№ 1858
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110160189 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *********, уточнена с молба с вх. №
8836/12.01.2023 г., срещу *********, с която са предявени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1603,44 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение, както и сумата от 44,54 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.07.2022 г. до 06.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2022 г., около 12:40 часа, на 5-ти км. от
път ***********, община *****, област *******, А. И. В., като водач на лек автомобил
„******“, рег. № ***********, реализирал ПТП по негова вина, като поради движение
със скорост, несъобразена с пътните условия, (мокра настилка), при завъртане ударил
със задната част на управлявания от него автомобил движещия се пред него лек
автомобил „*********“, рег. № **********. Към момента на настъпване на
произшествието лек автомобил „*********“, рег. № **********, бил застрахован по
имуществена застраховка „******** при ищцовото дружество с полица № ****, като
след подадено уведомление във връзка с процесното ПТП била образувана щета №
********* от 18.05.2022 г. На 25.05.2022 г. било изплатено застрахователно
обезщетение на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, в размер на
1
1578,44 лева. Ищецът предявил регресната си претенция до този размер, ведно с
включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, към застрахователя на
виновния водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ – ответника ********* – за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение. Искането за заплащане на обезщетението било получено
от ответното дружество на 29.07.2022 г., но същото не заплатило претендираната сума.
Ето защо ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените осъдителни искове, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ********* за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, действителното причиняване на
описаните в исковата молба имуществени вреди, както и наличието на причинно-
следствена връзка между тях и процесното произшествие. Сочи още, че
претендираното обезщетение не съответствало на действителния размер на
причинените на застрахования от ищеца автомобил вреди, като в условията на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника „***********“ да заплати на ищеца ********* сумата от 1603,44 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „********,
полица № ****, за вреди, причинени на лек автомобил „*********“, рег. №
**********, в резултат на настъпило на 04.05.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва
от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44,54 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.07.2022 г. до 06.11.2022 г.
върху процесната главница.
Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя,
2
обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице
(делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно)
основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената
застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото
лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния
деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на
процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в
качеството му на застраховател, по отношение на лек автомобил „******“, рег. №
***********; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена
застраховка „********, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по
отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил „*********“, рег. №
**********; 3/ изплащането на обезщетение по сключената имуществена застраховка
от ищцовото дружество в размер на 1578,44 лева.
Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните в
хода на производството доказателства се установява, че в полза на *********, като
застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, е възникнало регресно право по смисъла на
чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната по делото
съдебна автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202
ГПК като мотивирано и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по
лек автомобил „*********“, рег. № **********, от техническа гледна точка биха
могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба
механизъм на ПТП.
Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се установяват
по категоричен начин от приобщените към доказателствения материал свидетелски
показания на А. И. В. /виновният водач/ и М. ****** Д. /служителят на ОДМВР –
*******, съставил протокола за процесното ПТП/ (вж. разпити по делегация,
приложени на л. 88 и сл. по делото), които съдът кредитира в цялост като логични,
непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото. Свидетелят В.
потвърждава, че инцидентът е резулат именно на предприета от него маневра за
изпреварване, като поради несъобразяване с пътната обстановка, включително
движението на останалите МПС на пътното платно и мократа пътна настилка, В. е
3
изгубил контрол над управлявания от него лек автомобил „******“, рег. №
***********, и е реализирал удар с движещия се пред него „*********“, рег. №
**********. В същия смисъл са показанията на другия свидетел, посетил мястото на
ПТП в качеството си на служител на ОДМВР – ******* и съставил протокола за
настъпилото произшествие в присъствието на участниците. И двамата свидетели
заявяват, че виновният водач не е възразил срещу отразените в протокола констатации
относно механизма на настъпване на инцидента. В тази връзка актосъставителят
разяснява, че били проверени първоначалните твърдения на В. за настъпил удар между
управлявания от него автомобил и бус, който също предприел изпреварване на лек
автомобил „*********“, рег. № **********, но след настъпването на ПТП напуснал
мястото на инцидента. Свидетелят Д. обаче посочва, че бусът, преминал по това време
по процесния пътен участък, бил установен, но по него не били открити никакви
видими следи от настъпил удар. Предвид изложеното и съобразявайки свидетелските
показания по делото във взаимовръзка със заключението на вещото лице по
изготвената САТЕ, съдът намира за безспорно установено, че механизмът на
произшествието е съответен на изложеното в исковата молба, като вина за
настъпването му носи именно водачът А. В..
Свидетелските показания по делото дават информация и за причинените на
процесния автомобил щети, като тези данни съответстват на приобщените по делото
писмени доказателства за настъпилите от ПТП вреди (протокола за ПТП, съставен при
посещение на мястото на инцидента и ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно лично възприетите от актосъставителя обстоятелства,
опис и опис-заключение по претенция).
Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба вреди
по лек автомобил „*********“, рег. № **********, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП, реализирано по вина на водача на
лек автомобил „******“, рег. № ***********. Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат не се доказаха в хода на производството.
Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза,
стойността на причинените от процесния инцидент щети по лек автомобил
„*********“, рег. № **********, към датата на произшествието възлиза на сумата от
1807,08 лева, определена по средни пазарни цени на алтернативни резервни части и
труд от доверени сервизи, различни от официалния за марката. При съпоставка на така
установената от вещото лице стойност с изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение (1578,44 лева) е видно, че действителният размер на подлежащите на
обезщетяване вреди, причинени от процесното ПТП, е по-висок от претендираното по
делото регресно обезщетение. Следователно, предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен в цялост.
4
Основателен до пълния предявен размер се явява и акцесорният иск за
заплащане на мораторна лихва, доколкото по делото са представени доказателства за
извънсъдебна покана от ищеца до ответника за заплащане на процесното регресно
обезщетение.
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същите са в общ размер от 676,60 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за реалното им заплащане, включително на претендираното от
дружеството адвокатско възнаграждение (л. 51-52 и л. 121). Неоснователно е
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като размерът на същото е съобразен с установените минимални
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.
********** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на *********,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, сумата от общо
1603,44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка „********, полица № ****, в размер на 1578,44 лева, за вреди, причинени
на лек автомобил „*********“, рег. № **********, в резултат на настъпило на
04.05.2022 г. ПТП, и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със
законната лихва от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 44,54 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.07.2022 г. до 06.11.2022 г.
върху процесната главница, както и сумата от 676,60 лева, представляваща сторени
от ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5