Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6035/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени
от Б.Г.Г., ЕГН **********, действащ
със съгласието на своята майка
С.С.Г., ЕГН **********,*** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД, както следва: 1. за сумата
от 146 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, която сума
включва: 40 лева – скъсани дълги мъжки
панталони, тип Деним; 40 лева – преглед и удостоверение от Съдебна медицина;
5 лева – поставяне на мускулна инжекция
против тетанус; 3 броя по 5 лева
– общо 15 лева – поставяне на инжекции
против бяс; 12 лева – антибиотик „Зинат“; 18 лева – таблетки „Линекс Форте“; 16 лева – противоалергичен препарат „Рупафин“; 2. за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на ухапване
от безстопанствено куче, на 22.01.2020 г., около 7:30 часа, на автобусна спирка
в близост до – Варна, ведно със законната
лихва от датата на предявяване
на исковете – 09.06.2020 г.
до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че на
22.01.2020 г., около 07:30 часа отивал на
училище, като на спирка на
бул. „“, в близост до дома си
и до – Варна, бил нападнат
от две улични
кучета – едното черно, другото – жълто – кафяво, и двете с поставени марки на ушите.
Сочи, че кучетата се появили
в района през 2019 г., като същите
били агресивни към преминаващите пешеходци. Заявява, че бил ухапан от жълто-кафявото
куче в областта на дясната подбедрица,
като същото било с височина над 60 см и тежало
около 30-35 кг. Ищецът твърди, че след
като се отскубнал
от кучето, се прибрал в дома
си, където го посрещнала майка
му, като бил уплашен, пребледнял
и се разплакал от болка. Сочи се, че
двамата веднага отишли в Спешен център при МБАЛ където прегледали детето, установили рана около 2 на
2 см с кръвонасядане и болезнен оток, обработили раната, поставили му инжекция
против тетанус и му изписали антибиотично
лечение. Заявява се, че поради алергии, детето е провеждало специално лечение, което било прекратено
заради назначени ваксини против бяс. Твърди се, че след
прибирането от болницата, майката на ищеца се
обадила в приюта за бездомни животни
към ,
като й било отговорено, че не могат да
приберат кучетата, защото нямат лекар
на място. Сочи се, че
след това С.С.Г. сигнализирала и национален телефон 112, както и подала жалба до , по
която не получили отговор. Твърди се, че освен
болките, ищецът и до момента е стресиран
и уплашен, като при преминаване около мястото на
инцидента избирал заобиколен маршрут и бил воден до
училище от родителите си.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Твърди, че от събраните по делото доказатества се
установяват фактът на процесното увреждане, размерът
на претенциите, както и бездействието на ответната страна по изпълнение на
задълженията й, свързани с надзора на безстопанствените животни. Претендират се
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Излага се, че доколкото не
е безспорно установена собствеността по отношение на кучетата, не може да бъде
ангажирана деликтната отговорност на общината.
Сочи се, че ответникът е изпълнил задълженията си като е възложил на „Общински
приют за безстопанствени кучета” в село Каменар, който изпълнява мерките, заложени в „Програма
за овладяване популацията на безстопанствените кучета”, задължението да
обработва с приоритет сигнали от граждани за болни, наранени животни и такива с
агресивно поведение.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че
вероятно травматично увреждане е възможно да настъпи, но е изпълнила част от задълженията си по
отношение на безстопанствените кучета, за които се установи, че са преминали
през Общинския приют в село Каменар. Поддържа се, че предявените искове са
недоказани. Не се претендират разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приобщен Амбулаторен лист г. за първичен преглед на ищеца, съгласно
който на същия е приложена терапия и са поставени инжекции
От Медицинско удостоверение № *** г., издадено от МБАЛ „***“ АД, се установява, че при
извършен на 23.01.2020 г. медицински преглед на детето Б.Г.Г.
са констатирани следните увреждания: по страничната повърхност на дясната подбедрица – две рани с дължина по около 2 см, линейна
форма, неравни ръбове, ориентирани една спрямо друга перпендикулярно, покрити с
червеникава коричка. Околовръст се установяват оток и
палпаторна болезненост. По вътрешната повърхност на
лявата подбедрица, в долна трета, на площ с диаметър
около 5-6 см, са констатирани оток и палпаторна
болезненост. В горния и долен полюси на тази област са установени вертикално
разположени, червеникави линейни ожулвания с дължина по около 2 см.
Заключението на лекаря от Съдебна медицина е, че се касае за разкъсно-контузни рани, травматичен оток в областта на
дясната подбедрица, травматичен оток, ожулвания в
областта на лявата подбедрица. Посочено е, че
описаните травматични увреждания са резултат от действието на предмети с
подчертан ръб, като същите отговарят да са получени по указаните време и начин
и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако не
настъпят усложнения.
Видно от Амбулаторен лист № *** г., по отношение на детето е проведен вторичен
преглед, като е установена специфична хипосенсибилизация.
По отношение на същата е провеждан поддържащ курс от специалист – алерголог, видно от представената схема, издадена от
Лаборатория по алергия „***“ ЕООД.
Представено е заключение за състоянието на ищеца, издадено от Алергологичен кабинет, съгласно което е установено, че
същото страда от алергии.
По делото са приобщени Фискални бонове от 22.01.2020 г. на стойност 5 лева
– за поставяне на инжекция против тетанус и на стойност 12 лева – за закупуване
на антибиотик „Зинат“, както и Фискален бон от
23.01.2020 г. на стойност 40 лева – за осъществени медицински услуги в - ***.
Към доказателствата по делото е приобщено също така Писмо рег. № *** г., ведно с приложен към същото
диск с два аудиофайла с имена ***, съдържащи подадения от майката на ищеца сигнал за
процесното ухапване от куче до Национална система
112, както и сигнала, подаден от последната до .
От Писмо рег. № *** от , ведно със Справка за обстановката през изтеклото денонощие в за времето от 08 часа на 22.01.2020 г. до 08
часа на 23.01.2020 г., се установява, че оперативният дежурен е предал на
Управителя на ОПБК – село *** сигнала за ухапване на ищеца от безстопанствено
куче около 17:55 часа, като на посочената дата в приюта не е имало ветеринарен
лекар.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят твърди, че познава ищеца и неговата
майка , като същите са съседи. Заявява, че сутринта след инцидента майката на
ищеца й се обадила, за да я попита как да процедира с лечението на детето, тъй
като на същото се провежда курс на лечение против проявени от него алергии.
Сочи, че знае кое е кучето, ухапало ищеца, че същото е безстопанствено и има маркер
на ухото, голямо и светло-кафяво на цвят, като то е нападало и нейното дете и
други хора. Свидетелката твърди, че след инцидента ищецът бил уплашен, куцал,
притеснявал се да не срещне отново кучето, което го ухапало, поради което
променил маршрута, по който се движел за училище и обратно. Заявява, че също
като майката на детето е провела разговор с управителя на общинския приют,
който й обяснил, че не могат да съдействат в случая, тъй като при тях няма
назначен ветеринарен лекар.
Свидетелят *** ***на детето твърди, че сутринта на
22.01.2020 г. се приготвял за работа, когато детето се обадило, плачейки, и казало,
че едно куче го е ухапало, докато е отивало на училище. Заявява, че ищецът се
прибрал изплашен и треперещ, имал кръв по крака, дънките
му били скъсани, като заедно със съпругата си веднага завели детето на преглед
в Спешен център, тъй като същото страда от алергии. Сочи, че на Б.Г. са
поставени инжекции, поради което провежданото във връзка с алергиите на детето
лечение било преустановено. Свидетелят твърди, че след инцидента родителите на
ищеца го водели до и връщали от училище, за да не срещне отново кучето, което
го е ухапало. Заявява, че около месец след случая детето се притеснявало,
изпитвало болка и дискомфорт от нараняванията, като
все още има белег на мястото на ухапването. Сочи, че до момента на инцидента
ищецът обичал животните, но след него се държи много по-предпазливо с тях.
Описва процесното куче като голямо на ръст, светло-кафяво
на цвят, с маркер на ухото, като твърди, че никой не полага грижи за него.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 45
ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли от каквито и да
е вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират.
Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят
и когато животното е избягало или се
е изгубило /чл. 50
ЗЗД/. В тази хипотеза отговорността е безвиновна – тя не произтича
от някакви виновни действия от страна на
собственика, а само от факта, че
същият е собственик и животното се намира под
надзор на съответното лице. Фактът на нападение
от това животно
е достатъчен да ангажира отговорността на собственика за причинените от това нападение
вреди, от която той може
да се освободи
единствено при условие, че вредите
са настъпили в резултат на случайно
събитие, непреодолима сила или се
дължат на изключителната вина на пострадалия.
По отношение на безстопанствените
кучета отговорност носи съответната община, която съобразно
разпоредбите на чл. 40, ал.
3 от Закона за защита на животните е длъжна да приеме програми
за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да предвиди средства
за изпълнението им, както и да
организира това изпълнение. Разпоредбата на чл. 41 от Закона за защита на животните пък предвижда задължение
за изграждане на приюти, в които
да бъдат настанявани безстопанствените кучета, като надзорът на
дейността им се осъществява от съответната
община.
Основателността на предявените в настоящото производство искове е
обусловена от наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и неимуществени; вредите да са
причинени от вещ; вещта да
е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто
надзор се намира вещта; бездействие
от страна на собственика и/или лицето, под
чийто надзор се намира вещта;
причинна връзка между бездействието и вредите.
От събраните по делото
писмени, гласни и веществени доказателствени средства
се установи по безспорен начин, че на процесните дата
и място детето Б.Г.Г. е било ухапано от куче, вследствие
на което е претърпяло увреждания, изразяващи се в множество разкъсно-контузни рани,
травматичен оток в областта на дясната подбедрица,
травматичен оток, ожулвания в областта на лявата подбедрица,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако не
настъпят усложнения.
Спорен в настоящото производство е въпросът дали инцидентът с участието на
ищеца е в резултат от нападение от безстопанствени по смисъла на Закона за
защита на животните кучета, като кому принадлежат кучетата, респективно дали
същите са безстопанствени е факт, който следва да бъде установен от съвкупния
анализ на всички събрани по делото
доказателства. В тази връзка, ответната страна изложи единствено възраженията
си, че е предприел действия по реда на ЗЗЖ, като е възложил на стопанисвания от
него Общински приют за бездомни кучета – село Каменар да осъществява дейност по
контрол на популацията.
При така изложеното и доколкото не
ангажира доказателства във връзка с възраженията си, които да бъдат предмет на
съдебен анализ, съответно да оборят събраните такива по искане на ищеца за
установяване безстопанствения статут на кучето, нападнало ищеца, следва да бъде
прието от съда, че процесният инцидент на 22.01.2020
г. е осъществен вследствие нападение от безстопанствено куче.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за доказан в производството
целият фактически състав, обуславящ ангажиране на отговорността на ответника за
причинените на ищеца вреди.
По предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като в ППВС № *** г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус, при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
продължителността на възстановителния период, а от друга страна – интензитета и
продължителността на преживените психически страдания.
От
представената по делото медицинска документация се установява, че вследствие на
процесния инцидент ищецът е получил множество разкъсно-контузни рани, травматичен оток в областта на дясната подбедрица, травматичен оток, ожулвания в областта на
лявата подбедрица, обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.
Видно от Амбулаторен лист № *** г., по отношение на детето е
установена също така специфична хипосенсибилизация, за
която е провеждан поддържащ курс от специалист – алерголог,
преустановен поради наложеното вследствие от инцидента лечение.
Освен физическите травми, ищецът е преживял и
душевни страдания вследствие на инцидента. От показанията на свидетеля става
ясно, че детето е било много изплашено след инцидента, известно време куцало,
притеснявало се да не срещне отново кучето, което го е ухапало, поради което
дори избирало различни маршрути, за да се придвижва до училище и обратно. Свидетелят ***Г. – *** детето заяви, че известен период
от време родителите водели и връщали детето до и от училище, защото същото
изпитвало страх да се придвижва само в района, в който пребивава
безстопанственото куче. Освен това, около месец след случая детето изпитвало
болка и дискомфорт от нараняванията, като все още има
белег на мястото на ухапването.
При съобразяване на всичко изложено, както и на
обстоятелството, че пострадал от процесния инцидент е
дете, настоящият съдебен състав счита, че претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за сумата от 2 000
лева е в справедлив размер, поради което и така предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
По предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По делото са представени доказателства за извършване на следните разходи: 5
лева – за поставяне на инжекция против тетанус и 12 лева – за закупуване на
антибиотик „Зинат“, за които са издадени Фискални
бонове от 22.01.2020 г., както и 40 лева – за осъществени медицински услуги в ***, съгласно Фискален бон от
23.01.2020 г.
Отделно от това, от съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства, както и от вида на причинените на ищеца телесни увреждания,
съдът намира за безспорно доказана и причинената на последния имуществена
вреда, изразяваща се в скъсани дълги панталони, като по отношение на размера на
посочената вреда настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде
определен при условията на чл. 162 ГПК, а именно – 40 лева.
С оглед на изложените съображения, посочените суми следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца, като за разликата над уважения размер от общо 97
лева до пълния претендиран размер от 146 лева
претенцията за
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
отхвърлена, доколкото не се ангажират
други писмени доказателства за сторени разноски. Върху уважения размер се дължи
и законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска
– 09.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове, а именно – в размер на 664,47 лева.Съгласно текста на
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но доколкото
процесуалният представител на ответната страна не претендира такива, разноски в
полза на същата не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. ***, бул. „****“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.С.Г., ЕГН **********, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на ухапване от
безстопанствено куче, на 22.01.2020 г., около 7:30 часа, на автобусна
спирка в близост до – Варна, ведно със
законната лихва от датата на
предявяване на иска – 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 97 (деветдесет и седем)
лева - представляваща обезщетение
за имуществени вреди, от която сума: 40 (четиридесет) лева – скъсани дълги панталони,
тип Деним; 40 (четиридесет) лева – преглед и удостоверение от Съдебна медицина; 5 (пет) лева – поставяне на мускулна инжекция
против тетанус; 12 (дванадесет) лева – антибиотик „Зинат“, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над
уважения размер от 97 (деветдесет и седем) лева до пълния предявен размер от 146 (сто четиридесет и шест) лева.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, с административен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.С.Г., ЕГН **********, сумата от 664,47 (шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки) лева – съдебно-деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** «***» АД: IBAN:
***, с титуляр С.С.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: