Решение по дело №2108/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.107, ал.3, във вр. с чл.144 от ДОПК.

Образувано е по жалба на И.Х.Я., ЕГН: **********,***, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-438-1/27.01.2022г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-008/28.06.2022г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на Я. са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ в общ размер на 222,25 лева и такси за битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 127.73 лева за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. за недвижим имот /земя и сграда/: земя с идентификатор ****; търговски обект – магазин с идентификатор ****.1.1, находящ се в гр. Варна, Район „Одесос“, ул.“Княз Черказки“ № 13 и ПИ /земя/ с идентификатор ****, находящ се в гр.Варна, Район „Аспарухово“, местност „Герген чешме“ № 9, с площ 3375.00 кв.м. за притежаваната 1/4 идеална част от имота.

Жалбоподателката чрез пълномощника си адвокат П. счита, че след като ПИ **** представлява земеделска земя, за него не се дължи както данък върху недвижимите имоти, така и такса за битови отпадъци. Твърди, че и към настоящия момент по действащата кадастрална карта имотът не попада в строителните граници на гр. Варна, а предназначението му продължава да бъде земеделска земя. Освен това сочи, че имотът не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране, поради което не се дължи и такса за битови отпадъци.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В представен писмен отговор заявява, че жалбата е неоснователна. Процесният имот „земеделска земя“, „нива“ представлява имот, който съгласно общия устройствен план на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, а именно: имот с идентификатор № **** попада в територия определена като устройствена зона „друга“ В същия смисъл е и служебната страница на приложената към преписката декларация по чл.14 от ЗМДТ с рег. №**********/07.12.2023г., попълнена от компетентната администрация на Район „Аспарухово“ – Община Варна. Съгласно служебно получена информация /служебна страница от декларацията/, недвижимият имот, находящ се в гр.Варна, Район „Аспарухово“, местност „Герген чешме“, с кадастрален идентификатор № ****, попада в строителни граници, със следните характеристики на имота: строителна зона-5, вид земя – земеделска и устройствена зона – друга, съгласно Общия устройствен план на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ. Счита, че след като имотът попада в строителни граници, то е неприложима разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, която би била относима за имоти, които са извън строителните граници и представляват земеделска земя или гора, какъвто процесния имот не е. Според ответника, отсъствието на ПУП, при наличието на ОУП, който обхваща и процесния имот, не обуславя извод, че имота е извън строителните граници и представлява нива. Направено е искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд гр. Варна, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за доброволна делба с № 145, рег. № 3506 от 28.05.2013г. жалбоподателката е получила в дял в съсобственост с Янчо Христов Янев, Костадинка Х. Кралимаркова и Еленка Х. Гичева при равни квоти новообразуван поземлен имот в землището на Галата гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, местност „Герген чешме“, нива с проектен идентификатор ****, с проектна площ 3375 кв.м. От наследничката на Янчо Христов Янев – Вилислава Янчева Ангелова е депозирана декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която е отразено, че всеки един от собствениците притежава  идеална част. Посочено е и че декларираният имот е земя.

Съгласно представената скица № 15-1143431-21.10.2021г. имот с идентификатор **** е с трайно предназначение на територията: земя, начин на трайно ползване: нива, категория 5.

С искане за предоставяне на информация на осн. чл.18, ал.2 от ЗМДТ, във вр. с чл.12, ал.1, т.11 от ДОПК, рег. № МД-Т21013606ВН от 08.12.2021г., Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е изискала от Район „Аспарухово“ предоставянето на информация удостоверяваща дали ПИ **** е включен в строителните граници, съгласно Общия устройствен план на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ. Изискана е информация и дали ПИ попада в границите на районите с организирано сметоизвозване за периода 2016 – 2021г. Постъпил е отговор с писмо рег. № МД-Т21013606ВН_002AC/17.12.2021г. на Район „Аспарухово“, съгласно който имота е включен в строителните граници на гр. Варна и попада в устройствена зона Жкн1 – жилищна устройствена зона с комплексно застрояване за висококатегорийно обитаване в новоурбанизирани територии /за разширение на населените места/. Според писмото, имота не попада в границите на районите с организирано сметоизвозване за периода 2016-2021г.. Към писмото е приложено заверена страница от декларация по чл.14 от ЗМДТ.

На 27.01.2022г. от главен инспектор в отдел „КРД“ при Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ е издаден процесния АУЗ № МД-АУ-438-1/27.01.2022г., с който на И.Х.Я., ЕГН: **********,*** са установени публични задължения за ДНИ в общ размер на 222,25 лева и ТБО в общ размер на 127,73 лева за притежаваните от нея за недвижим имот /земя и сграда/: земя с идентификатор ****; търговски обект – магазин с идентификатор ****.1.1, находящ се в гр. Варна, Район „Одесос“, ул.“Княз Черказки“ № 13 и ПИ /земя/ с идентификатор ****, находящ се в гр.Варна, Район „Аспарухово“, местност „Герген чешме“ № 9, с площ 3375.00 кв.м. за притежаваната  идеална част от имота.

Акта е връчен на Я. на 09.05.2022г. С жалба рег. № МД-Т22005737ВН/19.05.2022г. АУЗ е обжалван пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. С Решение № МД-РШ-008/28.06.2022г. директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е потвърдил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-438-1/27.01.2022г.

По делото е допусната комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. От приетата по делото експертиза се установява следното: Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1492/07.06.2013г. на Началника на СГКК – Варна, поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, местност „Герген чешме“, вид собственост – частна, е вид територия – земеделска, категория 5, начин на трайно ползване – нива, площ 3375 кв.м., стар номер част от 042005. В приложеното към корицата на делото Удостоверение за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия с изх. № 25-341467-22.11.2021г. на АГКК е записано: „Трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива“. Съгласно текста на чл.5/1/ от Правила и нормативи за прилагане на Общия устройствен план на Община Варна: „Урбанизираните територии обхващат съществуващите селищни територии на гр. Варна и на селата Звездица, Казашко, Каменар, Константиново и Тополи, териториите на селищните образувания с местно и национално значение, определени с актовете за създаването им, както и териториите за разширение на населените места, за създаване на нови или разширяване на границите на селищните образувания /курорти и курортни комплекси, ваканционни селища/. Съществуващата и новата граница на урбанизираната територия са определени в графичната част на общия устройствен план на Община Варна. /2/ Извън урбанизираните територии са земеделски, горски, нарушени и защитени територии, пътища, водни течения, междуселищни инфраструктурни проводи, специални терени и терени с друго предназначение, които обхващат цялата останала територия на Община Варна.“ Видно от писмо с изх. № МД-Т21013606ВН_002АС/17.12.2021г. на Район „Аспарухово“, ПИ с идентификатор **** съгласно ОУП на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ е включен в строителните граници на гр. Варна и попада в устройствена зона Жкн1 – жилищна устройствена зона с комплексно застрояване за висококатегорийно обитаване в новоурбанизирани територии /за разширение на населените места/. Предвидените за разширение на населените места територии в прогнозата за социално-икономическо и пространствено развитие съгласно ОУП, са извън съществуващите строителни граници и не се превръщат автоматично с влизането му в сила в урбанизирани. В конкретния случай за процесния имот след процедиране на ПУП и промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, завършваща с решение на комисията в Областна дирекция „Земеделие“ или комисията за земеделските земи създадена към Министерство на земеделието, и заплащане на определените такси, територията от земеделска ще се превърне в урбанизирана. В заключение вещото лице посочва, че към настоящия момент ПИ **** представлява земеделска земя и не е включена в урбанизираната територия на гр. Варна. Въз основа на извършените изчисления, съобразно начина на трайно ползване на земята – нива и категория 5, експертизата е определила данъчна оценка на имота – 363,82 лева.

Заключението е оспорено от ответника с доводи, че същото не отговаря на повелителните норми на закона, както и че експертизата в счетоводната част е производна на заключението на техническата. Съдът с оглед зададените към експертизата въпроси кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в установения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок и след провеждане на задължителното административно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2, във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, съдът счита, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен органи, в предвидената от закона форма и е мотивиран.

Спорът в настоящото производство е формиран по въпроса дали ПИ **** е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателя данъчнозадължено лице ли е за същия по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ, респ. приложимо ли е за имота изключението по чл.10, ал.3 от ЗМДТ?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са посочени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията за периода 2017 г. и 2018 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. След изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г., към облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия терен. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ според основното им предназначение териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат е регламентирано в чл.8 от ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите по чл.7, ал.1 от ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл.8 от ЗУТ.

С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: Първа група: поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания. Границите на териториите на населените места и селищните образувания се определят съгласно чл.106, т.1 от ЗУТ с общия устройствен план. Съгласно чл. 106 и следващи от ЗУТ общия устройствен план определя общата структура на разработваната територия предмет на плана. Предмет на ОУП може да е населено място, заедно с неговото землища, но може да не съвпада със землището на града. Строителните граници на населеното място се определят с устройствен план, в случая с ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г.

Втора група: поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ. Т.е. съобразно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, едната група са имоти попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания, а другата извън тези граници. Допълнителните изисквания за установено предназначение с устройствен план по чл. 8, т.1 от ЗУТ и осъществена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, се отнася само за втората категория имоти, но не и по отношение на първата. Настоящия съдебен състав, счита, че имота на жалбоподателите не попада в хипотезата на чл. 10, ал.3 от ЗМДТ. Както беше посочено, ПИ на жалбоподателката е включен в строителните граници на гр. Варна и попада в устройствена зона Жкн1-жилищно-устройствена зона с комплексно застрояване за висококатегорийно обитаване в новоурбанизирани територии/ за разширение на населените места, поради което разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ е неприложима. Съдът не кредитира заключението на в.л., че след процедиране на ПУП и предназначение на земеделските земи за неземеделски нужди, територията от земеделска ще се превърне в урбанизирана. Обстоятелството, че за имота няма ПУП не обуславя извод, че имота е извън урбанизирана територия. Имота попада в строителните граници на гр. Варна, поради което и подлежи на облагане с ДНИ. С оглед доказателствата приобщени по делото, ДНИ е правилно определен.

Относно установените задълженията за ТБО, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ - за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба на ОбС - Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Установено по делото е, че ПИ с идентификатор **** по КККР на Район „Аспарухово“ не попада в границите на районите с организирано сметоизвозване за периода 2016г. – 2021г., определени съгласно заповеди №№ 3864/18.10.2016г., 3660/30.10.2017г.; 3989/29.10.2018г.; 4500/24.10.2019г.; 3689/15.10.2020г. и 3446/15.10.2021г. на Кмета на Община Варна. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба на ОбС - Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна за имоти намиращи се извън тези граници, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед изложеното, съдът намира, че правилно органът по приходите е определил дължимата ТБО.

Оспореният АУЗ е постановен от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Същият е издаден в отсъствие на отменителни основания, поради което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Варна сумата в размер на 400.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати и сумата в размер на 405,60 лева за окончателно възнаграждение на вещите лица, съгласно определение на съда, постановено в отрито съдебно заседание, проведено на 01.03.2023г.

Съгласно чл. 160, ал.7 от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава е окончателно.

Водим от горното, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Я., ЕГН: **********,***, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-438-1/27.01.2022г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-008/28.06.2022г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на Я. са установени задължения за данък недвижим имот /ДНИ/ в общ размер на 222,25 лева и такси за битови отпадъци /ТБО/ за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. за недвижим имот /земя и сграда/: земя с идентификатор ****; търговски обект – магазин с идентификатор ****.1.1, находящ се в гр. Варна, Район „Одесос“, ул.“Княз Черказки“ № 13 и ПИ /земя/ с идентификатор ****, находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, местност „Герген чешме“ № 9, с площ 3375.00 кв.м. за притежаваната  идеална част от имота.

ОСЪЖДА И.Х.Я., ЕГН: **********,***, да заплати на Община Варна сумата в размер на 400.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.Х.Я., ЕГН: **********,***, да заплати на Административен съд гр. Варна сумата в размер на 405,60 лева, за възнаграждение на вещите лица.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: