Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Първомай, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 78 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.
213, ал. 1, изр. І-во от Кодекса за застраховането (КЗ, отм.) във вр. с чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът Застрахователно акционерно
дружество (ЗАД) „Алианц България”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно
от А.Б.А. и А.В.Ю. в качеството съответно на Изпълнителен директор и прокурист
и по процесуално пълномощие от адв. Д.К.Г., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда
да осъди ответника Община
Първомай, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
Кмета А.П., да му заплати, както
следва:
Ø сумата от 3 500, 00 (три хиляди и петстотин)
лева – част от общо дължимата се сума от 17 448, 92 лева (седемнадесет
хиляди четирстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща изплатено по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен за лек автомобил марка и модел
„Мерцедес С220D” с рег. № ***, застрахователно обезщетение
(главница, лихва и разноски) за причинени на лицето Р.А.М., ЕГН: **********,
неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2011
г. по пътя от гр. Първомай за с. Бяла река, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, и
Ø сумата от 627, 19 лева (шестстотин двадесет и
седем лева и деветнадесет стотинки) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2016 г. до 08.02.2018 г.,
както и
Ø сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Исковите
претенции се обосновават с фактически твърдения, че с влязло в сила Решение от
04.05.2015 г. по гр. дело № 12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд,
потвърдено с Решение № 665/07.04.2016 г. по в. гр. дело № 868/2016 г. по описа
на Софийски апелативен съд, ищцовото дружество е осъдено на основание чл. 226
от КЗ (отм.) и чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
лицето Р.А.М., ЕГН: **********, сумата от 12 500, 00 лева –
застрахователно обезщетение по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен за
лек автомобил марка и модел „Мерцедес С220D” с
рег. № ***, за неимуществени
вреди, претърпени от същия при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
20.10.2011 г. по пътя от гр. Първомай за с. Бяла река между управлявания от него лек автомобил марка и модел „Опел Астра” с рег. № *** и лек автомобил марка и модел „Мерцедес С220D” с
рег. № ***, управляван от лицето С.Б.С., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2011 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 988, 33 лева – съдебно-деловодни разноски, а по
сметка на Софийски градски съд – сумата от 500, 00 лева – държавна такса.
Релевира
се, че в мотивите на цитираното първоинстанционно решение, от които ответната
община е обвързана съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК в качеството си на
конституирано в производството по гр. дело № 12139/2013 г. по описа на Софийски
градски съд трето лице помагач на страната на застрахователя – настоящ ищец, е
прието, че пътният участък, в който е настъпила злополуката, е бил с дупки и
неравности, и че за избягване на именно такова необозначено препятствие в
своята пътна лента водачът Р.А.М. е напуснал същата и е навлязъл в тази за
насрещно движение, което, от своя страна, е мотивирало водача С.Б.С. да
предприеме спасителна маневра. Съдът е намерил, че двамата участници виновно и
противоправно са съпричинили инцидента и респективно вредните последици от него
в съотношение 50:50 поради допуснати нарушения на съответни правила от Закона
за движението по пътищата.
Сочи
се, че застрахователното дружество е заплатило на увреденото лице присъдените
суми, възлизащи в общ размер на 19 283, 92 лева, от които 12 500, 00
лева – главница, 5 795, 59 лева – лихва за периода от 20.10.2011 г. до
04.05.2016 г., и 988, 33 лева – разноски, чрез прихващане с вземането си за
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 335, 00 лева, определено
съразмерно с отхвърлената част от иска, и чрез банкови преводи на сумите от
16 043, 92 лева и 905, 00 лева, наредени съответно на 04.05.2016 г. и
10.05.2016 г. по сметка съответно на пострадалия и адвокат Ф.С..
Ищецът
навежда доводи, че на основание чл. 213 от КЗ (отм.) с така осъществената
престация е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното срещу
причинителя на щетите в лицето на Община Първомай, която, макар според чл. 3,
чл. 19, чл. 29 и чл. 31 от Закона за пътищата да е била задължена да стопанисва
и поддържа пътната мрежа в териториалния си обхват, не е положила дължимата се
по закон грижа за отремонтиране на злополучната пътна неизправност с цел
осигуряване на безопасност на движението.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът депозира Отговор вх. № 2548/16.04.2018 г., с който
оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен, а алтернативно – за
присъждане на претендираната сума в по-нисък размер. Признавайки изложената от
ищеца фактическа обстановка, противопоставя възражение, че пътнотранспортното
произшествие е резултат от противоправното и виновно поведение на двамата
участници в него, а не на бездействието на общината да ремонтира общински път PVD 1213 (между гр. Първомай и с. Бяла река). Подчертава, че макар и
провокирана от дупка в пътното платно, маневрата на водача Р.А.М. по
заобикалянето й не е била съобразена с предписанията на чл. 44, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата.
Отделно от горното,
изтъква, че към момента на застрахователното събитие е изпълнил задълженията си
по чл. 3, чл. 19, чл. 29 и чл. 31 от Закона за пътищата, тай като с Договор №
372/19.09.2011 г. е възложил на „Пътинженеринг” ЕООД ремонтно-строителни и
монтажни работи по изкърпване на дупки с плътна асфалтова смес на територията
на общината, включително и на път PVD 1213 (между гр. Първомай и
с. Бяла река), които са били извършени в срок до 30.09.2011 г.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа предявените
искове, като подробна аргументация в подкрепа на процесуалната си позиция
развива и в писмена защита. Редовно призован, ответникът не се представлява, а
с Отговор изх. № 11-04-40/26.11.2018 г. и вх. № 7481/26.11.2018 г. излага
съображения за неоснователност на претенциите и пледира за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
С
влязло в сила на 20.05.2016 г. Решение № 2915/04.05.2015 г. по гр. дело №
12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І-18 състав (л. 170 – л. 173 от
гр. дело № 12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд), произнесено при
участието на Община Първомай като трето лице помагач на страната на ответника,
коригирано по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 5066/13.07.2015 г. (л. 194 от гр.
дело № 12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд), изменено в частта за
разноските с Определение от 23.11.2015 г. (л. 201 от гр. дело № 12139/2013 г.
по описа на Софийски градски съд) и потвърдено с Решение № 665/07.04.2016 г. по
в. гр. дело № 868/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд (л. 26 – л. 33 от
в. гр. дело № 868/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд), ищцовото
дружество било осъдено да заплати на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК, както следва:
Ø на Р.А.М., ЕГН: **********, сумата от
12 500, 00 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2011 г. по
пътя от гр. Първомай за с. Бяла река между управлявания от него лек автомобил марка и модел „Опел
Астра” с рег. № *** и лек
автомобил марка и модел „Мерцедес
С220D” с рег. № ***, управляван от лицето С.Б.С. при
застрахователно покритие по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен със
Застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва, считано от
20.10.2011 г. до окончателното изплащане, и сумата от 83, 33 лева –
съдебно-деловодни разноски;
Ø на адв. Ф.С.С.– адвокатско възнаграждение
в размер на 905, 00 лева, и
Ø по сметка на Софийски градски съд –
държавна такса в размер на 500, 00 лева, а в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, увреденото лице – да възстанови на
настоящия ищец разходите му по водене на процеса в размер на 2 335, 00
лева.
Въз
основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съвпадение във фактическите
твърдения на страните и на данните от Преводни нареждания № № 11716856/15.04.2016 г. (л. 208 от гр. дело №
12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд), 11828845/04.05.2016 г. (л. 21)
и 11865181/10.05.2016 г. (л. 20), издадени от „Алианц Банк България” АД, се
установява, че застрахователят
изплатил така присъдените суми, като наредил по сметка на Софийски градски съд банков
превод на 500, 00 лева, на адв. Ф.С. – 905, 00 лева, а на Р.М. след прихващане
с вземането си от 2 335, 00 лева – 16 043, 92 лева.
В
мотивите си първоинстанционният съдебен състав приел, че на 20.10.2011 г. в
светлата част на денонощието Р.М. управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Астра” с рег. № *** по пътя от гр. Първомай за с. Бяла
река, но за да избегне препятствие от пътната настилка, напуснал лентата си и
навлязъл в тази за насрещно движение, поради което движещият се в нея лек
автомобил марка и модел „Мерцедес
С220D” с рег. № *** с водач С.Б.С. преминал в другото платно. Междувременно
първият отново се върнал в него и между превозните средства последвал челен
ексцентричен сблъсък, в резултат на който Р.М. претърпял неимуществени вреди, подлежащи
на застрахователна обезвреда от ищеца в изпълнение на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен със
Застрахователна полица № ***. При така очертаната фактическа обстановка съдът
заключил, че инцидентът е съпричинен в равна степен от противоправното и
виновно поведение на двамата водачи и че дължимото се на пострадалия застрахователно
обезщетение от 25 000, 00 лева следва да се присъди в редуциран размер от 12 500,
00 лева.
С
Определение от 13.01.2014 г. (л. 54), постановено в хода на производството по
гр. дело № 12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Община Първомай била
конституирана като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България” по негово искане, отправено в Отговор вх. № 130310/19.11.2013 г. (л.
46 – л. 48 от гр. дело № 12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд) с
доводи, че на основание чл. 50 във вр. с чл. 53 от ЗЗД евентуалното уважаване
на пряката искова претенция би породило в правната му сфера регресно вземане
срещу привлечения, който с неизпълнението на нормативните си задължения по
стопанисване и поддържане на пътната мрежа в изправност, произтичащи от чл. 3,
чл. 19, чл. 29 и чл. 31 от Закона за пътищатата, е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
При разрешаване
на спора Софийски градски съд не обсъдил приноса на Община Първомай за
вредоносния резултат, намирайки го за ирелевантно обстоятелство.
Разпитан в
качеството на свидетел в текущия процес, Р.М. излага показания, които следва да
се кредитират, тъй като логично, последователно и правдоподобно възпроизвеждат
непосредствени възприятия относно механизма на злополуката и кореспондират с
приобщените писмени доказателствени източници. Същият заявява, че предприел
предхождащата катастрофичното събитие маневра по навлизане с автомобила си в
лентата за насрещно движение и връщане отново в своята, за да заобиколи намиращата
се в нея голяма и дълга дупка.
Визираната
причина за отклонението на водача се потвърждава и от заключението на
назначената съдебно-автотехническа експертиза (л. 125 – л. 140), което, като
обективно, пълно и компетентно изготвено, се възприема от съда. Според вещото
лице към 20.10.2011 г. злополучният пътен участък от път PDV-1213 между гр. Първомай и с. Бяла река не е бил обозначен с
хоризонтална маркировка, не е попадал в зоната на действие на пътни знаци и е
бил с компрометирана от дупки и неравности пътна настилка.
Видно от
приложените писмени доказателства по силата на Договор № 372/19.09.2011 г. (л.
99 – л. 102) ответникът възложил на „Пътинженеринг” ЕООД – Пловдив, ЕИК: ***,
извършването на ремонтно-строителни и монтажни работи по изкърпване на дупки с
плътна асфалтова смес на територията на Община Първомай, съгласно количествено-стойностни
показатели по Приложение № 1 към съглашението. В Протокол обр. 19 за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове
строително-монтажни работи към 30.09.2011 г. (л. 104), съставен от съдоговорителите,
се удостоверява, че на обекта е осъществено изкърпване с асфалтова настилка с
дебелина от 4 см, 6 см и 8 см на площ съответно от 236 кв. м., 263 кв. м. и 89
кв. м., а съгласно подробна справка, документирана в двустранно подписан от тях
Протокол (л. 107 – л. 109), на 21.09.2011 г. и 26.09.2011 г. на общински път
Първомай – Бяла река (от триъгълника на ***” в посока изход гр. Първомай – с. Бяла
река) са изпълнени кърпежи на дупки със средна дълбочина от 4 см и 6 см на обща
площ съответно от 150 кв. м. и 122, 50 кв. м. чрез изрязване, почистване,
напръскване с бит емулсия, полагане на плътна асфалто-бетонова смес и валиране.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира съдебна защита
в качеството си на застраховател, който, изплащайки на застрахованото лице
застрахователно обезщетение, е встъпил в правата му срещу причинителя на вредите.
Действително
приложимият към спорното правоотношение КЗ (обн.,
ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г., и отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е
предоставял на застрахователя правната възможност в определени случаи да се
суброгира в правата на застрахователно обезщетените от него лица спрямо онези,
които са ги увредили.
Общият режим на визираното суброгационно право, на което ищцовото дружество основава материалноправната
си легитимация, е регламентиран в чл. 213, ал. 1, изр. І-во от КЗ (отм.), според който
с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Касае се за законна суброгация като
вид частно правоприемство, чийто ефект се проявява по силата на закона и която
се упражнява чрез регресен иск. Успешното
му провеждане предпоставя кумулативна даденост на елементите от фактическия
състав на регресното право, които ищецът носи тежестта да докаже, като
установи, че по силата на действителен застрахователен договор за имуществена
застраховка се е ангажирал да покрива процесния риск и е изплатил на
застрахования, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са обект на застрахователна закрила, съобразно с § 1, т. 4 от ДР на КЗ (отм.), съответното
застрахователно обезщетение за понесените от него в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди, които ответникът е задължен да репарира по правилата
на деликтната или договорната отговорност. Суброгиралият се в правата на
удовлетворения застрахован би могъл да насочи регресната си претенция както срещу
извършителя на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, така и срещу
възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД (в този смисъл Решение
№ 152/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т. о., ТК).
Нормата на чл.
213, ал. 1, изр. І-во от КЗ (отм.), която е поместена в Раздел І „Общи
положения” (чл. 200 – чл. 216) на Глава деветнадесета „Имуществено
застраховане” от КЗ (отм.), регулира
съдържанието само на правоотношения за имотно имуществено застраховане, чийто
предмет е имуществена ценност (вещ, вземане, печалба, имущество), и респективно от приложното й поле е изключена застраховката „Гражданска отговорност” и в частност
тази на автомобилистите (в този смисъл Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г.
на Пленума на ВС), които макар и имуществени по своето естество, разкриват
особености, мотивирали законодателя спрямо тях да допусне с текста на чл. 225
от КЗ (отм.) приложимостта единствено на общите разпоредби на чл. 202, чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и да предвиди други специфични предпоставки за
регрес на застрахователя.
Според чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност” последният се обвързва да
покрие в границите на договорената застрахователна сума отговорността на
застрахования за нанесените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди или за договорната му неизправност.
В съответствие с чл.
257, ал. 1 от КЗ (отм.) задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на която е посветена Глава
двадесет и четвърта (чл. 257 – чл. 275) от КЗ (отм.), също осигурява
застрахователно обезпечение срещу опасността от
пораждане в правната сфера на застрахования на задължение за поправяне на вредните
последици от действията му, но специално тези, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.
Право на застрахователя да получи от обезпечения с такава застраховка делинквент
обезщетението, ведно с лихвите и разноските, което е платил на увредения субект,
се признава в хипотезите, лимитативно посочени в чл. 274 във вр. с чл. 227 във
вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.).
Анализът на конкретната доказателствена съвкупност позволява да се заключи,
че в полза на ищеца не е възникнало суброгационно право по чл. 213, ал. 1, изр.
І-во от КЗ (отм.) срещу ответната община, тъй като на основание по чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.) е обезщетил пострадалия Р.М. в изпълнение не на договор за имотна
имуществена застраховка, а на такъв за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по Застрахователна полица № ***.
Обект на застрахователно покритие по нея съставлява единствено гражданската
отговорност на причинилия вредоносното пътнотранспортно произшествие водач на лек автомобил марка и модел „Мерцедес С220D” с рег. № ***, само срещу когото застрахователят
разполага с нормативно закрепена регресна претенция, и то при регламента на чл. 274 във вр. с чл. 227 във вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.).
Така формираният извод не се променя от факта на участие на настоящия
ответник като помагач на застрахователното дружество в гр. дело № 12139/2013 г.
по описа на Софийски градски съд. По изложените съображения за липса на
регресно вземане на ищеца срещу общината условията на чл. 219, ал. 1 във вр. с
чл. 218 от ГПК за конституирането й изобщо не са били налице.
Съгласно чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 218 от ГПК, всяка от страните може да привлече трето лице, за
да й помага, когато същото разполага с интерес решението да бъде постановено в
нейна полза. Такъв съществува за привлечения, ако правната му сфера
би се оказала засегната от неизгодно за подпомагания разрешение на спора.
Респективно, съобразно чл. 223, ал. 2 от ГПК, последният е заинтересован да инициира привличането, за да подчини помагача си на обвързващата сила
на мотивите на решението с оглед бъдещ процес, който би водил
срещу него при неблагоприятен изход на делото. Следователно интересът от
подпомагане всякога се предопределя от материалноправните
отношения между привличащия и привлечения, а такива между
ЗАД „Алианц България” и Община Първомай, както вече се изтъкна, спорът,
разгледан от Софийски градски съд, не е могъл да провокира (в този смисъл Решение № 209/26.02.2010 г. на
ВКС по т. д. № 732/2008 г., II т. о.).
Предвид горното регресният иск следва да се отхвърли,
което обуславя неоснователност и на акцесорното искане за мораторна лихва.
Доколкото правоимащата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да претендира
съдебно-деловодни разноски ответна страна не е обективирала воля за присъждане
на такива, произнасяне не се дължи.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
обективно кумулативно съединени искове, предявени от Застрахователно акционерно
дружество „Алианц България”,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от А.Б.А.
и А.В.Ю. в качеството съответно на Изпълнителен директор и прокурист и по
процесуално пълномощие от адв. Д.К.Г., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***, срещу Община Първомай, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Кмета А.П., за
осъждането й да му заплати, както следва:
Ø сумата от 3 500, 00 (три хиляди и петстотин)
лева – част от общо дължимата се сума от 17 448, 92 лева (седемнадесет
хиляди четирстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща изплатено по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен за лек автомобил марка и модел
„Мерцедес С220D” с рег. № ***, застрахователно обезщетение
(главница, лихва и разноски) за причинени на лицето Р.А.М., ЕГН: **********,
неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2011
г. по пътя от гр. Първомай за с. Бяла река, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, и
Ø сумата от 627, 19 лева (шестстотин двадесет и
седем лева и деветнадесет стотинки) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2016 г. до 08.02.2018 г.,
като неоснователни.
След влизане на решението в
сила досието на гр. дело №
12139/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І-18 състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на Софийски градски съд.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ