Разпореждане по дело №91/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

20.11.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.23

Година

2014

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 367 от 14.04.2014 година по гр.д. № 3856/2013 година Районен съд - гр.В. Т. е допуснал съдебна делба, която да се извърши между С. Й. К., Б. Й. К., И. В. И. и С. Н. О. на подробно описаните в решението недвижими имоти, придобити по наследства от В. Й. К., както и да се извърши съдебна делба между С. Й. К., Б. Й. К., И. В. И. на оставеното им в наследство от В. Й. К. дворно място, представляващо УПИ 11-182 в строителен квартал 46 по плана на с.Л., с уредени регулационни отношения, при граници : улица, Х. И. Б., насл. на Й. С. П. и С. Б. Н. или по скица № 94 - ББ-318/19.08.2013г., издадена от община В. Т. - улица, УПИ І-180, УПИ ХІ - 183, УПИ ІІІ-182, както и построените в дворното място постройки - къща, сайвант, обор и плевник, подробно описани в Нотариален акт № **, том **, н.д. № *** на Нотариус Т.Б., при квоти за страните съответно по 1/4 ид. част за С. Й. К. и Б. Й. К., и 2/4 ид. части за И. В. И..

Недоволна от така постановеното решение в частта му, с която е допуснато до делба дворно място, представляващо УПИ 11-182 в строителен квартал 46 по плана на с.Л., с уредени регулационни отношения, при граници : улица, Х. И. Б., насл. на Й. С. П. и С. Б. Н. или по скица № 94 - ББ-318/19.08.2013г., издадена от община В. Т. - улица, УПИ 1-180, УПИ ХІ - 183, УПИ ІІІ-182, както и построените в дворното място постройки - къща, сайвант, обор и плевник, подробно описани в Нотариален акт № **, том **, н.д. № *** на Нотариус Т.Б., е И. В. И., която го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.В подадената от нея жалба И. И. развива съображения за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната от нея част. Твърди, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че не е манифестирала нито пред брат си, нито пред други хора, намерението си да свои описания по-горе имот, който извод е мотивирал съда да приеме, че не е налице придобивна давност по отношение на този имот в нейна полза , респективно - е допуснал имота до делба. В тази връзка твърди, че от материалите по делото, в това число от показанията на разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин, че само тя е владяла целия имот; владяла го е като свой собствен, с намерение да го свои като такъв. Посочва, че това е станало със знанието и съгласието на нейните родители приживе, в период, предхождащ 2001 година и в период, в който тя се е грижила за родителите си. В тази връзка посочва, че в този смисъл са и твърденията на другата съделителка С. О., която е нейна родственица и е била категорична в отговора на исковата си молба, че този имот е оставен по наследство единство на нея от нейните родители, като тя единствено е полагала грижи за тях до смъртта им. Моли решението, като порочно в обжалваната от нея част, да бъде отменено и описаният имот в с. Л. да бъде изключен от делбената маса.

Въззиваемите Б. Й. К. , С. Й. К., Т. Ц. К., И. Б. Н. и С. Б. Н. заемат становище, че въззивната жалба на И. В. И. е неоснователна и недоказана, респективно - решението в обжалваната от нея част е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на И. В. И. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното от И. В. И. решение е валидно и допустимо, а по същество в обжалваната му част - обосновано, правилно и законосъобразно.

Предмет на разглеждане по делото е предявеният от С. Й. К. , чрез неговата майка и законен представител Т. Ц. К. , Б. Й. К., И. В. И., Т. А. Н. и С. Н. О. иск за делба, във фазата на допускането, на подробно описаните в исковата молба имоти, както и извършването на съдебна делба между С. Й. К., Б. Й. К. и И. В. И. на оставеното им в наследство от В. Й. К. дворно място, представляващо УПИ 11-182 в строителен квартал 46 по плана на с.Л., с уредени регулационни отношения, при граници : улица, Х. И. Б., наследници на Й. С. П. и С. Б. Н. или по скица № 94 - ББ-318/19.08.2013г., издадена от община В. Т. - улица, УПИ І-180, УПИ ХІ - 183, УПИ ІІІ-182, както и построените в дворното място постройки - къща, сайвант, обор и плевник, подробно описани в Нотариален акт № **, том **, н.д. № *** на Нотариус Т.Б.

По делото не се спори, че С. Й. К., Б. Й. К. и И. В. И. са наследници на В. А. К., починал на 13.07.2001 година. С. и Б. Кефирови са негови внуци, а И. В. И. - негова дъщеря. Установено е и не се спори, че спорният по делото имот в с.Л. приживе е бил собственост на В. А. К. . По делото е установено, че Величка И. и нейното семейство по-често са пребивавали в имота, а нейният брат Й. В.в К., баща на С. Й. К. и Б. Й. К., го е посещавал по - рядко. Спори се е ли И. В. И. придобила имота по давностно владение, респективно - е ли тя изключителен собственик на имота или не. В тази връзка следва да се има предвид, че при наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало след смъртта на В. А. К., въведено и от страните като основание за съсобственост, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл.5- чл.10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, съгласно чл. 154,ал.1 ГПК трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита; тя трябва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да показват на останалите сънаследниците, че тяхната фактическа власт е отблъсната. В този смисъл са не само изводите на първоинстанционния съд, но и константната практика на ВКС. Това ще рече, че фактът на едноличното ползване на имота от част от сънаследниците, е необходимо, но недостатъчно условие за доказване на възражението за придобивна давност. В отношенията между сънаследниците презумцията на чл.69 ЗС не важи, при което в техните вътрешни отношения се счита, че този който ползва имота е държател на чуждите идеални части - владее ги от тяхно име и за тяхна сметка.Изложеното по категоричен начин налага извода, че сънаследникът, на когото се противопоставя придобивна давност, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. Това в случая И. В. И. не е направила. Твърденията й в тази насока не намират опора в събраните по делото доказателства. Напротив: Всички свидетели са единодушни, че И. И. и Й. К. заедно са правили ремонт в процесния имот в с. Л. .Това обстоятелство се признава и от И. И. в съдебно заседание пред първата инстанция на 14.03.2013 година, което налага извода, както правилно е приел Районният съд, че двамата са имали отношение към наследения от тях имот като съсобствен. Изложеното по категоричен начин налага извода, че И. В. И. не е довела до знанието на останалите сънаследници на В. А. К., че е променила намерението си и от държател на техните наследствени части става владелец, като ги владее като свои собствени само и единствено за себе си. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението на И. И. за изтекла в нейна полза придобивна давност относно идеалните части от процесния имот на останалите сънаследници на В. А. К. по делото е останало недоказано, респективно - че имотът е съсобствен на всички негови наследници и като такъв следва да бъде поделен между тях. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на И. В. И. по делото е неоснователна и недоказана. Решението в обжалваната от нея част е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 367 от 14.04.2014 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 3856/2013 година в обжалваната му част, с която съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между С. Й. К., Б. Й. К. и И. В. И. на дворно място, представляващо УПИ 11-182 в строителен квартал 46 по плана на с.Л., с уредени регулационни отношения, при граници : улица, Х. И. Б., насл. на Й. С. П. и С. Б. Н. или по скица № 94 - ББ-318/19.08.2013г., издадена от община В. Т. - улица, УПИ 1-180, УПИ ХІ - 183, УПИ ІІІ-182, както и построените в дворното място постройки - къща, сайвант, обор и плевник, подробно описани в Нотариален акт № **, том **, н.д. № *** на Нотариус Т.Б., при квоти за страните съответно по 1/4 ид. част за С. Й. К. и Б. Й. К., и 2/4 ид. части за И. В. И..

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: