Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 87 по описа за 2021 година на Софийски
градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени
от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ против ответника “П.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за
установяване поредност по т. 6 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ на предявените
и приети в производството по несъстоятелност на “П.” АД (в несъстоятелност) публични вземания в общ
размер на 3 795,84 лева, от които главница в размер на 3 421,79 лева,
представляваща административна годишна такса за контрол към Комисията за
регулиране на съобщенията за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и лихва за
периода от 16.04.2015 г. до 12.05.2016 г. в размер на 374,05 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че с
молба с изх. № 24-28-713/15#30 от 13.08.2020
г. НАП е предявила в производството по несъстоятелност на ответното дружество
вземания в общ размер на 48 079,80 лева, които са включени от синдика в
списъка на приетите вземани с поредност на удовлетворяване по т. 7 на чл. 722,
ал. 1 от ТЗ.
Твърди, че част от предявените вземания
– главница в размер на 3 421,79 лева, представляваща административна
годишна такса за контрол към Комисията за регулиране на съобщенията за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., и лихва в размер на 374,05 лева, са възникнали
преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Твърди, че поради това същите следва да бъдат включени в списъка на приетите
вземания с поредност на удовлетворяване по т. 6 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
Твърди, че в срока по чл. 690 от ТЗ НАП
е подала възражение касателно поредността на приетите вземания, което с
Определение № 262188/22.12.2020 г. по т.д. № 1977/2015 г. по описа на СГС е
оставено без уважение. Твърди, че определението е обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20201230111519. Твърди, че съдът по несъстоятелността е приел, че публичните
вземания трябва да бъдат обвързани със сроковете за предявяване по чл. 688, ал.
1 от ТЗ, като не е съобразил изричните разпоредби на чл. 687, ал. 2 от ТЗ и чл.
164, ал. 4 от ДОПК.
Твърди, че производството по
несъстоятелност на “П.” АД е открито с Решение № 870/12.05.2016 г. по т.д.
№ 1977/2015 г. по описа на СГС. Твърди, че процесните вземания са възникнали до
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и са
установени с Акт за установяване на публично държавно вземане № 27/27.07.2017 г.,
издаден от Комисията за регулиране на съобщенията, връчен на 04.09.2017 г. на
синдика на дружеството и влязъл в сила на 04.09.2017 г. Твърди, че с акта са
установени публични задължения към КРС, представляващи административна такса за
контрол за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. по силата на чл. 33, ал. 1, т.
1 и чл. 141 от Закона за електронните съобщения и лихва с правно основание по
чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания.
Твърди, че съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от
годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи
и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на
трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за
достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за
уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. Твърди,
че по силата на ал. 2 на чл. 141 на ЗЕС таксата се плаща от лицата,
осъществяващи електронни съобщения, на тримесечни вноски до 15-то число на
месеца, следващ тримесечието, като вноската за четвъртото тримесечие е
изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен по ЗСч за изготвяне
на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват въз
основа на предоставено от предприятието копие от годишен финансов отчет, заедно
с приложенията към него.
Твърди, че срокът за плащане е определен
от закона и неговото започване и изтичане не е поставено в зависимост от
издаването на акта за установяване от органа по приходите. Твърди, че поради
това процесните задължения са дължими за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.,
а именно преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
– на 12.05.2016 г.
Твърди, че установената в акта лихва е
акцесорно задължение, чието възникване и изискуемост зависят от съществуването
на главното вземане. Твърди, че неизплатените с акта вземания се събират със
законната лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок ответникът “П.” АД (в
несъстоятелност) не е подал отговор на исковата молба.
В дадения срок синдикът на “П.” АД (в
несъстоятелност) – И.Р., подава становище, в което оспорва предявените искове
като неоснователни. Сочи, че съгласно чл. 687, ал. 2 от ТЗ синдикът
вписва служебно в списъка на предявените вземани и установеното с влязъл в сила
акт публично вземане, като за посочената сума това е Акт за установяване на
публично държавно вземане № 27 от 27.07.2017 г., издаден от КРС, поради което
именно към тази дата вземането е било определено по основание и размер и е
станало изискуемо. Сочи, че поради това поредността на същото е по т. 7 на чл.
722, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение № 870/12.05.2016 г. по
търговско дело № 1977/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 състав, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника “П.” АД, определена е началната й дата и открито е производство
по несъстоятелност на дружеството.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с
молба с 84676/18.08.2020 г. ищецът
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е предявил процесните
вземания в производството по несъстоятелност на длъжника “П.”
АД (в несъстоятелност).
Видно от събраните по делото доказателства и служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, с допълнителен
списък на приетите вземания на кредиторите на “П.” АД (в несъстоятелност) са приети от синдика предявените от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ публични вземания, като е посочена поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Същият е обявен в Търговския регистър на 04.11.2020 г.
Срещу посочената в списъка поредност на
удовлетворяване е
подадено от кредитора и настоящ ищец НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с изх. № 24-28-713/15 от 10.11.2020 г.,
с вх. № 288098/16.11.2020 г., с пощенско клеймо от 11.11.2020 г., видно и от
служебна справка в електронната деловодна система на съда.
Подаденото възражение е оставено без уважение с
определение от 22.12.2020 г. по търговско дело № 1977/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, VІ-13 състав. Определението е обявено в
Търговския регистър на 30.12.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на
съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове,
предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по
несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и
преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във
връзка с внасянето на държавните такси, включително и относно субективните
предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените
особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно,
исково производство.
По делото не се
оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския
регистър по партидата на длъжника “П.” АД (в несъстоятелност), че е налице процесуална
легитимация на страните по предявения положителен установителен иск. Ищецът
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е кредитор, предявил процесните публични
вземания в производството по несъстоятелност на длъжника “П.” АД (в несъстоятелност).
Вземанията са приети от синдика и включени в допълнителния списък на приетите
вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. Срещу списъка в частта, в която процесните
вземания са приети с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ,
е подадено възражение от кредитора НАП, като същото е оставено без уважение от
съда по несъстоятелността с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съдът е
одобрил съставения от синдика списък на приетите вземания.
В случая исковата молба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от датата
на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4
от ТЗ, поради което настоящият състав намира, че е спазен законоустановеният
срок по чл.694, ал. 6 от ТЗ.
В Решение № 172/19.03.2021
г. по т.д. № 2504/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., ІI
Т.О., е разгледан по същество иск по чл. 694 от ТЗ относно реда за
удовлетворяване на вземането на кредитор. Поради цитираното съдебно решение на
касационната инстанция съдът следва да промени следваната практика, че не е
допустимо разглеждане на възражение по чл. 692 от ТЗ и следователно иск по чл.
694 от ТЗ относно поредността за удовлетворяване извън обезпеченията на
вземането. След като съгласно разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ
задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е привилегията
на съответното вземане, която следва да се разбира в широк смисъл и като
поредността на удовлетворяване на вземането, то същата може да бъде предмет на
иск по чл. 694 от ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим.
В случая предмет
на производството по настоящото дело не са публичните вземания (главница и
лихва) по основание и размер, които са приети в производството по
несъстоятелност на ответника “П.” АД (в несъстоятелност) и същите не следва да бъдат
обсъждани от съда. Предмет на делото е единствено редът на удовлетворяване на
тези вземания.
Не се спори между страните по делото, че
процесните вземания са публични такива. Касае се за административна такса по
ЗЕС, която е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, както и за лихва върху същата – публично държавно вземане по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
В Решение № 172/19.03.2021 г. по т.д. №
2504/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., ІI Т.О., е даден
отговор на поставения правен въпрос, че публично
вземане, дължимо за период преди датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника, но установено с акт за
установяване на публично вземане след тази дата, следва да бъде квалифицирано
като вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
С оглед на така
даденото разрешение в цитираната практика, следва да бъде преценено
възникването на процесните публични вземания – преди или след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, което
е определящо за поредността на удовлетворяването им по чл. 722 от ТЗ.
Процесните
публични вземания за главница в размер на 3 421,79 лева представлява административна
годишна такса за контрол към Комисията за регулиране на съобщенията за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., дължима на основание чл. 141 от Закона за
електронните съобщения.
Съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС (в
действащата редакция обн. – ДВ, бр. 41/22.05.2007 г. и преди приетите изм. и
доп. - ДВ, бр. 20/09.03.2021 г.), размерът на
административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни
приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без
включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните
плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп,
транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на
авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗЕС в същата
редакция, таксата по ал. 1 се плаща от лицата, осъществяващи обществени
електронни съобщения, на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ
тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до
15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на
годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват въз
основа на предоставено от предприятие копие от годишен финансов отчет заедно с
приложенията към него.
В
чл. 5 от Тарифата
за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по
Закона за електронните съобщения (загл. изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила
от 01.01.2013 г.), е предвиден начинът на определяне на административната
годишна такса за контрол.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от горецитираната тарифа, таксата по чл. 5 се заплаща на
тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се
дължат.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от тарифата,
вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след
срока, определен в Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов
отчет, като внесените през годината вноски се изравняват въз основа на
предоставено от предприятието копие от годишен финансов отчет заедно с
приложенията към него.
В случая на “П.” АД е начислена процесната административна годишна
такса за 2014 г., т.е. същата е възникнала преди датата на решението за
откриване на производството по неъсъстоятелност срещу дружеството (12.05.2016
г.). С Акт за установяване на публично държавно вземане № 27/27.07.2017 г.,
издаден от Комисията за регулиране на съобщенията, е установена
административната годишна такса за 2014 г. в размер на 3 421,79 лева,
съгласно чл. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за
регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Задължението за
заплащане на същата, установено с горецитирания акт, е възникнало и същото е
следвало да бъде заплатено до 15.04.2015 г. съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗЕС (в
редакцията обн. – ДВ, бр. 41/22.05.2007 г. и преди приетите изм. и доп. - ДВ,
бр. 20/09.03.2021 г.). Издаденият акт за установяване на публично държавно
вземане само установява размера на вече възникналото задължение.
С оглед на изложеното и съобразявайки
разрешението, дадено в горецитираното решение на ВКС, съдът намира, че
процесните публични вземания (главница и лихва), дължими преди
датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност
срещу длъжника, следва да бъдат квалифицирани с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “П.” АД (в
несъстоятелност) дължимата държавна такса в размер на
50 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ищецът
претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Като взема предвид искането на ищеца, както и
фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да се
съобрази при изчисляване на дължимите по делото разноски.
Предвид горното
и с оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 100
лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предявен
от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр.
София, бул. “********, против ответника “П.” АД (в
несъстоятелност),
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, че предявените
и приети в производството по несъстоятелност на “П.” АД (в несъстоятелност) публични вземания в общ
размер на 3 795,84 лева, от които главница в размер на 3 421,79 лева,
представляваща административна годишна такса за контрол към Комисията за
регулиране на съобщенията за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и лихва в
размер на 374,05 лева за периода от 16.04.2015 г. до 12.05.2016 г., са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “П.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 50
лева (петдесет лева) и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “П.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр. София, бул. “********, сумата от 100 лева
(сто лева) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на “П.” АД (в несъстоятелност) – И.Р., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :