Решение по дело №47/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 май 2021 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20217200700047
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 80

гр. Русе, 07.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора         ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия   ВЪРБАНОВА КАН дело 47 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Р.Г.В. против Решение № 260278/17.12.2020 г. по АНД № 1346/2020 г. по описа на РРС, с която е потвърдено НП № НП-ПБЗН-РС1-9/23.07.2020 г. на Началник на Първа РСПБЗН Русе за наложено на касатора две административни наказания «глоба», всяко в размер на 300 лв., за извършени нарушения на чл.75, ал.2 и чл.82, т.6 вр. чл.66 от Наредба №8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите от 01.10.2014г. Навеждат се касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Касаторът претендира отмяна на решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Касационният ответник счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита решението на РРС   за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 06.07.2020г., около 9.00 часа, като ръководител на огневи работи на покривна конструкция на зала „Опера“ на „Държавна опера Русе“ 1. не е извършил проверка за изпълнение на мероприятията за осигуряване на пожарна безопасност и 2.не е осигурил необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари. Тези нарушения са квалифицирани като такива по чл.75, ал.2 и чл.82, т.6 вр. чл.66 от Наредба №8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите от 01.10.2014г. Съдът, като съобразил доказателствения материал, е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като приел, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Приел е, че текстовото описание на първото нарушение се отнася към нарушението по чл.73, а не както е посочено в НП  - чл.75, ал.2 от Наредба №8121з-647, но е направил извод, че неточно посочената приложима правна норма не води до незаконосъобразност на НП, включително и до ограничаване на правото на защита на В., доколкото е дадено подробно словесно описание на извършеното от него противоправно деяние.

Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на въззивната инстанция и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивното решение.

По наведените касационни оплаквания. Твърди се, че въззивното решение е постановено при неправилна оценка на събраните по делото доказателства; навеждат се доводи, че извършената от въззивния съд „преквалификация“ на първото нарушение е довела да нарушаване на правото на защита; излагат се твърдения, че липсва елемент в описанието на второто нарушение, тъй като не е посочено проверявания обект какъв подклас на функционална пожарна безопасност е. Възраженията са неоснователни. От всички събрани доказателства, както гласни, така и писмени, конкретно Акт за извършване на огневи работи се установява, че проверка за пожарна безопасност преди започване на огневите работи не е извършена. Липсва отбелязване в т.9 от акта на лицето, което е извършило такава проверка, като това задължение, съгл. чл.73 от Наредба №8121з-647 е на ръководителя на огневите работи, т.е. на жалбоподателя.  Така отсъствието на посочения реквизит води на извод, че предварителна проверка не е извършвана. На следващо място, с даденото в АУАН и НП словесно описание на извършеното нарушение, жалбоподателят е подробно информиран в извършването на какво деяние е обвинен. Защитата е срещу фактите, т.е. срещу тези твърдените от АНО  конкретни действия/бездействия, извършени от соченото за нарушител лице, а не срещу правната им квалификация. Аргумент в тази насока е и правната възможност на съда, при безспорно установени факти, да преквалифицира деянието.  С оглед на това, правилно въззивният съд е приел, че безспорно установеното бездействие на жалбоподателя се подвежда под нормата на чл.73 от Наредба №8121з-647, а доколкото в АУАН и НП е подробно описано в какво се изразява противоправното му поведение и В. е можел да организира защитата си /както и е сторил/, то и правото му на защита не е накърнено. По отношение на третото възражение съдът намира, че също е неоснователно. Разпоредбата на чл.82, т.6 от Наредба №8121з-647 не допуска извършване на огневи работи, когато не са осигурени изискващите се пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари съгласно чл. 66 от същия акт. Цитираната норма постановява, че постоянните и временните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства, съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, които средства, съгл. т.I 35 от приложението са прахов пожарогасител 12 кг. 1 АВС и противопожарно одеяло с размери, не по-малки от 1,5м на 1,5м. Тези изисквания са за временните места за извършване на огневи работи, каквото, видно от Акт за извършване на огневи работи на временни места, е и процесното. В този смисъл описанието на второто нарушение е дадено с всички елементи от състава му, а твърдения от жалбоподателя порок не е налице.

В обобщение следва да се посочи, че събраните по делото доказателства сочат безспорно, че в процесния случай законосъобразно е ангажирана административно – наказателната отговорност на наказаното лице, поради което правилно издаденото наказателно постановление е потвърдено от районния съд. Това налага съдебното решение на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

                       

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260278/17.12.2020 г. по АНД № 1346/2020 г. по описа на РРС, с която е потвърдено НП № НП-ПБЗН-РС1-9/23.07.2020 г. на Началник на Първа РСПБЗН Русе

Решението не подлежи на обжалване.

                                 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                                                         

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.