РЕШЕНИЕ
№ 1919
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Наталия П. Н.а
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. С.
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501243 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от Ч. М.
АТ., ЕГН: ********** и Н. М. АТ., ЕГН: **********, действащи чрез адв. Д.Д., против
Решение № 261018/22.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10908/2019 г. по описа на РС-
Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от Ч. М. АТ. и Н. М. АТ. срещу СТ. СВ. Д. и АЛ.
СВ. Д., иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на реална част с площ от 780 кв. м. от имот, представляващ ПИ с
идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1279 кв. м., находящ се
в ***, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: *** и при граници на реалната
част: ПИ с идентификатори № №: 1*** и останалата част от ***, основан на твърдения за
придобИ.е на собствеността въз основа на наследяване от родителите им М. К. А., поч. на
*** г. и Н. Ч. А.а, поч. на *** г., а те с договор за замяна по НА № 61, т. VII, д. № 2861/1979
г., а в евентуалност въз основа на давностно владение осъществявано в периода 1972 г. до м.
март 2019 г., вкл. с присъединяване владението на праводателите им и осъждане на
ответниците да предадат владението върху спорната реална част от имота, на основание чл.
108 ЗС.
Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и е необосновано. Сочат, че съдът не е указал на страните кои факти и
обстоятелства подлежат на доказване по делото, като в доклада си съвсем формално е
1
разпределил доказателствената тежест. Независимо от това, част от мотивите на
постановеното решение били базирани именно на неустановеност на факти, за които факти,
обаче, съдът не е дал указания, че следва да бъдат доказани. Намират за неправилен извода
на съда, че за имота, придобит от тях по наследяване и замяна с Нотариален акт № 61/1979
г. не е категорично доказано да е идентичен с процесната част от ПИ с идентификатор №
***. Сочат, че от допуснатите по делото две СТЕ, се е установило по категоричен начин, че
имотът, придобит чрез замяна от родителите на ищците с нотариален акт № 61/1979 г.
съвпада с имота по НА № 138/1972 г., с който праводателят им И. Ш. е придобил
собствеността върху имота от Д. Х. и същият представлява ПИ № 1725 по КП от 1979 г. и
по КП- 1996 г. - част от който е процесната реална част от ПИ № 4805. Сочат, че съдът е
игнорирал напълно категоричните изводи по двете експертизи, и е тълкувал превратно един
недотам ясно записан отговор на в.л. В. и е игнориран многократно и категорично заявените
от него и от всички останали вещи лица изводи по посочения въпрос за идентичността на
имотите. Намират, че са напълно нелогични изводите на съда относно неустановеност на
местонахождението на имота по НА 4/1972 г. В тази връзка сочат, че съгласно заключенията
на вещите лица, северната граница на имота по НА 4/1972 г. е имот на Д. К. К., вписан в
същия нотариален акт. Според СТЕ и тройната СТЕ това е имот ПИ № 1723, вписан в
разписния лист на Н. К. К. (1991г. - ПИ № 2168 - вписан в разписния лист на Н. Кр. К. и ПИ
№ 2169 - вписан на П. Н. К.). Считат, че този извод на вещите лица по двете СТЕ е правилен
не само поради съвпадението на фамИ.та на собствениците - съседи от север, при това рядко
срещана фамИ., но и предвид вписването на същия този Д. К. като съсед в официален
документ - НА № 489/20.02.1986 г. (за ПИ № 1727 - част от имота по НА 4/1972 г., с който Д.
Х. К. продава на А. и Г. А.). Тъй като съдът е изложил съмнения относно северната граница
на имота по НА 4/1972 г. - границата с К.и - дали Д. К. и П. К. К. имат роднинска връзка, но
не е дал указания на ищците, че следва да инициират събиране на доказателства в тази
насока, считат, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
неправилен краен извод на съда. Молят решението да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от СТ. СВ. Д. и АЛ. СВ. Д., чрез адв.
М.Д.. Въззиваемите намират обжалваното решение за правилно, законосъобразно и
обосновано, като счита, че при постановяването му не са допуснати сочените от
въззивниците процесуални нарушения. Сочат, че в тежест на ищците по иска по чл. 108 ЗС е
било да установят, че са собственици на имота и че фактическата власт над него се
упражнява от ответниците, като при наличие на спор относно идентичност между
недвижимия имот, предмет на иска, и този, който се владее от ответниците, ищецът следва
да установи тази идентичност. Твърдят, че с оглед твърденията на всяка от страните по
делото, съдът е указал на ищците, че следва да докажат, че са собственици на спорната
реална част въз основа на наследяване от родителите им М. К. А., поч. на ***г., а те с
договор за замяна по НА № 61, т. VII, д. № 2861/1979 г., а в евентуалност въз основа на
давностно владение, осъществявано явно и необезпокоявано с намерение за своене в
периода 1972 г. до м. март 2019 г., както и че спорната реална част се държи от ответника;
идентичност на процесната реална част с имотите по НА № 61/1979 г., НА № 138/1972 г. и
НА № 4/1972 г. Предвид това считат, че с доклада по делото, съдът е дал указания на
ищците, че следва да установят наличието на идентичност на претендираната от тях идеална
част от имота, поради което и не е налице непълнота и неточност на доклада и дадените с
него указания. Сочат, че съдът е достигнал до правилния извод за неоснователност на
предявения ревандикационен иск, като е анализирал събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключенията по изготвените две СТЕ. Намират за правилно и обосновано
становището на ВРС, че съобразно разминаванията на вписванията по плановете и
обозначените граници в документите за собственост – НА № 3/1972 г., НА № 138/1972 г. и
НА № 73/1986 г. следва, че не е доказано по категоричен начин процесният имот да е
2
идентичен на този по НА № 138/1972 г., съответно на НА № 61/1979 г. Молят решението да
бъде потвърдено, като претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Във връзка с доказателственото искане на въззивниците е постановено определение
№ 2191 от 22.06.2021 г.
На проведеното о. с. з. от 8.12.2021 г. въззивниците, редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Д.. Процесуалният им представител в о. с. з., както и в писмените
бележки изразява подробни доводи за основателността на депозираната въззивна жалба.
Моли за отмяна на решението. Претентира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Въззиваемите СТ. СВ. Д. и АЛ. СВ. Д., както и третото лице – помагач ЯНК. АВР.
АНГ. редовно призовани за о. с. з., не се явяват, представляват се от адв. Д.. Процесуалният
им представител изразява становище и в депозираните писмени бележки за
неоснователността на въззивната жалба, както и за правилността на решението. Моли за
потвърждаването на същото, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по делото е образувано по ревандикационен иск, предявен от Ч. М.
АТ. и Н. М. АТ. срещу СТ. СВ. Д. и АЛ. СВ. Д., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 780 кв. м. от имот,
представляващ ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от
1279 кв. м., находящ се в ***, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: *** и при
граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: *** и останалата част от ***, основан
на твърдения за придобИ.е на собствеността въз основа на наследяване от родителите им М.
К. А., поч. на *** г. и Н. Ч. А.а, поч. на *** г., а те с договор за замяна по НА № 61, т. VII, д.
№ 2861/1979 г., а в евентуалност въз основа на давностно владение осъществявано в периода
1972 г. до м. март 2019 г., вкл. с присъединяване владението на праводателите им и
осъждане на ответниците да предадат владението върху спорната реална част от имота.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесната реална част от
недвижимия имот по силата на наследяване от родителите им М. К. А. и Н. Ч. А.а. Сочат, че
баща им е придобил имот № 1725 по КП от 1996 г. по силата на договор за замяна с И. Л.
Ш., обективиран в нотариален акт № 61, том VII, дело № 2861/1979 г., а той от своя страна
по силата на друг договор за замяна с Д. К., обективиран в нотариален акт № 138, том VII,
дело № 3470/1972 г. Твърдят, че имотът не е бил одържавяван, че не е застроен и до 2019 г. е
представлявал лозе и овощна градина. Предвид промяната на КККР реална част от 804 кв. м.
от него е включена в ПИ № ***. Оспорват действието на решение на ПК за възстановяване
на горния имот на Д. К.. Доколкото реалната част не била в наследството й, считат, че не е
била предмет на договора за покупко-продажба на наследство, от където извеждат доводи,
че ответниците не са станали собственици на същата. В условията на евентуалност, твърдят,
че да придобили имота по давност чрез упражняване на фактическа власт в периода от И.
Ш. от 1972 г. до 1979 г. и от М. и Н. А.и от 1979 г. до м. март 2019 г., вкл. с присъединяване
3
владението на праводателите им.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответниците
излагат съображения, че искът е допустим, но неоснователен. Твърдят, че по силата на
договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор № ***, обективиран в нотариален акт
№ 111, том XLVII, дело № 1496/2018 г. са придобили собствеността върху имота, с площ от
1303 кв. м. Сочат, че имотът е придобит от праводателите им по силата на договор за
покупко-продажба на наследство от 12.03.2004 г., обективиран в нотариален акт № 21, том
II, дело № 213, както и по реституция по ЗСПЗЗ със заповед № Г-ПР-297/13.142.2012 г. на
кмета на район „А.“. Излагат доводи, че преди продажбата от 2018 г. имотът се е владял от
праводателите им. В условията на евентуалност, твърдят, че са придобили имота по давност
чрез осъществено добросъвествно владение, упражнено от 21.09.2018 г. или чрез обикновено
владение от 10 г., с присъединяване на владението, осъществено от праводателите им от
2002 г. до 21.09.2018 г. Намират, че имотът, описан в нотариален акт № 61, том VII, дело №
2861/1979 г. и в нотариален акт № 138, том VII, дело № 3470/1972 г. не е идентичен с
процесната реална част, както и с ПИ № 1725 по КП от 1979 г., актуализиран 1991 г. и 1996
г. Оспорват констатациите по разписния лист към КП от 1979 г. Твърдят, че двата имота
описани в нотариален акт № 4/1972 г. и нотариален акт № 61/1979 г. са част от придобития с
нотариален акт за покупко- продажба № 125/1946 г. от Д. К. /по мъж К. Н. в съсобственост с
Д. К. /по мъж Г. Н./, имот представляващ нива с площ от 17,2 дка в м-ст „Подир новите лозя
при граници по крепостен акт № 250 от 8.12.1908 г.- Г. Р., Д. Г.ев, П. И. и гора. Твърдят, че
процесният имот има статут на земеделска земя и е бил включен в ДПФ на основание чл.
21, ал.1 ЗТПС /отм./, като впоследствие бил включен в територия на имоти предоставяни за
ползване по реда на пар. 63 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Макар да не бил включван в ТКЗС е
подлежал на реституция на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Позовават се на решение № 574
от 7.12.1998 г. на ПК – Варна, с което е признато правото на собственост в съществуващи
възстановими стари реални граници за нива от 4,600 дка в терен. Сочат, че имотът по
нотариален акт № 4/1972 г., описан като лозе от 2 150 кв. м. е съставлявал ПИ № 1728 и №
1727 по КП, а този придобит от наследодателите на ищците с нотариален акт № 61/1979 г. е
бил имот № 1728, който имот е бил придобит с нотариален акт № 97/1994 г. от В. К. на
основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото наследодателят на ищците М. А.ов бил
ветеринарен лекар по занятие, то по силата на чл. 12 ЗСГ /отм./ имотът му е станал
държавна собственост при влизане в сила на закона, от където изведждат доводи, че той е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, което право не е било упражнено от наследниците му.
Евентуално се излага, че имотът придобит с нотариален акт № 61/1979г. е стар ПИ № 1726,
който обаче е придобит с нотариален акт № 24/1994 г. от З. С. на основание пар. 4а ПЗР на
ЗСПЗЗ. С решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК -Варна в полза на Д. И.а като праводател на
Я.А. е признато право на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници
на нива от 4,60 дка в м-ст „Подир новите лозя“, установено с нотариален акт № 125/1946 г.,
представляващ имот № 3852 по ПНИ и КККР. Предвид забраната по чл. 29 ЗСГ /отм./,
оспорват доводите за придобИ.е по давност от Д. К. на правата по нотариален № 4/1972 г.,
чрез давностно владение преди 1972 г Оспорват възможността за придобИ.е по давност на
4
имота от ищците или техните наследодатели поради обстоятелството, че на основание чл.
21, ал.1 ЗТПС /отм./ е държавна собственост, по отношение на която действа
мораторуима по чл. 86 ЗС. Не оспорват доводите на ищците, че същите владеят имота от
датата на покупко-продажбата. Излагат доводи, че преди продажбата имотът е владян от
одобряване ПНИ на м-ст *** със заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. на Областния
управител от страна на праводателката им – Я.А..
С определение № 12694 от 30.09.2019 г. като трети лица - помагачи на страната на
ответниците по делото са конституирани ИВ. Н. ИВ. и ЯНК. АВР. АНГ.. В предоставения й
срок, Я.А. депозира становище, с което оспорва исковата молба по съображения идентични
на изложените в отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От издадените удостоверения от община Варна, се установява, че Д. Х. К. и Д. Х. И.а
са едно и също лице. Същата е имала два граждански брака, съответно с К. Н. К. и Н. И. И..
В производството е представено удостоверение за наследници № АУ088514АС от
5.08.2018 г., от което е видно, че наследници на Д. И.а /поч. на 6.01.2003 г/. са съпругът й Н.
И. /поч. на 24.05.2008 г/., синът Д. И. /поч. на 8.02.2017 г./, брат й А. Х. /поч. на 24.06.2002
г/. и племеницата й Я.А..
От удостоверение за наследници изх. № 4817/30.10.2017 г., издадено от община
Варна, район „Одесос“ се установява, че наследници на поч. на *** г. – М. А. са съпругата
му Н. А. /поч. на *** г./, Н.А. и Ч.А..
От представения нотариален акт № 125, том II, рег. № 18546, дело № 409/1946 г., се
установява, че Д. Н. и Д. Н. придобиват ПИ, находящ се в землището на с. Г., местност
„Подир новите лозя“, с площ от 17,200 дка, при граници: крепостен акт от 8.12.1908 г., Г. Р.,
Д. Г.ев, П. И. и гора.
С решение № 24 по Протокол № 17/03.10.1957 г. и решение № 15, взето с протокол №
29/30.12.1960 г. на комисия по ППС с. Г., на основание ПМС № 651/11.10.1950 г. са били
отчуждени и причислени към ДПФ собствени на Д. К. и К. К. - нива от 5,5 декара в местност
„К.“, без посочени граници.
Видно от представения нотариален акт № 4, том IV, дело № 2011/1972 г. е признато
право на собственост на Д. К. въз основа на давностно владение върху недвижим имот,
находящ се в землището на с. Г., местност „Над старите лозя“, представляващ лозе с площ
от 2150 кв. м., при граници: Д. Н., ДЗС, Д. К. и Д. К. /л. 98 от делото на ВРС/.
По силата на договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 138, том VIII, дело
5
№ 3470/1972 г., Д. К. прехвърля на И. Ш., недвижим имот: лозе с площ от 1 000 кв. м.,
находящ се в *** при граници: Д. Н., С. А., Т. Н. и ДЗС.
От съдържанието на представения нотариален акт № 61, том VII, дело № 2861/1979 г.,
е видно, че И. Ш. прехвърля на М. А. горепосочения недвижим имот в замяна на
прехвърлянето на друг имот /л. 7 от делото на ВРС/.
В производството е представен разписен лист /л. 15 от делото на ВРС/, в който за ПИ
№ 1725, кв. 151, е посочено предназначение: лозе, собственост на И. Ш., ПИ № 1726 – лозе
с неизвестен собственик, ПИ № 1727, кв. 151- лозе, собственост на Д. К. и ПИ № 1728, кв.
151- лозе, собственост на Т. А..
От представения нотариален акт № 160, том VIII, дело № 4575/1995 г., е видно, че Н.
К. К. е признат за собственик на основание § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/1200 ид. ч. от
земеделка земя, цялата с площ от 1200 кв. м. по скица и 1000 кв. м. по оценителен протокол,
находяща се в землището на кв. „Г.“, местност „***“, представляващ имот № 2168, при
граници: път и имоти № № 2169, 1724, 2162, 2164 и 2165. Същият впоследствие е
прехвърлен на сина му – Г. К., с нотариален акт № 179, дело № LXV, дело № 17665/1997 г.
По силата на решение № 574 от 7.12.1998 г. на ПК – Варна, на Д. И.а й е признато
правото на собственост при стари реални граници на нива от 4,600 дка, находяща се в терен
по § 4 на кв. „Г.“, м-ст „Подир новите лозя“.
В производството е представено саморъчно завещание на Д. И.а от 23.09.2002 г., с
което завещава на племеницата си Я.А. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Представен е договор за продажба на наследство от 18.03.2004 г., рег. № 147, том II,
дело № 213, по силата, на който Н. И. /съпруг на Д. И.а/ продава на И.И. цялото си
наследство, получено от съпругата си.
От Заповед № Г-ПР-266 от 7.11.2012 г. на кмета на район „А.“, се установява, че на
основание § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е било възстановено правото на собственост на
наследниците на Д. И.а: Я.А. и И.И. върху имот с идентификатор № 4143, в местността
„***“, землището на кв. „Г.“, с площ от 468 кв. м. при граници: имот №№ 2144, 2142, 2141 и
9156-път.
Видно от Заповед № Г-ПР-297 от 13.12.2012 г. на кмета на район „А.“, издадена на
основание §4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, ПИ № *** с площ от 1 903 кв. м. /след промяната –
1 302 кв. м./ е възстановен на наследницата на Д. И.а - Я.А.. Същата е била въведена във
владение на 19.06.2014 г., съобразно представения протокол за въвод.
От Заповед № Г-ПР-123 от 19.08.2013 г. на кмета на район „А.“, се установява, че на
основание § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е било възстановено правото на собственост на
наследниците на Д. И.а: Я.А. и И.И. върху имот с идентификатор № 4142, в местността
„***“, землището на кв. „Г.“, с площ от 1 177 кв. м. при граници: имот №№ 3851, 2144, 2141,
2140 и 9158-път и 9757-път.
Видно от нотариален акт № 139, том I, рег. № 1412, дело № 139 от 2018 г., И.И., М.
И.а и Я.А. продават на С.Д. и А.Д., недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
6
***, находящ се гр. Варна, р-н „А.“, кв. „Г.“, местност „Боровец – юг“, с площ от 1 303 кв. м.,
при граници: ПИ № №***.
От съдържанието на Заповед № 3947 от 25.09.2019 г., издадена от кмета на община
Варна, е видно, че ПИ със стар идентификатор № *** с площ от 1 303 кв. м. е урегулиран с
ПУП-ПРЗ в ПИ с идентификатор № *** с площ от 1279 кв. м. при граници: ПИ № *** е
идентичен с УПИ № XVI -3852, кв. 40 по плана на с. о. „***“, район „А.“, гр. Варна, като при
урегулирането му 24 кв. м. остават публична общинска собственост.
Във връзка с доводите на ответниците, настоящи въззиваеми за осъществявано от тях
владение върху имота от закупуването му, по делото са предствени писмени доказателства
за предприемането на действия по урегулиране на имота, свързани с изработката и
одобряването на ПУП- ПЗР, респ. изменение на КККР, както и е започната процедура по
подготовка на бъдещо строителство /сключени договори с Енерго- про, осигурени собствени
водоизточници чрез сондажи, присъединяване към ВиК/.
В първоинстанционното производство е била назначена съдебно-техническа
експертиза. От заключението по същата се установява, че 1/. действащият план за ПИ №
4805 /стар № 3852/ е одобрен със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, 2/. към настоящия момент същият е с площ от 1279 кв. м., 3/. по КККР от
2008 г., ПИ е с граници: на запад- имот № 1726 /записан на З. С./, на север - имот № 3854/
записан на наследници на Е. Ж./, на изток- останалата част от имот № 4805 и имот № 1724
/записан на П. И./, на юг – имот № 9756 и път, 4/. при съпоставка между КП от 1979 г. и
процесния ПИ № 4805, се установява, че част от 751 кв. м. попада в южната част от ПИ №
1725, 5/. по КП от 1996 г. 781 кв. м. попадат в ПИ № 1725, 6/. по ПНИ от 2003 г. собственост
на ПИ № 3852, в чийто граници е и процесният ПИ № 4805 е записан на наследниците на Д.
Х., 7/. по КП от 1979 г. спорната част е част от 751 кв. м. от ПИ № 1725, по КП от 1996 г. е с
площ от 781 кв. м. и е част от ПИ № 1725, по ПСИГ е с част от 781 кв. м. от ПИ № 1439, по
ПНИ от 2003 г. реалната част с площ от 781 кв. м. е част от ПИ № 3852, идентична с КККР
от 2008 г. след първата промяна и част от 781 кв. м. от ПИ № 4805 в сегашен вид, 8/.
възстановеният имот с решение № 574/7.12.1998 г. на Д. И.а представлява имоти № 1439 и
№ 439, които включват ПИ № № 3852, 4718, 2142 и 4142, 9/. налице е идентичност между
посочените имоти в нотариален акт № 61/1979 г. и нотариален акт № 4/1972 г., 10/.
процесната реална част отговаря на изискванията за самостоятелен обект, 11/. след оглед е
установено, че реалната част е оградена с ограда с бетонни колове и телена мрежа по
линията между точки 1-2-3-4-5 по комбинирана скица № 7 от заключението, липсват сгради
и постройки, като наличен е единствено един орех на възраст около 25 г. между точки 1-2-3-
4-5-1; 12/. предвижданията са съобразно общия устройствен план- частта да попада в
жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застровяване, 13/. пространството
източно и южно от имота е означено като блок на ДЗС, като за реалната част не са налице
данни за съставяне на АДС, 14/. за имота има изработен, одобрен и влязъл в сила ПУП, към
който има приложена заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, 15/. между продавателно от 4.03.1947 г. и
имотите по договор за доброволна делба от 1947 г. не може да се установи идентичност.
7
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че стар ПИ № 1723 е идентичен с
имоти по плана от 1996 г. – ПИ № 2168 и № 2169г. ПИ № 2168 е записан собственик – Н. К.
К., а за НИ № 2169 – П. Н. К.. Излага също, че западната граница на имот № 1725 – Т. Н. е
некоректно записана в нотариален акт № 4/1972 г. и последващо неправилно е пренесена в
нотариален акт № 138/1972 г., доколкото имот № 1728 е през два имота от процесния /л.
1084 от делото на ВРС/. По повод на границата записана на името на С. А., вещото лице
изрично е посочило, че такова лице изобщо не е установено. Експертът посочва, че са
установени две от границите на имота, а именно: ДЗС /на юг/ и Д. Н. /ПИ № 1724 на изток/,
както и че за установяването на идентичност са необходими три граници, като в случая са
налични две такива.
В първоинстанционното производство е назначена тройна съдебно-техническа
експертиза /л. 1106 от ВРС/, от заключението, по която се установява, че 1/. процесният
имот по действащата КК и КР е с идентификатор № ***, площ от 1 279 кв. м., идентичен е с
УПИ № XVI-3852, при граници: ПИ с идентификатори № № 1726, 3854, 2161, 1724 и 9756-
улица, 2/. реалната част от ПИ № 4805, е с площ от 781 кв. м., с граници: ПИ с
идентификатори № № 9756-улица, 1726, 3854, останалата част от имот № 4805 и 1724, от ПИ
с № 3852 кв. м. е била с площ от 806 кв. м., 3/. по първия КП от 1979 г., актуализиран 1991 г.,
процесният имот обхваща ПИ с № 1725, с площ от 804 кв. м. и ПИ № 1724 с площ от 497 кв.
м., като процесната част представлява ПИ № 1725 с площ от 804 кв. м. при граници: ПИ №
№ 1726 /без запис/, останалата част от 1725, 1723 /Н. К. –задраскан/, 1724 /Д. Д., с корекция
– Петьо И./ и път, 5/. по КП от 1997 г. процесният имот е с идентификатор № 3852, с площ
от 1 303 кв. м., представляващ части от ПИ № 1725 с площ от 806 кв. м. и № 1724 с площ от
497 кв. м., като реалната част по този план, представлява част от ПИ № 1725, с площ от 806
кв. м. при граници: ПИ № № 1726 /З. С./, останалата част от № 1725 /И. Ш./, 1724 /П. И./ и
път, 6/. по КП -1995 г., 1996 г. и 1997 г., процесната реална част попада в ПИ № 1725, с
площ от 806 кв. м., при граници: път, ПИ № № 1724 /Д. Н., корекция – П. И./, 1723-
неустановен, 2169 /П. К./, 2168 /Н. К./, 1726 /без вписване – З. С./ и останалата част от 1725,
7/. след одобряване на ПНИ, процесната част от НПИ № 3852, с площ от 806 кв. м. е при
граници: ПИ № № 1726 /З. С./, 3854 /Е. Ж./, останалата част от 3852 /Д. Х., впоследствие
Я.А./, 9756 и път, 8/. след последното изменение процесната част от НПИ № 4805, с площ от
781 кв. м. е при граници: ПИ № № 9756-улица, 1726, 3854, останалата част от имот 4805 и
1724, 9/. до 22.09.1973 г. територията, в която попада процесния имот е земеделска земя,
впоследствие за задоволяване на здравните и курортните нужди на гражданите и от 2000 г. –
урбанизирана територия, 10/. след справка в КП от 1979 г. за процесната реална част е
установено съответствие по две граници: ДЗС –югозапад и ПИ № 1724 на изток на Д. Д.,
11/. ПИ, възстановен със заповед № 297 от 13.12.2012 г. на Я.А., съставлява ПНИ с № 3852 с
площ от 1 302 кв. м. при граници: ПИ № № 1724, 2161, 3854, 1726 и 9756-път, 12/. ПИ по
нотариален акт № 7/1972 г. за придобИ.ето по давност, съответства на ПИ № № 1725, 1726 и
1727 при общи граници: Д. Н., ДЗС и Д. К., 13/. след съпоставка по КП от 1979 г.,
актуализиран 1991 г. се установява, че полученият по замяна имот от И. Ш. по нотариален
акт № 138/1972 г. и от М. А. с нотариален акт № 61/1979 г., с площ от 1000 кв. м.,
8
съответства на ПИ № 1725, като съответствието е по местонахождение, площ, вписване в
разписния лист и две граници: изток – Д. Н. /ПИ № 1724/ и югозапад – ДЗС, 14/. ПИ по
заповед № Г-ПР-297/13.12.2012 г. е идентичрн с ПИ, описан в нотариален акт № 139/2018 г.
В о. с. з. вещото лице Й. е посочила, че счита в отговор на т. 5.3, че е налице
съответствие доколкото имотът съвпадал по площ, вписване в разписния лист и по две
граници – Д. Н. и ДЗС /южна и югозападна граница/. Посочила е също, че от данните по
делото не се установява родство между Н. К. К. и П. Н. К. с Д. Кр. К.. Вещото лице В. е
посочил, че за да е налице идентичност е необходимо да съвпадат най-малко три граници на
имота, както и площта му. Вещото лице Й. е уточнила, че в случая между имота по
нотариален акт № 138/1972 г. и нотариален акт № 61/1979 г. и реалната част, е налице
съответствие, поради съвпадението по местонахождение, площ, вписване в разписния лист и
две граници.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства са били допуснати гласни
доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите: М. Т. П., С. Н. С., П. Ф. И.,
Г. Н. К. и Д. К. И..
В показанията си свидетелят М. П., сочи, че първото му ходене до имота е било през
есента на 2003 г., че имотът бил гледан, имало овощки, ограда, малка портичка с катинар и
табела М.. Излага, че м. януари 2004 г. си купил невижим имот в м-ст „Боровец-север“.
Свидетелят посочва, че до преди 5 г. или 6 г., за период от 4 г. имал куче, което е разхождал
в близост до имота, като при случайното минаване покрай имота и малко пъти на посещения
с Ч. не е виждал хора в имота. До 2003 г. /смъртта на баща му/ си личало, че мястото било
поддържано. В средата на мястото било зеленчукова градина, а в края- лозе, имало и
червена череша. В началото на лятото на 2017 г. като отишли с Ч. видели, че мрежата отпред
липсвала, вратата била премахната, както и че има обособени две-три паркоместа, на които
било видимо, че са спирали коли. Споделя, че приятелят му Ч. не е обработвал имота след
смъртта на баща му. Между 2010 г. и 2014 г. имало къпинак, който през 2017 г. бил превзел
имота.
Свидетелят С. С. посочва, че за първи път е ходил на мястото през 1980 г. Описва, че
мястото се намира на Г., на пътя, който е покрай Военното поделение и който е за Б..
Същото било около декар, с правоъгълна форма, като било стопанисвано от М.. В него
имало череша и в дъното лозе, било оградено и се влизало през метална вратичка, заключена
с катинар и с табела М.. След смъртта на бащата на ищците ходил с тях един-два пъти през
2005 г. или 2006 г. и през 2012 г. и мястото било изоставено, обрасло с храсти.
При разпита си свидетелят П. И., собственик на имот № 1724, излага, че познава
ответниците от 2018 г., когато са дошли и изчистили имота. Посочва, че не е виждал хора в
имота, освен веднъж Н.. Свидетеля сочи, че имотът му граничи от две страни с процесния.
Като граници на имот № 1724 след предявена скица посочва, имот № 2168- на Ж., имот №
2161- на Б., имот № 2143 – И., както и че в имот № 1726- не е виждал никого. Имот № 4805
имал ограда, която С. /бащата на ответниците/ бил поставил. Собственикът на имот № 2143
сеел люцерна. В имот № 4805 имало круша и череша. Свидетелят излага, че от 1982 г. не е
9
виждал никой в имота, както и някой да го обработва. Споделя, че там има круша и череша,
но не е имало зеленчукова градина или лозе, не можело да се влезе в имота от къпините.
Сочи, че от 1982 г. в имота не е имало хора, както и че не е виждал бащата на Н.- М., не
познава И. Ш., както и че не е имало табелка на вратата. Излага, че от страната към улицата
имало ограда.
От гласните доказателствени средства, посредством разпит на свидетеля Г. К. се
установява, че е собственик на имот № 2168. В място № 1725 не е виждал никого в
последните 10 г. Не е чувал за И. Ш. или за М. А.. Сочи, че парцелът бил ограден
единствено към имот № 1724 и бил обрасъл с къпина.
Свидетелят Д. И. излага, че ползва имот № 1729 от 1992 г., който е собственост на В.
С.ов. Преди 2018 г. имот № 1725 бил поляна с къпини, като не е виждал някой да го
обработва. Сочи, че от 1992 г. от време на време в посещавал имота си, а след 2000 г.-
поС.но. Свидетелят твърди, че не познава И. Ш. или М. А.. Между имот № 1725 и № 1726
нямало ограда, като в имот № 1726 И. гледал люцерна.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна
проверка за допустимостта на обжалваното решение.
Във връзка с преценката за допустимостта на производството, настоящият съдебен
състав съобрази относимата практика на касационната инстанция, в която се приема, че
когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна
инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил
участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от
причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на
страната, която е често срещана хипотеза), такова съдебно решение е процесуално
недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за неговата допустимост /в този смисъл Решение № 129 от 2.06.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 3158/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5563/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 39 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2018 г., III
г. о., ГК, Решение № 220 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2016 г., III г. о., ГК,
Решение № 9 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., I г. о., ГК и др./.
Според разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, при смърт на страна, съдът е длъжен
да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата
страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни
страни, съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК. Спирането на делото, поради смърт на
страната, настъпва по силата на закона, без оглед на това дали фактът на смъртта е станал
известен на съда или на страните. Процесуалното правоприемство настъпва по силата на
закона, а не по волята на съда или на правоприемниците, поради което е без значение дали
това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е било висящо.
Процесуална правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно. Липсата на процесуална правоспособност, било то на главна
или подпомагаща страна, е процесуална пречка за постановяване на решение по същество
10
на спора. Този извод следва от обстоятелството, че подпомагащата страна е обвързана от
силата на пресъдено нещо, формирана по отношение на насрещната главна страна, както и
от силата на мотивите по отношение на подпомаганата страна.
В разглеждания случай, с определение № 12694 от 30.09.2019 г., изменено с
определение № 12789 от 2.10.2019 г., постановени по гр. д. № 10908/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, като трети лица- помагачи на страната на ответниците са
конституирани ИВ. Н. ИВ., ЕГН: ********** и ЯНК. АВР. АНГ., ЕГН: **********. Същите
се явяват праводатели на ответниците по силата на сключения между тях договор за
покупко-продажба от 2018 г. на недвижим имот, част от който е процесната реална част. За
същите е налице интерес от постановяването на благоприятно решение спрямо
подпомаганата страна, доколкото в противен случай би се стигнало до ангажиране на
договорната им отговорност за евикция.
Последното о. с. з. по първоинстанционното производство е било проведено на
22.02.2021 г. /л. 1150 от делото на ВРС/. Първоинстанционното решение, предмет на
настоящото производство е постановено на 22.03.2021 г., като в диспозитива му е посочено,
че е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответниците - ИВ. Н.
ИВ., ЕГН: ********** и ЯНК. АВР. АНГ., ЕГН: **********.
В съобщението за изготвеното решение, изпратено до И.И. е посочено, че същото
лице е починало. От изготвената служебна справка от страна на първоинстанционния съд в
НБД – население се установява, че ИВ. Н. ИВ. е починал на 1.01.2021 г. /л. 1181 от делото на
ВРС/. За удостоверяване на същото обстоятелство бил издаден Акт за смърт № 1 от
1.01.2021 г. на ВН- Варна, район „А.“.
Препис от първоинстанционното решение е връчен на наследниците на
подпомагащата страна – Н. ИВ. Н. и АН. ИВ. В..
Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното
право съществува или не съществува, както вече се изясни по-горе - е денят, когато е
приключило съдебното дирене /по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК/. В
случая, третото лице – помагач на страната на ответниците - И.И. е починало на 1.01.2021 г.,
съответно един месец преди приключване на съдебното дирене – 22.02.2021 г. в
първоинстанционното производство, респ. два месеца преди постановяване на решението.
Ето защо, следва да се приеме, че поради липсата на процесуална правоспособност на
подмомагащата страна, настъпила в хода на висящността на първоинстанционното
производство, е налице отрицателна процесуална пречка за постановяване на решение по
същество на спора от страна на първоинстанционния съд.
С оглед на горното, постановеното първоинстанционно решение, е процесуално
недопустимо и като такова то подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново
разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия,
извършени след смъртта на страната – 1.01.2021 г., вече с участието на процесуалните й
правоприемници - Н. ИВ. Н. и АН. ИВ. В..
Съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят при
разрешаване на спора по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261018 от 22.03.2021 г., постановено по гр. д. №
10908/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав.
11
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – ЯНК. АВР. АНГ., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12