№ 28
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20214500900189 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор Ю. Ю.
чрез пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н., с която в обективно кумулативно
съединение са предявени искове против Н. СТ. Н. от гр. Русе, произтичащи
от неизпълнение на задължения по Договор за потребителски паричен кредит
№ 3265096 от 26.06.2018 г., сключен от Н. СТ. Н. с „Уникредит Късюмър
Файненсинг“ ЕАД гр. София, които задължения са цедирани на 18.12.2019 г.
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София. Искът е с правно
основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 38 864,44
лв, от които: главница в размер на 34 693,65 лева от неплатени месечни
вноски с падежни дати от 07.06.2019 г. до 07.06.2028 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021 г. до
окончателното й изплащане; вземане за просрочена договорна лихва за
периода 07.06.2019 г. до 18.12..2019 г. в размер на 1 275,67 лева и
обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021 г. в размер на
2 895,12 лв.
1
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените
към нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен
отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му. Отговор няма постъпил.
С оглед на редовно разменените книжа, съдът се е произнесъл с
нарочно определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 374ал.1
ГПК.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните,
преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Ответникът Н. СТ. Н. е сключил с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД гр. София Договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който му е предоставен кредит в размер на 37 000,00 лв. С
подписването на договора, той като кредитополучател се е задължил да
заплати такса за разглеждане на кредита в размер на 370,00 лв, както и
месечна застрахователна премия в размер на 24,99 лв. Продължителността на
кредита е сто и двадесет месеци при лихвен процент 5,99 % и годишен
процент на разходите 7,79 %. Общата стойност на задължението
(плащанията) по кредита възлиза на 52 804,77 лв, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни погасителни
вноски, всяка по 440,04 лв, като първата е дължима на 07.07.2018г., а
последната - на 07.06.2028 г. съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен и падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва
съответната част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихва
върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от
застрахователната премия /чл.2 и чл.3 от Общите условия, неразделна част от
Договора./
Съгласно чл.112 от Общите условия по договора, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
погасителна вноска. На това основание е начислено обезщетение за забава в
общ размер на 2 895,12 лв, дължими за периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021
2
г.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем.
На 18.12.2019 г. по силата на подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „Уникредит
Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземането, произтичащо от процесния Договор за потребителски
паричен кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от
приложените писмени уведомления за извършената цесия от ищеца,
упълномощен от предишния кредитор и че “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу него. Няма данни
ответникът да ги е получил, но връчването на всички книжа, приложени към
исковата молба, в т.ч. и уведомлението за цесия, на ответната страна е
надлежно, в резултат на което се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици.
Ищецът с исковата молба признава извършено плащане на сума в
размер на 4 943,01 лв. Ответникът не е представил доказателства, че е
изпълнил точно и в срок останалата част от поетото парично задължение,
произтичащо от процесния Договор за потребителски паричен кредит.
Видно от изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице по която поддържа изготвеното от него заключение,
действително за погасяването на кредита е внесена сумата от 4 834,05 лв, с
която са погасени следните задължения: застрахователни премии в общ
размер на 274,89 лв, дължими в периода от 07.07.2018 г. до 07.05.2019 г. вкл.;
наказателни лихви върху просрочени главници в общ размер на 2,61 лв,
начислени за периода от 08.01.2019 г. до 16.05.2019 г.; договорни лихви върху
редовна главница в общ размер на 1 889,20 лв, начислени за периода от
26.06.2018 г. до 30.06.2019 г.; главница в общ размер на 2 676,35 лв, дължима
3
в периода от 07.07.2018 г. до 07.05.2019 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, достигна до следните правни изводи.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане.
От представените доказателства по делото е безспорно установено,
че по одобрен на 25.06.2018 г. и подписан на 26.06.2018 г. договор за
потребителски кредит между „Уникредит Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр.
София и Н. СТ. Н. дружеството е предоставило на Н. кредит за потребителски
цели кредит в размер на 37 000,00 лева. Отпуснатият кредит на ответника
като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
4
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената самостоятелна служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор съдът констатира
следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК -
съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Така соченото нарушение е
съществено и поражда своите правни последици.
Настоящият съдебен състав счита, че на първо място не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай
след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на
договора е използван шрифт Garamond с размер 10. Дори и да се приеме, че е
налице възможна грешка при извършване на сравнението или че
отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера
на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора
сертификат и ОУ за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“,
които са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В
случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият съставлява елемент и е част от договора, по отношение на
който трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е
положението и по отношение на посочените ОУ.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
5
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент на ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план,
който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски
кредит „Уникредит Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София и Н. СТ. Н. е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
В случая видно от изложеното в исковата молба, се признава
плащане в размер на 4 834,05 лв, с което следва да се намали задължението по
чистата стойност на разрешения кредит, поради което неиздължената част
6
възлиза на 32 165,95 лв /37 000,00 – 4 834,05 лв /, за която сума искът се
явява основателен и доказан.
Съобразно изхода на делото в тежест на ответната страна са
направените от ищеца по делото разноски /3 235,60 лв/ пропорционално на
уважената част от иска /78,87 %/.
Мотивиран така, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., ЕГН: ********** от гр. Русе, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК ********* сумата от 32 165,95 лв,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 3265096 от 26.06.2018 г., сключен с кредит „Уникредит Късюмър
Файненсинг“ ЕАД гр. София заедно със законната лихва върху главницата ,
считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля за
разликата над този размер до предявения такъв от 34 693,65 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
“Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2,
офис 4, ЕИК ********* против Н. СТ. Н., ЕГН: ********** от гр. Русе
искове за заплащане на сумата от 1 275,67 лева, представляваща претенция
за просрочена договорна лихва за периода 07.06.2019 г. до 18.12.2019 г. и
сумата от 2 895,12 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
08.06.2019 г. до 01.02.2021 г.
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., ЕГН: ********** от гр. Русе, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК ********* сумата от 1 782,84 лв - направени
разноски в производството пред РОС съобразно уважената част от
претенцията.
7
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8