О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
гр. Габрово, 28.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 234 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-1492 от 18.08.2020 г., подадена от И.А.А., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 5 000.00 /пет хиляда/ лв. и законна лихва от 2 000.00 лв.
С допълнителна
Молба, адресирана до съда, ищецът е поискал предоставяне на правна помощ във
връзка с подготовката и процесуалното
представителство по настоящото дело, като моли тази помощ да му бъде
предоставена на основание чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП. Към молбата си е приложил
декларация, от която е видно, че не дължи издръжка /разведен е, децата му са
пълнолетни, единият му родител е починал, а другият е пенсионер/, няма
здравословни проблеми, не притежава движимо и недвижимо имущество, неговите
близки му изпращат вещи от първа необходимост – тоалетни принадлежности,
посочени в същата молба. Във връзка с така направеното искане съдът е изискал
служебно от З.О. „Атлант“ - Троян, където ищецът е настанен от 2018 г. за изтърпяване
наложено му наказание „лишаване от свобода“, информация за получавани от него
парични суми.
АСГ взе
предвид, че безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за
правната помощ (ЗПП) се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се
предвижда задължителна адвокатска защита и второ, по преценка на съда. По
преценка на съда безплатната правна помощ се предоставя, когато въз основа на
представените доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени,
че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
На отправеното
запитване на 27.09.2021 г., по делото е постъпило писмо от началника на затвора
гр. Ловеч, в което е отразено, че ищецът е получавал редовно суми от трудови
възнаграждения – ежемесечно по 219 или 234 лв., както и пощенски запис на
30.06.2021 г. на стойност от 1200.00 лв. От приложената към писмото справка е
видно, че за годишен период А. е получавал средно месечно суми от 237.61 лв.
/общо получена сума за периода – 3089 : 13 месеца, от септември до септември,
включително/. Гарантираният минимален доход за 2021 г. е 75.00 лв. За
получаване на социална помощ, например, правото на такава имат лица, които
живеят и се издържат сами /т.е. заплащат за храна, отопление, облекло и за
всичко друго належащо/ и имат диференциран минимален доход /ДМД/ за
лица до 65 години, живеещи сами– 73% от ГМД или в случая получаваните суми значително надхвърлят
тези минимални прагове. Следва да се вземе предвиди това, че основната издръжка
на ищеца, състояща се от отопление, място за живеене, храна и вода, е вече
покрита от бюджета и той не заплаща за тях с получаваните от него трудови
възнаграждения. В този смисъл липсва основание за предоставяне на такава правна
помощ по чл. 22, ал. 1 т. 1 – т.10 от ЗПП.
В случая за
процесното дело не се предвижда и задължителна адвокатска защита, поради което
е неприложима и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗПП.
Ищецът
разполага и със средства за наемане на адвокат, в случай, че въпреки служебния
ангажимент за съда да събира доказателства по свой почин, вкл. служебно, държи
да има такъв. Интересите на правосъдието също не налагат наличие непременно на
защитник по настоящото дело. АСГ счита, че не
са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка
на съда, тъй като интересите на правосъдието не изискват това и предоставянето
на правна помощ по настоящото административно дело не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би допринесла на лицето, кандидатстващо за правна
помощ. В настоящото производство
съдът е задължен служебно да събира доказателства в подкрепа на становищата на
страните и е направил това дори с първия си постановен по делото съдебен акт –
Определение № 846 от 15.09.2021 г., като е предприел служебно събиране на
доказателства за изясняване релевантните за настоящия правен спор факти. Съдът
приема, че безспорно ищецът в
момента изтърпява наказание „лишаване от свобода„ в затвора гр. Ловеч като разполага с достатъчно доходи на територията
на страната, във време, през
което е и на пълна държавна
издръжка и се ползва с редица права. В същото време в Република България стандартът на живот е
такъв, че пенсионери, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст от 540,47 /среден размер на ПОСВ за първото полугодие на 2021 г., информация,
получена от сайта на НСИ: https://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pensii/STATB22021.pdf/, заплащат с тази сума всички свои разходи, вкл.
отопление, жилище, храна, вода, лекарства и др., поради което се явява социално
и житейски неоправдано отпускането на бюджетни средства в случая за правна
помощ на лице, което няма такива разходи, но получава ежемесечни суми, над ДМД
за лице, живеещо само.
В този случай
не е налице и хипотезата на чл. 23, ал. 2 от същия закон.
Освен това, както
бе упоменато по-горе, въз основа на гореизложеното, водещият процеса орган
намира, че не се дължи предоставяне на правна помощ на основание чл. 24, т. 1
от ЗПП, т.к. предоставянето
на такава
не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за нея. В
конкретния случай, предявеният иск е по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, чл. 284 от ЗИНЗ. Съгласно чл.
1, ал. 2 ЗОДОВ и
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК.
Съгласно чл.
9, ал. 4 АПК административният орган
и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със
споразумение, а съгласно чл.
171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да
съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в
изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото
не сочат доказателства. Засиленото служебно начало, регламентирано в АПК
вкл. и в съдебната фаза на разглеждане на споровете е гаранция за изясняване на
делото от фактическа страна, което е предпоставката за обосноваността на
изводите на съда. В този смисъл,
напр., Определение № 7545 от 23.06.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 5831/2015 г., III о.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че в случая липсват
основания да се приеме, че лишеният от свобода ищец не разполага с
достатъчно средства да упълномощи адвокат и да поеме заплащането на неговото
възнаграждение. Не е налице друго правно основание за предоставяне на
правна помощ, поради което такава следва в случая да бъде отказана.
Воден от
горното и на посочените основания, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на И.А.А. с ЕГН: **********,***,
за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 234/202, г. по описа на Административен съд Габрово.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването, пред Върховния
административен съд.
Препис от
същото да се изпрати на ищеца в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/