Определение по дело №56329/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15337
Дата: 9 април 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110156329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15337
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110156329 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № *********** /уточнена с
молба от 02.11.2023 г./, подадена от ************ срещу ***********, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
ползването от което е бил лишен през периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. на ½
ид. ч. от едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № *************
/семейно жилище, предоставено за ползване на ответницата с влязло в сила
бракоразводно решение между страните по гр. д. № ********* по описа на *********/,
изградена заедно с постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) в имот с
идентификатор № *********** по ******** на **************, одобрени със Заповед
************ на изпъл. д. на ********, находящи се на адрес: **************,
*************, от който поземлен имот страните са притежавали в режим на
*********** ид. ч., ведно със законната лихва, считано от дата на изискуемостта на
всяко месечно обезщетение до окончателното плащане, както и за определянето на
месечен наем по реда на чл. 57, ал. 2 СК в полза на ищеца за ползването на ½ ид. ч. от
посочения имот, за период от влизане в сила на бракоразводното решение - 22.02.2022
г., до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението на размера на наемната
цена или прекратяването на наемното правоотношение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата *********** е депозирала отговор на
исковата молба, като със същия е предявила и насрещен иск /уточнен с молби от
15.01.2024 г. и 14.02.2024 г./ срещу ************ за присъждане на следните суми:
1. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствен между страните
л.а. ********** с рама № *************, рег. № ************, с цвят сив металик,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
12.12.2023 г., до окончателното плащане;
2. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните
мотопед ************ с рама № ************, с рег. № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до
окончателното плащане;
3. сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствено между страните
1
ремарке с рама № **********, с рег. № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното
плащане.
Доколкото от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените
доказателства е видно, че на ответника, като родител на когото е предоставено
упражняването на родителските права е предоставено ползването на семейното
жилище – едноетажна жилищна сграда (къща) на посочения адрес, а по отношение на
ползването на другите постройки в дворното място ползването се определя по
споразумение между бившите съпрузи, то правото на обезщетение за лишаване от
ползване на семейното жилище и на другите вещи в режим на обикновена
съсобственост произтича от различен фактически състав, като по различен начин
подхожда законодателят по отношение на това дали е необходима покана за
възникване на задължението. Ето защо и доколкото ищецът е посочил общо
обезщетението, което претендира за лишаването му от ползване на семейното жилище
и останалите постройки в имота, то исковата молба се явява нередовна и на същия
следва да се дадат указания да конкретизира размера на претендираното обезщетение
за лишаване от ползване на семейното жилище и това за стопанските постройки в
имота поотделно.
Нередовна се явява и исковата молба по отношение на претендираното
обезщетение за забава от датата на изискуемостта на всеки месечен наем, доколкото
претенцията не е индивидуализирана по размер и период и съответно не е внесена
държавна такса за този иск.
Страните са представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-оценителна експертиза по
въпроси, преформулирани от съда на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, както следва: 1)
какъв е размерът на средния пазарен месечен наем на посочения в исковата молба
недвижим имот, съставляващ едноетажна жилищна сграда (къща) за периода от
22.02.2022 г. до 12.10.2023 г., както и към момента на изготвяне на експертното
заключение; 2) какъв е размерът на средния пазарен месечен наем на посочения в
исковата молба имот - постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) в посочения
поземлен имот и 3) какъв е размерът на средния пазарен месечен наем на посочените в
отговора на исковата молба вещи за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г., като няма
необходимост от експертно заключение относно размера на мораторните лихви.
На страните следва да се допусне до разпит по един свидетел при режим на
довеждане, като искането на ищеца за допускането на втори свидетел относно факта,
че ответницата е ползвала процесния имот следва да се остави без уважение, тъй като
това обстоятелство не е спорно между страните.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по главния иск на ищеца
************.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена с препис за
насрещната страна да отстрани констатираните в исковата молба нередовности, като:
1. Да конкретизира по размер и период претенцията за обезщетение за лишаване от
ползване на семейното жилище – едноетажна жилищна сграда (къща) на
посочения адрес, и претенцията си обезщетение за лишаване от ползване на
ползването на постройките на допълващо застрояване в дворното място – лятно
кухня, по отделно;
2. Да индивидуализира претенцията си за обезщетение за забава с посочване на
размер и период с начална и крайна дата върху всяко от претендираните
обезщетения, съответно за семейното жилище и за другите постройки в дворното
място.
3. Да формулира надлежен петитум съобразно уточнението по т. 2 и 3.
4. Да представи доказателства за платена държавна такса за предявения иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 4 % върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца по главния иск ************, че при неизпълнение
на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗЛЕЖДАНЕ предявения насрещен иск от
*********** срещу ************ за присъждане на следните суми:
1. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствен между страните
л.а. ********** с рама № *************, рег. № ************, с цвят сив металик,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
12.12.2023 г., до окончателното плащане;
2. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните
мотопед ************ с рама № ************, с рег. № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до
окончателното плащане;
3. сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствено между страните
ремарке с рама № **********, с рег. № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното
плащане.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки,
отговори на следните въпроси: 1) какъв е размерът на средния пазарен месечен наем на
посочения в исковата молба недвижим имот, съставляващ едноетажна жилищна сграда
(къща) за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г., както и към момента на изготвяне
на експертното заключение; 2) какъв е размерът на средния пазарен месечен наем на
посочения в исковата молба имот - постройка на допълващо застрояване (лятна кухня)
в посочения поземлен имот и 3) какъв е размерът на средния пазарен месечен наем на
посочените в отговора на исковата молба вещи за периода от 22.02.2022 г. до
12.10.2023 г., като няма необходимост от експертно заключение относно размера на
мораторните лихви.
3
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 800 лева,
вносим от страните по равно в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *********** като УКАЗВА на вещото лице да
започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страните чрез
разпит на по един свидетел при режим на довеждане, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на втори свидетел.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.05.2024 г. от 11,00 часа, за
когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по
главния иск и препис от отговора, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора
на насрещния иск.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че имал
брак с ответницата, който бил прекратен на 22.02.2022 г. с Решение № *********** по
гр. д. № ********* по описа на СРС, като от брака имали и малолетна дъщеря, родена
на 29.12.2013 г. Поддържа, че по време на брака със съпругата си закупили 290/580 ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор № ***********, ведно с построените в имота
едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № ************* и постройка на
допълващо застрояване (лятна кухня) с идентификатор № ***********.2 по ********
на **************, одобрени със Заповед ************ на изпъл. д. на ********,
находящи се на адрес: **************, *************. Посочва, че с бракоразводното
решение на ответницата било предоставено упражняването на родителските права и
ползването на семейното жилище /едноетажната жилищна сграда (къща) с
идентификатор № *************/ до навършването на пълнолетие на детето или
изменение на обстоятелствата, а ползването на дворното място и другите постройки в
него следвало да се определи по споразумение между страните. Поддържа, че не бил
определен наем за ползването на семейното жилище, поради което такъв следвало да се
определи в настоящото производство по реда на чл. 57, ал. 2 СК, съобразно
притежаваните от ищеца права. Наред с изложеното, ищецът твърди, че от влизане в
сила на бракоразводното решение до подаването на исковата молба е лишен от
ползването на горепосочения имот, поради което ответницата следвало да му заплати
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е бил лишен
през периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. на ½ ид. ч. от едноетажна жилищна
сграда (къща) с идентификатор № *************, изградена заедно с постройка на
допълващо застрояване (лятна кухня) в имот с идентификатор № ***********,
находящи се на адрес: **************, *************. Ето защо моли исковете да
бъдат уважени и претендира разноски. Наред с горното твърди, че ответникът му
4
дължи и обезщетение за забава за всеки забавен месечен наем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата ***********, която признава, че е имала брак с ищеца, прекратен на
22.02.2022 г. с Решение № *********** по гр. д. № ********* по описа на СРС, като
със същото й е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетната й дъщеря, както и ползването на семейното жилище, представляващо
едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № *************, находяща се
на адрес: **************, *************. Посочва, че при определянето на дължимия
наем следвало да се съобрази ползваната от ненавършилото пълнолетие дете жилищна
площ и за същата да не се дължи наемна цена. Поддържа, че ищецът не е бил лишаван
от ползването на процесните имоти, тъй като към настоящия момент имал багаж на
тавана на къщата и в лятната кухня, а в случай че му се дължи обезщетение, това
следвало да е за период след 01.04.2022 г., когато е напуснал семейното жилище. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Предявен е и насрещен иск от *********** срещу ************, в който се
поддържа, че по време на брака си страните са придобили следните движими вещи:
********** с рама № *************, рег. № ************, с цвят сив металик;
мотопед ************ с рама № ************, с рег. № ********** и ремарке с рама
№ **********, с рег. № **********. Твърди се, че от момента на прекратяване на
брака посочените вещи се ползват еднолично от ответника ************, поради което
същият дължи на ищцата обезщетение за ползването, от което е лишена съобразно
правата й, както следва: 1. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода
от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствен
между страните л.а. ********** с рама № *************, рег. № ************, с цвят
сив металик; 2. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за периода от
22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен
между страните мотопед ************ с рама № ************, с рег. № **********;
3. сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до
12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствено между страните
ремарке с рама № **********, с рег. № **********. Ето защо се иска от съда
уважаване на предявените насрещни искове, както и присъждането на съдебни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия момент
не е депозиран отговор на насрещната искова молба.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени главни осъдителни искове с
правно основание чл. 57, ал. 1 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 31, ал. 2 ГПК и иск с
правно основание чл. 57, ал. 2 СК, както и насрещни обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становищата на страните безспорно по делото се явява, че между тях е
имало сключен брак, по време на който са придобили в режим на *********** ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор № ***********, ведно с построени в имота
едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № ************* и постройка на
допълващо застрояване (лятна кухня) с идентификатор № ***********.2 по ********
5
на **************, одобрени със Заповед ************ на изпъл. д. на ********,
находящи се на адрес: **************, *************, както и че бракът е прекратен
на 22.02.2022 г. с Решение № *********** по гр. д. № ********* по описа на СРС,
като със същото на *********** е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на малолетната й дъщеря, както и ползването на семейното жилище,
представляващо едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор №
*************, находяща се на адрес: **************, *************.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание чл. 57,
ал. 1 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК е да докаже, че
е придобил процесния имот в режим на СИО, която е прекратена, квотите в
съсобствеността, наличието на влязло в сила бракоразводно решение между страните,
с което ползването на процесното жилище е предоставено на ответницата и размера на
наемната цена на имота за претендираните периоди, по отношение на постройките,
които не представляват семейно жилище, че е бил лишен от ползването им, както и, че
е отправил покана до ответника.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на претендираните суми,
респективно възраженията си, включително че в процесния имот живее с
ненавършилата си пълнолетие дъщеря, както и периодът, през който твърди
ответникът да е ползвал имота.
В тежест на ищцата по насрещните искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
е да докаже, че в съсобственост с ответника притежава посочените движими вещи,
квотите в съсобствеността, еднолично ползване на вещите от ответника, отправено
писмено поискване и размер на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника по този иск е да докаже заплащане на дължимото
обезщетение.
УКАЗВА на ищеца по главния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 СК и на
ищеца по насрещните искове, че не сочат доказателства за отправено писмено
поискване до ответника да предостави ползването на посочените недвижими/движими
вещи.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
6
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7