Решение по дело №685/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. К. К., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 158/08.02.2024г по АНД №4942/2023г на РС - Варна, 4-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 7349828, издаден от ОДМВР – Варна, и наложената на жалбоподателя глоба в размер на 400лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като с подробно мотивирани съображения се оспорват изводите на въззивния съд за законосъобразност, обоснованост и правилност на ЕФ, и се претендира отмяна на решението и на фиша като незаконосъобразни. Касаторът твърди, че на процесната дата не е управлявал собствения си автомобил, но искането му да му бъде дадена възможност да представи доказателства в тази насока е било отхвърлено от ВРС, като по този начин е нарушено правото му на защита. Сочи, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г., постановено по т.д. №1/213 г. на ВАС. Счита, че електронният фиш е издаден при липса на предпоставките на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Сочи, че ВРС не е обсъдил противоречието между Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и Закона за движение по пътищата. С оглед изложеното моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да отмени обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Касационният ответник ОДМВР-Варна, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 14.04.2023г около 15:20ч касаторът Н. К. е управлявал собствения си л.а.“Ауди А6“ с рег. №[рег. номер], в [населено място], по [улица]в посока към [улица], до магазин „КIA”(КПП Комитово ханче), със скорост 88 км/ч при въведено ограничение на скоростта от 50км/ч. Нарушението е заснето със ситуираното до магазин „КIA”(КПП Комитово ханче) техническо средство ARH CAM S1. След приспадане на толеранс от 3 км/ч и установяване на собственика му, за това нарушение по чл.21 ал.1 и на осн. чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал. 1 т, 4 от ЗДвП, на К. е ставен процесния ЕФ серия К №7349828, с който му е наложена глоба в размер на 400лв; към фиша е представен снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане на движението.

Въззивният съд посочил въз основа на кои събрани в хода на съдебното следствие доказателства приема така описаната фактическа обстановка по делото, като обосновал релевантността им за доказаността на нарушението.

При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно ЗДвП; той формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП; мястото на извършване на нарушението е описано, точният час е посочен, както и регистрационният номер на автомобила и собственика му. Въззивният съд е отчел, че в законоустановения срок не е постъпила декларация, установяваща трето лице – автор на нарушението, а такива доказателства не са представени и на съдебното следствие пред него, поради което приел, че именно К. е управлявал лекия автомобил на посочените в ЕФ дата и място. Първостепенният съд е констатирал, че АНО правилно е определил и размера на наложената глоба. С тези съображения ВРС потвърдил ЕФ, като присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в специалния минимум по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Настоящият касационен състав преценява тези правни извод на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразени, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Анализът на правната норма сочи, че същата регламентира правилата за издаване на електронен фиш за налагане на глоба, като въвежда изискване нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. Внимателният прочит на разпоредбата сочи, че самото издаване на електронния фиш следва да се извърши в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но не и установяването на административното нарушение. Поради това противното тълкуване, застъпено от касационния жалбоподател, е несподеляемо.

В § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на понятието „електронен фиш“, съгласно която това е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. По смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

От съвкупния анализ на цитираните разпоредби и на нормата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП се установява, че законодателят е посочил, че за законосъобразното реализиране на процедурата по издаване на електронен фиш, е необходимо нарушението да бъде установено с „техническо средство“, без да конкретизира вида на същото. От изложеното се налага извод, че в ЗДвП не се съдържа изискване данните за нарушенията, въз основа на които се издава електронният фиш, да са получени само от стационарни устройства и те да работят на автоматичен режим при отсъствие на контролен орган, както неправилно се твърди в касационната жалба. Напротив, непосочването на вида на автоматизирани технически средства и системи, с които се установява извършването на административни нарушения, предпоставящи издаването на електронен фиш по ЗДвП, сочи на ясно изразена законодателна воля, че данни за такива нарушения могат да бъдат получени както от стационарни, така и от мобилни устройства, в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая следва да се съобрази извършената след издаване на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2013 г. (на което се позовава касаторът) законодателна промяна на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и доразвиването на обществените отношения, свързани с установяването на административни нарушения на правилата за движение по пътищата посредством използването на автоматизирани технически средства и системи (АТСС), с приетата, на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), в която също са посочени и двата вида АТСС – стационарни и мобилни, чрез които се установяват нарушения на правилата за движение по пътищата и се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (арг. от чл. 2 и чл. 3 от Наредбата). С приемането на посочената наредба е отстранена законовата празнота, изразяваща се в липса на регламентация на реда за установяването на нарушенията на движението по пътищата с автоматизираните технически средства и системи, която именно е била една от причините да се постанови и тълкувателното решение на ВАС, цитирано в касационната жалба.

В обобщение следва да бъде отбелязано, че от съвкупния анализ на приложимите правни норми, в редакцията им към момента на извършване на нарушението, се установява, че работният процес на автоматизираните технически средства и системи, и в частност на мобилните такива, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, поради което физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам – на достоверността на отчитанията му.

По отношение на твърдяното от касатора противоречие между чл. 11, ал. 1 от Наредбата и ЗДвП – на първо място следва да се отбележи, че в жалбата не е посочена разпоредба от ЗДвП, на която противоречи цитираната норма от Наредбата. Освен това с чл. 11, ал. 1 от Наредбата не е предвидено ограничение за издаване на електронни фишове при установяване превишаването на скоростта с мобилни АТСС, разположени временно на участък от пътя, или в служебни автомобили, работещи на място за контрол, а не в движение, в какъвто смисъл са твърденията на К..

Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че по преписката липсва протокол по чл. 10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година. На л. 4 от административнонаказателната преписка е приложен Протокол рег. № 819р-11821 от 14.04.2023 г., от същият се установява вида на използваното техническо средство, а именно ARH CAM S1. Противно на твърдяното в жалбата, в процесния електронен фиш не е посочено, че нарушението е констатирано с мобилна радарна система TFR1-M 643 – както в протокола, така и в ЕФ е посочено, че нарушението е установено с ATCC (ARH CAM S1). Неоснователно се твърди, че не се установява и мястото на извършване на нарушението – в приложения протокол е посочено точното място, а именно: [населено място], [улица]до магазин „KIA”, посока на движение към [улица]. Мястото на извършеното нарушение се установява и от приложения на л. 3 снимков материал, в който освен че е описано точното място, са посочени и GPS координатите му. Противно на изложеното в жалбата, както от протокола по чл. 10 от Наредбата, така и от изготвения снимков материал се установява датата на нарушението, а именно тази, посочена в ЕФ – 14.04.2023 година. С оглед на изложеното касационната инстанция не споделя възраженията на касатора, че е нарушено изискването на чл. 10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година.

Касационният съд преценява твърденията на касатора за допуснато от ВРС съществено нарушение на процесуалните правила – непредоставяне на възможност на К. да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че не е управлявал автомобила си на процесната дата, за неоснователни и недоказани. При разглеждане на делото пред въззивния съд касаторът е депозирал три идентични молби за отлагане на делото за друга дата и час /л. 11, л. 22 и л. 29 от АНД № 20233110204942/2023 г./, като с нито една от тях не е направил искане до съда за събиране на нови доказателства, нито такова за предоставяне на срок за представяне на доказателства. Въпреки указанията, дадени от председателя на 4-ти състав на ВРС с разпореждане [номер]/05.12.2023 г. /л. 15 от въззивното дело/ и с протоколно определение от о.с.з, проведено на 10.01.2023 г. /л. 25 от въззивното дело/, Н. К. не е предоставил график на съдебните си заседание за следващите три месеца, с оглед насрочване на делото за дата, на която не е служебно ангажиран. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не е нарушено правото на защита на касационният жалбоподател, напротив – многократно му е предоставена възможност да участва в откритите съдебни заседания, съответно да прави доказателствени искания или да представя нови доказателства, от която той не се е възползвал. Принципно твърдението му, че на процесната датата не той, а друго лице е управлявало собствения му лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер], е подлежало на доказване в 14-дневен срок пред контролните органи с писмена декларация, съдържаща данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП; представянето на такова доказателство едва в хода на съдебното следствие пред въззивния съд е изключение, а не правило, но К. не се е възползвал от така предоставената му от предходния съдебен състав възможност.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват основания за претендираната отмяна на ЕФ. В идентичен смисъл се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с релевираните касационни пороци, а други такива – съставляващи основания за ревизия или отмяна на решението, не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 158/08.02.2024г по АНД № 4942/2023г на ВРС, 4-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №7349828 на ОДМВР – Варна и наложената на Н. К. К., [ЕГН], от [населено място], глоба в размер на 400лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.