Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

                                                                                                                                                                             №  

 

                                               19.03.2019 г., гр. Ловеч

 

                                    В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

 

                                                          1. ИВАН И.

                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                          2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

секретар: ДАНИЕЛА КИРОВА

прокурор: РУМЕН ПЕТРОВ

като разгледа докладваното от съдия И.

ВНОХ дело № 257 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

С Присъда № 4/13.02.2018 година, постановена по НОХД № 291/2017 г., Тетевенският районен съд е признал В.Г.Х., ЕГН ********** за виновна в това, че на дата 05.05.2016 година, около 19,30 часа на ПП 1-4, местността „***“, землището на с.Б., Ловешка област при управление на МПС-лек автомобил „***“ с ДК№ ***, собственост на Р.Т.Г. от с.П. е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП, превишавайки, в нарушение на забраната затова, стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“-имащ означението за скорост от 60 км/ч и в резултат на това по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на повече от едно лице-на Ц.В.А.-затруднение на движението на долен десен крайник за траен период от време, поради травматично счупване на дясна коленна капачка с последващо оперативно лечение и счупване на дясна петна кост с последващо оперативно лечение, довели до затрудняване на движенията на долен десен крайник за период от около 7-8 месеца и на М.С.В.-затруднение движението на долен ляв крайник за траен период от време, поради травматично счупване на двете кости на лява подбедрица /голям и малък пищял/ на множество парчета с разместване на същите и последващо оперативно лечение, също довели до затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от около 7-8 месеца, поради което и на основание чл.343 ал.3 предложение трето, б „а“ предложение второ във връзка с ал.1 б „б“ предложение второ във връзка с чл.342 ал.1 във връзка с чл.54 от НК я е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание на В.Г.Х. за изпитателен срок от 3/три/ години.

На основание чл.343г от НК е лишил В.Г.Х. *** от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година от влизане в законна сила на присъдата.

Осъдил е В.Г.Х. *** да заплати на адвокат К.М.М. от САК, личен №******* сумата от *******/ лева на основание чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата за осъществена на досъдебното и на съдебното производство правна защита и съдействие на частната обвинителка Ц.В.А.. 

Осъдил е В.Г.Х. *** да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 738,28 /седемстотин тридесет и осем лева и 28 ст./ лева разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 414,40 /четиристотин и четиринадесет лева и 40 ст./ лева разноски по делото.

          По делото е постъпила въззивна жалба от В.Г.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Н.П. – САК, в която счита същата за неправилна и незаконосъобразна. Изтъква, че атакуваната присъда е издадена при непълнота доказателствата и неизясняване в пълнота механизма на настъпилото произшествие.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба от В.Г.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Н.П. – САК, който сочи, че след като е бил уведомен, но без да му бъдат предоставени мотивите към горепосочената присъда и въпреки, че жалбата му е подадена в срок, е принуден да направи интерпретация за допуснатите според него нарушения на материалните и процесуалните норми при постановяването на присъдата. Сочи, че уведомлението, с което са му предадени мотивите на 28.02.2018г. / неясно на кой и къде/ е получил на 29.03.2018г. от това съобщение е разбрал, че подадената от него жалба не отговаря на изискванията на чл.320,ал1 от НПК, и че ако не отстрани нередовностите в нея, същата ще бъде върната като недопустима.

В своя защита посочва, че до 29.03.2018г. не е бил уведомяван за изготвени мотиви по присъдата, нито са му предоставяни такива, за да може да изложи по-подробно възраженията си. На следващо място счита, че подадената в срок от жалба отговаря на изискванията на чл.320 от НПК и не са налице основания за връщане на същата. Също така твърди, че законът дава право на страните в съдебния процес да допълват доводите посочени в жалбата до даване ход на делото пред въззивната инстанция.

Изтъква, че мотивите към момента не са му известни и поради кратките срокове, с които го е ангажирал съда, ще направи своето изложение въз основа на това, което му е известно към момента.

На първо място при обсъждане на установените доказателства до момента изтъква, че прави впечатление, че в описателната част на обвинителния акт са описани действия на подзащитната му свързани с контрола и върху МПС, което е управлявала, поради причини свързани със състоянието на пътната настилка, с атмосферните условия и превишаването на скоростта от нейна страна, което обстоятелство счита като недоказано до момента, без да е посочена причинно следствената връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. Този извод приема, тъй като двете групи нарушения са визирани в различни текстове на ЗДвП, и при прецизирането на обвинението прокуратурата е следвало да се аргументира защо приема, че са нарушени правилата на чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, а не тези свързани с разпоредбата на чл.20,ал.1 и 2 от същия закон въпреки, че приема, че навлизането в насрещната лента се дължи на странично занасяне и загуба на контрол върху МПС, което управлява, още повече, че при установените към момента на удара пътни условия, такова странично занасяне не би настъпило и при превишена скорост в района на завоя - 65 км/ч., при въведено с пътен знак ограничение на скоростта в района на ПТП - 60 км/ч. Сочи, че това може да доведе до обоснован извод, че всъщност превишената скорост не е основна причина за настъпилата катастрофа, а състоянието на пътната настилка и атмосферните условия.

Възразява,  че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, които да утвърдят тезата, че единствено и само превишената скорост, с която се е движела подзащитната му Х. е причината за настъпилото ПТП, а основно се наблягало на обстоятелството, че е загубила контрол върху МПС, в следствие на което навлиза в насрещната лента за движение и се сблъсква с движещият се в обратна посока МПС *****.

Изтъква, че от разпитите на свидетелите ставало ясно, че те пред съда доразвиват казаното от тях пред органа на досъдебното производство и по косвен начин опровергали заключенията на автотехническата експертиза. От друга страна свидетелите - возещи се при подзащитната му са усетили и видели почти спиране на автомобила им след поднасянето и навлизането в насрещната лента, което счита, че по косвен начин опровергава заключението на вещото лице Д.за остатъчна скорост на л.а. *** от 76км/ч. Изтъква, че е житейски неоправдано възприятията на свидетелите да са толкова изменени, че да немогат да различат много ниска скорост и скорост от почти 80 км/ч.

Позовава се на НПК за гарантиране на подсъдимия право на защита както и принципът за разкриване на обективната истина.Счита, че щели да се спестят много сили, време и средства, ако е бил избегнат погрешният път, към който е насочил привидно убедителното, но невярно експертно заключение на вещото лице Д..

Счита заключенията на автоексперта за основа на повдигнатото обвинение и въпреки, че не са доказателства и не са подкрепени с установените факти по делото, са приети от районна прокуратура, и предполага и от съда, като достоверни и непротиворечиви, тъй като не била допусната повторна експертиза, въпреки аргументите на защитата да ги опровергае.

Твърди, че тези аргументи се базират на разпитаните свидетели и личен разпит на вещото лице пред съда. Сочи, че от заявено от автоексперта се е установило, че същият без да прилага някакви конкретни научни методи и в противоречие на съществуващите такива /най-вече на Енергийния метод или „Delta V" подробно описан от проф.Ст. К. в негово научно издание/ прави заключения, които противоречат на законите на физиката. Нещо повече сочи, че той си е позволил да прави изчисления, като за целта е ползвал данни от снимки на автомобилите без да прави преки измервания на деформациите по колите, които и към момента се намират на пазене в Търговско дружество гр.Тетевен. Отделно от това е направил според защитника безсмислен оглед на района на ПТП във време и условия коренно различни от тези по време на инцидента, които не са довели до никакви нови доказателства.

Изтъква, независимо от факта, че държавното и частното обвинение са възприели заключението на вещото лице Д., защитавайки версията за всепознаващия окомер на експерта и детайлното разграничаване от негова страна на деформациите с точност до см. само от един поглед на няколко снимки, защитникът сочи, че е изложи същите доводи, с оглед изготвяне на една обективна експертиза, която да подпомогне взимането на решението от съда, с оглед възможно най-реални и обективни резултати настъпили при процесното ПТП.

Сочи, че данните от деформациите използвани в изчисленията на вещото лице Д.на листове от 6 до 9 от ATE се е установило, че са преценявани на око от снимките приложени във фотоалбума на Протокола за оглед, без да е прилагана методологията на фотограметрията. В тази връзка възразява, че вещото лице Д.не е могъл да отговори в какъв мащаб са направени снимките, какъв е ракурса на снимане, от каква дистанция са правени и каква е точността на тези „измерени" деформации по автомобилите и ъглите на съприкосновение на двата автомобила. Твърди, че вещото лице се е чувствал притеснен от поставените въпроси, отговарял е уклончиво и се е позовавал изключително и само на опита си натрупан с времето, без да посочи научни аргументи при защитата на заключенията си в ATE.

От друга страна възразява, че това вещо лице не е посочило каква научна литература е ползвало при работата си по експертизата, в противоречие с Наредба 1 от 1996г. за автотехническите експертизи – Чл. 12. (1).

Счита, че въпреки, че тези изходни позиции /деформациите по автомобилите и ъгъла на сблъсъка между тях/ са компрометирани те дават последващо заключение на вещото лице Д.да определи скоростта на автомобилите, които от своя страна остават единственото „доказателство" за превишената скорост от страна на подзащитната ми, а именно – преди удара 87 км/ч, а към момента на удара 76 км/ч. Твърди, че същите тези заключения са залегнали и при определянето на скоростта на другия автомобил без отново да претендират за някаква точност.

От всичко това защитникът прави изложение, че ATE е необоснована и съществуват съмнения за нейната правилност и е поискал назначаване на допълнителна експертиза, но това искане е било отхвърлено като немотивирано и необосновано.

Изтъква, че това е поставило защитата в неравностойно положение, тъй като е лишена от възможността да събере аргументи за своята защитна теза, а именно, че са налице съществени противоречия между събраните доказателства и повдигнатото обвинение, което счита, че води до невъзможност на подзащитната му да разбере какво е извършила и за какво й е повдигнато обвинение.

Въз основа на гореизложеното прави искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза със следните задачи: Определяне мястото на удара по дължина и ширина на пътното платно. Определяне на скоростите на процесните автомобили. Да се определи отстоянието между двата автомобила когато л.а. *** е навлязъл в лентата за насрещно движение. Да се определи опасната зона за спиране на л.а. *** *** при установената скорост за движение. Да се определи най-вероятната причина за навлизане на л.а. *** в насрещната лента за движение. Да се разгледа възможността за предотвратяване на произшествието от страна на двамата водачи.

Също така прави искане преди изготвянето на заключението си вещите лица да извършат оглед на процесните автомобили.

На основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК моли въззивният съд да намали наложеното наказание на подзащитната му В.Х. след като се запознае с всички събрани доказателства по делото. Алтернативно, ако въззивният съд прецени, че внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК да върне делото на Районна прокуратура гр.Тетевен на основание чл.335, ал.1,т.1 НПК.

Постъпило е възражение от частния обвинител Ц.В.А., ЕГН **********, чрез повереник адв. К. М., САК, в което излагат своите възражения против въззивната жалба и изложените в нея аргументи. Моли въззивния съд да остави доказателствените искания на подсъдимия без уважение и да потвърди първоинстанционната присъда.

Излага съображения, че от съдържанието на жалбата и допълнението към нея подсъдимият всъщност иска от въззивния съд не отмяна и оправдаване на В.Г.Х., а изменение на присъдата, с което да се намали размера на наложеното наказание. Счита, че това е така, защото макар в бланкетната жалба да се иска „отмяна" на осъдителната присъда, никъде не е посочено изрично, че се иска оправдаване на подсъдимата. Сочи, че в допълнението към бланкетната жалба изрично е посочена волята на подсъдимия – на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, да намали наложеното наказание на В.Х. след като се запознаете с всички събрани доказателства по делото.

При това положение счита за неоснователно искането за събиране на нови доказателства, тъй като се оспорва единствено справедливостта на наложеното наказание. По тези съображения моли въззивния съд да остави доказателствените искания на подсъдимия без уважение.

Счита, че въззивната жалба е неоснователна, защото видът и размерът на наказанието, както и приложението на чл.66 от НК са съобразени от РС-гр.Тетевен с изискванията на Глава Пета от НК и не се налага изменение на вида и размера на наказанието.

          Относно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокуратурата, поради нарушения на процесуалните правила при съставяне на обвинителен акт, счита същото за недопустимо. На първо място изтъква, че решаващият съд се е произнесъл с влязло в сила, необжалвано от подсъдимия определение по всички въпроси, които се решават в разпоредителното заседание, с който съдебен акт е приел, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата. Изтъква, че в разпоредителното заседание по чл.248 от НПК подсъдимият не е изложил възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт или че същият не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Затова счита, че това искане на подсъдимия е преклудирано. Отделно от това счита същото за недопустимо на основание чл.320, ал.2 от НПК.

          Счита, че не е необходимо провеждането на съдебно следствие от въззивната инстанция и не е необходимо допускането и назначаването на допълнителна или повторна САТЕ. Изтъква, че управляваното от частния обвинител Ц.А. МПС марка „***", модел „***", на първо място е значително по-тежко от МПС марка „***", модел „***", управлявано от подсъдимата В.Х.. На второ място изтъква, че този значително по-тежък л.а., управляван от частния обвинител се е движел по нанадолнище и въпреки това от удара на по-лекия, движещ се по нанагорнище л.а., управляван от подсъдимата е бил изместен извън пътното платно, следствие на удара. Счита, че дори само този установен по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното следствие факт е достатъчен за установяване на вината на В.Х., което обстоятелство твърди, че не е оспорено от подсъдимата и е достатъчен аргумент за оставяне без уважение на доказателственото искане.

Счита, че на поставените шест въпроса от подсъдимата към повторната САТЕ вече е отговорено.

В случай, че въззивният съд допусне повторна или допълнителна САТЕ моли да бъдат поставени следните задачи на вещите лица: Да измерят /физически/ точното тегло на МПС марка „***”, модел „***” и да направят оглед на л.а. като отразят какви вещи има в него.  След като изпълнят първата задача да отговорят на въпроса каква е била скоростта на двата автомобила при настъпването на ПТП, като съобразят обстоятелството, че МПС е било с пълен резервоар.

Счита, че по този начин ще се установи, че всъщност л.а. „***” е по-тежък от приетото в първоначалната САТЕ, защото не са съобразени, горепосочените обстоятелства, а от там ще се докаже, че скоростта му е била по-ниска от разрешената (60 км/ч), а скоростта на л.а. „***” по-висока (87 км/ч) от приетата от вещото лице в първоначалната САТЕ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор Румен Петров в съдебно заседание счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Сочи, че ще прави своите изводи на база на последната експертиза, която е поредна втора повторна, защото в нея са посочени всички  методи, които са използвани. Счита, че е много по-подробна и затова я приема за база на правните си изводи. Посочва, че тази експертиза е установила скоростта за движение 83 км/ч. от лекия автомобил ***. Изтъква, че критичната скорост е по-висока, както в заключението е посочено, т.е. тя е могла да вземе този ляв завой. Посочва също, че независимо от това, че дори в това дело, което е задължително, няма схема на пътя, още на ДП не е приложена такава, най-малкото да се види каква е била насрещната разрешена скорост за другия водач, но счита, че това няма значение, защото ПТП-то е настъпило в пътната лента на Мицубиши.

Излага, че няма изчисление каква е видимостта на фаровете, с оглед трайната практика, тъй като тогава е било тъмно, че когато опасната зона е по-голяма от видимостта на фаровете, тогава няма случайно деяние и това също няма значение, защото е категорично  доказано къде е мястото на ПТП, категорично в насрещната пътна лента за водачката на ***.

Сочи, че тъй като ограничението е било в случая 60 км/ч., тя се е движела с 83 км/ч., има категорично нарушение на чл.21 от ЗДвП, ал.2 - ограничение В 26. В случая критичната скорост за взимане на завоя е била по-висока, т.е. тя е могла да го вземе, което както казват вещите лица, причината да навлезе в насрещната пътна лента е това, че неправилно е боравила най-вероятно с кормилото. Счита за позната трайната съдебна практика в такива случаи, че когато има нарушение на чл.21 и чл.20, чл.21 е специален и затова правилно е посочено това нарушение.

Счита, че още на ДП, с обвинителния акт, така и в диспозитива на присъдата има едно нарушение, което не смята, че обаче е съществено. Сочи, че никъде в диспозитива на присъдата и в диспозитива на обвинителния акт не е посочено с каква скорост тя е карала, т.е. посочено е, че е нарушила чл.21 - със скорост по–висока от 60 км/ч., но дали е 61 или 161, никой не може да разбере. Изразява несигурност дали това пречи на правото на защита, при положение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт наистина е посочено каква е скоростта, с която се е движела и че независимо от това счита, че може да се приложи т.7 на Тълкувателно решение № 2/2016 г., че когато съдът е компетентен да даде правната квалификация при бланкетна норма, както е чл. 343, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства до извършването му. Не счита, че по този начин се нарушава нейното право на защита, да разбере точно с каква скорост тя е извършила това престъпление. И в контекста на Тълкувателно решение №2/2002 г. също счита, че не е такова съществено, което да налага да се върне делото на доста по-предна фаза.

Относно наложеното наказание счита, че съдът достатъчно е приложил мотиви, то е правилно и справедливо и категорично доказано извършителство от страна на този водач.

В съдебно заседание въззиваемата Ц.В.А. се явява лично и с повереника си адв. М., който моли съда да се произнесе с решение, по силата на което да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна. По отношение на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, счита, че втората повторна автотехническа експертиза изцяло и подробно е установила всички относими факти по изясняване на обективната истина и при наличието на тези факти, не може да има друг правен извод, освен потвърждаване на първоинстанционната присъда. Посочва, че още в хода на първоинстанционното производство в хода по същество са изложили съображения за вида, размера на наказанието и начина на изтърпяването му. По тези съображения моли да бъде потвърдена присъдата, като претендират разноски.

Въззиваемата Ц.В.А. поддържа изразеното от защитника си.

В съдебно заседание въззивникът В.Г.Х. се явява лично и с упълномощения адв. П., който поддържа депозираната жалба на подзащитната му. Счита, че обвинението се базира на заключенията на последната автотехническа експертиза. Счита, че съдът може да се опре и на трите автотехнически експертизи дотолкова, доколкото описания механизъм на настъпилото местопроизшествие е непротиворечив и в трите. Сочи, че разликата е единствено и само в определените скорости на процесните автомобили и съответно отстоянията между автомобилите. Посочва, че изслушаната и приета пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза е била допълнена от отговорите на вещото лице в зала и както там, така и в останалите повторни автотехнически експертизи основна причина за настъпване на катастрофата, както са отбелязали вещите лица, като цитира: „Основната техническа причина довела до възникване на ПТП е навлизане на лек автомобил *** в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещ се автомобил и пресичане на непрекъснатата разделителна линия, техническа причина за настъпилата и движението на автомобила с несъобразена скорост”. Твърди, че и в трите експертизи това е основната причина за настъпилото произшествие, но в обвинителния акт никъде не е посочено това обстоятелство като основна причина. Излага, че в обвинението е записано, че подзащитната му в следствие на движение с превишена скорост, въведено със знак В26 и недостатъчен контрол върху автомобила е навлязла в насрещната лента за движение.

Посочва, че макар и автотехническите експертизи да не са доказателство или доказателствено средство, те подпомагат съда в неговата работа при вземането на правилното решение по отношение на правната страна на въпроса, правилно ли е повдигнато обвинението. В настоящия случай счита, че това не е направено. Сочи, че в своята практика ВКС е приел, че когато водачът се движи със скорост над максимално разрешената, но произшествието би настъпило със скорост в рамките на разрешената може да се носи отговорност за извършване на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно движение с несъобразена скорост, а не и за такова по чл.21 от ЗДвП и по-конкретно решение № 28/2009 г. на Първо наказателно отделение, също така и решение № 533/2001 г. също на първо наказателно отделение.

Счита, че тези обстоятелства са станали известни още на първоинстанционния съд, както и на всички участници в процеса, но по отношение на промяна на обвинението, именно в специалната част дотолкова доколкото чл.343 е бланкетна и следва да бъде допълнен от специален закон, такова нещо не е било направено. Затова счита, че колкото и странно да прозвучи подзащитната му е виновна за настъпилото ПТП, но не е виновна по отношение при така повдигнатото й обвинение, тъй като същинската причина за настъпване на ПТП не е движението й с превишена  скорост, тъй като има и доказателства в тази насока, че критичната скорост, от която тя не би могла да вземе завоя е по-висока от тази, с която тя се е движела, а същинската причина за настъпване на катастрофата е недостатъчния контрол, който тя е упражнявала върху автомобила, в следствие на което е навлязла в насрещната пътна лента и е настъпил вредоносния резултат.

Счита, че макар и формално да е спазен закона по отношение на повдигнатото обвинение, то в случая счита, че не е налице правилно обвинение, т.е. няма повдигнато обвинение по отношение на реално нарушените правила за движение и моли в тази насока да бъде съдебният акт.

Прокурор Петров използвайки правото си на реплика счита, че така разсъждението на защитата, относно трите експертизи е абсолютно неправилно, неприемливо и въобще в разрез с НПК. Сочи, че трайната съдебна непротиворечива практика е, когато има няколко експертни заключения, органът е решаващ, в случая е съдът да реши само въз основа на коя да вземе своите решения, а не въз основа на трите. Приема, че не може да се взема от съда скорост от първата експертиза, навлиза в насрещната лента, в третата, в четвъртата и т.н. като счита, че последната експертиза, така наречената повторна, повторна е меродавна в случая и въз основа на нея той прави своите изводи, а право на съдът е да реши коя експертиза ще приема.

Относно твърдението на  защитата, че имало нарушение, но не било нарушение на чл.20, тъй като критичната скорост на завоя била по-висока приема това твърдение, но цитира страница 31 от последното заключение в частта, където е прието, че : „Техническа причина, довела до възникването на ПТП е и движението на автомобила със скорост по-голяма от максимално разрешената скорост на движение. При движение със скорост от 60 км/ч. водачката би имала техническа възможност да предотврати навлизането” и т.н., така че единствената причина е превишената скорост над 60 км.ч. А неправилното боравене с уредите е допълнителна причина за занасянето. Позовава се и на собствена практика и счита, че е недопустимо едновременното приложение на чл.20, ал.2, чл.21 от ЗДвП, тъй като те се намират в конкуренция помежду си и може да бъде квалифицирано само по чл.21, което е и трайна практика на ВКС, тъй като разпоредбата на чл.21 е специална норма.

Адв. М. използвайки правото си на реплика, сочи, че по отношение на твърдяното процесуално нарушение, не оспорва, че има такова решение от 2009 година, обаче с последните изменения на НПК и с въвеждането на разпоредителното заседание, счита, че не може едва на втора инстанция и то в ход по същество да се позовават страните на допуснати процесуални нарушения, при положение, че определението на първоинстанционния съд е влязло в сила и не е обжалвано. Прави възражение, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото чл.343 не е нарушен, дори и да се приеме тезата на защитата, то съдът има право да го измени. А по отношение на причината, сочи, че причината за ПТП-то е навлизане в лентата, а коя е причината да се навлезе в насрещната лента счита, че вещите лица са го посочили. Изтъква, че няма някакъв порок, нито във втората повторна експертиза, нито в повдигнатото обвинение или обвинителния акт, камо ли в първоинстанционната присъда. Затова моли решението да е потвърдително, а не отменително и връщане делото отново на първа инстанция или на прокуратурата, тъй като това е абсолютно ненужно. Счита, че още изначално подсъдимата, тогава обвиняема е била наясно, както с правната квалификация на обвинението, така и за кои факти и  обстоятелства трябва да се защитава. Счита, че едно връщане и корекция, която е ненужда и неправилна, няма да промени фактическата обстановка.

Въззивникът В.Х. в своя защита съжалява за последствията от случилото се ПТП. Счита, че скоростта, с която се е движила, не е била висока и след като в момента на удара автомобилът й бил почти спрял, това съвпаднало с навлизането в насрещното движение, след което се появил насрещният автомобил. Посочва, че тъй като е имало много вода на пътя, автомобилът й поднесъл и не могла действително да го овладее при всичките й усилия. Но в никакъв случай не смята, че превишената скорост е довела до това нещо - изместването на автомобила й в другото платно. Като последна дума моли за справедлива  присъда.

Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установено следното:

На 05.05.2016 г. въззивникът В.Х. пътувала по ПП 1-4, пътят гр. София - гр. Варна, в посока гр. София, управлявайки л. а. „***", „***" с ДКН ***, собственост на майка й - Р.Т.Г. от с. П., Софийска област. Около 19 ч. и 30 м. се намирала отсечката от посочения път в м. „***”/ км. 9+800, вж. огледен протокол л.л. 50-62/, землище на с. Б., Ловешка област. В автомобила, на предната дясна седалка, пътувал свид. К. И. С. от гр. София, а на задната седалка - пострадалата М.С.В.,***. В това време, в обратната посока по същата пътна отсечка, пътувала сама пострадалата Ц.В.А. ***, управлявайки собствения си автомобил „Мицубиши", „***" с ДКН ****** ХК. Валяло дъжд и пътната настилка била мокра.

На Х. й предстояло преодоляването на поредица от завои на пътя. Приближавайки първата пътна крива от поредицата - ляв завой за нея, имало сигнализация с пътен знак А4 „Последователни опасни завои, първият от които е наляво”. Преди въпросния ляв завой движението било регулирано и с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”- имащ означението за скорост 60 км/ч. Х. възприемайки тези забрани е следвало и е била задължена да управлява автомобила си, навлизайки в завоя с не по-висока скорост от 60 км/ч. Х. обаче управлявала автомобила си с около 92 км.ч, движейки се в дясната пътна лента. При навлизането в левия завой, л. а. „***"/ управляван от Х./ загубил устойчивост и със странично занасяне се отклонил наляво и тя напълно загубила управлението на автомобила и пресякла разделителната линия, като управлявания от нея автомобил навлязъл в лявата за нея пътна лента. Навлизането в насрещната лента станало при линейно преместване с едновременна ротация около вертикална ос в посока обратна на часовата стрелка. Самото пресичане на разделителната линия е станало на 23,3 м. преди геометричното разположение на автомобила към мястото на удара. В момента на настъпилата пълна загуба на управление и последвалото навлизане в насрещната лента автомобилът *** бил на около 30 м. от мястото на удара и в собствената лента за движение.  Дистанцията между двата автомобила в момента на настъпилата загуба на управление от въззивничката като водач на ***а била около 61 м. От своя страна водачката на автомобила  Мицубиши не е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара спрямо момента на отклоняване на автомобила *** към лентата за движение на автомобил Мицубиши, тъй като времето за движение на автомобила *** от момента на пресичане на разделителната линия до мястото на удара е недостатъчно водачката на л.а. Мицубиши да спре преди мястото на удара. Вследствие на това настъпил удар в лентата за движение на л.а. Мицубиши на 8,8 м. след мерната линия и на ниво от 1,7 до 2,4 м в дясно от разделителната линия.

Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от въззивничката, е била около 92 км/ч., която е била по-голяма от максимално разрешената и обозначена в този участък с пътен знак от 60 км/ч. Самата скорост е била по-малка от критичната за завоя, която е от около 99 км /ч. и навлизането на въззивничката в насрещното пътно платно е предизвикано от допуснатите от нея техническо неправилно поведение като водач при боравене с волана и подбора на скорост.    

Мястото на удара е в лентата на движение на л. а. Мицубиши и спрямо платното за движение е на 8,8 м. след мерната линия и на ниво от 1,7 до 2,4 м. в дясно от разделителната линия, гледано по посока на движение на автомобил Мицубиши, който преди ПТП се е движил с около 50 км /ч.

С протоколно определение от 24.10.2018 година е допуснато назначаването на втора повторна тройна автотехническа експертиза с вещи лица от Технически университет – София - проф. д.т.н. инж. С.М.К., доц. д-р инж. Х.В.У. и инж. В.К.Ш., които са дали заключение, че скоростта на движение на лекия автомобил *** преди ПТП-то е около 92 км/ч., а към момента на удара е около 83 км/ч. Скоростта на движение на автомобила Мицубиши преди ПТП-то и към момента на удара е около 50 км/ч. Опасната зона за спиране лекия автомобил Мицубиши, при определената скорост на движение, е около 38 м. Опасната зона за спиране на ***, при определената скорост на движение, е около 95 м. Мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на Мицубиши и спрямо платното на 8,8 м. след мерната линия и на ниво от 1,7 м. до 2,4 м. вдясно от разделителната линия, гледано по посока на движение на автомобила Мицубиши. В момента на удара автомобилът Мицубиши е бил в собствената лента за движение, а лекият автомобил *** е бил разположен косо на платното, заемащ част от ширина на лентата за движение на Мицубиши. В момента на навлизане на автомобила *** в насрещната лента той е бил на около 23,3 м. от мястото на удара. В този момент автомобил Мицубиши е бил на около 13 м от мястото на удара. Към мястото на загуба на управление автомобил *** е бил на около 30 м. от мястото на удара, а автомобил Мицубиши на около 31 м. от мястото на удара. Дистанцията между двата автомобила към мястото на навлизане на *** в насрещната лента е около 36 м. Сборът от опасните зони за спиране на двата автомобила е по-голяма и е около 132 м. Водачката на автомобила *** е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като непрекъснато контролира автомобила и запази движението в собствената лента. Навлизането на автомобила в насрещната лента е резултат от конкретни действия на водачката и управлението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно мократа пътна настилка, както и със скорост по-голяма от максимално разрешената за участъка. Водачката на Мицубиши е нямала техническата възможност да предотврати ПТП спрямо момента и мястото на навлизането на автомобила *** в нейната пътна лента. С действията си водачката на *** е навлязла в опасната зона за спиране на Мицубиши. Техническите причини, довели до възникването на ПТП, са:Основната техническа причина, довела до възникването на ПТП е навлизането на автомобила *** в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещ се автомобил и пресичане на непрекъсната разделителна линия. Техническа причина за настъпилото произшествие е и движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно наличната мокра пътна настилка в зоната на завоя, което е довело до настъпила загуба на управление. Техническа причина, довела до възникването на ПТП е и движението на автомобила със скорост по-голяма от максимално разрешената скорост на движение. При движение със скорост от 60 км/ч. водачката на автомобила *** би имала техническата възможност да предотврати навлизането в насрещната за нея лента при запазване на управлението над автомобила. Стойността на нанесените щети на лек автомобил *****, към момента на събитието, са както следва: Справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на събитието е 4032 лева. Стойността на нанесената щета надхвърля 80% от справедливата пазарна стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална. Стойността на нанесената шета е в размер на 70% от справедливата пазарна стойност или 2822 лева, като разликата до пълната стойност е размерът на запазените части. Стойността на нанесените щети на лек автомобил ***, към момента на събитието, са както следва: Справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на събитието е 6214 лева. Стойността на нанесената щета надхвърля 80% от справедливата пазарна стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална. Стойността на нанесената щета е в размер на 70% от справедливата пазарна стойност или 4349 лева, като /разликата до пълната стойност е размерът на запазените части.

/Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че дава вяра на заключението на тази експертиза и базира правните си изводи на нея, тъй като вещите лица по същата освен че са отговорили научно и технически обосновано и  категорично на поставените въпроси, при извършване на заключението са използвали освен използвания от другите вещи лица по предишните автотехнически експертизи метод теория на удара, вещите лица  по настоящото дело са използвали при заключението си и механоматематично моделиране на движението на автомобилите след удара и компютърна симулация /л.7 от експертизата/, а и заключението на вещите лица напълно съответстват на останалите писмени и гласни доказателства по делото – огледния  протокол и свидетелски показания. В тази връзка въззивната инстанция подробно е посочила и аргументи в определението си в съдебно заседание от 22.06.2018 г., относно основанието   за назначаване на повторна тройна САТЕ. А с определение от 24.10.2018 г. въззивният съд е назначил повторна тройна експертиза, тъй като е счел за основателни възраженията на повереника на частния обвинител, като са отчетени неаргументираните и колебливи отговори на вещите лица по повторната тройна САТЕ, а и заявеното от тях, че нямат техническа възможност да извършат изчисления, както и да използват за това метода на компютърна симулация поради липса на лицензиран софтуер /л. 185 от ВНОХД № 257/2018 г././  

В резултат сблъсъка между двете МПС-та, Х. и свид. С. са получили леки наранявания. Въззиваемата Ц.В.А. обаче е получила травматично счупване на дясна коленна капачка с последващо оперативно лечение и счупване на дясна петна кост с последващо оперативно лечение, довели до затрудняване на движенията на долен десен крайник за период от около 7-8 месеца. Пострадалата М.С.В. е получила травматично счупване на двете кости на лява подбедрица / голям и малък пищял/ на множество парчета с разместване на същите и последващо оперативно лечение, също довели до затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от около 7-8 месеца.

Повредите, в резултат на ПТП, по автомобила на пострадалата А. -„Мицубиши”, „***" с ДКН ****** ХК възлизат на стойност 2822 лв., която имуществена вреда, причинена на пострадалата, не е възстановена до приключване на делото; повредите по управлявания от Х. автомобил ***, собственост на майка й, възлизат на 4349 лв.

 При така установената фактическа обстановка въззивната  инстанция приема, че от страна на въззивничката В.Г.Х. е осъществен от обективна и  субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение трето, б. „а", предложение второ, във в-ка с ал. 1, б „б”, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на дата 05.05.2016 година, около 19,30 часа на ПП 1-4, местността „***“, землището на с.Б., Ловешка област при управление на МПС-лек автомобил „***“ с ДК№ ***, собственост на Р.Т.Г. от с.П. е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП, превишавайки, в нарушение на забраната затова, стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“-имащ означението за скорост от 60 км/ч и в резултат на това по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на повече от едно лице - на Ц.В.А. - затруднение на движението на долен десен крайник за траен период от време, поради травматично счупване на дясна коленна капачка с последващо оперативно лечение и счупване на дясна петна кост с последващо оперативно лечение, довели до затрудняване на движенията на долен десен крайник за период от около 7-8 месеца и на М.С.В. - затруднение движението на долен ляв крайник за траен период от време, поради травматично счупване на двете кости на лява подбедрица /голям и малък пищял/ на множество парчета с разместване на същите и последващо оперативно лечение, също довели до затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от около 7-8 месеца.

Както във въззивната жалба, така и в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция от страна на защитника на въззивничката В.Х. – адв. П. се поддържа възражение за нарушено право на защита на подзащитната му, касаещо това, че и на досъдебното производство и в диспозитива на обвинителния акт, а в последствие и в постановената от РС-Тетевен присъда не е посочено подзащитната му с каква скорост над разрешената е управлявала процесното МПС. При положение, че същата е осъдена и е приета да е нарушила чл. 21 от ЗДвП, касаещо забрана за движението на процесния автомобил със скорост по-висока от 60 км/ч. Възражението въззивната инстанция приема за неоснователно, тъй като действително и в диспозитива на обвинителния акт и в диспозитива на постановената присъда не е посочена стойността на скоростта, с която е управлявала въззивничката Х., но въззивната инстанция приема посоченото нарушение за несъществено такова, в който смисъл са възраженията на защитника П., тъй като с оглед всички събрани по делото доказателства не може да се направи извод за нарушено право на защита.  Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че още в обстоятелствената част на обвинителния акт /л. 4 от същия/, е посочена стойността, с която прокурорът е приел, че се е движила въззивничката Х., а именно 87 км/ч. и още тогава въззивничката е била наясно с каква скорост над разрешената е приел прокурора, че се е движила. Същата скорост е приета и в мотивите от страна на първоинстанционния съд /л. 180/. Нещо повече, от заключението на вещите лица по повторната тройна автотехническа експертиза - проф. д.т.н. инж. С.М.К., доц. д-р инж. Х.В.У. и инж. В.К.Ш. скоростта на л.а. *** преди ПТП е около 92 км /ч., а към момента на удара е около 83 км/ч., т.е. налице е скорост, която значително превишава разрешената за процесния участък от 60 км/ч. Определено, както е приел и РС-Тетевен, така и въззивната инстанция приема, че от една страна така допуснатото нарушение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а от друга страна то е и единственото нарушение, от което е настъпило ПТП. Категорични са вещите лица проф. д.т.н. инж. С.М.К., доц. д-р инж. Х.В.У. и инж. В.К.Ш., че причина за настъпване на ПТП е единствено и само поведението на въззивничката Х., тъй като тя е имала техническа възможност да предотврати ПТП като непрекъснато контролира автомобила и запази движението му в собствената й лента за движение. Като самото навлизане на автомобила в насрещната лента за движение не е в резултат на непреодолими сили, а е в резултат на конкретни нейни действия, а именно управлението на автомобила с несъобразена скорост, по-голяма от максимално разрешената за участъка. Категорични са вещите лица, че при движение със скорост от 60 км/ч. въззивничката е имала техническа възможност да предотврати навлизането в насрещната за нея лента и да запази управлението на автомобила /в.ж. л.30-31 от заключението на повторната тройна САТЕ/. В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка М.С.В., която се е возила в автомобила, управляван от въззивничката и която категорично сочи, че водачката – въззивничката Х. е загубила контрол над автомобила, като е конкретизирала, че усетила движението на същия и е възприела, че са навлезли в насрещното пътно платно /л.149 от НОХД/. Нещо повече, категорични са вещите лица, че въззиваемата Ц.А. не е имала техническа възможност за да предотврати ПТП спрямо момента и мястото на навлизане на л.а. *** в нейната пътна лента за движение, който навлизайки е бил в опасната зона за спиране на л. а. Мицубиши. А от друга страна вещите лица са категорични, че въззиваемата А. се е движила със скорост от около 50 км./ч. преди и към момента на удара, която е скорост под разрешената за пътния участък и нейното поведение като водач определено не е в причинна връзка с настъпилото ПТП /т.2 от експертизата/.  

По отношение на наказанието лишаване от свобода, въззивната инстанция приема същото за обосновано и съобразено с целите на наказанията, предвидени в чл. 36 от НК и както РС –Тетевен и настоящата въззивна инстанция счита, че за действителното поправяне и превъзпитание на въззивничаката В.Х. не е необходимо така наложеното наказание 1/една/ година лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно, тъй като както е посочил и РС-Тетевен, същата е с чисто съдебно минало, а и като водач на МПС, видно от справката за нарушител /л.8/, същата не е допускала  нарушение на ЗДвП след 2008 г. Т.е. касае се за водач на МПС със съобразено поведение като такъв и настоящото деяние въззивната инстанция приема като инцидентно, предвид на което и обосновано РС-Тетевен е наложил наказание в минимално предвидения размер от 1 /една/ година, както е и лишил въззивничката В.Х. от право да управлява МПС, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивната инстанция счита за защитна реакция на въззивничката Х. посоченото от нея пред въззивната инстанция, че при навлизане в насрещната пътна лента скоростта й е била много ниска и както сочи същата е била почти спряла, тъй като определено това нейно обяснение е в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства, а и заключението на вещите лица по тройната съдебно автотехническа  експертиза проф. д.т.н. инж. С.М.К., доц. д-р инж. Х.В.У. и инж. В.К.Ш.. Колкото до направеното искане от страна на защитника адв. П. за намаляване на размера на така наложените наказания, както вече се посочи и по-горе, същите са наложени от РС-Тетевен в минимално предвидения размер, при смекчаващи вината обстоятелства и пред въззивната инстанция не са посочени нови такива или констатирани от въззивния съд, които да дават основания да бъде изменена първоинстанционната присъда и намален размера на така определения размер на наказанията. В смисъл да са констатирани многобройни и/или изключително смекчаващи вината обстоятелства.     

При този изход на процеса и предвид на разпоредбите на чл. 189, ал.3 от НПК обосновано РС-Тетевен е осъдил въззивничката В.Х. да заплати сумата от 2300 лв. на повереника адв. К.М., както и сумата от 738,28 лева на ОД на МВР- Ловеч и сумата от 414,40 лв. на РС-Тетевен.

С оглед на всички горепосочени съображения, въззивната инстанция приема, че присъдата на РС-Тетевен е законосъобразна и обоснована и съответства на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена изцяло. 

Все в тази връзка и на основание чл. 189, ал.3 от НПК следва да бъде осъдена въззивничката В.Г.Х., ЕГН **********,  да заплати и сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева разноски на повереника адв. К.М. ***, личен номер *******, за явяване и участие във въззивното производство, както и на Окръжен съд Ловеч в размер на 5199,18 /пет хиляди сто деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ лева разноски за вещи лица по назначените експертизи.         

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338  от НПК, съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/13.02.2018 година, постановена по НОХД № 291/2017 г. по описа на Тетевенския районен съд.

ОСЪЖДА въззивничката В.Г.Х., ЕГН **********, да заплати и сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева разноски на повереника адв. К.М. ***, личен номер *******, за явяване и участие във въззивното производство, както и на Окръжен съд Ловеч в размер на 5199,18 /пет хиляди сто деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ лева разноски за вещи лица по назначените експертизи и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист.        

Решението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                            

1.

 

                                      ЧЛЕНОВЕ

 

2.