.38 лв по
исковото производство и 254.62 лв по заповедното производство на
основание чл.79, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5