Решение по дело №8602/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1908
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120108602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1908                                                        03.08.2030 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На първи юли                                                  през  две хиляди и  двадесета година

в публично заседание в състав:                 

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 602 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

            Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Дайнърс Клуб България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от изпълнителния директор – С.И., чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника  И.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца  сумата от 307,74 /триста и седем лева и седемдесет и четири стотинки / лева, представляваща главница в размер на неплатени задължения по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ................. и предоставяне на кредитен лимит от 27.09.2017 г., сумата от 89,26 /осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева,  представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 01.12.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 307,74 лева, считано от 31.05.2019 г. до изплащане на задължението, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2154   от 03.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело №  4303 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Между ищеца, от една страна, като кредитор, и ответника от друга, като кредитополучател, е сключен цитирания по – горе договор за издаване на международна кредитна карта на 27.09.2017 година, на основание на който на ответника е предоставена кредитна карта с лимит 3 000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги  и за теглена на пари в брой от терминално устройство АТМ. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответникът не е погасил по договора сума в размер на 397 лева,  от която главница дължима на основание т. 2 и т.5  от договора и т.10.1 от Раздел Х в размер от 307,74 лева и лихва, дължима на основание т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от Раздел ХI на Общите условия, считано от 01.12.2017 година до 31.05.2019 година. По отношение на конкретните уговорки в договора от името на ищеца е посочено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер от 45 дни, през които не се начислява уговорената промоционална лихва  в размер от 12 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период  е погасен пълния размер на всички отчетени разходи  през съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи. Отчетният период е от 1- во число на месеца до последно число на същия календарен месец. Ищецът твърди, че след изтичане на отчетния период ответникът е получавал извлечение за задълженията по кредитната карта и е бил длъжен да внася минимална погасително  вноска, освен ако не е погасил целия кредитен лимит в 45 – дневния срок. На следващо място в исковата молба е посочено, че минималната погасителна вноска е в размер от 5 % от размера на главницата в размера й към последния ден на отчетния период. Посочено е още, че ответникът дължи всички такси, лихви и комисионни. При неизпълнение на задължението на падежа той дължи и наказателни лихви върху непогасената част от минималната погасително вноска, намалена с размера на лихвите за дните на просрочие, която е в размера на договорената годишна лихва плюс наказателна  надбавка в размер на 6 процентни пункта. В исковата молба е посочено още, че кредитът е станал предсрочно изискуем автоматично на основание договорна уговорка в чл.13.2.1 от Общите условия поради неплащане в продължение на 150 дни на месечна вноска, в случая считано от 15.01.2018 година.

            Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат М.П.К., дава писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място оспорва предоставянето на сумата от кредитора на ответника като счита, че с прилагането на приемателно – предавателния протокол за предоставяне на кредитната карта този факти не може да бъде доказан, а и уточнява, че не е посочена сметката по която тази сума е била предоставена. На следващо място посочва, че липсват данни, че сумите са били налични по сметка, както и оспорва факта на получаване на кредитната карта. На следващо място процесуалният представител на ответника оспорва, че са били извършени транзакции с кредитната карта. По подробно изложени съображения са оспорени приложените към  исковата молба първа страница от договор, общи условия, първа и втора страница от искания за отпускане на кредит. На следващо място от името на ответника е посочено, че се оспорва факта на настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията, тъй като липсват доказателства за обявяването й на кредитополучателя, а от друга страна, съгласно уговорка на договора, той се продължава автоматично. За обосноваване на доводите си в тази насока процесуалният представител на ответника се позовава и на съдебна практика. На следващо място в писмения отговор тя посочва, че в случая следва за намерят приложение нормите на Закона за потребителския кредит и  по – конкретно правилото на чл.22 вр. чл.12, ал.1, т. 8 от  ЗПК за недействителност на договор за овърдрафт, ако не са посочени приложения лихвен процент и условията за прилагането му.  В тази насока са изложени подробни доводи, като е посочено, че в случая не се установява конкретика и яснота относно приложимия лихвен процент  и изцяло липсва яснота  относно условията за прилагането му. На следващо място  в писмения отговор е посочено, че липсва яснота как е формиран размера на ГПР, за което процесуалният представител на ответника счита,  че води до недействителност на договора. Посочва, че са нарушени и чл. 11, ал.1, т.12 и т.20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. В писмения отговор са изложени доводи за неоснователност и на иска за лихва за забава на самостоятелно основание – поради това, че не се установява падежа на задължението.

            По повод указания, дадени с определението, постановено на основание чл.140 от ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която той излага, че конкретизира иска и посочва, че след изтичане на всеки отчетен период  издателят изпраща в писмена форма на посочения адрес на кредитополучателя съответното месечно извлечение , в което се съдържа цялата налична информация относно размера на минималната месечна вноска , сумата за отчетния период и пълното погасяване на кредита. Посочва, че извлеченията са налични и в обслужващата банка. Ответникът твърди, че месечните извлечения са изпращани на насрещната страна на посочен от него електронен адрес. На следващо място излага, че служители на ищцовото дружество също са правили многократни опити за свързване с ответника, но изпълнение на задълженията не последвало. По отношение на твърденията за настъпила предсрочна изискуемост ищецът посочва, че ответникът не  е уведомен за настъпването й, тъй като за дружеството не съществува задължение за уведомяване за това обстоятелство.

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба от негово име  процесуалният му представител поддържа иска, сочи доказателства и моли съда да постанови решение, с което да го уважи и да присъдени разноските, направени по водене на делото.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат К., назначена на основание чл.47 от ГПК, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Оспорва сключването на договора, тъй като е положен подпис само на последната му страница. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи.

            По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

            Предявените искове са с материално правно основание основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД за иска за главница и  чл.240, ал.2 от ЗЗД за иска за наказателна лихва.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

            Като писмено доказателство е приет договор за издаване на рволвираща международна кредитна карта ................... и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, сключен между ищеца, от една страна, като кредитор, и ответника – от друга като кредитополучател за предоставяне на лимит на посоченото основание в размер от 3 000 лева.  По повод направеното възражение от процесуалния представител на ответника за валидността на договора поради това, че е подписан от кредитополучателя само на последна страница, а не и на първа и втора страница, настоящият състав приема, че това доказателство следва да бъде ценено с оглед извод от фактическа страна и съвкупност с искането за предоставяне на кредит от ответника и подписаните от него общи условия, които са подписани от него и по този факт няма спор. Поради изложеното настоящият състав приема, че се установява волята на страните за сключване на договора  с посоченото в исковата молба съдържание.  Не се установява нарушение на императивна правна норма при подписване на договора. Общите условия са подписани от кредитополучателя на всяка страница, съгласно чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит, подпис на последна страница е положен от ответната страна на договора, непосредствено след края на текста.

            В договора е посочено, че той е със срок до 31.08. 2018 година, а в Общите условия, раздел XIII, е посочено, че срокът на договора се продължава автоматично за още една година , но не повече от три години, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата страна  за прекратяване на договора най – малко 30 дни преди изтичане на текущия  срок. В случая липсват твърдения по делото, че някоя от страните е упражнила правото да прекрати действието на договора. Тригодишният срок, посочени в общите условия, изтича на 31.08.2021 година и настоящият състав приема, че не е преустановено действието му.

            В раздел XIII от общите условия на дружеството, т.13.2.1 е посочено, че е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължения на титуляра към издателя за срок по – дълъг от 150  календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и общите условия.

            В случая посочената уговорка следва да бъде квалифицирана като падеж на всички задължения по договора  при неизпълнение на посоченото по – горе условие, за който длъжникът е бил уведомен към датата на подписване на договора, а не за  хипотеза за обявяване на предсрочна изискуемост, което се е наложила в практиката В случая падежът на тези задължения е определяем към датата на подписване на договора. Видно от констативно съобразителната част на заключението на вещото лице от името на ответника по договора са извършени две плащания –на  15.11.2017 година сума в размер от 12 лева и на 18.12.2017 година- сума в размер от 20 лева.

            Поради изложеното настоящият състав приема, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на  31.05.2019 година ответникът е дължал на ищеца сумата 307, 74 лева като главница по договора, за плащане на което задължение е настъпил падежа, тъй като са изтекли 150 дни, считано от датата на последното плащане на задължения по договора.

            По повод възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл.22 вр.чл.12, ал.1, т. 8 от ЗЗП настоящият състав приема следното:

            Съгласно чл.12, ал.1, т.8 от ЗЗП Договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

            Видно от приетите като писмено доказателство договор, приложен в цялост от ищеца, към молба от 08.06.2020  година, в т.7.1 , страните са постигнали съгласие, че  за първите дванадесет месеца от издаване на картата, титулярът заплаща не посочената в т.7 от договора лихва /19 % върху непогасената сума/, а  промоционална лихва в размер 12 % , при условие, че кредитополучателят не закрие в този срок издадената кредитна карта. Предвид  изложеното настоящият състав приема, че в случая, при постигане на посочените уговорки относно конкретния посочен процент лихва и факта, че е отразена основата върху която се начислява  - непогасената част от сумата, не е нарушена цигираната норма на закона.

            В допълнение и също по повод направеното правоизключващо възражение от ответника следва да бъде посочено, в договора е посочен ГПР – 12, 68 %, която стойност не надхвърля допустимата съгласно чл.19, ал.4 от ЗЗП – пет пъти размера на законната лихва. В договора е уточнено, че общо дължимата сума по кредита е 3 317, 64 лева. Посочено е, че  ГПР и общата дължима сума по кредита са изчислени  в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит и при следните допускания: овърдрафтът е усвоен изцяло  за срок от 12 месеца и се дължи  лихва съгласно чл.7.1, като при промяна на някои от параметрите, послужили като база за изчислението им, независимо от причината за това, същите се променят. Настоящият състав приема, че с тази уговорка е спазено и изискването на чл.19, ал.1 от ЗЗП. Съгласно този текст годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.  За съответствие с  цитираната норма настоящият състав взе предвид, че в случая е поискано присъждане на усвоена главница по договора и лихва за забава на посоченото по – горе правно основание.

            Като писмено доказателство е приет и протокол от 13.10.2017 година за  получаване на кредитната карта и пин – код от ответника, поради което настоящият състав приема, че  предоставянето на картата и кода дава възможност на титуляра , който е и страна по овърдрафта, за извършва съответните тарнзакции. Следва да се приеме, че плащанията са извършени на основание договора за кредит, по който той е страна, и съответно той е материално правно легитимиран да отговаря за плащане на задълженията.

            От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че размерът на просрочената главница е 307, 74 лева, а размерът на лихвите за периода от 01.12.2017 година до 31.05.2019 година е 89, 26 лева, каквито са и стойностите на претенциите, посочени в исковата молба и заповедта по чл. 410 от ГПК. Изводите на вещото лице са направени на основание извлечения от движението по партидата на кредитната карта на ответника.

            По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен.

            По отношение на разноските, направени по водене на делото, дължими от ответника на ищеца на основание чл. 78 от ГПК настоящият състав приема следното:

            Разноските са в общ размер 625 лева, съгласно сбора от държавните такси, които са в размер 75 лева, 300 лева възнаграждение за особен представител на ответника, 150 лева възнаграждение за вещо лице, внесено, както и сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претенцията за присъждане  на юрисконуслтско възнаграждение до пълния предявен размер на претенцията от 300 лева настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер  за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по  дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер  75 лева и съответно на уважената част от исковете  следва да бъдат присъдени в пълния им дължим размер.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,  че дължи на „Дайнърс Клуб България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от изпълнителния директор – С.И., по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта .............. и предоставяне на кредитен лимит от 27.09.2017 г., сумата 307,74 /триста и седем лева и седемдесет и четири стотинки / лева, представляваща главница, сумата от 89,26 /осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева,  представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 01.12.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 307,74 лева /триста и седем лева, седемдесет и четири стотинки/, считано от 31.05.2019 г. до изплащане на задължението, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2154   от 03.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело №  4303 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,  да плати на „Дайнърс Клуб България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от изпълнителния директор – С.И., сумата 625 лева /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

 

Вярно с оригинала

Ж. С.