Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2310
гр. Русе, 16.12.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав в публично
заседание 16-ти ноември през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ш.С.,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6834
по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД-София е предявил иск за
установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен
договор за паричен заем.
Искът е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че с ответницата са сключили
посочения договор за потребителски кредит, по силата на който ответницата има
задължение към тях за заплащане на месечни погасителни вноски, че тя е
преустановила плащанията по договора на 10.02.2010 г., че
остатъкът е станал предсрочно изискуем на основание изрична разпоредба от
договора – поради неплащане на две вноски, че размерът му е общо 679,81 лв. – главница,
че по силата на изрична уговорка от договора – чл.5, изр.2, дължи и надбавка в
размер на 62,77 лв., а тъй като е в забава дължи и лихва в размер на 86,92 лв.
Претендирали тези суми по реда на заповедното производство по г.д.№ 5287/11 г.
на РРС, но ответницата в срок направила възражение,
поради което претендират за установяване на дължимостта им по исков ред. Претендира и за присъждане на разноските по настоящото дело.
Ответницата Г.Х.Ю. не е
подала отговор. Явява се в насроченото
съдебно заседание и признала изложените в исковата молба обстоятелства. Изявила
е желание за сключване на спогодба, но такава не е постигната.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното :
От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 12.09.2008 г. страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит № PLUS-02161619,
по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сума
в размер на 2 000 лв., която
тя се задължила да погасява на месечни
погасителни вноски –
22
месечни вноски, от които 21 по 123,75 лв. и
последна вноска от 123,83 лв. Съгласно чл. 5 от договора
при просрочие на две или повече месечни вноски настъпва предсрочна изискуемост
на кредита като е предвидено, че кредитодателят има право да иска сбора от
неизплатените месечни вноски, ведно с обезщетение /лихва/ за забава и
разноските по събиране на вземането. Не се спори, че на 10.02.2010 г. ответницата
е преустановила плащанията по кредита като е била изплатила само 16 месечни
вноски. След това няма последващи плащания. Поради това и на осн. чл.5 от
договора кредитът е станал предсрочно изискуем и ответницата дължи
неизплатената главница, която след платени 16 погасителни вноски е в размер на
679,81 лв. В тази част искът е основателен и следва да се уважи. По отношение на останалата част от
претенцията на ищеца съдът съобрази следното:
Предсрочната изискуемост на кредита се отнася само за непогасената част
от главницата, а не за оставащите вноски, които включват и лихви и разноски на
кредитодателя. Това е така, защото възнаградителната лихва (включена в погасителните вноски) представлява възнаграждение /цена/, което се дължи за ползването на
парична сума за определено време. Срещу това, че заемодателят се лишава
временно от парите си, той получава еквивалентно блага – лихва. Това задължение
за заплащане на възнаградителната лихва възниква за периода на кредита и същата
се дължи ведно с главницата. При предсрочната изискуемост на кредита обаче,
кредиторът изисква от длъжника изплащане на станалата предсрочно изискуема сума
по кредита, поради което няма основание да претендира възнаградителната лихва
върху станалата предсрочно изискуема сума за периода от предсрочната
изискуемост до крайният срок, за който е бил договорен кредита. Поради това
съдът счита, че към момента на завеждане на заповедното производство по
приложеното ч.г.д. №5287/11 г. на РРС – 10.06.2011 г., ищецът има право на
сумата в размер на 679,81 лв. – остатък от наизплатената главница по кредита,
както и на законна лихва за забава от
датата на предсрочната изискуемост до 10.06.2011 г. – 86,92
лв. С оглед на това общият размер на задължението
на ответника е 766,73 лв. До този размер искът е доказан и следва да се уважи,
а за горницата до 829,50 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Предвид
частичното уважаването на иска ответницата дължи на ищеца разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД-София, ЕИК *********
задължението на Г.Х.Ю., ЕГН:********** за сумата от 766,73 лв.- неизпълнено
задължение по договор за кредит № PLUS-02161619
от 12.09.2008 г. с включена законна лихва
за забава при предсрочна изискуемост и ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване на дължимост на неплатена главница, договорна лихва за
целия период на кредита и законна лихва за забава при предсрочна изискуемост за
горницата над 766,73 лв. до 829,50 лв.
ОСЪЖДА Г.Х.Ю.,
ЕГН:********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД-София, ЕИК *********
сумата
в размер на 115,54 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: /п/