№ 12894
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря М.А ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110166421 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б И“ АД срещу Г.
П. А. и П. П. А..
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 10.08.2019 г. в гр. София, на кръстовището на
бул. „Александър Малинов“ и ул. „Алла Ахматова“ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ......., собственост на П. Г. А.,
управлявано от същия, и л.а. „Рено Меган“ с рег. № ......., собственост на А К
М, управлявано от Т К М, при следния механизъм: водачът на л.а. „Ауди А6“
след употреба на алкохол и при движение с несъобразена скорост не спира и
блъска намиращия се пред него л.а. „Рено Меган“, в причинна връзка с което
на последния са нанесени щети. Ищецът твърди, че в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована
гражданската отговорност на виновния водач, е изплатил застрахователно
обезщетение във връзка с причинените на л.а. „Рено Меган“ щети в размер на
сумата от 1 173, 23 лв., с оглед на което в негова полза е възникнало регресно
вземане към виновния водач за изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 1 198, 23
лв., доколкото виновният водач при настъпването на произшествието е
извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал автомобила под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта 1,2 промила и
следователно – над допустимата по закон норма.
Твърди, че виновният водач е починал, с оглед на което има регресно
вземане за сумата към неговите наследници по закон, които отговарят за
посочената сума в условията на разделност – по 1/2.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят по 1/2 от сумата от 1 198, 23 лв., представляваща регресно вземане
по щета № **********, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Г. П. А. и П. П. А., с който исковете се оспорват. Не се оспорва
настъпването на процесното ПТП със сочения механизъм, както и че на
08.03.2021 г. виновният водач е починал, като е оставил наследници по закон:
синовете му Г. П. А. и П. П. А.. Твърди се, че Г. П. А. е ученик на 17 години, а
П. П. А. ще навърши 16 години и е със 100% инвалидност - дълбока умствена
изостаналост, и е поставен под пълно запрещение с решение №
2474/16.09.2022 г. по гр.д. № 4484/2022 г. на СГС, като негов настойник е
майката Л. С. П.. Отправя се искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 10.08.2019 г. в гр. София, на
кръстовището на бул. „Александър Малинов“ и ул. „Алла Ахматова“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ......., собственост на П.
Г. А., управлявано от същия, и л.а. „Рено Меган“ с рег. № ......., собственост
на А К М, управлявано от Т К М, при следния механизъм: водачът на л.а.
„Ауди А6“ след употреба на алкохол и при движение с несъобразена скорост
не спира и блъска намиращия се пред него л.а. „Рено Меган“, в причинна
връзка с което на последния са нанесени щети.
Безспорно е между страните, че при настъпване на произшествието
водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ....... – П. Г. А., го е управлявал под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта 1,2 промила.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на П. Г. А. е била застрахована при ищеца по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
застрахователна полица № BG/02/119001377328.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по гражданската отговорност е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 1 173, 23 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по гражданската отговорност е направил ликвидационните разноски са в
размер на 25 лв.
Видно от удостоверение за наследници от 08.02.2023 г., П. Г. А. е
починал на 07.03.2021 г., като е оставил наследници по закон: Г. П. А. – син и
П. П. А. – син.
С решение от 16.09.2022 г. по гр.д. № 4484/2022 г. на СРС, влязло в сила
2
на 19.10.2022 г., П. П. А. е поставен под пълно запрещение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП,
като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
От приетите за безспорни между страните обстоятелства, които се
подкрепят от ангажираните писмени доказателства се установи, че в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Ауди А6“ с рег. № ....... – П. Г. А. е настъпило ПТП, в причинна връзка с
което на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ....... са причинени щети.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Законодателят е въздигнал в общественоопасно и
противоправно деяние управлението на МПС при наличие на концентрация
само над 0,5 промила, за санкционирането на което е въвел съответни
административни и наказателни санкции. Обратно, шофирането при наличие
на алкохол в кръвта под 0,5 промила не е основание за понасяне на каквито и
да било санкционни последици за водача, тъй като се приема, че подобно
насищане не повлиява адекватността на водача, т.е. не е налице въздействие
на алкохол върху нея. Тези изводи следват както от нормата на чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП, така и от чл. 174, ал.1 ЗДвП, определящ най-ниската възможна
противоправна концентрация на алкохол в кръвта – 0,5 промила.
Безспорно е между страните, че при настъпване на произшествието
водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ....... – П. Г. А., го е управлявал под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта 1,2 промила, т.е.
над допустимата по закон норма.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по гражданската отговорност е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 1 173, 23 лв. и е направил ликвидационните разноски са в
размер на 25 лв.
С оглед изложеното следва се приеме, че в полза на ищеца в качеството
му на застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована
гражданската отговорност на виновния водач, е възникнало регресно вземане
към последния в размер на сумата от общо 1 198, 23 лв.
Установи се по делото, че делинквентът П. Г. А. е починал на 07.03.2021
г., като е оставил наследници по закон: Г. П. А. – син и П. П. А. – син.
3
Съгласно чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане
се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на
наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49, ал.1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл.49, ал.
2 ЗН. В ЗН е предвидена и възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството.
В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.51, ал.1,
изр.1 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като
призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви
приема ли наследството или се отказва от него. Съгласно чл.51, ал.1, изр.2 ЗН
когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда,
който разглежда делото. Тълкуването на нормата на чл.51, ал.1, изр.2 ЗН
налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице,
респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като
той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да
заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на
заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй
като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да
установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл.51, ал.1 ЗН,
той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл.51, ал.2
ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се
прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно материално
право на наследника /в посочения смисъл – решение № 101 от 08.10.2019 г. по
гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно чл.61, ал.2 ЗН недееспособните, държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис. Първата правна последица
на акта на приемане на наследството под опис е привилегия в полза
недееспособните, която чл.61, ал.2 ЗН предвижда.
С нея разполага поставеният под пълно запрещение, който е
недееспособен по силата на чл.5 ЗЛС, какъвто в случая е ответникът П. П. А..
С нея разполага и непълнолетният, който е навършил 14 години, но
поради ненавършена 18-годишна възраст не е напълно способен чрез своите
действия да придобива права и да се задължава (арг. от сравнителен анализ на
чл.61, ал.2 ЗН, вр. чл.2 и чл.4, ал.1 ЗЛС). Непълнолетният е дете (чл.2 от
4
Закона за закрила на детето), а предвиденото в чл.61, ал.2 ЗН го равнопоставя
с дееспособните физически лица. На дееспособните физически лица
принадлежи самостоятелната свободна преценка по предприемане на правния
акт. Следователно чл.61, ал.2 ЗН е отклонение от принципа за равенство на
всички граждани пред закона (чл.6, ал.2 КРБ) и намира своето
конституционно основание в това, че децата са под особената закрила на
държавата и обществото (чл.14 КРБ). Чл.61, ал.2 ЗН е специална норма
спрямо общата от чл.61, ал.1 ЗН, а за непълнолетния не се прилага
преклузивният 3-месечен срок от узнаване на откритото наследство. От
привилегията на чл.61, ал.2 ЗН е изключен непълнолетният, встъпил в брак /в
посочения смисъл – определение № 97 от 30.05.2017 г. по ч. гр. д. №
1703/2017 г. на ВКС, I ГО/. Следователно ответникът Г. П. А. също следва да
приема наследството по опис, доколкото е непълнолетен.
По делото не се установява приемане от страна на двамата ответници на
наследството на техния баща П. Г. А.. Ответниците са сред кръга на лицата,
призовани към наследяване, които следва да приемат наследството по опис,
каквото приемане не се установява да е било извършено до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция. Ищецът като заинтересована
страна не е поискал от районния съд на основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗН да
определи срок на ответниците да заявят приемат ли наследството или се
отказват от него, с оглед на което съдът не е определял срок по чл.51, ал.1,
изр.2 ЗН – предвид липсата на искане от заинтересованата страна. При това
положение се налага извод, че ответниците не са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове, с оглед на което
същите следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 400 лв. разноски по делото, както следва: на Г. П. А. – 200 лв. и на
П. П. А. – 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Б И“ АД, ЕИК ...... срещу Г. П. А.,
ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.500, ал.1 КЗ за по 1/2 от сумата 1 198, 23 лв., представляваща регресно
вземане по щета № ********** във връзка с ПТП, настъпило на 10.08.2019 г.
в гр. София, на кръстовището на бул. „Александър Малинов“ и ул. „Алла
Ахматова“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
5
05.12.2022 г. до окончателното изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК ...... да заплати на Г. П. А., ЕГН
********** и П. П. А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 400 лв. разноски по делото, както следва: на Г. П. А. – 200 лв. и на П. П. А.
– 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6