Р Е Ш Е Н И Е
№……../…………03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от председателя
въззивно
търговско дело № 1594 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска 19, представлявано от Изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н.,
чрез пълномощник юрк П. С.П. срещу Решение № 3221 от 12.07.2019г., постановено по гр.д.№ 15141/2018г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* иск по реда на чл.422 от ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за солидарното осъждане на Д.Т.Д.
ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:***, в качеството му на кредитополучател, и Й.В.Р. ЕГН **********, с
адрес: ***, в качеството й на поръчител,
да заплатят на банката следните суми :
сумата над 380.67 лева, представляваща сбор от неизплатени падежирали
главници по договор за банков кредит за текущо потребление от 12.12.2015г. до
датата на приключване на устните състезания по делото / 14.06.2019г./ до
първоначално предявения размер от 11 014.07 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018г. до
окончателното изплащане на дълга
сумата от 1015.40 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 10.02.2018г. до 04.10.2018г. и
сумата от 120 лева, представляваща заемни такси по т.15 от договора
за кредит.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно
липсата на данни за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Позовава се на трайно установената съдебна
практика, че исковата молба по естеството си представлява покана за плащане,
като със същата могат да се упражняват и преобразуващи права /Решение № 178/2010
по т.д.60/2010 на II т. о. на ВСК, постановено по реда на чл.290 от ГПК;
решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение №
114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о./. Предвид изрично
направеното с исковата молба от банката -кредитор изявление в тази посока, че
считано от получаване на препис от настоящата искова молба, БАНКА ДСК ЕАД счита
кредита за предсрочно изискуем, се настоява, че с връчването й е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането на банката и постановеното от
първоинстанционният съд с решението в обратния смисъл е неоснователно. Позовава
се на постановката, приета с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по
т.д.№193/2018г., I т.о., ТК, в съответствие с което в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по която е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Настоява се,
че длъжникът е редовно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение на претендираната сума в
размер на 120 лева се твърди, че същата е регламентирана в Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, който БАНКА ДСК ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиентите. Съгласно Договора за кредит, кредитополучателят заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които БАНКА ДСК ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента. Дължимостта им е регламентирана в
Общите условия към договора за кредит. Използвано от банката наименование на
вземането /такса или разход/ не е определящо за правната му природа, както и
включването му в случая в тарифата на банката за лихвите, таксите и
комисионните. Предвидената в Тарифата на банката сума в размер на 120 лева не
представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързано с
предоставяне от страна на кредита на допълнително услуга, за която потребителят
да дължи възнаграждение. Управлението на кредита включва редица действия по
администриране и мониторинг, които се осъществяват с оглед погасяването на
кредитните задължения. Услугите по управление на кредита се предоставят в
рамките на закономерното развитие на облигационното правоотношение, т.е. докато
задължението се обслужва съгласно договореното. Спирането на плащанията
представлява усложнение, което преустановява нормалния ход на правоотношението
и поражда преобразуващото право на банката по чл.60 от ЗКИ. За надлежното упражняване
на това право съдебната практика е поставила изискване за връчване на
уведомление на длъжника, което е свързано с допълнителни разноски за кредитора,
имащи характера на имуществени вреди. Пристъпването към предсрочна изискуемост
не е услуга, предоставена от банката, а съвкупност от действия, насочени към
отнемане на преимуществото на срока, поради допуснато от длъжника договорно
неизпълнение. Налага се изводът, че в Тарифата на банката е извършена
предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по
получаване на изходяща от кредитора кореспонденция. С клаузата предварително се
определя размера на имуществените вреди, поради което не попада в ограничителния
режим, предвиден в чл.10а от ЗПК за такси по усвояване и управление на кредита
/Определение по въззивно частно т.д. №553/2019 г. по описа на ВОС/.
Настоява се за отмяна
на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на исковата
претенция изцяло с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна Д.Т.Д., чрез особен представител адв.М.Ж. депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Не се
оспорва, че между страните съществува валидна
облигационна връзка, възникнала със сключването на процесният писмен Договор за
кредит за текущо потребление от 12.12.2015 г., който съдържа всички реквизити
нужни за индивидуализирането на възникналите отношенията. Не се спори, че Д.Д. е просрочил плащания по кредита с повече от 90 дни, което е предпоставка
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това следва от клаузата на чл.
19.2 от общите условия към договорите за текущо потребление, представляващи
неразделна част от същите. Изразява се съгласие с извода на първоинстанционния
съд, че в конкретния случай не може да бъде прието, че е настъпила предсрочна
изискуемост на целия процесен кредит. Следователно и правилно е
присъдена само частта, съставляваща главница, съгласно погасителния план, за
периода 10.01.2016 г. до 10.06.2019 г., след приспадане на платените главници
за този период, ведно със законната лихва за неплатените главници от датата на
сезиране на съда с искова молба до окончателното й изплащане.
Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна Й.В.Р., не ангажира писмен отговор.
Страните не са направили искания
по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.дело №15141/2018 година
на Районен съд Варна е образувано въз основа на предявени от "Банка
"ДСК" ЕАД по реда на чл.124, ал.2 от ГПК във вр.чл.415, ал.3 във вр.чл.415, ал.1, точка 3 от ГПК при условията на субективно и обективно
съединяване осъдителни искове против Д.Т.Д. и Й.В.Р..
В исковата молба се излага, че като кредитор
"Банка ДСК" ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. №11768/2018 година на Районен съд Варна против Д.Т.Д. и Й.В.Р.,
за сумите: 11 014.07 лева – главница; 738.78 лева – договорна лихва за
периода от 10.02.2018г. до 31.07.2018г.; 15.67 лева – лихва за забава за
времето от 13.04.2018г. до 31.07.2018г.; заемни такси в размер на 120 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.07.2018г. до окончателното изплащане
на вземането.
С Разпореждане №30883/03.08.2018 година по
посоченото дело е отхвърлено изцяло искането на "Банка ДСК" ЕАД, като
с разпореждане №33361/22.08.2018г. е указана възможността заявителят да предяви
иск по чл.415, ал.1, точка 3 от ГПК. Съобщението с указанията е получено на 07.09.2018
година, а ИМ е депозирана на 04.10.2018г.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че вземането произтича от Договор за кредит за текущо
потребление от 12.12.2015г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и Д.Т.Д., по
силата на който банката отпуска кредит в размер на 13 000 лева, с краен срок на
погасяване 120 месеца, считано от датата на първото усвояване. Неразделна част
от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
на ФЛ и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
кредитополучателят е получил при подписване на договора /чл.14/.
На 12.12.2015г. е сключен и договор за
поръчителство с Й.В.Р..
Твърди се, че "Банка ДСК" ЕАД е
изпълнила изцяло задължението си и кредитът е усвоен от кредитополучателя на 12.12.2015г.
чрез директен превод по разплащателната му сметка. Съгласно точка 8 от договора
кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 8.2%. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца. Съобразно точка 14 от
договора кредитополучателят се съгласил да заплати таксите, дължими съгласно
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на банката, в деня на съответното
плащане. След получаване на сумата кредитополучателят не изпълнил задължението
си да внася погасителните вноски всеки месец. Твърди се, че длъжникът е допускал
просрочия по погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план
с падеж до 10.01.2018г. и частично вноската с падеж 10.02.2018г.
В исковата молба се изнася, че съгласно
точка 19. 2. от Общите условия към договора за кредит поради допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. Налице са осем просрочени погасителни вноски.
Кредитополучателят дължи и еднократна такса "Разходи за изискуем кредит"
в размер на 120 лева, представляваща разход за трансформацията на кредита в
предсрочно изискуем. С исковата молба "Банка ДСК" ЕАД обявява целия
остатък от кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя. В Решение №139/5.11.2014 година по т.д. № 57/2012 година
на Върховен касационен съд на Република България е прието, че
"предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването
на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи
с получаването на преписа от исковата молба от ответника по иска". Твърди
се настъпване на предсрочна изискуемост на кредита за неизплатения остатък от
вземането към момента на връчване на исковата молба на ответника. Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем представлява потестативно право, което се
упражнява извънсъдебно, а претендирането на последиците от упражняването му е
допустимо и чрез предявяване на осъдителен иск. Направено е искане съдът да
постанови решение, с което Д.Т.Д. и Й.В.Р. да бъдат осъдени при условията на
солидарност да заплатят на "Банка ДСК" ЕАД сумите : 11 014.07
лева – главница; 1015 лева – договорна лихва за периода от 10.02.2018г. до
04.10.2018г.; 20.31 лева – лихва за забава за времето от 13.04.2018г. до
04.10.2018г.; заемни такси в размер на 120 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на иска – 04.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като в полза на банката да се присъдят разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на отв.Д.Д., с който оспорва иска. Твърди се, че следва да
е налице идентитет на претенциите по основание и размер в заповедното и
исковото производство, както и че липсват данни кредиторът да е изпълнил
задължението да обяви на длъжника задължението по кредита за предсрочно
изискуем. В съдебно заседание поддържа възраженията си. Ответникът Й.В.Р. не е
представила писмен отговор; не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въззивната инстанция като прецени всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прави следните
фактически и правни изводи:
Атакуваното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.2 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, точка 3 от ГПК и чл.138 от ЗЗД.
Безспорно е, че на 12.12.2015г. между
"Банка ДСК" ЕАД и Д.Т.Д. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 13 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. На 12.12.2015 година между банката и Й.В.Р. е
сключен договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението на задълженията
на Д.Д. по договора за кредит от същата дата. Установява се от заключението на
вещото лице, че Д.Д. е просрочил осем вноски по договора за кредит. Въз основа
на депозирано заявление от "Банка ДСК" ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК против Д. и Р. за дължимите суми по
договора за кредит е образувано ч.гр.д. №11768/2018 година по описа на Районен
съд Варна. Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение поради ненастъпила предсрочна
изискуемост предвид липсата на надлежното й обявяване на кредитополучателя.
Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента
на изявлението.
В исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по гр.д.№15141/2018 година на ВРС, се съдържа
изявление, че кредитната институция обявява кредита за предсрочно изискуем.
Следователно с исковата молба "Банка ДСК" ЕАД е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Надлежно упражняване на правомощието
съгласно чл. 20.1 от ОУ обаче е налице едва с получаване на копието от
настоящата исковата молба от кредитополучателя, в качеството му на ответник по
осъдителния иск. С получаването на преписа от исковата молба на 10.01.2019
година Д. е изпаднал в забава по отношение на целия непогасен остатък от дълга.
При предявен осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит
поради упражнено от кредитната институция право да обяви кредита за предсрочно
изискуем е релевантен факта на съобщаване на изявлението на банката на
длъжника. При обективиране на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в исковата молба същото поражда последици от връчването на препис от
исковата молба на длъжника, като в съответствие с трайно установената практика
на съдилищата връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника – ответник /Така Решение №198 от 18.01.2019г. на ВКС по
т.д. № 193/2018г., първо т.о., ТК/. Предвид
изложените съображения е ирелевантно с оглед предявените осъдителни
искове обстоятелството дали изявлението на кредитната институция за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди иницииране на
заповедното производство. Уведомяването на поръчителя с оглед естеството на
материалноправното му положение настъпва с уведомяването на кредитополучателя -
т.е. също от 10.01.2019г. От този момент целият или непогасеният остатък от
кредита е изискуем по отношение на кредитора и поръчителя, и започва да тече
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. От изложеното е видно, че предсрочната
изискуемост по договора за кредит е настъпила в хода на процеса, поради което
преклузивният срок, визиран в сочената разпоредба не е изтекъл.При така
приетият момент неприложима се явява императивната норма на чл. 147, ал.1 от ЗЗД за погасяване на отговорността на поръчителя. Както се приема в
постоянната съдебна практика-началният момент на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника. В случая датите съвпадат и тази
изключваща отговорността на поръчителя норма, е неприложима. /Решение по т.д. №
601/2014г., I ТО на ВКС, Решение №23/24.03.2015 г. по т. д.№ 1717/2013г. на
ВКС, I ТО, Решение № 175/25.02.2016 г. по т. д.№ 2602/2016 г., на II ТО на
ВКС/.
При извършената от вещото лице проверка се
потвърждава, че по процесния договор банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 13 000 лева, която е усвоена изцяло на дата
12.12.2015г. Към датата на подаване на исковата молба – 04.10.2018г. последното
плащане по дълга е било на дата – 13.04.2018г.
в размер на 100 лева, с които е погасена частично главница в размер на
24.33 с падеж 10.02.2018г. и изцяло е погасена лихва в размер на 75.77 лева с
падеж 10.02.2018г. За периода 10.02.2018г. до 04.10.2018г. дните на забавата се
равняват на 236 дни, а броят неизплатени вноски по погасителен план – на 9
броя. Към датата на подаване на исковата молба общия размер на дължимата
неплатена падежирала и непадежирала главница възлиза на 11014.07 лева,
договорните лихви за периода от 10.02.2018г. до 04.10.2018г. са в размер на
1015.50 лева, а лихвата за забава, дължима на основание т. 19.1 от ОУ към
договора, за периода от 13.04.2018г. до 04.10.2018г.
Наличието на просрочие не се оспорва от
страните. При изложените по-горе мотиви и предвид констатациите на експерта по
ССчЕ следва да се приеме, че по Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2015г.
са налице изискуеми задължения за дължима главница в размер на 11014.07 лева,
договорна лихва, съгласно чл. 8 от Договора в размер на 1015.40 лв., дължима за
периода от 10.02.2018г. до 04.10.2018г., лихва за забава в плащането на
главницата, съгласно чл. 19.1 от ОУ в размер на 20.31 лв., дължима за периода
от 13.04.2018г. до 09.10.2018 г.
Ответниците дължат и уговорени такси при
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т.6 от Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които "Банка ДСК"ЕАД прилага при кредити за текущо
потребление, чл. 8 от ОУ и чл. 14 от Договора, в размер на 120 лв. В конкретния
случай посочената сума в размер на 120 лева не може да бъде преценена като
такса за управление на кредита, защото не е свързана с допълнителна услуга,
която кредитополучателят да предоставя и за чието заплащане потребителят да е
задължен. Независимо, че приложение №3, неразделна част от договора, е наименовано
Такси по кредити за текущо потребление, конкретното вземане, включено като т.5
е означено като „разходи при изискуем кредит“. Това показва, че заплащането му
е предвидено само в хипотезата, при която поради неизпълнение на задължението
от страна на кредитополучателя да обслужва кредита, съобразно договореностите,
банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Последното, обаче, може да бъда реализирано, едва след връчване на уведомление
до длъжника. Това изискване предпоставя извършването от страна на банката на
действия, чието изпълнение е свързано с допълнителни разноски. Следва да се има
предвид, че тези разходи не оскъпяват кредита, доколкото не са включени в
погасителните вноски и са дължими единствено при посочената хипотеза. На следващо място сумата е начислена на
основание чл.18 от кредитния договор. Съгласно разпоредбата кредитополучателят
изрично е заявил, че е запознат с тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Банката прилага по извършени услуги на клиента. Наред с това тази клауза
е инкорпорирана в съдържанието на кредитния договор, подписан на всяка страница
от кредитополучателя, а стойността на разхода е предварително ясно и конкретно
определен с подписването от страна както на кредитора, така и на кредитополучателя,
на приложение 3 към договора.
Липсва основание за идентитет на вземанията,
заявени в заповедното производство по пера и период, с тези, поставени за
разглеждане. Това не е и необходимо, доколкото в производството по чл.417 от ГПК не е издадена заповед за изпълнение, чиято наличност е предпоставка за
преценка допустимостта на исковата претенция при хипотезата на предявен
установителен иск по чл.422 от ГПК.
Като е достигнал до изводи за недължимост на
част от главницата, на целия размер на възнаградителната лихва и разходите за
изискуем кредит съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Постановеното
от исковия съд решение в съответната част следва да бъде отменено и постановен
акт по същество на спора в съответствие с установеното по-горе.
По разноските :
С оглед резултата от спора въззиваемите
следва да заплатят на въззивника сторените от него разноски в общ размер от
1361.15 лева, от които дт в заповедното производство – 237.77 лева, дт в
исковото производство – 352.79 лева, дт за въззивното производство – 290.59, за
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ – 280 лева и юрк възнаграждение пред
исковия и въззивния съд – общо в размер на 200 лева. Въззиваемият Д. следва да възстанови на
въззивника разноските за възнаграждение на особения представител пред исковия и
въззивния съд в размер на 1328.09 лева.
Воден от изложените
съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3221 от 12.07.2019г., постановено по гр.д.№ 15141/2018г.
по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която Е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* иск по реда на чл.124, ал.2 от ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за солидарното осъждане на Д.Т.Д.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, в
качеството му на кредитополучател, и Й.В.Р. ЕГН **********, с
адрес: ***, в качеството й на поръчител,
да заплатят на банката следните суми :
сумата над 380.67 лева до първоначално
предявената искова петенция в размер на 11 014.07 лева, представляваща
дължима главница по Договор за банков кредит за текущо потребление от
12.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на дълга
сумата от 1015.40 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 10.02.2018г. до 04.10.2018г. и
сумата от 120 лева, представляваща заемни такси по т.15 от договора
за кредит, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, в качеството му на кредитополучател, и Й.В.Р.
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител, да заплатят солидарно
на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК
********* следните суми :
1. сумата от 10 633.40 лева, представляваща
дължима главница по Договор за банков кредит за текущо потребление от
12.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на дълга
2. сумата от 1015.40
лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
10.02.2018г. до 04.10.2018г. и
3. сумата от 120
лева, представляваща заемни такси по т.15 от договора за кредит.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, като
вместо него постановява :
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, и Й.В.Р. ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят
солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 1361.15 лева – разноски в
заповедното, исковото и въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* разноски за особен
представител в исковото и въззивното производство в размер на 1328.09 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.