№ 207
гр. Благоевград, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500020 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№
7637/16.11.2022г., подадена от А.В., в качеството на процесуален
представител на Министерство на земеделието, храните и горите против
решение № 295/27.10.2022г., постановено по гр.д.№ 714/2021г. по описа на РС
П..
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Иска се отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно, несъответстващо на материалния и
процесуален закон и на установените по делото факти.
Твърди се, че не е изяснена фактическата обстановка, което е довело до
формиране на неправилни правни изводи, съответно на решение, което не
съответства на материалното право. Изтъква се и се поддържа твърдението,
че ПИ с идентификатор 22246.58.87 в землището на с. Д.Р., общ. П., обл.
Благоевград, е площ 3276 кв. м., съгласно приложената скица № 15-
635184/14.06.2021г., издадена от СГКК-гр. Благоевград, към част от която има
претенции ищецът, е горска територия - частна държавна собственост на
МЗГ- ДЛ, за който имот през 2001г. е открита партида в Регистър на
земеделските земи, гори и земи в горския фонд и правата за управление на
имота са предоставени на Министерство на земеделието, ДП ЮЗДП
Благоевград, ТП ДГС П..
Сочи се, че от представените от ищеца документи не може да се
направи извод, че описания в нотариалните актове от 1965 и 1980г. имот
попада в поземлен имот с идентификатор 22246.58.87 в землището на с. Д.Р.,
общ. П., обл. Благоевград, с площ 3276 кв. м., съгласно скица № 15-
635184/14.06.2021г., издадена от СГКК-гр. Благоевград. Твърди се, че от
документите за собственост на ищеца се установява, че същият е собственик
1
на дворно място от около един декар, но от описанието на имота в нот.акт не
може да се установи по безспорен начин дали дворното място попада в
поземлен имот с идентификатор 22246.58.87 в землището на с. Д.Р., общ. П.,
като такава идентичност не може да се изведе по безспорен начин и от
заключението на вещото лице Ю.. Изтъква се, че вещото лице не е изследвало
въпроса дали съседите на имота по нотариални актове съвпада със съседите
на терен, съответно техните правоприемници.
Оспорва се възможността наследодателя на ищеца да е придобил имота
и по давност, като се изтъква, че процесният имот е горска територия - частна
държавна собственост, на основание чл.1 от ЗГ /1958г./ и § 1, т. 1, т.1 и т.6 от
ДР на ЗВСГЗГФ и по силата на ЗГ не подлежи на придобиване по давност,
като за такива имоти, на основание чл.77, ал.6 от НДИ /отм.1996г./ не е било
необходима да се съставя акт за държавна собственост през този период.
Сочи се, че за процесния имот няма предявени реституционни
претенции и същият не е бил предмет на възстановяване по реда на ЗВСГЗФ
на физическо или юридическо лице. Няма данни за придобиване на правото
на собственост върху процесния имот от частно лице, по реда на чл.25 ЗГ.
Изтъква се още, че неправилно съдът е присъдил на ищеца но-голяма
площ в кв. м. отколкото същият е претендирал в исковата молба и която площ
е посочена в представените нотариални актове. Съгласно нотариалните
актове родителите на ищеца са придобили собственост върху имот с площ
1000 кв. м., но в обжалваното решение съдът недопустимо е приел за
установено, че лицето е собственик на площ от 1580 кв. м. като е взел
предвид заключението на вещото лице. Сочи се, че заключението не е право
пораждащ факт за собственост, а ползването на площ по-голяма от площта по
документи също не води до придобиване на право на собственост, но такава и
не се претендира от ищеца.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска
отмяна на обжалваното решение изцяло като неправилно и постановяване на
друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
Сочи се, че при условията на алтернативност обжалваното решение да
се измени в частта, относно площта на имота в съответствие с претенцията на
ищеца и предоставените от същия нотариални актове за площ от 1000 кв.м.
Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че вещото лице е установило частична идентичност на имота,
който притежава с поземлен имот с идентификатор 22246.58.87. Поддържа се,
че тази идентичност е частична и е в размер от 1532,74 кв.м., който размер
отговаря на площта на имота, който притежава съгласно документа за
собственост, предхождащ одобряването на кадастралната карта и
кадастралните регистри, в които имотът е включен и която идентичност е
установена с помощта на комбинирана скица, изготвена от вещото лице,
съобразно притежаваната от вещото лице компетентност и знания.
Изтъква се, че правото на оспорване на експертизата от страна на
въззивника е преклудирано, тъй като е пропуснал възможността да я оспори и
да поиска назначаване на втора такава.
Поддържа се, че неправилно въззивникът е бил посочен като собственик
в КККР. По време на заснемането на имота от дружеството, което е работило
по изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър, в който е
включен имот с идентификатор 22246.58.87, дори не е изискало документи за
собственост върху процесния имот, за да прецени собствеността му. Сочи се,
че имота директно е нанесен в КККР като държавна собственост - гора или
гориста местност под презумпцията, че поради местоположението на имота
2
той представлява именно това. Именно това е причината и в КККР да не са
регистрирани документи, с помощта на които е била установена
собствеността на въззивника (АДС или друг административен акт), като
собствеността на въззивника изобщо не е била предмет на установяване към
момента на създаване на КККР.
Твърди се, че според характеристиката на спорния имот, последният не
попада в някоя от хипотезите предвидени в член 2 от ЗГ, което води до
извода, че той не представлява нито гора, нито горска територия по смисъла
на Закона за горите. Разпоредбата на член 27 ЗГ намира приложение само
тогава, когато имотът отговаря на разпоредбата на член 2 ЗГ. Оспорва се, че
процесният имот е държавен, са налице данни, че имотът е частна
собственост и никога не е бил предмет на отчуждаване.
При тези твърдения се иска потвърждаване на съдебния ат, както и
присъждане на направените разноски.
Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства.
С определение № 117 от 21.01.2023г., в закрито заседание по реда на
чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК, съдът е счел въззивната жалба за
процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Със същото
определение е констатирана необходимост от събиране служебно на
доказателства, а именно за поставяне на допълнителна задача на вещото лице
по приетата СТЕ, във връзка с изрично позоваване от жалбоподателя във
въззивната жалба, относно неправилно изведен от съда фактически извод за
идентичност на спорния имот, описания в нотариалните актове от 1965 и
1980г. с поземлен имот с идентификатор 22246.58.87 в землището на с. Д.Р.,
общ. П., обл. Благоевград, с площ 3276 кв. м., съгласно скица № 15-
635184/14.06.2021г., издадена от СГКК-гр. Благоевград. Жалбоподателят
изрично се позовава и изтъква, че от заключението на вещото лице не може
да се направи безспорен извод, че спорната реална част попада в имот с
идентификатор 22246.58.87. Отделно от това - във въззивната жалба изрично
жалбоподателят се позовава на произнасяне на съда извън реално
претендираната площ, т.е. извън правомощията си и извън това, което е
поискано от страната.
Когато във въззивната жалба е направено изрично оплакване в този
смисъл, въззивният съд може служебно да назначи експертиза за
установяване на този правнорелевантен факт и за това не е необходимо
въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на
съответния факт и да е определил задачата на вещото лице /така т.3 от ТР № 1
от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
При въззивната проверка е допусната допълнителна задача към съдебно
- техническа експертиза – да се изготви нова комбинирана скица, в която
вещото лице да отрази имотите, описани в нот.акт № 131/1965г. и нот.акт№
171/1980г. идентични ли са на имот с идентификатор 22246.58.87 и ако е
налице идентичност /пълна или отчасти/ да се отрази върху скицата
местонахождението на имотите - по площ, граници и съседи, така, както са
описани в цитираните два нот.акта спрямо имот с идентификатор 22246.58.87.
С обжалваното решение № 295/27.10.2022г. е признато за установено по
отношение на Министерство на земеделието (с предишно наименование
Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Х.Б.“ ***, с код по БУЛСТАТ *********, че С. М.
Ч., с адрес в с. П., общ. П., ул. „Ц.С.“ ***, ЕГН **********, е собственик, на
основание наследствено правоприемство от родителите му - М. и Т. Ч.и,
които са бивши жители на с. П., общ. П., на недвижим имот, представляващ
неурегулирано дворно място в с. Д.Р., общ. П., с площ от 1580 кв. м., чийто
граници са нанесени с тънки черни линии, с черен номер № 203 и с тонирана
3
в сиво площ на комбинираната скица, представляваща Приложение № 18 към
писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Г.ев Ю., която е приподписана
от съдебния състав и постановена да бъде неразделна част от съдебния акт. С
решението ответната страна е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 952,80
лв. разноски.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С констативен нотариален акт с № 131/65 г. по нот. д. № 394/65 г. на
Районен съд - гр. П. Г.Н. Ч. от с. Д.Р., общ. П. е бил признат за собственик по
„давностно владение, наследство и делба“ на следните имоти, находящи се в
посоченото населено място, а именно: дворно място от около 150 кв.
м., при съседи: И.Т., река и Г. Ч., ведно с построената в него стара воденица и
на дворно място - незастроено, от 1 дка, при съседи: И.Ф., И.Т., И.Ф. и път.
С нот. Акт за продажба на недвижим имот по чл.15 от ЗСГ № 171, том1,
дело № 224/1980 г. на РС - П., Г.Н. Ч., със съгласието на съпругата си - И.А.
Ч.а, са продали на сина си - М. Г.ев Ч., горните имоти, заедно и с жилищната
сграда, съществуваща към този момент в дворно място, като в този нот.акт
недвижимия имот е описан като дворно неурегулирано място от около 1000
кв.м., намиращо се в с.Д.Р., при съседи: И.Ф., И.Т., И.Ф. и път.
Не се спори между страните относно фактът, че ищецът С. М. Ч. е син
на купувачите по този нот.акт – Г. и И. Ч.и.
От показанията на разпитаните двама свидетели - И.П.С. се установява,
че Г. и И. Ч.и са баба и дядо на ищеца, а неговите родители са М. Г.ев Ч. и
съпругата му - Т. И. Ч.а, които са починали преди около 15 – 20г., а ищецът е
единственото им дете. Свидетелят сочат, че повече от 40 г. и двете дворни
места, заедно със сградите в първото от тях, се ползват само от ищеца и
членовете на семейството му – първо от неговите дядо и баба по бащина
линия, впоследствие от родителите му, а след смъртта им - от самия него.
Свидетелите описват имота на площ от около 1 дка, като винаги е имал
предназначението на градина, в която е била отглеждана селскостопанска
продукция.
Съгласно скица №15-635184-14.06.2021г., издадена от Службата по
геодезия,картография и кадастър - гр. Благоевград, за собственик на
поземления имот с идентификатор 22246.58.87 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Д.Р., общ. П., одобрени през 2017 г. по реда на
ЗКИР, е вписан ответникът, без да се сочи актът (основанието), от което
произтича собствеността му.
Съобразно справка от 13.08.2021 г. и удостоверение от 10.03.2022 г.,
изходящи от Общинската служба по земеделие - гр. П., и в регистъра на тази
институция, имотът, посочен в предишния абзац, е записан като собственост
на ответната страна, на основание чл. 27, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗГ.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице „инженер - геодезист“ - В. Ю., се сочи, че както към
1965 г., така и към 1980 г., когато са били издадени двата нотариална акта - №
131/1965г. и № 171/1980г., за урбанизираната територия на с. Д.Р., общ. П. не
е имало нито кадастрални, нито регулационни планове, а само одобрен
околовръстен полигон и то от 1973 г. - 1979 г. Имотите, описани в
нотариалния акт от 1980 г. като дворно място от около 150 кв. м., в което са
построени стара воденица и жилищна сграда, и като незастроено дворно
място от около 1 дка, присъстват съответно като имот с планоснимачен № 201
и имот с планоснимачен № 203 по неодобрения кадастрален на селото от 1989
г. Там площта на втория имот е 1580 кв. м.
Площта на имота, за който се води делото, констатирана на място и
заключена между граници, които са трайно обозначени на терена,
4
действително е 1580 кв. м. Неговото точно местонахождение е отразено в
комбинираната скица, представляваща Приложение № 18 към писменото
експертно заключение, посредством нанасянето на границите му с тънки
черни линии, черен номер № 203 и тонирана в сиво площ.
Според вещото лице съществува частична идентичност - за 1532,74 кв.
м., между имота, предмет на ищцовата претенция, и поземления имот с
идентификатор 22246.58.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри
от 2017 г., чиято обща площ е 3276 кв. м. Визираната идентичност на имота,
до който се отнася предявеният иск, се потвърждава от два фактора. Първият
е, че в разписния лист към неодобрения кадастрален план от 1989 г.
единствените имоти на името на М. Г.ев Ч. са именно онези с планоснимачен
№ 201, който е застроен със стопанска сграда и с жилище, и с планоснимачен
№ 203, който не е застроен. Вторият индивидуализиращ белег е свързан с
огледа и с контролните измервания на място, при които са установяват
трайните граници на незастроения имот, датиращи от около 60 години.
От заключението на назначената съдебна лесотехническа експертиза,
изпълнена от вещото лице „инженер по горско стопанство“ - П.И., се
установява, че за времето преди 1990 г. липсва информация за
лесоустройствени проекти, касаещи територията, в която попада поземленият
имот с идентификатор 22246.58.87. Първият лесоустройствен проект, в който
тази територия присъства, е от 1990 г. Както според този лесоустройствен
проект, така и според следващия такъв, който е от 2000 г., имотът е част от
поземления фонд и от регулацията на с. Д.Р., общ. П., а не от държавния
горски фонд.
Включването на обсъждания имот в държавния горски фонд е станало
за първи път при изработването на лесоустройствения проект от 2010 г., в
който фонд той присъства и според настоящия лесоустройствен проект,
одобрен през 2020 г.
От 1990 г. до 2020 г. характеристиките на имота от лесовъдска гледна
точка не са били променяни, че да обосноват неговото изключване от
поземления фонд и от регулацията и включването му в държавния горски
фонд. Липсват и документални данни за причините (основанията), поради
които е била направена коментираната промяна.
Според приетото от въззивния състав допълнително заключение на
вещото лице е изготвена нова комбинирана скица в мащаб 1:500, която
представлява извадка от КККР за неурбанизираната територия на землището
на с.Д.Р., съвместена с КП от 1989 год. и огледа на място. На скицата с черни
линии, с черни щрихи по ъглите /чупките по границата/ и черен номер № 203
- са нанесени и показани границите на имот пл.№ 203, по кадастрален план
/КП/ от 1989 год. и същите такива констатирани на място, с площ на имота от
1580.35 кв.м.; с черна плътна линия с плътни щрихи, тънка черна
линия от югозапад, червен номер № 58.87 и тонирани в червено граници - са
нанесени и показани границите на ПИ с идентификатор № 22246.58.87 по
КККР, за неурбанизираната територия на с.Д.Р., с площ на имота 3276
кв.м.; тонирана в сиво — е показана част от стопанисваната и обработвана
на място, част от имот пл.№ 203 по КП от 1989 год., попадаща в границите на
поземлен имот /ПИ/ е идентификатор № 22246.58.87 по КККР за
неурбанизираната територия на с.Д.Р., с площ на тази част от 1070.77 кв.м.,
която част е обект на исковата молба по гр. дело № 714/2021 год., по описа на
PC гр.П., и отговаря на описана площ от около 1000 кв.м. по н.а.№ 131/1965
год., и площ от един декар по н.а.№ 171/1980 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
5
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В случая искът е предявен срещу ответна страна,която има качеството
на процесуален субституент на държавата, доколкото спорът е възникнал по
повод наличието на основание за включване на спорната част от имота в
държавния горски фонд. Искът е предявен срещу надлежна страна, доколкото
ищецът твърди, че спорният имот неправилно е бил заснет като горска
територия и на това основание по аргумент на чл. 27, ал.6 от ЗГ по делата,
които се отнасят до горски територии – държавна собственост, Държавата се
представлява от министъра на земеделието или от оправомощено от него
лице /в тази насока Решение № 109 от 16.04.2013г. по гр.д.№ 599/2011г. на
ВКС, 1 г.о./. Според цитираното решение, в случая ответната страна се явява
процесуален субституент на Държавата, като съдебното решение обвързва
носителя на спорното материално право, дори ако не е участвал като страна в
процеса, стига обаче да са изпълнени и съобразени императивните
разпоредби относно процесуалното представителство на носителя на
спорното право. По принцип по спорове за недвижим имоти Държавата се
представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройство
/чл.31, ал.2 ГПК/, но по силата на специалната разпоредба на чл.27, ал.6 ЗГ,
се изключва приложението на общата такава по чл.31, ал.2 ГПК и
представителството на Държавата по отношение на имоти, представляващи
горска територия, се осъществява от министъра на земеделието, храните и
горите, а в сила от 01.01.2023г. – министъра на земеделието /така Решение №
127 от 19.07.2021г. на ВКС по гр.д.№ 2719/2020г., 3 г.о.; Решение № 20 от
03.08.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3854/2021г., 1 г.о. и мн.др./.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение, в частта, с която е признато , че ищецът е
собственик на повече реална площ от претендираната от 1000кв.в. е
недопустимо .
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от
ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките
на заявеното искане и по начина, който е поискано от ищеца. Решението е
недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да
се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата
на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил
десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и
когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция
постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за
която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение №
1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за
предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния
предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на
делото е спорното материално право, така както е индивидуализирано от
ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи
правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на
предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е
разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция,
6
като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск.
В случая е предявен иск за защита на реална част от имот, който е
заснет като самостоятелна кадастрална единица по сега действащия му
актуален статут, т.е. не е налице спор за собственост на урегулиран поземлен
имот, т.е. имот отразен по регулационен план, като регулационна, респ.
кадастрална единица, а се касае до спор за реална част от такъв имот, за който
има отразяване само в КККР с идентификатор. Ето защо в тази хипотеза част
от индивидуализиращите белези на спорното право е именно площта и
описанието на местонахождението на претендираната реална част спрямо
частта от поземления имот, в който се включва. Площта на поземлен имот е
един от индивидуализиращите вещта белези и разликата в нея не би имало
значение само ако се претендира право на собственост на имот като
регулационна или кадастрална единица, но не и в случаите на претендиране
на реална част .Относно допустимостта да се претендира реална част, но
необходимостта от индивидуализация на реалната част и начина по който
това следва да се опише в исковата молба е и съд.практика – Решение № 196
от 11.11.2015г. по гр.д.№ 2495/2015г. на ВКС, 1 г.о..
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 от
ГПК/ съдът се е произнесъл по предмет, определен въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала , т.е за който не е бил
сезиран, дадената защита е извън предметната рамка на спора и решението е
недопустимо. Съдът определя предмета на спорното право и всяко
произнасяне с решение в повече от искането е нарушение на диспозитивното
начало – решения по гр. дело 309/2010г., първо г. о., ВКС; гр. дело №
5666/2013г., трето г.о., ВКС; гр. дело 820/2009г., четвърто г.о., ВКС.
По тези съображения постановеното решение, в частта, с която съдът е
присъдил повече от поисканите 1000 кв.м. за частта над 1000 кв.в. до
присъдените 1580 кв.м. съдът е постановил недопустим съдебен акт и в тази
част решението следва да се обезсили, като постановено извън
диапозитивното начало.
В останалата част, правният извод на първоинстанционният съд, че
ищецът е собственик на поддържаното в исковата молба придобивно
основание на спорната реална част от имота, който към настоящия момент е
индивидуализиран чрез посочване на идентификатор, който според
техническата експертиза попада в район с одобрена кадастрална карта, е
правилен и в съответствие с материалния закон.
Не се спори между страните относно фактът, че ищецът С. Ч. е
наследник на М. и и Т. Ч.и, които приживе са придобили на основание
покупко продажба, оформена с нотариална форма с нот.акт № 171/1980г. на
дворно неурегулирано място с площ от 1000 кв.м. Праводателят на
купувачите по сделката Г. Ч., от своя страна се легитимира за собственик на
незастроено дворно място от един декар с нот.акт за обстоятелствена
проверка № 131/1965г.
От съдебно –техническата експертиза се установява, че за землището на
с.Д.Р., община П. за първи път са определени външните граници на
застроената част на селото през м.08.1973г., като едва на 23.03.1979г. е
одобрен околовръстния полигон на селото, като част от имота попада в този
полигон, а другата част е извън него, но в земеделски земи. Още преди
одобряване на околовръстния полигон на селото е съставен нотариалния акт
на дядото на ищеца Г. Ч., в който имота е описан като дворно място, а
впоследствие и в нот.акт № 171/1980г. имота е описан като дворно място, а не
като ниви, гори или поляни от горския фонд .
Вещото лице посочва, че през 1989г. има изготвен неодобрен КП за
с.Д.Р., по който план имотът, описан в двата нотариални акта от 1965г. и от
7
1980г. попада в имот с пл.№ 203 с площ от 1580 кв.м., а в разписния лист е
записан на М. Г.Чонков – без документ.
В картата на възстановената собственост /КВС/ за землището на с.Д.Р.,
която е сбор от Картата на съществуващите стари реални граници /СРГ/ и
Картата за „Възстановяване собствеността на земи и гори от горския фонд“,
обявена в ДВ, бр. 75 от 12.09.2000г. към датата на въвеждане и в приетия
официален цифров вид на картата, за землището на с.Д.Р., в масив № 0 по
КВС, присъства нов имот № 000087, горска територия, с НТП
„Дървопроизводителни горски площи“, с площ от 3.276 дка, м. “Б.с.“. На
основание така изработеното КВС е създадена KKКP за неурбанизираната
територия на землището на с.Д.Р., в която имот № 000087 от КВС, вече
присъства като поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 22246.58.87.
Вещото лице е категорично, че е налице идентичност на имота, описан
в нот.акт № 131/1965г. и нот.акт № 171/1980г. с ПИ с идентификатор №
22246.58.87, като имота, описан в нотариалните актове е част от имот с
посочения идентификатор.
Неоснователно е оспорването от жалбоподателя относно неизясняване
на делото от фактическа страна и по-специално липсата на доказателства за
безспорен извод относно идентичност на имотите, описани в нотариалните
актове, с които ищецът установява, правото на собственост, възникнало за
праводателите му и ПИ с идентификатор 22246.58.87.
Идентичност – пълна или частична на имот, може да се установи не
само по данни за съседите и техните правоприемници, но и при констатирани
от вещото лице и други данни при огледа му на място като вещото лице е
посочило в заключението си, че спорната реална част от имота на място има
трайно установени граници – каменна подпорна стена и естествени земни
откоси /л.5 от експ./, както и по данни от записванията в разписните книги,
както и при съпоставяне с данни от тези книги отчасти и за съседи и за
изградени в близост сгради, като воденица. Горното дава основание да се
приеме, че е налице идентичност на имотите, описани в нот.актове на
праводателите на ищеца и същите понастоящем са част от имот с
идентификатор 22246.58.87.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че спорната част от
имота е била държавна собственост по силата на ЗГ от 1958г. /отм./ , в сила
към датата на снабдяване на дядото на ищеца с нот.акт за собственост по
обстоятелствена проверка през 1965г. и поради това е важала забраната на
чл.86 ЗС в редакцията преди изм.1990г., за придобиване по давност на вещ,
която е социалистическа собственост.
Съгласно чл.2 от ЗГ 1958г. /отм./ всички гори и земи на държавния
горски фонд са общонародна собственост, но чл.3 от цитирания закон
определя като гора - по смисъла на този закон всяка земя над 1 декар, обрасла
или засадена с горски дървета или храсти, която се намира вън от чертите на
населените места, а според ал.2 на чл.3 държавният горски фонд обхваща
всички гори и намиращите се сред тях: поляни, пасища, просеки, скали,
морени, езера, пожарища, голини и сипеи.
И в двата нотариални акта спорният имот е описан като дворно място.
Вещото лице по техническата експертиза е категорично, че част от този имот
през 1973г. е включен в околовръстния полигон на с.Д.Р.. Съгласно чл. 105,
ал.4 от ЗТСУ /Отм./ с включване на недвижимите имоти в околовръстния
полигон в границите на строителната част на населеното място, се смятат за
дворни места. В тази смисъл , с включването на спорния имот в
околовръстния полигон същото загубва характеристиката си на гора по см. на
чл.3 от ЗГ 1958г. /отм./ и придобива статут на дворно място, поради което по
отношение на давностното му придобиване не е имало забрана по см. на чл.86
от ЗС /преди изм.през 1990г./.
8
Според приетата и неоспорена от страните лесотехническа експертиза
за времето преди 1990 г. липсва информация за лесоустройствени проекти,
касаещи територията, в която попада поземленият имот с идентификатор
22246.58.87. Първият лесоустройствен проект, в който тази територия
присъства, е от 1990 г. Както според този лесоустройствен проект, така и
според следващия такъв от 2000 г., имотът е част от поземления фонд и от
регулацията на с. Д.Р., общ. П., а не от държавния горски фонд.
Включването на имота в държавния горски фонд е станало за първи път при
изработването на лесоустройствения проект от 2010г., в който фонд той
присъства и според настоящия лесоустройствен проект, одобрен през 2020г.
За периода от 1990г. до 2020г. характеристиките на имота от лесовъдска
гледна точка не са били променяни, че да обосноват неговото изключване от
поземления фонд и от регулацията и включването му в държавния горски
фонд. Липсват и документални данни за причините (основанията), поради
които е била направена коментираната промяна.
Ето защо се налага извода, че спорният имот не е имало, както
фактическо, така юридическо основание да се включва в лесоустройствените
планове като част от държания поземлен фонд.
Свидетелските показния на разпитаните свидетели са категорични, че
става дума за ограден имот от около 1 декар, който повече от 30-40 години се
стопанисва само от ищеца и неговото семейство, а преди това от неговите
родители и дядо. Касае се до имот, който е ограден и която ограда е видима за
неограничен кръг лица, поради което с конклудентни действия
праводателите на въззиваемата страна, а впоследствие и той самият са
манифестирани недвусмислено собственическо намерение за придобиване на
имота на оригинерно основание. Владението следва да се счете за установено,
считано от 1965г., т.е. по време на действие на ЗС от 1951г., поради което за
давностно придобиване е било достатъчно изтичането на 10г. /чл.79 ЗС/. Няма
данни по делото това владение да е било прекъсвано, спирано или смущавано
по някакъв начин до изтичането на срока през 1975г. достатъчен за давностно
придобиване. През 1980г. чрез покупко – продажба прекият наследодател на
въззиваемият е придобил имота, а впоследствие по силата на наследственото
правоприемство същият е придобит и от С. Ч.,т.е. поради вторичния характер
на наследяването като придобивно основание се установява, че и
праводателите на въззиваемата страна също са били собственици на имота и
поради това същият е бил в наследствената маса към датата на откриване на
наследството на праводателя на ищеца.
В случая обаче в диспозитива на решението съдът е признал, че ищецът
е собственик на спорната реална част от имот, който понастоящем е част от
имот с идентификатор № 22246.58.87 , но имота е описан по площ, съседи и
местоположение като имот с пл.№ 203 по неодобрения кадастрален на селото
от 1989 г., т.е. описанието на имота в диапозитива е направен по начин,
различен от този ,поискан в исковата молба и по план, който не е одобрен и
не е актуален според данните от техническата експертиза.
В тази хипотеза не е налице недопустимост на решението, тъй като не е
налице неяснота по отношение на вещта, както и заявеното основание, т.е. не
е налице произнасяне по непредявен иск, а се касае до неправилна
индивидуализация на спорната вещ, което според съдебната практика се
приема за неправилност, поради нарушаване на материалния закон /така
Решение № 98/30.11.1917г. на ВКС по гр.д.№ 3899/2016г., 2 г.о./. На това
основание решението, в частта, с която е признато за установено по
отношение на въззивника, че въззиваемата страна е собственик на недвижим
имот, представляващ неурегулирано дворно място в с. Д.Р., общ. П., с площ
от 1000 кв. м., представляващ имот с № 203 следва да се отмени и признае за
установено, че ответната по жалбата страна е собственик на реална част от
имот от 1000 кв.м., така както тази част е индивидуализиран от ищеца в
9
исковата молба, като част от ПИ с идентификатор 22246.58.87, с площ на
целия поземлен имот от 3 276 кв.м., намиращ се в местността „Б.с.“, в
землището на село Д.Р., община П. и която част е тонирана в сиво на
изготвената комбинирана скица от вещото лице в заключението му от
13.03.2023г. пред въззивния съд и се постанови тази скица да е неразделна
част от решението.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение № 295/ 27.10.2022г. по
гр.д.№ 714/2021г. по описа на РС П., в частта, досежно уважаването на иска
над 1000 кв.м. от процесния имот.
ОТМЕНЯ решение № 295/ 27.10.2022г. по гр.д.№ 714/2021г. по описа на
РС П., в останалата установителна част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Министерство на
земеделието (с предишно наименование Министерство на земеделието,
храните и горите), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Х.Б.“
***, с код по БУЛСТАТ *********, че С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в с.
П., общ. П., ул. „Ц.С.“ *** е собственик, на основание наследствено
правоприемство от родителите му - М. и Т. Ч.и, на реална част от недвижим
имот, представляващ неурегулирано дворно място в с. Д.Р., общ. П., с площ
от 1000 кв. м., с ширина 25 метра и дължина 50 метра, намираща се изцяло в
югоизточната част на поземлен имот с посочения идентификатор 22246.58.87
с площ на целия поземлен имот от 3 276 кв.м. намиращ се в местността „Б.с.“,
в землището на село Д.Р., община П., трайно предназначение на територията:
горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, вид
на гората: широколистни, високостъблени/поляна, отдел 142, подотдел 11,
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-574/27.10.2017г. на ИД на АГКК, при съседи на целия поземлен имот:
имоти с пл.№ 22246.58.2.; 22246.58.13.; 22246.58.3.; 22246.888.9901, както и
при съседи на реално обособената част: от изток и от югоизток - поземлен
имот с пл.№ 22246.888.9901; от юг - поземлен имот с пл. № 22246.58.3.; от
запад - поземлен имот с пл. № 22246.58.13.; от север - останалата част от
поземлен имот с пл. № 22246.58.87, която площ е тонирана в сиво на
комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към писменото
заключение от 13.03.2023г., изготвено от вещото лице инж. В. Ю. на лист 42
от в.гр.д.№20/2023г. на ОС Благоевград.
ПОСТАНОВАВА скицата на лист 42 от в.гр.д.№20/2023г. на ОС
Благоевград към заключението от 13.03.2023г., приподписана от съдебния
състав, да бъде неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието (с предишно наименование
Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Х.Б.“ ***, с код по БУЛСТАТ *********, да
заплати на С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „Ц.С.“ ***
сумата от 600 /шестстотин/ лв. направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
едномесечен срок от получаване препис пред Върховния касационен съд.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11